Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Честен поглед върху себе си!


Recommended Posts

С тези неща по принцип съм съгласен и аз, но и на мен ми се ще да предложа още едно допълнение. Човек да не се стреми насилствено да вкара другите в своя калъп - да, безусловно. Но той все пак при подходящи условия да е готов да сподели знанията и опита си не само пред тясна групичка, каквато все още тук сме ние например, но и по-нашироко. Сега ни е лесно, когато имаме на разположение писания и школи, създадени - в широк смисъл - от конструктивни човешки същества с сферите на духовността, психологията, медицината, педагогиката и т.н. Но ако те само си кютаха в някое топло ъгълче, без да дадат по-широко оповестено послание, независимо кой и кога ще бъде готов да вземе нещо от него, тогава?

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 226
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Но той все пак при подходящи условия да е готов да сподели знанията и опита си не само пред тясна групичка, каквато все още тук сме ние например, но и по-нашироко.

Разбира се, щом условията са подходящи, това е добре принципно. Стига само аудиторията наистина да има нужда от съответните знания... Един закон гласи, че когато ти предаваш знанията си и спомагаш за развитието на други хора, твоето развитие също се стимулира.

Линк към коментар
Share on other sites

Много добре би било ако можехме при всяка ситуация във всяка среда да споделяме знанието и то да има добър отклик. По мои наблюдения има няколко групи хора:

1 група. Външно се съгласяват принципно с нещата, припознават ги като добри, но това остава на повърхностно ниво, не се замислят да ги приложат в живота, не се разпалва искра в сърцето им, продължават живота си по същия начин както до сега.

2 група. Нихилисти-които отричат чутото, не го вярват, отнасят се несериозно и с насмешка, не разбират знанието.

3 група. Знането в тях получава одобрение и външно и вътрешно. Те са готови на промени и себеразвитие.

Според мен първият тип са най-много, а третият най-малко.

Аз лично споделям открито почти във всяка среда, в която попадам и не очаквам резултат. Кой каквото ще да мисли. :) Не винаги обаче го правя по подходящия начин.

В присъствието на един просветлен мисля, че дори и хората от втория тип могат да бъдат докоснати от знанието. :)

Линк към коментар
Share on other sites

споделям открито почти във всяка среда, в която попадам
по-добре да се изчака добър момент и добра обстановка

има святи или осветени места където даването на знанията стига да душата

и не очаквам резултат. Кой каквото ще да мисли.  :)

това не го разбирам. Очаквай най-доброто и все по-добри резултати ще дойдат.

Те ще дойдат както е вярно че пролетта ще дойде или че ти ще подобряваш Богопознанието си всеки ден.

Не винаги обаче го правя по подходящия начин.
Даването на духовно знание е голяма отговорност. Небрежен хирург не е добро за болния.

Търпението и вътрешното смирение помагат да сме точен инструмент на Божията воля когато трябва.

В присъствието на един просветлен мисля, че дори и хората от втория тип могат да бъдат докоснати от знанието.

Дори и непросветлени хора могат да направят изключително много.

За всички които се стремят към Бог и Светлината има достатъчно работа сега.

Когато сме слаби, Бог и Учителите помагат в слабостта.

Винаги ще помня просветлените и непросветлените си учители, прекланям се пред тях.

Бог да благослови и твоя живот.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Какво означава "споделям открито"? В началото и аз го правех, но ефектът беше по-скоро обратен. Прави са хората (и децата) скептично да се отнасят към "духовни атаки" на "спасители" от най-различни църкви, секти и т.п.

Наистина е нужно да се усетят подходящото време, подходящото място, хора и начин, по който да се посее Словото. За мен особено ценен е моментът, в който човекът се колебае и губи вяра в силите и способностите си, но все още не е готов да се предаде. Ако в този момент намерим подходящите думи (и никак не е нужно да цитираме или сочим имена на авторитети или да споменаваме Учителя) - с любов и подкрепа и одобрение на всеки опит в очите и поведението ни - и особено ако с търпение и смирение изчакаме всеки и най-малък резултат и му се зарадваме искрено... съзнанието постепенно започва да сваля бариерите на предразсъдъците и наслоените модели на мислене. Спомням си как моя ученичка (и връстница), която след едногодишен курс по английски, тотално промени отношението към себе си и света си, една вечер ми препоръча "невероятна книга", която прочела наскоро и сигурно щяла да ми допадне... на масата лежеше "Изворът на Доброто"... :D Дочакала бях момента да споделя открито... :D

С децата е съвсем различно - те носят Словото в себе си - при тях само е необходимо да се раздвижи мисленето, за да осъзнаят силата на Любовта и Доброто в себе си и света, който ги заобикаля, в ежедневието си. Особено е важно да се разговаря с тях като със свободни и възрастни хора - биха ви изумили с въпросите и искреността си. Ето един въпрос на шестокласник:

"Защо в живота на човека има проблеми?" :hmmmmm:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм напълно.icon12.gif

Душата е много деликатно нещо. Това че ние имаме повече знания които

могат да помогнат на ближните не ни поставя по-горе от тях. :)

Трябва да помним винаги това, да се молим да ни избави Господ от всеки егоизъм и простащината на гордостта.

Да имаме смирение и любов, да се молим за душите които Бог изпраща

на нашия път.

Добрата акушерка само подпомага естествения процес на раждането. Душата да стигне до Бога е да стане свободна. Акушерката е щастлива когата раждането мине успешно. Тогава майката и детето са здрави и читави и могат спокойно и с радост да се приберат в къщи. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Какво означава "споделям открито"? Прави са хората (и децата) скептично да се отнасят към "духовни атаки" на "спасители" от най-различни църкви, секти и т.п.

:) Със сигурност не значи агитация. Никога не съм правил такава, дори когато едно или друго общество е искало от мен да го правя. Това е нещото, което най-много ме отблъсква. Имам предвид, че просто не ми е интересно да говоря за друго, освен за духовността и...за времето :lol: Затова подхващам винаги такива разговори.

Линк към коментар
Share on other sites

и не очаквам резултат. Кой каквото ще да мисли. 
Валентин Петров
това не го разбирам.

Означава безусловност. Да вършим нещата без да очакваме плодове от делата, това според мен означава безусловно, безусловна любов. Без очакване за краен резултат. Да не бъдеш привързан към плодовете на действията си. Мисля, че това е основен пункт в класическата йога. :)

Линк към коментар
Share on other sites

И не само в йога. Не показва безразличие, а смирение: Да бъде Божията воля, не моята. Така се спазват принципите за свобода, неосъждане, ненасилие и приемане въпреки различията.

Линк към коментар
Share on other sites

Даването на духовно знание е голяма отговорност. Небрежен хирург не е добро за болния.

Търпението и вътрешното смирение помагат да сме точен инструмент на Божията воля когато трябва.

Дори и непросветлени хора могат да направят изключително много.

За всички които се стремят към Бог и Светлината има достатъчно работа сега.

:thumbsup::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Именно ,душата е много фина материя , и даването на духовно знание наистина е голяма отговорност . Въобще даването на знание си е голяма отговорност .

От 2 години насам , свикнах да изказвам мнението си недвусмислено пред голяма аудитория , това научих самата аз като учител . :D Още повече много малко художници , са добри учители . Наскоро получих следният SMS от мои ученици , пожелание за Новата година : "бъдете все повече творец и философ на изкуството , което владеете в съвършенство !" В кратките ни занимания 1 ч. в седмицата , ние толкова много се обикнахме , че наистина си имахме и времето и за философстване , и доказване на различни тези , чрез рисуване , или по - точно създаване на идея- концепция и защитаване и конфериране след това .

Доста се посъбуди цялата гимназия и самия предмет , изобразително изкуство стана модерен предмет . Но , ако не бях използвала навреме , в точното време и точното място цялото си умение да събудя интереса на учениците , да ги провокирам те самите да правят изкуство , със сигурност щеше да се получи един дълъг отегчителен никому ненужен час .

В тази гимназия , която работя в момента имах едни празни стаи в началото , а вече мога да се похваля с почти пълни стаи във всичките си часове , с всички класове. И хубавото е . че вече самите ученици , ме подбутват нямали да правим , това или онова , което значи , че определено съм задвижила колелото в правилната посока . Водих една много кратка битка за носене на материали и вече всичко си е на мястото . Дори и да закъснея малко за час, ако ми се наложи заварвам една пълна стая с ученици , които рисуват по задачата си . Нямаше време да ги чакам да проявяват собствените си предпочитания . Понякога човек трябва да е много организиран в изискванията си и да ги формулира много ясно и достатъчно точно , за да разберат всички за какво става въпрос .

Имах едни арогнтно настроени деца , без всякакво желание да се развиват в каквато и да било посока , а сега изведнъж станаха толкова амбициозни и с желание да се докажат , да постигат , да учат , да имат интереси и да учат , това което им е интересно . Всъщност сега да се ходи на училище стана интересно , по - интересно отколкото безцелно прекараните часове в кафето .

И може би всичко това , се случи когато те всички погледнаха с честен поглед върху себе си и видяха , че времето тече неумолимо , че сега е момента да имат мечти , да дадат някаква насока на живота си да постигат цели .Независимо , че техните родители нямат такива и не са се погрижили и децата им да имат . Аз самата имам много мечти , в този смисъл съм амбициозен човек . :smarty:

Никой от учениците ми не знае за моите мечти или в какво вярвам или не , но в крайна сметка аз направих така , че те да имат планове за бъдещето си , да имат желания и мечти .

И всичко това нямаше да е възможно , ако излизах от презумцията на човека с превъзходство или горделивия , с преимуществата . Много се учудих първоначално на пълния нихилизъм и на учениците и на колегите и на родителите , но си казах , че щом не ми харесва така , аз мога да променя средата си , да я направя такава , че да ми допада и да ми е приятно да работя в нея . И ето , че успях . Тръгнаха да се развиват нещата в тази спяща "духовно " гимназия . Няма време за чакане , да се търсят сами учениците . Трябва им среда в която да се развиват , да порастват . И това е работата на родителя и учителя , да създаде всички условия за развитие на максималния потенциал на детето си или на ученика си .

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Когато , човек е поставен , вече в ситуация и трябва да реагира адекватно , няма време за чакане и за изясняване , той има време единствено да реагира максимално адекватно на ситуацията и да вземе максимално интелигентното решение , правилното решение в непозната ситуация .

Линк към коментар
Share on other sites

Има го и едното, и другото. Ако човек е искрен към себе си, той по-лесно ще определи какъв е видът и обемът на знанията и уменията, които следва да раздава спонтанно при всеки адекватен случай и за кое ще трябва още много да се учи, да сондира мнения и да иска подкрепа, докато достигне едно по-достоверно ниво... Според мен е много важно и как се изразяват мненията, дори и съмнителните такива ако не са прекалено претенциозни, по-скоро ще предизвикат изясняване, отколкото да подведат. В нашето съвременно общуване забелязвам известен дефицит от ценните словосъчетания "според мен", "при положение, че", "ако се касае за хора около моето ниво" и други някои. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Наскоро получих следният SMS от мои ученици , пожелание за Новата година : "бъдете все повече творец и философ на изкуството , което владеете в съвършенство !" В кратките ни занимания 1 ч. в седмицата , ние толкова много се обикнахме , че наистина си имахме и времето и за философстване , и доказване на различни тези , чрез рисуване , или по - точно създаване на идея- концепция и защитаване и конфериране след това .

Доста се посъбуди цялата гимназия и самия предмет , изобразително изкуство стана модерен предмет . Но , ако не бях използвала навреме , в точното време и точното място цялото си умение да събудя интереса на учениците , да ги провокирам те самите да правят изкуство , със сигурност щеше да се получи един дълъг отегчителен никому ненужен час .

В тази гимназия , която работя в момента имах едни празни стаи в началото , а вече мога да се похваля с почти пълни стаи във всичките си часове , с всички класове. И хубавото е . че вече самите ученици , ме подбутват нямали да правим , това или онова , което значи , че определено съм задвижила колелото в правилната посока

:)icon12.gif

Имах едни арогантно настроени деца , без всякакво желание да се развиват в каквато и да било посока , а сега изведнъж станаха толкова амбициозни и с желание да се докажат , да постигат , да учат , да имат интереси и да учат , това което им е интересно . Всъщност сега да се ходи на училище стана интересно , по - интересно отколкото безцелно прекараните часове в кафето .

И може би всичко това , се случи когато те всички погледнаха с честен поглед върху себе си и видяха , че времето тече неумолимо , че сега е момента да имат мечти , да дадат някаква насока на живота си да постигат цели .Независимо , че техните родители нямат такива и не са се погрижили и децата им да имат . Аз самата имам много мечти , в този смисъл съм амбициозен човек .  :smarty:

Никой от учениците ми не знае за моите мечти или в какво вярвам или не , но в крайна сметка аз направих така , че те да имат планове за бъдещето си , да имат желания и мечти .

И всичко това нямаше да е възможно , ако излизах от презумцията на човека с превъзходство или горделивия , с преимуществата . Много се учудих първоначално на пълния нихилизъм и на учениците и на колегите и на родителите , но си казах , че щом не ми харесва така , аз мога да променя средата си

:thumbsup2::feel happy::thumbsup2: Чудеса! Всичко това ме прави толкова щастлив. Браво Ина! icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Означава безусловност. Да вършим нещата без да очакваме плодове от делата, това според мен означава безусловно, безусловна любов. Без очакване за краен резултат. Да не бъдеш привързан към плодовете на действията си. Мисля, че това е основен пункт в класическата йога.
:D

и не очаквам резултат. Кой каквото ще да мисли.

Непривързаността е ол райт. Но употребата на двете изречения заедно говори не само за непривързаност към резултата.

Сега ти предлагам следното упражнение.

Мисли за човека на който си дал знание и той е успял да подобри живота си. Кажи 10 пъти с пълна визуализация:

"Аз обичам Бог. Аз обичам тази душа с цялото си сърце"

След това мисли човека комуто даде знания но който не пожела да промени живота си. Повтори което направи с първата душа.

Би ли намерил думи които изразяват непривързаност към резултатите сега? :)

Линк към коментар
Share on other sites

icon12.gif

Благодаря , Валентине !

Честита 2007 ! Много здраве, щастие и успехи на теб и цялото ти семейство !

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря :angel:

Желая ти всеки ден да ти носи още повече нова радост мъдрост щастие и истина!

Бог да благослови и семейството ти през 2007 и след нея.

:)icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Какво ви стана хора ? :)

Благодаря за милите думи ! :)

Бог да благослови всички вас ! :angel:

Благодаря ви !

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам ви, мили хора!

Нека 2007-ма година ви донесе Мир и Радост!

Като се погледна честно, виждам, че не ми достига Воля. Правилно приложена, подходящо насочена воля. Твърде много си угаждам на желанията. И това ме срива отвсякъде...

Ако волята се проявява като насилие, далеч не може да се стигне. Получава се обратният резултат. Но ако се влага правилно, във вътрешна ТРАНСФОРМАЦИЯ, тя е много нужна. През последните години осъзнах истинността на сублимацията, на изключителното и значение в живота. Разбрах, че противопоставянето на желанията не води до никъде. Силни са. Поне в мен. И затова ме държат слаб...

Започнах да уча сублимацията. Това е голямо изкуство! Много е фино и истинско. Но, твърде често засега бъркам, не владея процеса истински. Твърде много навлизам в сферата на страстите, макар и осъзнато. Страстите в нас са като дрога, като хероин. Дават фалшиво усещане за цялостност, но след преминаването им остава само разруха. Както и при дрогите, ако искаме да ги сублимираме, да се освободим от зависимостта си от тях, трябва да има известна граница, през която да не се преминава. Ако човек е на хероин - да не си позволява да се връща към дрогата, а сублимацията да се извършва на ниво желания, страсти. Тоест, да не се стига до действия. Пиша за дрога, защото съм на стаж в клиника за нарко зависимост и аналогията е добра. Всички ние сме пристрастени - към илюзията, към невежеството, към привичността!!! Всъщност, говоря за себе си. Вие може би не сте!?!

Та - правилно приложената воля е важна в хода на сублимацията!!!

От сърце ви изпращам сърдечността си, приятели познати и непознати !!! :feel happy:

Редактирано от Орлин
Линк към коментар
Share on other sites

1 група. Външно се съгласяват принципно с нещата, припознават ги като добри, но това остава на повърхностно ниво, не се замислят да ги приложат в живота, не се разпалва искра в сърцето им, продължават живота си по същия начин както до сега.

2 група. Нихилисти-които отричат чутото, не го вярват, отнасят се несериозно и с насмешка, не разбират знанието.

3 група. Знането в тях получава одобрение и външно и вътрешно. Те са готови на промени и себеразвитие.

Според мен първият тип са най-много, а третият най-малко.

:thumbsup: Макс, това е точно усещане и аз съм го констатирала. Но е много важно да се "споделя" с всеки толкова, колкото може да приеме. Бог дава на всеки толкова, колкото може да носи.

Точно, защото както казва Донка хората не искат да бъдат притискани от разни "по- умни" и нека не ни приемат като по-високомерни. Много е важно да разнасяме Словото безнасилствено и без тщестлавие. Ако то си живее в нас ще си работи незабелязано и след време ще даде нужните резултати.

От нас се иска да проявяваме разбиране и Любов.

А резултатите..., те идват сами. За тях не мисля. Изпращам по една хубава мисъл и нека всеки сам потърси доброто в себе си... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Страстите в нас са като дрога, като хероин. Дават фалшиво усещане за цялостност, но след преминаването им остава само разруха. Както и при дрогите, ако искаме да ги сублимираме, да се освободим от зависимостта си от тях, трябва да има известна граница, през която да не се преминава.

Всички ние сме пристрастени - към илюзията, към невежеството, към привичността!!!    :feel happy:

Така е. :thumbsup:

Пристрастени сме, всеки по различен начин към различно нещо. Мислех, че не съм пристрастен. По-точно е обаче да кажа, че не съм пристарстен към нещата, към които повечето хора се пристрастяват. Но съм пристрастен към друг тип неща, по един много завоалиран начин. Дори към това как изглеждам в очите на другите, към правдата-готов съм да споря до безкрай, но да не отстъпя от своето-много вредно пристрастяване.

Линк към коментар
Share on other sites

Макс и аз минах по този път. Много ми се искаше всички да започнат да четат и разбират. :feel happy:

Но това само влоши нещата. Учим се, трупаме опит :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...