Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Д И А Н А

Момчето, което харесвам

Recommended Posts

 Здравейте, хора! Дълго време се чудех към кого да се обърна и накрая реших да пиша тук. Ще се радвам, ако някой ми каже какво, the fuck, да направя по въпроса. Надявам се да не ви отегча много с романа, който вероятно ще изпиша сега....

 

 В шести клас(миналата година) реших да се запиша на карате, защото баща ми познава сенсея, та да се пробвам. Когато отидох на първата си тренировка, видях едно познато лице - момче на име Красимир. С него бяхме заедно в детската градина, но не го бях виждала от 2-3 години, въпреки че учим в едно и също училище. :D 

 Към декември, 2013г. започнах ад обръщам все по-голямо внимание на Красимир. На тренировките погледът ми стоеше главно върху него(не само защото е най-напредналият и води разгряването), започнах да го сънувам от време на време и постепенно хлътвах все повече и повече, и повече...

През март месец се осмелих да кажа на една приятелка от класа ми - Десислава. Тя веднага почна да прави планове. "Днес след училище ще говориш с него. Трябва да му кажеш какво чувстваш"...и т.н. Аз обаче я помолих на никого да не споменава. Тя, естествено, вика "Ок". 

 След известно време с Десислава започнахме всяко междучасие да ходим на втория етаж в даскалото, а там е класната стая на Красимир. Всъщност причината да слизам там беше една моя приятелка, но подробности :D

 Април месец казах на още едно момиче, че харесвам Красьо - тази, при която ходех на втория етаж. Това е било груба грешка обаче...на следващия ден като отидох на втория, пет момичета от класа на Красимир ми изкрещяха в лицето"Вярно ли харесваш Краси от нашия клас?". Бях стъписана и не можех да кажа нито дума. Те разбраха какво означава това и започнаха да пищят(лигли).Дръпнаха ме към класната им стая и ме блъснаха вътре. Започнаха да ме блъскат към Красьо, а той не знаеше изобщо какво става. След около 5 минути безразборно блъскане...
Красимир: Някой ще ми каже ли какво става?
*аз се опитвам да се измъкна от класната стая, но без резултат*
три момичета в хор: Дидка те харесва!

аз: Оф, да не чуете нещо! 

Красимир: Сериозно ли?

Стелла: Ба*ти кви сте гадни, ве! Сега кво, искате той да почне да страни от нея?
аз: Изобщо не ща да разговарям с никого от вас...

И излязох просълзена от стаята.

 На следващия ден имах тренировка и едва-едва се навих да отида. И невероятен "късмет", тогава сенсеят реши да ни сложи двамата да тренираме. За щастие обаче, Красьо нищо не ми каза, но се държа някак си студено. Аз не посмях и думичка да му кажа.

 След известно време вече всички знаеха, че го харесвам. Последваха няколкостотин простотии от страна на съучениците ми, бъзици, фалшиви бележки...и Красимир полека-лека коренно промени държанието си към мен и може да се каже, че ме намрази. С него изобщо не си говорехме, освен ако не е крайно наложително(пък и да е крайно наложително, понякога нищо не казвахме :D). Нито ме беше обиждал в очите, нито нещо ми е казвал, обаче за сметка на това с приятелите му яко са ме обсъждали.

 В един час по ДТИ напрежението стигна своята кулминация, т.е. съучениците ми стигнаха върха на простотията. Всички са отишли в класната стая на Красимир и са му дали някаква бележка, дето уж е от мен, обаче по-брутална от предните 9-10, дето са му давали. Не помня точно какво пишеше, но след като разбрах какво са направили, нервите ми тотално се сринаха. Просто взех ножа(какъв късмет - за часа ни трябваше нож)и на ръката си с кръв написах "К". Не стига това, ами отгоре върху К-то продължавах да натискам с ножа, докато учителката не ми го отне с думите "Какви глупости правиш?" Целият ми клас бяха шокирани и уплашени. Гледах ги всичките със страшна злоба...благодаря на Бог, че тогава не съм направила някоя по-голяма простотия, защото ми беше прикипяло и не ми пукаше за нищо.

 Вече беше юни месец, а аз, по-депресирана от всякога. Не съм мислела, че е възможно 12-годишно хлапе като мен да се влюби, но уви. Прекалено много Красимир, при това той ме мразеше напълно.

 На 13 юни беше рожденият му ден. Той почерпи на тренировката по карате. Тогава за пръв път от мноооого време му казах 1-2 думи - "Честит рожден ден. Да си жив и здрав, все така умен и да надминеш сенсей Като по колани." Реакцията му беше "Много ме надценяваш, хаха! Мерси."....и в следващите няколко дни отново нито дума.

На 29 юни имаше събиране в центъра на всички спортни клубове в града - там всеки клуб се рекламираше и раздаваше листовки на минувачите да се записват. Бях помолила Десислава да дойде с мен, та да помага с раздаването. Тя, разбира се, не може да не направи някоя простотия! Взе шапката на един мой съотборник и двамата започнаха да се гонят за нея. Аз пък с всичкия си акъл се включих в гонката и не давах шапката на момчето. Накрая се включи и Красимир...

Красимир: Диано!
аз: Какво?
Красимир: Give me

аз: NO!!!

Красимир: Give me!

аз: NO!!!!!!!

майката на момчето, притежател на шапката: Дайте я на мен.

 След това вдигнаха скандал(за тъпата шапка о.О) и аз и Красимир излязохме виновните. Той обаче почна да ме псува. Аз му отвърнах подобаващо и станаха едни страшни разправии....това бяха последните неща, които си казахме.

 На следващия ден отборът ни тръгна на летен лагер, за щастие Красьо не дойде. Там бях започнала да харесвам друго момче и уж позабравих Красимир. През лятото харесвах разни момчета и бях забравила Красимир. Обачеее...

 1 септември, започнахме тренировките. В момента щом видях Красимир, все едно не бях спирала да го харесвам. Само че се бях решила да убедя всички, че не го харесвам...и успях! Казах само на 5-6 човека, че още имам чувства към него, но това са хора, на които имам пълно доверие.

 Малко започнах да се съвземам към ноември и можех що-годе да говоря нормално с Красимир, но се усещаше една "омраза" като си говорим.

 Към средата на месеца имахме състезание в София. Пътувахме с бус, който ще помня до края на живота си...бях седнала максимално далеч от Красьо и си мислех, че така ще избегна донякъде простотиите на съотборниците ми. Е, мислила съм грешно! През целия път не спряха да крещят какви ли не простотии, при това в присъствието на сенсея(макар че той е на техния акъл хД) о.О 

 На първия ден, като пристигнахме в хотела, решихме всички да се съберем да играем на Истина или предизвикателство. 

Илиян: Дидо, истина или предизвикателство?

аз: До сега да съм избирала някога истина, че ме питаш?

Илиян: Оф да, вярно. Предизвиквам те да изкрещиш през прозореца нещо.

аз: Какво по-точно?
Илиян: Каквото ти е на сърце.

Аз извиках "Пържени картофи във сирене".

Красимир: Дианооо, Дианооооо....

аз: Какво бе, Красимиреееее, Красимирееееее?!

Красимир: Ти 'ептен си била луда.

 След тези думи, двамата в дните на състезанието не спирахме да се заяждаме един с друг. Казахме си много гадни неща, за които съжалявам страшно много. Някои от обидите, с които той ме нарече бяха вещица, кльощава, барби, откачалка, психопат....и много други. Аз, от своя страна, му казвах жираф, зубър, тъпанар, п*дерас и всичко, за което се сетите. На самото състезание се подкрепяхме взаимно, но извън залата бяхме като врагове.

 На връщане към Габрово в буса също много спорих с него и си наговорихме какво ли не. Сега с него сме в ужасни отношения. Обидите са по-скоро на бъзик, но проблемът е, че приемам всичко, казано от Красьо прекалено навътре. Той е единственият човек, който може да влияе на психиката ми толкова лесно и единствено заради него съм проливала толкова сълзи.  :3d_112:

 Моля ви, дайте ми някакъв съвет! Какво да направя, за да подобря отношенията си с него? Той при всяка възможност се заяжда с мен и не сме провеждали нормален разговор от февруари месец. Макар че не ми личи, сега съм емоционална развалина и съм изгубила всякакви надежди, че може всичко това да приключи. Наясно съм, че няма как да станем гаджета, но поне приятели би било добре. :(

Благодаря за отделеното време. Приятна вечер!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Диана,

 

Не си сама мила! Няма значение на колко години си... аз съм на 46 и същото нещо се случи с мен .... имам голям списък с дати ..кога какво се е казало... как съм се чувствала.... и тн.. но ние имахме и някаква връзка.

Не само че не си говориме вече ,а и дума не може да става да сме приятели.

Аз само за едно съжелявам.... никога не говорех открито за чувставата си с него.

 

Не съм , терапевт, но вярвам че това е начина. Намери сили и говори с него. Мисля 4е и той е толкова объркан колкото и ти, и се страхува да бъде отблъснат ако той покаже неговите чувства.

Нищо няма да загубиш.

НО ПРЕДИ ТОВА:

1.Не бъди никога по-ве4е груба с него, никой не обича да го нагрубяват. Думите които ти си използвала.... са ужастни. :(

2.Когато си около него бъди любезна, чаровна и УСМИХНАТА, БЪДИ ЖЕНА! ако искаш той да бъде" рицар"

и помни че рицарите обикновенно спасяват...

Помоли, да ПОМОЛИ го за някаква помощ. Било то в клуба или в училище. Мъжът се чувстава умен,силен и значим когато искаме мнение и помощ. Не те мрази... на мен ми звучии като че го е страх.

 

След това пиши дали и неговото поведение не се е променило.

 

Не се страхувай от любовта... колкото и да боли е прекрасно когато обичаме. :)

 

Много бих искала и Орлин Баев да пише по въпроса.

Весела Коледа и Щастлива нова година.

Ан

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

 

Не споменаваш какъв стил карате тренираш... Kакто и да е...

 

В този случай "има човек - има проблем", "има срещи - има проблем", "има общуване - има проблем"...

 

Опитай се известно време да не се виждаш с него и, оставайки насаме със себе си, отдалечавайки се от него (поне - за известно време), да осмислиш вашето, хм, как да го наречем... - общуване, познанство... Не бих го нарекъл приятелство или връзка. А дали е любов, която всеки от вас двамата се опитва да скрие от другите (и другия!) чрез караниците - това не мога да кажа.

 

Как това отдалечаване - от човека и от чувствата - би могло да стане - като избягваш да минаваш покрай класната му стая и като не се виждаш с него на тренировките по карате. Ако може, смени групата. (Ако няколко групи тренират при вашия сенсей, смени часа и групата. Може да смениш дожото, ако той преподава в повече от едно дожо. Или да смениш и сенсея, ако друг сенсей преподава на друга група в друго дожо или в същото дожо, но в друг ден/час.)

Другият вариант е да смениш стила карате, а оттам - и сенсея, и другите колеги - каратеки. Ако тези два варианта са невъзможни, помоли сенсея да не ви групира двамата. Това е най-малкото, което може да се направи.

 

Предполагам, че ако известно време не се виждате или поне не се пречкате един на друг в училището и в дожото, и двамата ще можете да (пре)осмислите отношението си към другия и да го коригирате. Не знам дали и двамата искате другия за приятел(ка) или за гадже/съпруг(а).

 

Ако все пак в този момент сте във възрастта между 6-ти и 10-ти клас, за сериозни чувства на този етап от живота ви е твърде рано да се говори. Вие все още сте деца. Наслаждавайте се на детството си, на образованието си и на тренировките! Животът е пред вас, а любовта няма да ви подмине, бъди сигурна! А дали този Красимир е твоята "половинка" е твърде рано да се каже.

 

Огледай се и провери дали, докато ти въздишаш по това момче, някое друго момче, по-свястно от него, случайно не въздиша по теб...

 

Животът крие изненади. Но някои от неговите изненади ние сами трябва да открием.

 

Успех по Пътя на карате!

 

---

 

Ако се чудиш дали да продължиш в същия стил или да го смениш, може да се консултираш с написаното тук:

 

http://daobg.com/forum/index.php?showforum=69

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за съвета. Може да се каже, че "неволно" те послушах. Две седмици само се разминавахме на тренировките - един ден той отсъства, друг ден аз, но днес се видяхме. След тренировката се засякохме и не липсваха обиди...отново. Сега си блъскам празната глава и дълбоко съжалявам за нещата, които му казах - жираф, п*дерас, да се на*бе, че е тъп за зубър....но какво да направя, като той само си търси причина да спори с мен за нещо и ме нарича как ли не? Няма как да не се виждаме, при положение че учим в едно училище и тренираме на едно място. Смяната на сенсея нещо не ми допада като вариант, защото в този карате клуб се чувствам страхотно и всички ще ми липсват много!

Бих искала някак да сключа "мир" с него, но не знам какво точно да направя и да кажа. Например добре ще прозвучи след като ме обиди, да кажа "Не ти ли омръзна от вечното обиждане и "бъзикане", ако може така да се нарече от страна на двама ни? Нека да престанем...мисля, че е безсмислено.", но до колкото го познавам, неговият отговор ще бъде "Върви в Африка и се разболей от ебола." На представа си нямам какво да направя. Хора, вие сте последната ми надежда, помощ! .__.

 

П.П. Стилът карате е шотокан, ако има някакво значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, стилът карате няма значение. Ще има, ако не решиш да го смениш.

 

Карате учи на уважение. Карате започва и завършва с уважение. Без уважение няма карате.

 

И двамата не сте истински каратеки (каратисти), щом не сте се научили да уважавате другите. Вината е основно на сенсея ви, щом не ви е научил на това. Или ваша, ако сте пропуснали думите му покрай ушите си или имате магистрала между ушите и думите влизат през едното ухо и излизат през другото.

 

Няма значение какво бойно изкуство тренирате и колко добри биячи сте, ако не сте научили нищо от културата на мислене и поведение, на което учи то.

 

Не е необходимо непременно да обичаш или да харесваш някого, за да го уважаваш.

 

---

 

Ако не знаеш какво стои зад карате, отделно от техническата му страна и културата на движение, ето какви са принципите на карате:

 

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15017

 

 

Не би било зле на някоя тренировка да помолиш сенсея да ги обсъдите. Мисля, че групата трениращи само ще спечели от това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото до обидите, за тяхната размяна са необходими двама. Така е и в любовта - пак са необходими двама.

 

Престани да го обиждаш първа и, ако/когато той те обиди отново, ти не отговаряй на обидите му.

 

Ако те нарича с обидни думи (примерно - глупачка или друго), отговори му да не съди за теб по себе си. И - толкова.

Може пък този неочакван отговор да го откаже от обидите и от закачките.

 

От друга страна, съществува и теорията за конспирацията. Неговото поведение спрямо теб може да е провокирано от някой друг, например - от неговите съученички, които са те завели при него. Напълно е възможно. Проучи и тази версия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вината определено не е в сенсея, защото той прави всичко по силите си да бъдем добри хора, да уважаваме другите и да сме честни. Даже си няма на представа какви обиди са изричани от двама ни. 
Прочетох няколко пъти постовете ти, мислих, мислих и откъдето и да го погледна, говориш верни неща. Не знам защо се чувствам длъжна да отговарям на бебешките му обиди, дори не знам защо изпитвам нещо към него...логично обяснение явно няма да намеря за втория въпрос. Помислих обаче по първия и осъзнах защо се държа по начин, който аз самата не одобрявам.

Винаги се държа с другите, както те с мен, приемам това за справедливо. Имайки предвид факта, че съм зодия везни с асцендент везни, напълно нормално е да ценя справедливостта. Само че след кратък размисъл се зачудих - защо според мен е справедливо да казвам на другите това, което не искам те да казват на мен? Определено трябва да променя характера си коренно, за да постигна каквото и да било.

Благодаря ти, че ми наля малко ум в главата! Определено вината не е в него, а у мен. Ще опитам да осмисля действията си и се надявам, че положителен резултат ще има. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След дълги години учителски живот и изпитано от своя собствен... - почти всички хора сме така. И започваме още от детската градина - момченцата дърпат косите, щипят и бутат онези момиченца, които най-много харесват. А те пък непрекъснато ги "докладват" на госпожата. Или точно обратното - двамата странят един от друг като от огън! И всички госпожи отлично разбират, че двамата се харесват - но не знаят как да изразят симпатиите си. Никой не ги е учил, и почти винаги възрастните им показват същото... 

Така че вместо да търсиш, мило момиче, някакви причини у другите хора, защо не опиташ да научиш себе си как да изразяваш своите чувства? Но нека това да не е копиране на някакви префърцунени американски сериали за тийнейджъри. На твоите години много ми помогнаха книгите на Владимир Леви  Ако владееш руски език, мога да ти изпратя и останалите. Можеш да намериш в някоя библиотека и стари преводи от моето време. Например тази. Искрено препоръчвам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Промени себе си!

Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света!

Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си.

Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед.

Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си.

Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел.

Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене.

Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта.

Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново! 

Разбрах причината той да се държи с мен така и тя не е нито в мен, нито в него...една моя "приятелка" се е "шегувала", като му е говорила разни неща за мен. Повече няма да посмее да го направи и сега остава само да успея да завържа нормален човешки разговор с него. Благодаря на всички за съветите! Уникални хора сте! ^^

Редактирано от Д И А Н А

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Историята има ли продължение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×