Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Моментът на зачеването

Recommended Posts

Preconceptional Education се превежда: Възпитание преди зачеването!

Възпитание на кого? На родителите, а и на детето, тоест осъществяване правилна силна връзка от силни и чисти родителски съзнания, които да привлекат също такова дете! На изток винаги се е знаела важността на момента на зачеване, нивото на съзнание на родителите преди и по време на акта, астрологическото и астрономическо време на зачеването, продължителността на акта, позата...

Мисля, че за нас, тук, на запад, не ще е уместно да следваме източни ритуали. Но затова пък вибрацията на съзнанието е определяща и за нея не са нужни ритуали.

Това е въпрос, далеч от всякаква вулгарност, но е научен и езотеричен процес, от който зависи бъдещето на планетата ни. Както виждаме - засега хората твърде малко се различаваме качествено от животните. Според мъдрите - точно зачеването, с добра подготовка преди това, и пренаталното възпитание ще променят света драстично!

Та така: как да правим децата си? Как да бъдем по-добри проводници на светлината? От опит знам, че състоянието на съзнанието след известно въздържание се променя - става по-нагнетено, силно, светещо, балансирано и спокойно! Следователно, ако искаме да заченем дете, добре е двойката да практикува известен период на целомъдрие. Ако за източните хора това може да е продължителен период, то за нас, западняците, твърде зависими от животното в нас, 10-15 дни биха били добър срок. Това е само лично мнение. Разбира се, цялостната насока на съзнанието по време на целомъдрения период трябва да е насочена към Мъдростта, познанието, Космическата Любов, към търсене на Истината. Мъжкото семе на мъж, който г оотделя всеки ден, който поради начина си на живот и навици е с грубо съзнание, носи едни характеристики. Семето на мъж, който съумее творчески да извиси вътрешната си същност през един умерен период на въздържание, е със съвсем друго качество и програма. както семето на един бор и на една тиква са приблизително подобни на външен вид, но съвсем различни по качество и програма, която носят, така и семето на горните двама мъже. Разбира се, въобще не говорим за алкохол и прочие упойващи вещества... Позицията е стандартната - мъжът отгоре, защото така енергийният обмен е най-добър за двамата и детето. Когато след въздържание такъв акт бива осъществяван, това е свещенодействие, а не похот и секс.

Добре, а какво да правим, ако не се получи зачеване? Отново същото въздържание и пак опит? Вероятно... Според мен, ако целта е дете - въздържанието си струва труда - това е жертва в името на бъдещето на доброто на планетата ни!

Пишете какво знаете по въпроса - наистина е много актуален, важен и съществен за всички млади хора и участието им в построяването на това, което религията нарича:"Божие Царство на Земята!"

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Божие Царство на Земята!"

Защо ми се струва, че съм чела израза "Моето царство не е от този свят!"? Как да съчетаем двата израза?

Иначе предрожденното възпитание е факт. Аз поне имам сериозни лични доказателства за това. Очевидно не само аз, разбира се. Но това си е част от нормалното култивиране на човешката личност. Дали ще го постигнем чрез изтънчено програмиран секс, диети, астрологични вглеждания, разумно и целенасочено поведение, дори расов подбор- какво променя същността му? Това са елементи от изграждането на човешка личност, но човешката личност си е човешка. Един стар мях!

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен зачеването на нов живот е свещен акт, биологичен и духовен.Някои хора подхождат физиологически кьм него и по този начин го принизяват на ниско земно ниво. В някои свещени книги се подчертава духовното измерение на зачатието и износването. Често преди самия акт, от духовния свят подготвят родителите чрез сьнища или видения (Новият завет), т.е. добрата новина, или осьзнаването на свещеното деиствие от страна на родителите има ключово значение за развитието на детето, което ще бьде заченато и за духа, които ще се вьплати за нов земен живот. Тялото е храм на Духа. Дух като Христовия едва ли би могьл да влезе в кое да е тяло, защото идва от много високо, защото не е земен и не сьдьржа само Божата искра, а е Едно с Бога. И с право казва: "Моето царство не е от този свят!" Но това е сакрален акт, докато за нас земните души ( е може би не за всички :harhar: ) нещата са малко различни.И колкото по осьзнато пристьпваме кьм акта на зачатието, толкова по близо сме до духовната му сьщност и даваме една солидна духовна основа на зараждащия се Живот. Поздрави :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Ая и Багира!

Багира, разбирам за какво говориш. Светът в който живеем е едно изкривено отражение на реалния. И ние сме в този свят като проекция на Нас самите. Този свят е нещо като физико - емоционално - ментален пашкул, който е встрано от реалния живот и свят. И ние сме тук кой знае, може би на урок, или на заточение. Според мен, смисълът на израза "Както на Небето, така и на Земята!", се състои в това, че този илюзорен свят е добре да бъде не каторга, какъвто е сега, а училище, или дори университет! И именно образованието за важността на зачеването и бременността са ключови за изграждането на такъв университет, тоест по-адекватно отражение на Реалността.

Много ключови въпроси са тези двата! Но въпросът, който повдигаш, Багира, е още по-ключов! Защо въобще сме тук - доброволно ли или доброзорно? Защо е толкова труден досегът до истината, а толкова силни сенките на илюзията?

Да, нашият свят, тела, материя, всичко около нас, и то до ниво ментал - е само изкривена проекция, тренажор за божествените съзнания, които представляваме! Обикновено за свят на Реалността се приемат тези трите, които са едно: Атмичен, Будичен, Манасичен планове! И това е така, погледнато същностно! Но - струва ми се, че има и един Реален етерен(тоест физически), чувствен и ментален свят, които са поле за действие на събудени съзнания, за които смъртта не съществува, които знаят, които са в досег с тези трите свята, за които споменах! Това са много абстрактни неща, които мнозина няма да могат да схванат!

Може би илюзията, в която сме е:

- тренажор - училище

- Принудително изправително заточение

- болестно образование, което трябва да изчезне и се слее с Реалния поток на живота

Кое от трите е - знаят знаещите! Ние само се стремим към знанието! ... Във всеки случай, пренаталното и преконсепшънъл образование изпълнява задачите и на трите сюжета! ... :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам за един случай от живота. Семейство мъж и жена от едно отдалечено село дълго време нямат деца. Тръгват по доктори и лечители. След много време попадат на един известен доктор/ вече покойник/, който лекува и с природни средства. След многократно посещение при него , като той е използвал за лечение и инжектирани медикаменти жената забременява и ражда момче. Като ученик в последните курсове на техникума двама съученика го удрят с гимнастически дюшек в салона по физкултура по врата, счупва се четвъртия му шиен прешлен и той става инвалид - парализиран на легло без възможност да помръдне никоя част от тялото си и без никакви назежди според официалната медицина. След изключителни грижи от страна на родителите си - посещение при лечители, доктори, чекръкчии, рехабилитатори момчето тръгва на патерици.Но в един момент / не знам по какви причини/ момчето почива, като от мъка по него майката и бащата също си отиват от този свят. Аз си мисля , че може би тези хора не е трябвало да имат деца по някаква причина / карма/ . Може би някой, на който му е дадено е можел да може да им помогне, но не и този на когото са попаднали. Това е фактология .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Preconceptional Education се превежда:  Възпитание преди зачеването!

Възпитание на кого? На родителите, а и на детето, тоест осъществяване правилна силна връзка от силни и чисти родителски съзнания, които да привлекат също такова дете! На изток винаги се е знаела важността на момента на зачеване, нивото на съзнание на родителите преди и по време на акта, астрологическото и астрономическо време на зачеването, продължителността на акта, позата...

  Мисля, че за нас, тук, на запад, не ще е уместно да следваме източни ритуали. Но затова пък вибрацията на съзнанието е определяща и за нея не са нужни ритуали.

  Това е въпрос, далеч от всякаква вулгарност, но е научен и езотеричен процес, от който зависи бъдещето на планетата ни. Както виждаме - засега хората твърде малко се различаваме качествено от животните. Според мъдрите - точно зачеването, с добра подготовка преди това, и пренаталното възпитание ще променят света драстично!

  Та така: как да правим децата си? Как да бъдем по-добри проводници на светлината? От опит знам, че състоянието на съзнанието след известно въздържание се променя - става по-нагнетено, силно, светещо, балансирано и спокойно! Следователно, ако искаме да заченем дете, добре е двойката да практикува известен период на целомъдрие. Ако за източните хора това може да е продължителен период, то за нас, западняците, твърде зависими от животното в нас, 10-15 дни биха били добър срок. Това е само лично мнение. Разбира се, цялостната насока на съзнанието по време на целомъдрения период трябва да е насочена към Мъдростта, познанието, Космическата Любов, към търсене на Истината. Мъжкото семе на мъж, който г оотделя всеки ден, който поради начина си на живот и навици е с грубо съзнание, носи едни характеристики. Семето на мъж, който съумее творчески да извиси вътрешната си същност през един умерен период на въздържание, е със съвсем друго качество и програма. както семето на един бор и на една тиква са приблизително подобни на външен вид, но съвсем различни по качество и програма, която носят, така и семето на горните двама мъже. Разбира се, въобще не говорим за алкохол и прочие упойващи вещества... Позицията е стандартната - мъжът отгоре, защото така енергийният обмен е най-добър за двамата и детето. Когато след въздържание такъв акт бива осъществяван, това е свещенодействие, а не похот и секс.

  Добре, а какво да правим, ако не се получи зачеване? Отново същото въздържание и пак опит? Вероятно... Според мен, ако целта е дете - въздържанието си струва труда - това е жертва в името на бъдещето на доброто на планетата ни!

  Пишете какво знаете по въпроса - наистина е много актуален, важен и съществен за всички млади хора и участието им в построяването на това, което религията нарича:"Божие Царство на Земята!"

:yinyang:

Орлине, аз лично ти Благодаря за темата, защото на мен тепърва ми предстои да бъда майка и всяка подобна тема за мен е ценна и интересна :angel:

И между другото момента на въздръжанието аз също съм го чела някъде но немога да се сетя точно къде...

Иначе ако човек е решил да зачева дете наистина най-важни са мислите, чистотата на духа, мъдростта, Космическата Любов...и въобще като цяло процесът да е осъзнат... :)

След като душата си избира родителите, може би не случаен е и момента, в който тя ще слезе на земята при своите близки души.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е изключително интересна, но за съжалениев момента няма много материали по въпроса. Тази тема тепърва ще се разгръща в нашето общество. Чела съм наистина за въздържанието и духовното очистване на родителите чрез лечебно гладуване преди да започнат да си правят дете. Чела съм също , че приготовленията за едно зачеване започват доста преди самото дете да бъде заченато , защото душата на детето слиза на земята и един вид обучава своите родители. Имало три важни периода за развитието на човешкия индивид - 9 месеца преди зачеването, 9 месеца по време на бременността и 9 месеца след като детето се появи на бял свят. Този период от 27 месеца е от особено значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е изключително интересна, но за съжалениев момента няма много материали по въпроса. Тази тема тепърва ще се разгръща в нашето общество. Чела съм наистина за въздържанието и духовното очистване на родителите чрез лечебно гладуване преди да започнат да си правят дете. Чела съм също , че приготовленията за едно зачеване започват доста преди  самото дете да бъде заченато , защото душата на детето слиза на земята и един вид обучава своите родители. Имало три важни периода за развитието на човешкия индивид - 9 месеца преди зачеването, 9 месеца по време на бременността и 9 месеца след като детето се появи на бял свят. Този период от 27 месеца е от особено значение.

И редуцирано числата 27 отново е 9. :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се поради огромното значение на тази тема за човешките индивиди всеки който намира някакви интересни хипотези и материали да ги публикува тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен зачеването на нов живот е свещен акт, биологичен и духовен.Някои хора подхождат физиологически кьм него и по този начин го принизяват на ниско земно ниво

:hmmmmm: Не са важни само въздържанието и позите. Много е важно да има хармония в душите и на двамата бъдещи родители. Да я има взаимната любов. Всичко останало е на заден план. Не е важно да има просто сексуален акт, а сливане на две тела и две души. За сега програмата е ясна, идват деца, /които са си избрали родителите/, за да се учат взаимно. В бъдеще няма да е така. Само готовите двойки ще зачеват. Не всички, които имат деца са родители. Бъдещ човек/дете трябва да се ражда и отглежда с много любов. Аз лично съм се възмущавала много от отношението на родители към децата им, но това е в Божия план. Когато дойде "времето за урожай нещата ще се подредят". :feel happy:

Пак ще кажа, че излизането от самсара е преминаване оттатък и докосване до красотата. Сега можем само да трупаме опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една приказка: "Той Господ си знае работта", или "Божа работа". В контекста на зачеването, ако оставим всичко в "Божиите ръце", не отричаме ли самото си съществуване? Ние сме част от Неговото творение и сме проводници на Неговите помисли и планове. Така и за да бъде "Волята Му", ние трябва да сме добри проводници на нея. Както казва Хамелеона, по време на акта, да има сливане на душите, да има извисено до Любов и единство либидо, на което похотта е послужила като гориво. Това гориво е част от процеса, не можем да си заровим главите в пясъка и го отречем. Така ще отречем цялата си творческа способност. Но ако използваме това гориво в суров вид, душичката, която ще привлечем, ще бъде от низш порядък, защото друга няма да може да мине през грубата винрация, създадена от нас !

Затова си мисля, че основна задача на човешкото същество като цяло въобще е изкуството, или науката за сублимацията! Тя е основната и зависеща от нас част от процеса на молитва, медитация! Другата, тази на връзката - Отгоре надолу - към нас , се осъществява автоматично и е винаги налице ако сме отворили вратите на възприятието си чрез молитвата, медитацията. А ключът на тези двете е именно сублимацията! Даааа - сублимация, трансформация, духовно присаждане на висшата върху низшата природа, обяздването на низшата природа и впрягането и в колесниците на многопластовите структури, тела, които притежаваме. А ездачът - това е винаги самосъзнанието, азът - защото то е директната ни връзка с това безмълвно, наблюдаващо ни Аз, което всъщност сме!

Сексът действително може да бъде превърнат във висша Любов, защото е част от нея. Учителите обикновено не го препоръчват, защото не умеем именно да го сублимираме, оставяме похотта да изпие силите ни, и всякакъв път става илюзорен! На изток сливането между мъжа и жената се включва в духовната практика след да речем 10-на години въздържание, медитация, дихателни практики, молитва и сублимация. Едва тогава това, което сме можели да сублимираме при по-спокойното невъзбудено състояние, можем да направим и при наситеното с енергия, похот, астрал, подсъзнание, акт. Това е изкуство и вътрешна опитност, която трудно се описва, защото не е интелектуална или емоционална, а повече интуитивна и съзнателна работа с най-висшите ни чувства!

:feel happy:

Редактирано от Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup2:

"Когато има сливане на две души небето са разтваря и сипе най- красивите си блага"

Не знам от къде е цитата, но ми харесва

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Присъединявам се към Буболече: бих се радвал да прочета мнения и знания относно този важен момент! Аз почти нищо не съм чел - само се досещам... Споделете в синтезиран вид какво знаете по въпроса, мили другарчета. чавдарчета :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

научен и езотеричен процес, от който зависи бъдещето на планетата ни. ...

зачеването, ... и пренаталното възпитание ще променят света

Да. Много са важни.

Сексуалният процес на зачеване в момента е нещо като апотеоз на инволюцията на човека.

Имал съм видение как процесът на зачеване може да стане без секс практикуван в сегашния му вид. Но за съжаление този начин е извън обхвата на "средните" мъже и жени сега. В бъдеще ще има много хора с пробудено Космическо съзнание които ще могат, затова те трябва първо да се родят.

Въпреки че някои неща не бих написал във форум, заради тази благородна цел се съгласявам да ги напиша.

Ом!

За хора със средна подготовка които искат да помогнат на висша душа да се въплъти мога да препоръчам следното.

Медитация, молитви на Бог, четене на свещени писания и периоди на постене и полово въздържание месеци преди акта. Добре е да се живее в планината поне седмица преди това и да се правят походи. Месото и алкохолът най добре да се изключат и от двамата, защото дават низши животински вибрации. Редовна паневритмия ще даде също добри резултати. Добре би било бащата да се къпе редовно в планински реки или чисти студени извори.

Душата която ще дойде да се въплъти трябва да се види в медитация или насън поне от бащата. Тази медитация или сън трябва да се запишат с подробности и да се четат редовно. При идване на други сънища, те се записват също.

Затова предварително трябва да се медитира върху бъдещия полов акт за да се изключат от съзнанието през неговото времетраене мислите и емоциите натрупани чрез гледане на порнографски филми, четене на такава литература и използването на секса в миналото за удоволствие и задоволяване на животинския нагон.

Денят е най добре да е слънчев от средата на март нататък до месец май включително. Добре е да се отиде в планината близо до река и дървета, да се изкъпят и двамата в реката, молитва, слънчевите упражнения от йога, медитация и паневритмия. Хубаво е да се легне по корем така че слънцето да грее поне 20 минути гърба.

На земята трябва да има изолираща топлината настилка, след това хартия или вестници, после памучни одеала и 2-3 слоя естествена коприна най отгоре.

Най добре е зачеването да стане когато слънцето е в зенита.

И двамата гледат нагоре към слънцето. Концентрацията е в третото око, може да се пее мантрата Ом. Позата е права.

След това за периода на бременността се спазва полово въздържание, също от цигари, алкохол и месо. Много е добро да се пее духовни песни и да се четат Писанията редовно.

Дотук беше за хора които са посветили живота си на Бог. Не всеки може да се грижи за Божествено дете.

Когато хората са кармични и още им се живее, могат поне да намалят кармата и страданията на бъдещото си дете. Затова препоръчвам:

Поне едномесечно полово въздържание от бащата и майката преди зачеването.

Каквото е възможно и им харесва от горните указания ще бъде добро.

Положението на планетите и съзвездията през времето на акта определят до голяма степен причините и кармата за бъдещото съществуване. Концентрацията е върху Космоса. Главата на майката сочи юг, краката - север. При желание за момче, бащата издишва в момента на изхвърлянето с отваряне на устата.

Желая ви здраве. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да копирам нещо от изключителния сайт на йога студио108 - пускам и линк към сайта за тези които проявяват интерес http://www.yoga108.info/ :

Пренаталното образование - образование на бъдещето?

На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия. Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започна да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното. Наблюденията показаха, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане.

Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години. То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването.

Какви са научните и психологичните основания за пренаталното „образование”?

Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организма зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда. Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство. В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин.

Всички видове вибрации идещи от външния свят вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори. Установено е, че ембриона не само чува, но и “ вижда ” образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца.

Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни . Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото , чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота. Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система...

У нас в България все още не се обръща внимание на този важен аспект от изграждането на бъдещото същество – времето на вътреутробното му развитие и времето на неговото раждане. Макар вече да има много научни публикации за родовата травма и нейното негативно влияние, в нито една болница не се имат предвид тези важни психологически аспекти.

По отношение на пренаталното въздействие , можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки.

* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.

* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.

* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.

* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.

Зачеването

Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. И ако те са будни и знаят за тази възможност, ако се посветят на тази задача, те могат да привлекат свято същество, творец, дори гении. За това се изисква дълги години подготовка преди зачатието, за да постигнат и те самите съответното ниво на чистота и самоконтрол. Много малко мъже и жени могат да предложат подходящо земно тяло същество от по-висша йерархия, ето защо са толкова малко духовните учители, светците и чистите хора в сравнение с цялото човечество.

Известно е, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след дълги дни на пост и молитва. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз ) между върховната жрица и царят-жрец, като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, друидите, древна Тракия и Гърция и много други. Дори и днес в Индия, в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения.

За да се осигури чистотата на първоначалните елементи (оплождащите клетки при мъжа и строителните елементи на майката), след менструалния цикъл се извършват определени очистителни церемонии, придружени с молитви и инвокации към висшите сили. Една от тях е Гарбхадхана: ”Моля те, Господи да изпратиш чист и съвършен ембрион в утробата ми при всяко от нейните зачевания.” След това астрологически се определя подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния. Самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа. Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата. Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие.

Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се е, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили.

Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката. Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата . Дори да и липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия.

Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за по-постоянно. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма...

Духовният аспект на бременността

Според древните езотерични учения бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята.

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко едно оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психичната структура на бъдещото дете. Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове. Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна. Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов на нейното себеотричане.

Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея. Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна. Тя може със своето съзнателно участие да извика специална душа от висшите измерения. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Но днес не само че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество и се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии. Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, невписващ се в утвърдените манекенски стандарти.

При голямата възможност, която стои пред жените е твърде жалко тя де не се използва по предназначение. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота. Тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието, а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят. Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер близък до идеала на душата ни. Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът. Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция.

Одухотвореното човечество …

източник: "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup2: Напълно съм съгласна с Буболече и Валентин. Дори имам някои опитности в тази насока, но не мога да ги напиша тук :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво имаш впредвид? Личен опит ли? Ако искаш пиши на лични. Опитвам се да намеря разни материали по въпроса. Намерих книга в духовна библиотека Спиралата. Казва се Децата на новата ера. Ето линк: Децата на новата ера

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този Кастанеда и хипотезите му не ми допадат особено - според него едва ли не излиза, че раждането на деца е вредно за хората и създава енергийни дупки в тях, а според мен детето е най-хубавото нещо, което може да се случи на двама души , които се обичат - пълното сливане на тяхната любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този Кастанеда и хипотезите му не ми допадат особено - според него едва ли не излиза, че раждането на деца е вредно за хората и създава енергийни дупки в тях, а според мен детето е най-хубавото нещо, което може да се случи на двама души , които се обичат - пълното сливане на тяхната любов.

:) Доколкото разбрах пишеш, че се опитваш да намериш разни материали по въпроса...трябваше да напишеш, че държиш материалите да ти допадат + напиши списък кои не ти допадат :feel happy: да не се изяви и някой друг и да те доогорчи :) прости

:) раждането на НеПерфектни...на ДЕФЕКТНИ и съответно...нещастни деца си е факт...някой да е казал, че децата не са сладки...особено , когато ...спят :P

Но да се върнем към втория крайъгълен камък на всекидневния свят и пътя на воина. По принцип е препоръчително да проверим своето сексуално поведение в енергетично отношение и евентуално да го променим. Така най-напред би трябвало да си изясним как сме били заченати и съответно на това с колко сексуална енергия разполагаме. Защото за „скучния тип" е важно да вземе решенне за един по-скоро умерен сексуален живот, ако иска да тръгне по пътя на вонна, докато за енергетично създадената личност това не играе толкова голяма роля.

Но все пак и тези хора би трябвало да осъзнаят, че сексуалността е замислена от природата не като средство за получаване на удоволствие, а за целта на размножението и затова активизира енергетични механизми, които могат впоследствие да вгорчат краткото удоволствие на човека. В този смисъл преди всичко жените трябва да осъзнаят, че отвъд риска на бременността плащат много висока цена за половото общуване: обвързват се енергетично със своите товари, което се осъществява чрез енергийните червеи, които мъжете оставят в тях при вагиналното общуване. И срещу предаването на тези червеи, отрезвяващо допълва Флоринда Донер-Грау, не предпазват нито презервативите, нито прекъснатото полово сношение.

Какви практически последици има това за индивидуалния сексуален живот, впрочем остава на преценката и отговорността на индивида. Защото пътят па воина не е нито морално ръководство, нито общовалиден кодекс, по който да се живее. Той само посочва енергетични факти, които са от значение за живота и здравето на воина.

Затова например не може да се каже, че по принцип трябва да се стремим към целомъдрен живот, макар че в отделния случай това би могло да се приложи и да бъде предимство. Във всеки случай обаче човек би трябвало да не си налага насила целомъдрие или други аскетични ограничения, защото да се откажеш от нещо би могло да бъде по-фатално, отколкото съзнателно и контролирано да изживяваш склонностите си и просто да им се наслаждаваш. Насилената аскеза често води само до надуване на монтажната точка и на собствената важност, защото най-сетне човек се е издигнал над големите маси и не е толкова примитивен като останалото човечество:

„Аз, великият воин!"

Пътят на воина - Норберт Клаусен

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен Кастанеда и теориите му по въпроса също не ми допадат...Наскоро срещнах сходно мнение като на Благост и се опитах да видя другата гледна точка, което ми беше безкрайно трудно. Мисля, че от родителска гледна точка на никой не му е приятно да чуе или прочете, че детето му или бъдещото му дете е/ще бъде дефектно :) Една от майките дори се притесни, че детето и по някакъв начин и пречи в нейното развитие :blink:

Аз вярвам, че решили да имаме дете, трябва да направим най-доброто, на което сме способни. Веднъж стигнали до това решение би трябвало да подготвяме почвата за неговото появяване. Да опитаме да променим това, което не ни харесва в нас самите...да мислим позитивно, да си мислим за съществото, което ще дойде при нас, затова, че то ще е светло, че ще е добро, че ще е умно, че ще е възпитано, че ще е всичко, което бихме искали то да притежава като качества, които смятаме за хубави...Вярвам, че с мислите си влияем на случващото се и че при нас идва същество, което ни избира, както и ние него. То до голяма степен ще се учи и влияе от нас и е важен примера ни. Вярвам, че при зачеването на едно дете е важно то да знае, че мама и татко се обичат, че изпитват чувства като нежност и любов и че го очакват и ще обичат и вече обичат и него самото...Вярвам, че то усеща всичко това и мислите, които имаме за него от момента, в който решим че искаме да го заченем...и е важно да ги усеща винаги...да знае, че има подкрепата на родителите си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм фен на Кастанеда, но по-скоро като на окултен писател - фантаст, какъвто е бил! Има много дух в книгите му, но е смесен с измислени от самия него представи и фантазии, които, като добър писател е замесил в едно общо тесто в книгите си заедно със знанието си по окултизъм... ! :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Иви, при мен е без симпатии - антипатии + полезни са различните гледни точки ... за оглеждане + осъзнаване и разумно прилагане всеки според възможностите...не да се плашим :sleeping: сещаш ме за една кратка интензивна молитва ...

Господи, благослови да се роди чрез нас едно чисто ангелско дете... може и две :feel happy:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×