Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Моментът на зачеването

Recommended Posts

Има жени и с повече неуспешни бременности, които по-късно си имат деца. Може просто сега да не е момента, а по-късно :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В хороскопа на човека наистина могат да бъдат намерени индикации за трудно зачеване, бременност или проблеми с децата. Понякога в хороскопа на единия такива няма, но при налагането на картите на партньорите (синастрия), се вижда как двамата трудно могат да имат деца. Но, разбира се, хороскопът дава само общи положения,които могат да бъдат отработени на психично ниво, без да се проявяват на физично, тоест, ако двамата повдигнат съзнанието си с чист живот, стремеж към висш идеал и хармония, комбинацията, която иначе би се изявила като трудно забременяване, при тях ще бъде осъзната и отработена психически. Трудното забременяване при двамата се проявява на психично ниво като трудно зачеване на общи идеи, на търкане между характерите им и дисхармония.

Освен това,на мен една ясновидка ми беше казала, чеако и двамата партньори са фини и духовни хора, трудно се проявява, материализира дете между тях, и за да се получи зачеване трябва да отидат на планина! Ако планината е външно условие за такива хора, то издигането на качеството на вибрацият им е отиването във вътрешната планина! По-горе има много добри постинги как да стане това! :yinyang::thumbsup2::yinyang::thumbsup2::sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля, че едно дете трябва да се зачене в планината. Не знам защо - просто така го чувствам. Винаги когато отида в планината се чувствам вътрешно пречистена и заредена с енергия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И най-важното освен всички усилия, никога да не забравяме Молитвата! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава тема има тук. Поздравления! :thumbsup:

Прочетох всички постове, четох, четох, четох за пости, за пози, за форми, за формули, за поведение, за молитви, за външни условия, дори за карати злато.

И ми дойде наум нещо, което ми се ще да споделя с вас:

" 1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звъни или кимвал, що звека.

2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм.

3. И да раздам всичкия си имот, да предам тялото си на изгаряне, щом любов нямам, нищо ме не ползва.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

6. на неправда се не радва, а се радва на истина,

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме,

10. но кога дойде съвършеното знание, тогава това донейде ще изчезне.

11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах, а като станах мъж, оставих младенческото.

12. Сега виждаме смътно, като през огледало, а тогава - лице в лице, сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

13. А сега остават тия три: Вяра, Надежда, Любов, но по - голяма от тях е Любовта. "

Послание на Св. Ап. Павел до Коринтяни

В момента на зачеването никакви предварителни знания, никакви нагласи, никакви външни условия не са важни, нищо, освен едно: Между двамата да стои Любовта, тази, която кара човек да забрави за външния свят и за себе си.

" Там, където са двама в Мое име, там Съм и Аз"

А където е Синът Божи, там се раждат и ангелчета.

Обичайте се истински и имайте много деца!

А на чочка ще кажа, че имам една роднина, която имаше 13 спонтанни аборта между първото си дете и второто, но не се отказа да има и друго дете, искаше го с цялото си същество, то е прекрасно и добро момче, вече е войник и се нарича Павел. Да е жив и здрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички сме прави, защото знанията без любов са сухи и пагубни, но любовта без знания също се превръща в обикновена похот съвсем не след дълго. То е като мъжа и жената, ин и ян.

А правенето на деца си е жертва, ако човек има духовни стремежи. Една оправдана жертва, ако детето ще расте в атмосфера на мир и духовна светлина!

Отглеждането на дете изисква пари, време, грижа. За повечето хора това е нормално - те просто следеват програми безсъзнателно и се подчиняват на течението на жизнения поток. Някои жертват този живот, за да се посветят изцяло на духовнно придвижване. И тук границата между истинския стремеж и бягството е тънка.

За повечето от нас, и за мен включително, децата са благословия и нормална част от живота.

Нека през новата 2007-ма година Господ дава на всички обичащи се двойки чудесни, здрави физически и духовно деца! Да бъде волята му за всички търсещи, които са избрали семейния живот като част от търсенето си! АУМ :feel happy::feel happy::feel happy::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мигът на зачеването е ... магия, то е нещо земно и в същото време неземно. Един миг, искаме или не, свързването на дух и материя, на женско и мъжка, става реално. Ние ли избираме момента, или биваме избрани за дедин момент? Само едно знам - когато силно искаш нещо, то става, дори да минат много мигове, докато се осъществи. Когато му дойде времето. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

поздравления за темата :thumbsup: интересна е...и аз съм чела и съм съгласна че детето се възпитава още докато е в коремчето на майката....и е мнго важно какво се случва с нея,около нея,с хората свързани с нея...

едно зная със сигурност-човек решили да има дете трябва да съзнава колко голяма отговорност поема(ако иска да възпита и отгледа наистина ДОБЪР човек)-една изпълваща с щастие,нежност и любов отговорност,но и с много грижи!

мога да пожелая на всички,които имат дечица и които за напред ще имат да се радват всеки миг на "богатството" до себе си-което имат/или ще имат/и нека сме по-разбиращи и мъдри в отношението си към тях :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук многократно се писа, че желанието да имаш дете и самото дете са жертва, че един човек отдал се на духовното си развитие е по-добре да няма деца. Аз имам една друга теория за нещата. Не е ли истинско изпитание и израстване това да се откажеш от собственото си его за да помогнеш на друга душа да израства? Всеки знае, че отглеждането и възпитанието на деца изисква , ако не пълно то поне частично себеотрицание. Не е ли истинско изпитание това да се научи малкото същество на любов, на това да има по извисени възприятия за света и хората?

Редактирано от Буболече

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата са най-голямото богатство!Аз все още нямам дечица...но съм го усетила...това,което контакта с едно дете ти дава ...много трудно можеш да го "вземеш" от другаде...тази чистота,невинност и любов.... :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с Буболече и qies :thumbsup:

Да си майка е нещо изключително. Пожелавам на всяко момиче, което го иска да го изживее. Когато прегърнах за първи път детето си /сина си, след тежко раждане/ сякаш чух ангелският хор. Чувството е невероятно. Забравяш и болки, изключваш всичко около теб.... :yinyang::angel:

Да работиш за себе си е добре, но да забравиш себе си заради друга душа е още по-добре :thumbsup::feel happy::smarty:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук многократно се писа, че желанието да имаш дете и самото дете са жертва, че един човек отдал се на духовното си развитие е по-добре да няма деца. Аз имам една друга теория за нещата. Не е ли истинско изпитание и израстване това да се откажеш от собственото си его за да помогнеш на друга душа да израства? Всеки знае, че отглеждането и възпитанието на деца изисква , ако не пълно то поне частично себеотрицание. Не е ли истинско изпитание това да се научи малкото същество на любов, на това да има по извисени възприятия за света и хората?

Повеето хора са в духовно отношение деца. Затова колкото един дух е по-напреднъл или се стреми към напредък, той автоматично става отговорен за все повече "деца'. Затова при едно силно продвижение по пътя, имането на лично дете блокира грижата за всички други духовно зейнали гърла. Но, всеки си знае ... Аз самият съм обикновен човечец и искам да имам собствени деца - защото имам какво да науча от това, както пишете по-горе!

Щастива нова година!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова колкото един дух е по-напреднъл или се стреми към напредък, той автоматично става отговорен за все повече "деца'. Затова при едно силно продвижение по пътя, имането на лично дете блокира грижата за всички други духовно зейнали гърла.

Не съм съвсем съгласна с това. От малка съм била невероятно привързана към бебета и малки деца. За мен докосването до бебе е нещо изключително. Сякаш се приближаваш към първичната чистота...

Аз самата съм си дете по душа, /което дразни многото възрастни около мен :harhar::feel happy: /, но това не ми пречи да съм майка и да съм отворена към всеки готов за знание.

Приятелите на сина ми, както и всички съседчета са ми приятели. Детското в мен ми помага да ги разбирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повеето хора са в духовно отношение деца. Затова колкото един дух е по-напреднъл или се стреми към напредък, той автоматично става отговорен за все повече "деца'. Затова при едно силно продвижение по пътя, имането на лично дете блокира грижата за всички други духовно зейнали гърла. Но, всеки си знае ... Аз самият съм обикновен човечец и искам да имам собствени деца - защото имам какво да науча от това, както пишете по-горе!

Щастива нова година!

Абсолютно си прав! Този отговор разрешава споровете по темата :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото виждам, въпросът опря до това дали детето пречи на духовното израстване или помага. В този смисъл бих попитала как да разглеждаме невъзможността на някои хора да имат деца - като помощ за растежа им или като невъзможност за растеж? И тази обективност наказание ли е или благословия? Не искам да съм груба, но виждането от различни ъгли понякога ме азадачава... Макар че сама си отговарям - зависи от случая и човека...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко в живота ни би могло или да попречи, или да помогне. Зависи кой, какво търси. За всеки има приоритети, разбирания... Всичко, което срещнем по пътя си бихме могли да използваме за духовното ни израстване. Да се поучим... Всеки има своя път и няма универсални рецепти

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо в живота не може да попречи. Всичко може да бъде единствено от полза, защото всичко е за добро!

Но егото... е за него има винаги куп пречки и в света му съществуват множество великани (вятърни мелници).

Така е, Санчо!

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както се казва в едно мото тук във форума, " Всяко нещо, до което се докоснеш, е част от Пътя!" Част от твоя път. И е на мястото си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сред участниците във форума има доста с деца /някои от които лично познавам/ и мога да кажа, че са доста напреднали в духовните си търсения. Извода е, че това не им е попречило, а даже им е помогнало да си разширят съзнанието. Може би все пак е по-лесно да бъдат придобити по-голяма част от знанията преди да имаме деца. Перспективата да си кукаме на стари години сами и мноого духовни не ми харесва особено, защото мисля, че единици са тия, на които е отредена мисията да бъдат като Учителя. Това е доста труден път и незнам колко от нас са готови да го извървят и дали в един момент от живота си когато вече е станало твърде късно няма да съжаляват за този важен избор. Мисля, че хора като нас трябва да имат поколение като се съберат със себеподобни :D разбира се и по този начин ще имат възможност да възпитат /доколкото могат, защото не винаги всичко зависи от тях/ по свой образ и подобие :) едно бъдещо поколение. Примера, който е посочил Максим в тема “Бисерчета” мисля, че е достатъчно показателен, че нашето въздействие върху чужди деца на хора с други разбирания би било доста ограничено. В крайна сметка родителите са тези, които за добро или зло изиграват огромна роля при формирането на една бъдеща личност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Ваня! Разкошен разказ! Просълзих се десет пъти докато го четох ... :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Трябва да кажа на всички мъже..." - мислеше си Виктор, докато за кой ли път обикаляше къщичката.

Истинската и вечна любов настъпва само тогава, когато израждаш дългоочакваното дете заедно с любимата си!Това е края на разказа..не само края а и цялата тази история е страхотна и е казала своето - да бъдем по-земни, по-реални, по - малко капризни и да родим дете съзнателно... :)

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би заради значимостта на момента на зачеването има родители, които специално се консултират със астролози кога е най-подходящият момент за зачеване. Аз мисля, че не е толкова важно в кой момент и на коя дата ще бъде заченато дете, колкото съзнанието на двамата бъдещи родители да е изчистено, със ясни мисли и представи какво дете искат и най-вече детето да бъде заченато с много любов и с ясната мисъл да работи за божиите дела на земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×