Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Културата на МОЛА - за и против

Recommended Posts

В духовността на МОЛА - симулакрова, основана на виртуални конструкции, на новоизлюпени традиции, целящи да продават добро национално самочувствие и артефакти, играещи с тривиални значения - постепенно се разпръсва човешкостта. Автентичният индивид е останал далеч назад в литературата – екзистенциалните избори на съвременника ни се определят от рекламните листовки на големия МОЛ.

източник

 

 

Моловете у нас нямат достатъчно потребители, тъй като на българина е необходимо време да свикне да пазарува в тези нови търговски формати. С други думи, нужно е той да повиши културата си на пазаруване.

 

източник

 

 

 

Винаги съм се отнасяла с леко пренебрежение и насмешка към модата на моловете. По време на екскурзията си в Берлин, обаче, се замислих съвсем сериозно над тази заляла планетата вълна от евтина лъскава суетна .... пустота. 

Кога е било времето, в което се радвахме, че където и да попаднем на планетата, ще имаме златната възможност да си купим същото, каквото бихме могли да си вземем и в Париж и в Лондон.... Сега е така - Моловете в Берлин по нищо не се отличават от този на Цариградско... И хората в него, и храните - почти всичко е чалга, менте или нафукано...., същите марки, същите безвкусици, същото made in China... същата инерция на чалгата...

 

 

 

Тази вечер открих и страхотната статия в "Култура"

 

 

Какво е вашето мнение за културата на моловете? Виждате ли нещо добро в тях? 

Наистина ли аз не ги харесвам и отказвам да пазарувам там, защото ми е ниска културата?

 

Апропо, моя приятелка сподели, че я завели на кино в един мол, тя чакала доста време на опашка за билети за новия филм на Уди Алън, но когато стигнала до касата, се оказало, че опашката не е за него, а за "Хобит"! За Уди Алън имало продадени едва 3-4 билета.... 

 

Можем ли да си върнем някак собственото си лице, уникалността си, мисълта, свободата от клишетата на американския средностатистически живот? Или нищо не можем да направим и след време ще измрат всички родни майстори и националните ни черти ще се удавят в калните потоци на глобализацията така, както го усетих в Берлин?

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрави за темата. Жалко, че няма да участвам по-задълго в нея.

 

Но, сега по темата.

Аз живея до МОЛ. Фирмата, в която работя има магазини в почти всички моло-ве в страната. Това е бизнес, който изхранва хиляди хора.

 

Всеки уикенд МОЛ-овете се изпълват с хора, с деца и родителите им, които намират различни забавления там. Нормално е това. Далеч по-нескучно от обиталищата на семейния дом, където двама не могат да си кажат нищо друго, освен битовизми, т.е. МОЛ-ът играе роля на една обществена сцена и социална антиутопия - всички са щастливи, светят светлини, където блясъкът е на особена почит - витрините обагрят всичко, има пианист, който винаги е на рояла; ти се разхождаш и светът е твой. А ако имаш и няколко хиляди, хайде, само 1000 лева, можеш да си купиш чанта на любима марка или хубави обувки и защо пък не :) Можеш.

 

В това няма нищо лошо - семиозисът е прозрачен - БЯГСТВО от себе си, всеки има нужда от това и в това е смисъла на битието - да те изведе извън теб самия, да надгради усещането за ритуалност и приказност на някакво действие. Дори и в това да хапнеш бургер с екзотично звучене те отвежда отвъд скепсиса на битието ти на негероичен човек.

На обикновен човек.

 

Не виждам нищо лошо, нищо страшно в придобивките на демократичния консуматорски свят, в който всички участваме - дори и да отричаме - по един или по друг начин, всички сме зависими от това.

 

Колкото до същността, която исках да вметна, е че в мола, в моят МОЛ, аз откривам най-богатата книжарница на света, където до Умберто Еко, са Сумите на Тома Аквински и всички томове на Юнг. Ала не само това, там дори мога да открия Маларме на френски в оригинал или поезията на Гюнтер Грас на немски.

Там са аптеките, мобилните оператори, целият свят наедно. Търговският център е убежище на демократичното общество, на всички римски пазари взети заедно, на всички езици и хора, които искат да общуват.

 

Съвременният Вавилон, който не е нужно да бъде разрушен от моралистите. И лицемерите.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това няма нищо лошо - семиозисът е прозрачен - БЯГСТВО от себе си, всеки има нужда от това и в това е смисъла на битието - да те изведе извън теб самия, да надгради усещането за ритуалност и приказност на някакво действие. Дори и в това да хапнеш бургер с екзотично звучене те отвежда отвъд скепсиса на битието ти на негероичен човек.

На обикновен човек.

 

Апропо, моя приятелка сподели, че я завели на кино в един мол, тя чакала доста време на опашка за билети за новия филм на Уди Алън, но когато стигнала до касата, се оказало, че опашката не е за него, а за "Хобит"! За Уди Алън имало продадени едва 3-4 билета....

 

Да в света няма нищо лошо . Даже е хубаво .Единствено ако гледаме през очите на душата си .

  http://vbox7.com/play:7984a75b
 

БЯГСТВО от себе си, всеки има нужда от това и в това е смисъла на битието - ???  Да , точно , бягство от всичко онова , което те държи в областта на страха и нестабилността . Бягство от грозното . И прокарване пътеки между ,,моловата реалност" и най нежните душевни трепети .Не може да има друга Истина освен всеобхватната .Тази изразяващата всичко в едно .И причините и следствието .С моей башни видеть только :)

 

п.п. преди да разгледам източниците ,да попитам ; и в чужбина ли са така ситуирани моловете ? Щото тука впечатлението е че  някой си пере , парите .

 

п.п. :) извинявам се за моята си култура . Имах в предвид всички големи търговски центрове , приютяващи множество фирми под един покрив .Новите ЦУМове .

Според мен емблема на това което впечатлява Донка е зобенето на пуканки до като гледаш ( явно няма значение какво ) ...Просто да се разсееем . Да не мислим за причините . Да затрупаме проблемите с ,, удоволствия" и се радваме , радваме на новото герданче . Простете , смартфонче . :)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен консуматорската култура и битие и в частност културата на моловете е повече от знакова, появила се дори и със закъснение в България.

 

Не случайно избрах за място на снимки именно един такъв мол (по точно този на бул. България), за да заснемем едно бунтарско концептуално видео. То се нарича "A dress can form a reality" и представлява моят начин да се противопоставя на консуматорството, пошлото, комерсиалното, етикета и битието на масовия човек.

 

За да заснемем това видео, чакахме три седмици да благоволят да ни отговорят на нашето запитване и то да получим разрешение за снимки в продължение на 2 дни от Bulgaria Mall. Въпреки, че представих концепцията си в имейлите, които им пратих го направих много предпазливо и завоалирано, за да не получим отказ и да не отгатнат истинските ни намерения. 

 

Видеото е разделено на две части, участват две съвсем различни колекции, които са подчинени на темата за антиконсуматорството, повърхностното материално мислене на масовия човек.

В първата част снимахме вътре в буквите на мола,които се намират пред самия мол(това е специфична особеност на Bulgaria Mall), като бях инструктирала всички да се движат така в тях, все едно нямат достатъчо място за движение, все едно не им достига въздух.

Опитахме се да пресъздадем една дискотечна среда, в която не всеки би се побрал, комерсът, който задължава, който опакова, но който не е подходящ за всеки.

Поиграхме си със светлините, които излъчват самите букви и за тези сцени определих колекцията ми от основно черни дрехи с цветни акценти от магистърската ми работа в НХА, мода.

 

Във втората част действието се развива във вътрешността на мола, максимална светлина и черни цилиндри, от които излизат моделите облечени в колекцията ми от дрехи скулптури "Матриархат", появяват се няколко ключови думи, които ще видите във видеото, което ще постна по долу.

Идеята е, че реших да противопоставя на тези първобитни, примитивни дрехи консуматорската среда на мола и да изразя своя бунт срещу нея, като откажа да се слея с нея и се опитам да създавам нови герои, които носят архетипа на интуицията, дивото и всичко, онова за което говори Клариса Пинкола Естес в книгата си "Бягащата с вълци".

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Колкото до същността, която исках да вметна, е че в мола, в моят МОЛ, аз откривам най-богатата книжарница на света, където до Умберто Еко, са Сумите на Тома Аквински и всички томове на Юнг. Ала не само това, там дори мога да открия Маларме на френски в оригинал или поезията на Гюнтер Грас на немски.

 

:3d_134:  Има ли наистина такъв МОЛ? Аз си мислех че това е възможно само в някоя много богата специализирана книжарница, която не плаща наем за кв.м. търговска площ.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уф, пак почнаха генерализации май.

 

Донка, питам теб, щото си я цитирала - какво означава думата "симулакрова"

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много се радвам, че има и интерес, и много ценни мнения! Благодаря!

 

Сега да отговарям подред...

- каква работа дават моловете и огромните супермаркети? В какво се превръща един човек, който е назначен на работа там? Вие познавате ли лично някого, който работи там? 

 

- Ами не съм съгласна, че във всеки дом цари скука, еднообразие и се говорят само битовизми. И изобщо не мога да приема, че семейството ще осмисли своя бит и време и общуване като ги запълни с лъскави балони, примигващи реклами, ескалатори, добре аранжирани витрини, обяд в закусвалнята (защото то си е закусвалня) сред шума и суетата и отново лъскавината на един-господ-знае какво предлагащите във витрините си мултинационални джънк-вериги. За мен това е обезличаване на семейното и въобще на общуването, вкарване в едни черни "футляри" и притискане между безмилостните стени на красивите огромни букви на кич-стандартите - толкова добре го е казала Ина в своето шоу! 

 

- защо трябва да бъда героичен човек изобщо? Защо трябва да купувам изобщо нещо и да го ИМАМ, за да уважавам себе си??? Ама ето това е, което най-силно ме отблъсква. Какво означава да отида в МОЛ? Значи да отида на пазар, да съм консуматор на нещо, произведено от кой-знае-кого.... 

 

 

Ох, не ми се продължава повече.... Днес разказвах на Ина как след като излезнах тъжна от берлинския мол и се възползвах само от тоалетната му, помолих да ме заведат на някой берлински битпазар. И там открих един стар германец, който продаваше някакви негови домашни вещи и сред тях - 2 ръчно бродирани снежно бели и старателно изгладени памучни кърпи, в които сега завиваме хляба си от лимец, за да си почине след печенето. По нашия край тези кърпи си имат звучното име - "месал". Даде ми ги за по 1 евро дядото!! А аз толкова се вълнувах, докато ги държах в прегръдката си в колата. И сега ми радват душата и очите със своята наивна немска красота и чистота и сякаш виждам женските пръсти, които с любов и внимание са ги извезали. И си спомням за улицата на занаятите в Момчилград и хората на нея. Липсва ми това човешко излъчване и светлина и топлина на общуването, няма я в големия МОЛ.... Там ме мачка суетата.... Може би ми е тъжно и ядно тук от провинцията, че нашите деца им организират екскурзия....но не до ждрелото на Ерма, не до пещерата Снежанка и Ягодина.... не... водят ги до МОЛа в близките големи градове :( Не че в нашия град няма способни шивачки-дизайнерки, които за 1/3 от цената ще ушият уникална красива абитуриентска рокля на младото момиче..... но ако тя е купена от МОЛ, тя ще има друга "цена".... И ми е тъжно за нашите майсторки... те си отиват бавно и сигурно и на смяна идват.... купувачките, потребителското поколение... 

 

 

Но може би само аз съм така....

 

 

 

А може би има начин да се примирят и облагородят?...

 

Но ще свърша с един много уместен въпрос на Александър - всъщност на кого принадлежат МОЛовете? Кой дава парите за тях и кой печели и какво? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар - нашата уикипедия пише: 

 

Симулакрум (в английски simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи "подобие" [1]) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала. [2] Философът Фредерик Джеймисън предлага фотореализма като пример за художествен симулакрум, където картината е създадена от копиране на фотография, която сама по себе си вече е копие на обект или човек от реалния живот.

 

за повече - симулакрова , ако английският е проблем - на същата страница има линк към руската статия

 

Аз бих ползвала синонима имитативна, но статията не е в жълт ежедневник, а все пак в "Култура". 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Тhe Sum of All Fears" би било подходящо заглавие на тая тема.

Горките молове на какви тежки атаки са подложени само. Силите на злото отново набират свежи сили за поредната си атака срещу горките и беззащитни молове, срещу горките и беззащитни консуматори посещаващи моловете в търсене на забавление и радост. Ще успеят ли моловете и консуматорите да устоят на протегнатата безмилостна ръка на злото, опитваща се да ги докопа и хване в безмилостната си хватка...

Редактирано от Ashtoning

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, МОЛовете докопват доста, вярвайте ми, просто нищо не може да се измъкне от безмилостната им хватка. Моя ученичка - рускиня се върна от Москва. Беше ужасена - на всяка станция - 4 мола - за всеки изход! Съученик се върна от Хонг-Конг- думите му бяха - това е "МОЛ до МОЛ'. Планетата на .... МОЛовете... Измъкваме се, обаче, устояваме..... улиците и градовете няма да могат, потребителите ще се радват, хората.... започваме да се измъкваме... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Донка, и аз мисля, че думата "имитативна" е по-подходяща в контекста....

 

"Тhe Sum of All Fears" би било подходящо заглавие на тая тема.

Горките молове на какви тежки атаки са подложени само. Силите на злото отново набират свежи сили за поредната си атака срещу горките и беззащитни молове, срещу горките и беззащитни консуматори посещаващи моловете в търсене на забавление и радост.....

 

Да, да тръгнем на кръстоносен поход срещу моловете. А така можем да тръгнем на поход и срещу ГУМ-овете (Градски Универсален Магазин) и ЦУМ :) Е, то вярно, че в тях нямаше много неща и не бяха такъв източник на "забавление и радост". А може би проблемът на МОЛ-овете е точно, че са източник на забавление и радост. Е, както се казва, понякога радостта за един причинява плач на друг. 

 

Аз не виждам къде е проблемът, че се забавляват хората?! Било им рушало духовността...чия точно духовност?!

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не мисля, даже, че средностатистичесият българин е пълноценен потребител на моловете. Просто няма толкова пари, за да "пазарува" това, от което има нужда. Най- много да отиде на кино, да хапне нещо и това е.

 

Има хубави книжарници наистина, в повечето случаи вериги, които са се постарали да покрият голяма аудитория клиенти. Даже в една такава книжарница в Парадайз център се оказа, че имат договорни отношения с английско депо за книги и е възможно да се поръча специализирана английска литература без да се заплаща транспортна такса и разбира се това много облекчава клиента. Но това са единствените неща, които може да се прави там. Има и 2 български модни къщи, които имат пространства в моловете и са по- достъпни като цени, но това е . За всичко останало, което се продава ти трябват много повече от 100, 200 лв, за да направиш покупка.

 

До тук разсъждавам като потребител, но ако започна да разсъждавам и като художник и моден дизайнер, наистна няма да мога да скрия възмущението си от културата на моловете, защото тя унищожава културата на уникалния дизайн, на произведенето от човешки ръце, а не от машина, на силата на изкуството, макар, че започнаха да се правят и галерийни пространства в някои от моловете, за съжаление излагат пълен кич и представят изкуството в най- пошлия му комерсиален вид.

 

 Младите дизайнери се принуждават да гонят стандартите на моловете, ако искат да продадат нещо , да правят реплики, дупликати и какво ли още не. Възмутително е, защото културата на моловете измества онова свободно пространство сред хората, което е предназначено за забавление и прекарване на свободно време.

 

Представете си, че вместо да посетите мола, отидете на изложба или театър или представяне на книга.

Или да седнете и създадете нещо с вашите ръце и ум. Представете си, че вместо да учите децата си как да живеят културата на мола  им дадете възможност да се включат в уъркшоп или ги заведете на куклен театър.

Артистите и художниците се принудиха да правят събития в големите хангарни пространства на моловете, защото те плащат добре и има постоянна публика. Но алтернативните хора, независимите формации никога няма да изберат този блясък и кич.

 

Видяла съм моловете много преди да дойдат в България, защото съм живяла в Щатите близо 2 години и имах възможност да направя това, да познавам тази култура. В Чикаго единствените "галерии" достъпни за масовия човек са именно тези в моловете и какво се продава там само принтове на канаваца, не може да се купи оригинална картина, именно заради лъскавата имитация и подмяна на ценностите. Поради тази причина избрах това да бъде тема на това видео и имах смелостта да го осъществя, да се противопоставя на тази изяждаща ценностите "култура" и псевдо начин на живот.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления, Ина!

 

 

Сега позитивната ми нагласа ме изкушава да си мисля: "А защо кукленият театър да не е в МОЛа, например?". Обаче нещо вътре в мен някак се чувства зле при тази мисъл и аз се питам защо... Може би защото присъствието на манекени, стоки и цени, на реклами и продавачи, което си е хубаво за един магазин, ще сложи една особена сянка върху театралното пространство с неговата особена атмосфера... Сякаш ние ще "купуваме" представлението, а няма да го живеем.... 

далеч съм от мисълта да смятам търговията за нещо лошо, ниско духовно и прочие, моля да не бъда разбирана и тълкувана превратно. Те си имат място в живота ни, но само тогава, когато аз почувствам нужда от някаква вещ, в това число и книга. Нямам нищо против красивите магазини, учтивите продавачи, професията им е полезна и добра. Но не мога да приема, че пазаруването е начинът да си прекарам добре времето или дори да се разтоваря от стреса (ужас-шопинг-терапия, само не ме убеждавайте, че е наистина терапия. Толкова е терапия колкото наркотикът е средство за освобождаване от стреса...) Няма никога да се съглася, че отивам на кино, за да се видя с приятели и да се отпусна, да зобам пуканки.... Аз отивам на кино, за да видя ФИЛМА! 

Или ние не говорим за зло - търговия, но говорим за смесването на ценностите и на същностите.... Ох, как добре разбирам, че това е оригинален "маркетинг" и привличане на клиенти, но, боже мой, нали няма да мислим за човека до себе си като за клиент на еди-кой-си МОЛ??? Защото ако това ни чака, се сещам за мрачните пророчества на Оруел :( и за принципа:

“Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.” "Общоприето означава да не мислиш,да няма нужда да мислиш. Общоприетото е безсъзнание."

 

1984

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между другото авторката на статията, която е публикувала Донка от вестник "Култура", (не знам дали някой си е направил труда да я прочете, но ви съветвам, защото е много точна от гледна точка на специфичния културен климат в страната) е Правда Спасова, която е професор от Национална Художествена Академия, изкуствовед и философ, имала съм щастието да ми преподава по философия в академията.  Изключително пламенен и ерудиран човек. Прочетете я, няма да ви опари!

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уф, бях написал доста, ама по едно време прочетох статията и се отказах - толкова дребнавост и заяждане само, за да се изкара някой висшо духовен скоро не бях виждал :(
 

Поздравления, Ина!
..... Няма никога да се съглася, че отивам на кино, за да се видя с приятели и да се отпусна, да зобам пуканки.... Аз отивам на кино, за да видя ФИЛМА! .....

 
Добре, мани ги пуканките, мани ги и приятелите, но се чудя: ако филмът е отпускащ, ти ще се напрягаш ли :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

JE SUIS CHARLIE!!!

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

една голяма идея , гледана през дупката на три думи , може да изглежда различно .

Мрачните пророчества на Оруел , са в сегашната реалност . Отъждествяването на благополучието с парите , се засуква още с първите биберони с хумана .Нормално е ,,бизнеса" да се възползва .Дори и да работи за запазване на положението . Вижте бюджета за култура и образование .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Колкото до същността, която исках да вметна, е че в мола, в моят МОЛ, аз откривам най-богатата книжарница на света, където до Умберто Еко, са Сумите на Тома Аквински и всички томове на Юнг. Ала не само това, там дори мога да открия Маларме на френски в оригинал или поезията на Гюнтер Грас на немски.

 

:3d_134:  Има ли наистина такъв МОЛ? Аз си мислех че това е възможно само в някоя много богата специализирана книжарница, която не плаща наем за кв.м. търговска площ.... 

 

Има. Този, за който споменава и Ина. На 10 крачки от моя дом.

Книжарницата е на последния етаж. До Кино Арена :)

 

Една вметка - както този Портал е един своеобразен Вавилон от човешки езици, къде разбираеми, къде не, той е рефлексия и на действителния МОЛ.

Не бих противопоставяла нещо, което служи на човек, дали от евтино чувство за героичност или от други стремежи, на реалността. Все едно. То служи.

 

В държави, където няма мол-ове, има друго. Аз не искам да живея там.

И там няма как да се каже (както приема за свой слоган Ина) - Je suis Charlie.

 

Като контрапункт именно на онази свобода, която е нужна на всички, за да живеят нормално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, това наистина е прекрасно - за книжарницата... Значи има надежда...

 

На въпроса на Божидар - Ако искам да се отпусна, не гледам филми, а отивам на разходка сред природата или пея или танцувам...Една слаба наивно скроена и с посредствена игра комедия ме натъжава или дразни. Филолог в това отношение е диагноза - рентгенови очи. Както Ина се наслаждава на картините, но... с очите на художник, не с моите, а музикантът не чува и не изпълнява музиката като мен... Пазруването и стълпотворенията, огромните сгради не ме отпускат - обратно напрягат ме...

 

Разликата между Портала и МОЛа е капитална. МОЛът все пак е създаден и функционира като ТЪРГОВСКА ПЛОЩ. Аз не съм противник на МОЛа, пак повтарям, а на МОЛ-културата, която инкорпорира (прибл. превод - въвлича ) в себе си и заразява със своята естествена същност други сфери на човешката дейност, които нямат търговски характер. Някак се опитва уж давайки място на каквото той си избере от тях, да ги превърне незабележимо в "маркетинг". 

 

За свободата - точно молът я вкарва в черните картонени калъфи от видеото на Ина, но те са накичени с балончета и дрънкулки, лъскави са и създават илюзията, че имаме избор.... 

 

За многообразието и пъстротата - ами предпочитам пиците и ястията, излезли изпод ръцете на един млад хасковски майстор, който с любов ги прави всеки път с особен и различен вкус, и обичам да го гледам в неговото малко ресторантче в Градската градина на Хасково - непременно опитайте, когато дойдете в нашия град. Не мога да си представя неговата творческа индивидуалност в МОЛа - ще се изгуби заедно с уханието на неговите ястия сред стълпотворението на Вавилона ... В своето ресторантче той работи заради удоволствието от своя труд - в МОЛа работят за заплатата, за оборота, за наема. 

 

 

Нека има МОЛове, но нека има и малки ресторанти и магазини всяко със своето неповторимо излъчване. Нека всичко си има мястото, мярката и хармонията, а не да се опитва да проникне и завземе всичко и всякъде и да наложи себе си като монополист и да се опитва да ни замести всичко друго със себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, нека направя един паралел, ако позволиш.

Ти си се върнала от Берлин, т.е. сърцето на Европа и ти е направило впечатление това.

Не ти е направило впечателние ВБП на германците, нито жизненият им стандарт.

 

Представи си, ако се бе върнала от арабския свят. Или от централна Бразилия или вътрешните части на Колумбия, където гъмжи от местни занаяти, които са обслужвали цивилизацията, но преди 100 или 200 години.

 

Кой век избираш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За черните цилиндри имах идея да бъдат с провокативни надписи, но се разубедих, тъй като сигурно нямаше да ни дадат да снимаме и целият проект щеше да пропадне. Решихме всичко да бъде елегантно казано, да извлечем максимално от естетиката на самия мол, до колкото това е възможно.

Снимахме през февруари, беше много студено, особено за момичетата, когато снимахме вътре в самите букви. Но добре, че всички подкрепиха идеята ми. Бяхме погълнати от процеса  и в един момент просто спряхме да усещаме студа. Беше много вълнуващо за всички, даже и моделите прегърнаха този проект, което мe учуди, изобщо си сформирахме екип и съм щастлива, че никой не се отказа, въпреки реалните опасности.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, лично аз имам някакво усещане, че се напрягаме излишно и бая заради тези МОЛ-ове :)

 

Предпочиташ разходка, добре. Лично аз в една "наивно скроена" комедия бих намерил доста хубави неша, вкл. и че е наивно скроена. Човек обикновено безсмислено си усложнява живота. 

 

Представи си сега един просветлен, който се намира всред природата на върха на планината и медитира. Медитира, а от време навреме в главата му излизат мисли като "лоши МОЛ-ове, обсебват ни, правят ни маркетинг, рушат занаятите..."  МОЛ-овете не са дошли на върха на планината, ама той ги носи със себе си. 

 

Религиозните войни могат да се проявяват по различен начин. Чрез тероризъм или чрез мерене на духовността.....но всеки тероризъм започва първо с мерене надуховността. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

всяко нещо си има значението . Стремежа да задържат човека , докато има свободно време и пари в джоба е без значение за нас . Даже е приятно . Но за тези , , под 20 има значение .

Божидар --прав си ,Винаги сами си създаваме проблемите .Ала едно такова предъвкване , позволява по широка перспектива .

Ето , Ина прави чудесни неща .Направо и завиждам за работата . Но , тя може ли ,да сложи ръка на сърцето си ( :) )  и да признае че върха на модния дизайн , за множество мъже , е смокиновото листо . 

Идеята ми е , че е неприятно ,когато ти продават нещо с пъти по скъпа опаковка от съдържанието . И с поглед на , гледачка на ръка .

Това са 5 различни неща .не ги развивам , само споменавам , защото можете и сами .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александър, мерси за приятелското отношение, но ще ти споделя, че има повече мъже истински запалени по модния дизайн, от колкото жени. И то на професионално ниво. Колкото до опаковката, много малко от нас отделят средства за опаковка на това, което предлагат.:))) Не, че няма да изберем перфектната, просто обикновено не остават средства за това. Това, което предлагаме е уникален дизайн, от там нататък всеки се оправя как, къде, при кого, в чий шоу рум, къде да си направи ревю, и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

всяко нещо си има значението . Стремежа да задържат човека , докато има свободно време и пари в джоба е без значение за нас . Даже е приятно . Но за тези , , под 20 има значение .

......

Идеята ми е , че е неприятно ,когато ти продават нещо с пъти по скъпа опаковка от съдържанието . И с поглед на , гледачка на ръка .

.......

 

Нормално е да се притесняваме за младите даже да не са наши деца. Но и те, и ние си имаме своите уроци за израстване. Хубаво е, че децата и юношите (повечето) са по-издръжливи от африканец бегач :) Не можем и на тях да отнемаме уроците. А началото и вида уроци в живота се полагат до 7 годишна възраст. 

На съвременните млади нещата, които вършат, вкл. и по МОЛ-овете им е заложено далеч преди да има МОЛ-ове. 

 

В първата цитирана статия наблюдаваме едно явление характерно са съвременната ни интелигенция, която с ретроградни действия се стреми да утвърди собствената си значимост дори и с цената на унищожението на останалия свят. Спомнете си Пендачанска, която казваше "по-добре да ни няма" визирайки българския народ и онова режисьорче, чиито думи бяха окъпани в кръв и самият той призоваваше да се окъпем в кръв. 

 

Псевдо-интелигентски кръвонасядания, които се опиват от това да говорят за интелигентност и духовност жертвайки духовността на олтара на собственото си душегъзие, което може да бъде задоволено, само ако бъдат качени на пиедестал. Дори в основите на този пиедестал да лежат кръвта, ценностите и духовността на всички останали. 

 

Очевидно безочие, което се стреми да проправи път на злобата на една псевдо-интелигенция, която очевадно не служи на народа, а се бори за мизерното си оцеляване представяйки го за общо-народна ценност. След като народът разочарован от ясно видимите импотентни опити на една групировка да се представи за национален идеал е забил този "идеал" в ъглите на чалгата, където тези псевдо-интелигенти крещят, че заслужават не по-малко заплащане от някоя фолк певица. Да, ама фолк певицата кефи повече народ от Пендачанска например. Нито пък проклина "по-добре да ни няма"....

 

Изнервени дребни хорица, които виждат огромната си черна сянка на стените близо до вулгарните надписи и това ги кара да мислят, че са големи. Да мислят, че те са културата на тази страна забравяйки, че са обикновени хора и то с доста изкривени сенки. Забравяйки, че културата на този народ се създава от всеки негов член и че дори подсвиркването на ватмана може да носи повече удовлетворение от арията на някаква надута грандоманка. 

 

Истинската интелигенция никога не би се принизила да се самоограничава самонаричайки се интелигенция, крещейки в кървави вопли, че трябва да бъда обожествена. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×