Jump to content
Порталът към съзнателен живот
just.a.girl

Липса на мотивация

Recommended Posts

Здравейте, от известно време изгубих мотивация за учене. Как да се справя с този проблем? Може ли да ми дадете съвети? Приемам антидепресанти и посещавам терапия, но резултат никакъв. Благодаря Ви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти си направило всичко възможно , за да се справиш - психотерапия, медикаменти. 

Говори с психотерапевта си, за това, че не усещаш подобрение или, че си изгубила вяра и той би трябвало да ти даде насока как да продължите, тъй като е най- добре запознат със състоянието ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,
не съм специалист, но ще се включа в темата. 
Позволих си да прочета и предишната ти тема, защото в тази даваш много малко информация, а по този начин няма как да сме ти ползотворни. 

Това известно време, в което си загубила мотивация, е доста дълго време. След като усилията ти - медикаментозна и психотерапия не дават никакъв резултат, може би е време да промениш нещата. Оставам с впечатлението, че чакаш да ти дойде наготово всичко - антидепресантите да те направят щастлива, а терапевтът да ти даде нужната мотивация. Само че в живота нищо не идва даром, всичко трябва да се извоюва. Медикаментите и терапията са патерици, които в даден момент трябва да захвърлиш и "да се вземеш сама в ръце". 

Изгубила си мотивация за учене? Можеш ли да си отговориш поне на въпроса защо? Или виждаш специалността си като абсолютно безперспективна за твоето бъдеще, или си я записала не по твое желание и в момента бойкотираш решението на някой друг да завършиш. Висшето образование не е задължително. Записваме го по своя собствена воля, учим, защото знаем, че знанията, които ще придобием там, ще ни бъдат от полза за бъдещото ни развитие. Изгубвайки мотивация за учене, ти дефакто си изгубила мотивация и за бъдещото си развитие? И то на финалната права... В крайна сметка не искаш ли да завършиш по-скоро и да започнеш да се развиваш в желаната насока? Това би ти донесло увереност и самостоятелност - все положителни качества. 

Точно в момента, изобщо има ли нещо, с което би искала да се занимаваш? Не говорим само за учене. Каквото и да е? Изобщо как се виждаш след година-две примерно? Аз имам приятелка, която се отказа от висшето си образование точно в последната година, не завърши, защото искаше да се ожени и да бъде майка и домакиня. Направи го и сега е най-щастливият човек на земята. Имам и приятел, който пък завърши бакалавър и магистър по финанси и икономика, но в момента се занимава с оригами, защото това му носи удоволствие и радост. Запитай се какво би ти донесло удоволствие и радост? 

По отношение на депресията ти и огромните комплекси - защо продължаваш да плащаш данък обществено мнение? Колегите милели, че си тъпа, съучениците те обиждали и ти се подигравали. Защо позволяваш това? Никой не може да те убиди или засегне, ако ти не го позволиш. Ти съгласна ли си с тях? Възприемаш ли се като такава, каквато те описват? Ако беше в мир и хармония със себе си, хорските приказки нямаше да те засегнат по никакъв начин. Защото когато си в мир и хармония със себе си, ти знаеш, че ти си си ти, харесваш това, което си и считаш пътят, по който вървиш, за правилен. Как се постига мир и хармония със себе си? С много любов към себе си, с оценяване на борбата в живота ти, която водиш, с удовлетворение от действията и постъпките ти, с приемане на всяка частица от теб. Ако не харесваш физическото си състояние - промени го така, че да ти харесва, ако не харесваш менталната си настройка - промени я така, че да я харесваш. Подчертавам дебело - не се променяй за хората, промени се за себе си! 

Действай, момиче! Бъди активната страна, самомотивирай се, изгради живота, който искаш да живееш, сама! Усети разликата - изпий си дневната доза антидепресант и не прави нищо през деня, гарантирано, че серотонина няма да ти мръдне изобщо, но ако на следващия ден посетиш някое аеробно занимание (тае-бо/каланетика/зумба/аеробика) или дори просто потичаш в парка и след това изпиеш един бананов шейк с малко фурми (съдържащи 5-хидрокситриптофан, който пък е прекурсор на серотонина :D ), ще се почувстваш в изключително добро настроение и ще си вдигнеш поне малко самочувствието. От там пък ще ти дойде и мотивацията да правиш все повече и повече неща, които да те карат да се чувстваш добре, а от там ще ти дойде и амбицията за заветното завършване! Просто направи първата крачка ;)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно подкрепям последния абзац от предното мнение като първа крачка за предприемане.

 

Може би е добре да помислиш дали настоящият ти терапевт е твоя терапевт и ако имаш съмнение не се колебай да го смениш. На практика, по време на терапия не би следвало да имаш нужда да пишеш във форум. В това виждам пропуск на терапевта, не на теб.

 

Желая ти бързо преоткриване на силата за живот и интереса към всичко около теб :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×