Jump to content
Порталът към съзнателен живот
dominator

Паническо разстройство или нервно вегетативна дистония

Recommended Posts

Здравейте на всички.Аз съм мъж на 24 години и бих искал да ми дадете съвет/насока какво да правя.Моята история е следната:пушех от време на време марихуана, но не в големи количества и рядко до 2-3 пъти в месеца, понеже ме отпускаше и ми ставаше весело.До март месец миналата година, тогава пих уиски около 50 грама и след това пуших марихуана повече от обикновенно.След това имах за пръв път ужасен пристъп, сърцебиене ужасно силно свиване в стомаха и също така много силно безпричинно чувство за притеснение пак в стомаха.След около 2 часа ми мина.После съм пушил марихуана още няколко пъти в още по малки количества, до Септември месец миналата година.Един приятел пушеше до мен, аз му правех компания само и след това пак получих пристъп без да съм пушил, помислих, че полудявам след като ми стана така без да пуша.Ходих в спешното, кръвното ми беше 150 на 80, принципно ми е 100 на 60 едър съм 100кг висок 1.83.Правих си изследвания на всичко и на щитовидната жлеза - всичко е наред.Получавах пак пристъпи но по рядко, на работа ми се е случвало също няколко пъти и с Валидол под езика съм се оправял.Ходих при психолог, убеди ме, че нищо не може да ми стане от тези симптоми, прави ми хипноза и от тогава до сега вече 2 месеца не съм получавал панически атаки.Не съм пушил повече марихуана, преди пиех по малко алкохол, сега не смея от страх да не ми стане пак така.Вечер ми е много трудно да изляза, страх ме е, понякога успявам, но ми е много напрегнато, искам да се прибирам като съм вечер навън.Може би, защото първата паническа атака я получих вечер.Страх ме е да пътувам по надалеч примерно до някой друг град, приятелите ми на моята възраст постоянно се събират и делят парите и отиват някъде, а мен вече ме е страх.Вечер заспивам трудно, рано не мога да заспя.Пушех и обикновенни цигари, спрях ги и тях вече 4 месеца, минах на по здравословно хранене, свалих около 9 кг за тези 4 месеца.Искам пак да отида на психолог, но съм доста затруднен финансово за съжаление.На психиатър чрез направление не искам, понеже навсякъде в нета виждам, че само анти депресанти изписват и нищо повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уплашил си се, приятел.

 

И както е нормално да се случи - пренесъл си уплаха като начин на мислене и поведение в ежедневието си.

Не знам каква точно хипноза ти е правил психологът ти и въобще защо ти я е правил, но според мен ти е направил мечешка услуга - "махнал" е кризите, но страха е останал.

 

Какво можеш да направиш самостоятелно без психотерапевт?

 

Преди всичко е най-важен спортът - ежедневно е хубаво да имаш 45 минути до 1 час аеробен спорт. Но не силова тренировка или състезателен спорт - достатъчно е тичане, каране на колело, бързо ходене или плуване.

 

Но най-важно е разбирането, че страха има своя физиологична основа и това е прекомерната стимулация на надбъбречните жлези, които отделят мобилизиращия хормон адреналин. Стимулацията идва от един дял на вегетативната нервна система, която е много зависима от това какво и как мисли човек. Преди мислите обаче си я "пре"стимулирал с тревата.

 

Следователно, в момента, след като си спрял стимулантите е необходимо да попромениш някои аспекти на мисленето си.

То се е променило неусетно за теб, когато са ти се случили първите кризи, сега ще трябва да го промениш преднамерено, за да не контролира така животът ти.

И понеже това е труден процес, когато протича без помощта на терапевт, то единственото, което може да направиш е да си промениш отношението към ставащото с тялото ти - към страха. И Орлин, и Т. Първанов са писали хиляди постове по този повод - отдели време и се запознай с тях. Особено обърни внимание на думата смелост - след като попрочетеш малко от постовете им би трябвало да си абсолютно убеден, че страха се побеждава не чрез хипноза или някаква друга хватка, а просто като се научиш на смелост. Естествено, това изисква определен вид усилия и ако сметнеш, че не е във възможностите, то терапевтът, работещ в в тази насока с теб ще ти е от незаменима помощ

 

И за да не объркаш смелостта с някакъв вид липса на страх, прочети думите на ген. Джордж Патън: "Ако вземем общоприетата дефиниция за храброст като качество, което не познава страха, аз никога не съм виждал храбър човек. Всички хора се страхуват. И колкото са по-интелигентни, толкова повече се страхуват."

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще прочета, благодаря за отговора.Аз между другото се чувствах много по добре след двете срещи с психолога, имах чувството, че мога да направя всичко което искам и не изпитвах страх но след около седмица някъде пак започна.В последно време много упорствам и се опитвам да си върна предишния начин на живот (без тревата).Пиех мента глог и валериан още някакви такива подобни, пиех и по четвъртина сутрин Бизогама за сърцебиенето, спрях всичко това, Валидола го пиех и при най малка нервност но и него спрях и упорствам, опитвам сам да се справя, като както ми каза психолога, като усетя да си казвам хайде пък да видим какво толкова може да ми стане.За спорта си спортувам докато съм на работа - има доста физически труд, отделно като съм почивка си правя разходки сред природата.Опитвам се да гоня всички кофти мисли от главата ми и един вид като ме споходи да не се плаша от нея.Упорствам много, защото искам да се възстановя напълно.Баща ми е бил в подобно състояние след като е починала внезапно майка му, майка ми преди около 13 години след преумора от работа даже беше много зле вкъщи не излизаше, постоянно си мислеше, че баща ми и изневерява, но как успя сама не знам, сега няма по позитивен и усмихнат човек от нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Опитвам се да гоня всички кофти мисли от главата ми

 

Въведи повече хубави мисли, не се мъчи да гониш някакви. Каквото гониш става по-упорито, така че е безмислено.

Иначе всичко друго, което описваш говори само едно - няма начин да не успееш. И насоките от психолога са ти правилни, и опитът на домашните го имаш пред себе си. Оттук насетне е въпрос на време, при положение, че работиш активно да подобриш състоянието си.

Оттук можеш да почерпиш идея как да процедираш с мислите: https://www.youtube.com/watch?v=CM0c-LkDZW8

 

Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изгледах клипчето и се възхищавам на такива хора като него, как са успели в толкова трудни моменти.Бях добре тези дни, но ето че днес и то с настъпването на вечерта станах нервен, стомахът ми се е свил, натрапват ми се мисли за времето когато ми беше зле..Все още не мога да преодолея това да излизам вечер, да си позволя малко алкохол, да пътувам....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Представи си, той е превърнал живота си в триумф без да има такъв пример пред себе си, какъвто днес той е за нас.

 

Не можеш да си позволиш да излезнеш вечер, да пийнеш или да попътуваш, защото не си се предал, не си капитулирал. Когато дойде момента и вече разбереш, че няма какво повече да губиш, тогава всичките ти негативни изживявания ще се обезмислят. Капитулирането означава да се предадеш в контрола на силата, която те е създала и оформяла като човек, до момента, когато са се появили страховете ти.

 

С това искам да ти кажа, че вероятно някъде дълбоко в себе си искаш да контролираш всичко. Понеже това е невъзможно, безсилието пред осъзнаването на този факт генерира дискомфорта от желание и възможности. С една дума - поставяш се в неимоверен стрес.

 

Така или иначе  не можеш да излизаш вечер. Сега е вечер - защо не опиташ да излезнеш. Разходи се за 1 час навън, отдалечи се от дома. Без цел, без посока, без ангажименти. Пиши какво си изпитал.

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен не е проблем да изляза, излизал съм но съм под постоянно напрежение, напрегнато ми е без причина или поне аз не осъзнавам да има такава.Като съм вкъщи нямам проблем ( с изключение на вчера и днес ), но само да си помисля че ще изляза навън и ми става едно такова напрегнато.Същото е и с алкохола и пътуването, като се сетя за тях пък повече ме е страх да не ми стане пак так.Въпреки това правя всичко възможно и си повтарям, че няма да ми стане така, че дори да ми стане ще си взема Валидол и ще мине, но пак ми е едно много напрегнато, тези гадни мисли ми се натрапват много..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Аз между другото се чувствах много по добре след двете срещи с психолога, имах чувството, че мога да направя всичко което искам и не изпитвах страх

 

Работата с психолога е била за кратко време - не си имал време да повишиш увереността в себе си и да превърнеш адаптивната реакция към стреса в рефлекс. Би било добре да намериш начин да продължиш работата със специалист. Можеш и сам, но ще ти отнеме много време и е възможно да не си мотивиран през цялото необходимо време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, от около седмица се чувствах много добре, излизах повече, забавлявах се, беше ми супер до днес.Одеве помагах на брат ми за китосване на един детайл и още в началото като усетих острата миризма нещо ми се прецака настроението.Преди малко след вечеря започнах да усещам ударите на сърцето си, натрапливи мисли, че ще ми стане кофти, стомаха и сега го усещам свит, дори мина една вълна през мен и усетих пак силното чувство за притеснение в стомаха. Дали от кита нещо не провокира наистина това скапано състояние? :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

наистина обонятелната памет е изключително силна и мощно може да моделира моментното ни състояние, припомняйки или първия, или особено забележим момент, в който едновременно сме помирисали дадената миризма.

 

Китът ако е бил на органична основа и със силна миризма е твърде възможно не просто да е "припомнил" нещо, но и да е подействал физиологично. Знаеш, че някои хора дори търсят този ефект и обикновено ги обозначаваме като зависими. Летливите органични съединения от бои, лепила, китове и прочее могат бързо да предизвикат пристрастяване ако човек, най-общо да го кажем - има склонност към това. Но обикновено главоболието е нещото, което съпътства работата в такава "ароматна" среда.

 

В случая при теб вероятно не е от особено значение състава на продукта или миризмата му, а се е явил само един пусков механизъм на страхът ти. Попреувеличил си случката и си изпитал "скапаното състояние".

 

Когато човек като теб "излиза" самостоятелно от тревожния начин на мислене често има една неувереност, която подкопава в някои моменти вярата в подобрението, но това не е фатално. Бил си една седмица ОК и сега стига да не направиш минимизиране на успеха си ще имаш отново много по-спокойни дни. Трябва да знаеш, че ще имаш връщания назад, но и ще преодоляваш по-лесно последващи тревожни състояния. В психотерапията този процес е значително по-кратък и ако неувереността ти те разколебава можеш да предприемеш крачки в тази посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много за отговора, дори само като го прочетох ми е по добре.Хубаво ,че има добри хора като вас, готови да помогнат, аз също обичам да помагам и може би затова се възхищавам.До вчера такива натрапливости с лека ръка ги отминавах, но след вчерашната случка ми е по трудно.Въпреки това аз се радвам, че имам подобрение и вярвам, че ке се оправя напълно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам се досещаш, че "оправянето" е естествения и логичен процес, който може да бъде възпрепятстван само ако човек загуби доверието в себе си и природата въобще. Но ти си боец, така че рано или късно всичко това, което те тормози ще е само факт от миналото.

Мерси за добрите думи :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×