Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Фелини

Образованието в България

Recommended Posts

Образованието в България

Кои са факторите, определящи качеството?

Уважаеми участници в портала бъдете искрени и точни в отговорите си. Аз съм преподавател, който върши работата си с любов и искам вие да ми подскажете начините, с които можем да променим нещата в положителна посока.

Образованието в България - част 2

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте, аз също съм преподавател, вярно по една не толкова популярна дисциплина, каквато са изкуствата в нашето образование <_< Бог ни е създал с любов и със способността да творим красота.Всеки ден се старая да приобщавам повече деца към нея, да могат да я разбират,но докато не започнем да ги учим на любов, добрина и радост от живота, няма да има разбиране за ученето и истинско образование. В България сега има само желание за пари(затова искам да стана еди какъв си.....) и никой не мисли за какво го е създал Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

здравейте, аз също съм преподавател, вярно по една не толкова популярна дисциплина, каквато са изкуствата в нашето образование dry.gif Бог ни е създал с любов и със способността да творим красота.Всеки ден се старая да приобщавам повече деца към нея, да могат да я разбират,но докато не започнем да ги учим на любов, добрина и радост от живота, няма да има разбиране за ученето и истинско образование. В България сега има само желание за пари(затова искам да стана еди какъв си.....) и никой не мисли за какво го е създал Бог.

Особено за работа с деца е нужна много любов.

Добре дошла! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Образованието в България

Кои са факторите, определящи качеството?

Уважаеми участници в портала бъдете искрени и точни в отговорите си. Аз съм преподавател, който върши работата си с любов и искам вие да ми подскажете начините, с които можем да променим нещата в положителна посока.

Манталитета на българина. Повечето хора се стремят да минат без да си дават зор. Да се претупат нещата, да се отбие номера. Аз съм изумен от нивото на студентите в Шуменския университет. Днес бях свидетел на поредния абсурд. Проведох изпит по Геология и геоморфология със студенти-задочници 4 курс. Трябваше предварително да предоставят реферати от учебната екскурзия. Четири от рефератите бяха абсолютно еднакви, даже си личеше че са ксерокопирани. Извиках героите-зададох им въпроси относно това, което са писали, разбира се никой нищо не можа да отговори, даже не са си направили труда да научат това, което са написали. Пуснах един тест от 10 въпроса, всички бяха за двойки! Не очаквах такова представяне. Недопустимо е да си стигнал до 4 курс и да не знаеш неща, които се учат в 7 клас. Какво да направя аз? И да ги скъсам, поправката им е след 2 дни, пак нищо няма да научат, пак ще отбиват номера, и накрая въпреки това ще завършат. Много са факторите, не искам да влизам в подробности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уважаеми участници в портала бъдете искрени и точни в отговорите си. Аз съм преподавател, който върши работата си с любов и искам вие да ми подскажете начините, с които можем да променим нещата в положителна посока.
Добре дошъл Фелини. :) Радвам се, че и вие общувате с децата (не просто преподавате предмета си) с любов.

Всеки тук сам решава дали и доколко да бъде искрен и точен.. Всеки е свободен да приема написаното от другите както той намери за добре... :) Има ли мярка, с която да се провери искреността и да се премери точността?

Кои неща искате да промените в положителна посока конкретно? И как очаквате да ви подскаже някой начин за това? :)

С уважение :)

  Бог ни е създал с любов и със способността да творим красота.Всеки ден се старая да приобщавам повече деца към нея, да могат да я разбират,но докато не започнем да ги учим на любов,  добрина и радост от живота, няма да има разбиране за ученето и истинско образование. В България сега има само желание за пари(затова искам да стана еди какъв си.....) и никой не мисли за какво го е създал Бог.

:thumbsup2::thumbsup2::feel happy:

Добре дошла Деси. :)

В България много хора не работят и никога не са работили само за пари. Винаги е имало учители, които са учили децата на любов, добрина и радост от живота. Това, че в учебниците ни има куп недомислици не пречи на учителите по призвание да отглеждат поколения от деца, които намират мястото си в живота и стават по-добри и разумни от нас.

Истинското образование и реалното разбиране за ученето работи, но скромно и тихо в някои класни стаи. Тези, които най-добре преценят качеството на нашата работа са.... учениците ни, децата!

никой не мисли за какво го е създал Бог.

А, това е много добър въпрос! Поздравления! само че аз бих го формулирала малко по-рационално-оптимистично:

Как ние учителите да помогнем (или да не попречим) на децата да усетят и развият това, за което ги е създал Бог?

Може би за това наистина си струва да споделим опита и размислите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошли на Фелини и Деси и от мен. :D:feel happy:

А, това е много добър въпрос! Поздравления! само че аз бих го формулирала малко по-рационално-оптимистично:

Как ние учителите да помогнем (или да не попречим) на децата да усетят и развият това, за което ги е създал Бог?

Може би за това наистина си струва да споделим опита и размислите си.

:v::thumbsup2:

Особено трудно е ако обучаваш 16-18 годишни. Те вече са почти тръгнали по пътя си. Или поне така смята голямата част от тях? Например момче на което определено му върви математиката е решило, че няма смисъл да учи. Идва на училище от време на време (вече е 12клас). Учението му се отдава с лекота, изкарва си 4-ките без проблем почти по всички дисциплини, но няма абсолютно никакво желание за продължаване на учението. Класната му, аз и други учители сме се опитвали да го накараме да учи, да го убедим че може да постигне много повече в този живот ако се стегне, но резултатът е почти нулев. Пълна апатия. Родителите му май са го оставили на автопилот - никакви ги няма.

Този пример не е единичен в българските училища. Има го и обратния - ученици с пълна липса на математическо мислене,учат упорито и се готвят за изпитите по математика в техническите вузову и дори СУ. Задачата на някои от тях е много трудна, все едно човек, който няма музикален слух, да се мъчи да влезе в Музикалната академия. Но някои от тези деца успяват с големи усилия да пробият.

Не знам какъв е този Божествен импулс при тези младежи да се стремят към реализация в области за които нямат дарба? Дали това е амбиция на родителите или стремеж на душата да започне реализацията си при тази инкарнация в нова област? :hmmmmm: Но уважавам при тях волята и упоритостта да учат. Помагам им в това отношение.

С другите - даровитите, но нямащи желание и воля, работата е по-трудна. При тях като, че ли душата е решила да си почива в този живот? Или може би ще открият за какво ги е създал Бог по-късно? Родителите на такива деца също трябва да се вземат в ръце, защото ако дадени таланти не се реализират на време, с годините те закърняват и дори изчезват. :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как ние учителите да помогнем (или да не попречим) на децата да усетят и развият това, за което ги е създал Бог?

Донче, въпроса ти е много добър, но пък аз се питам колко ли учители си биха си го задали? Защото самият учител трябва да е израстнал в съзнание. Не че няма изобщо, но са малко. Тук все още се работи просто без много, много да се влага :feel happy:

А и родителите също трябва да участват. Както казва Бина, има деца, коита сякаш нямат желание за живот, за постигане на нещо повече.

Когато при мен дойде дете с проблем /логопедичен/, при разговора с родителите винаги казвам, че аз ще работя с детето, но ми е нужна и помощ от родителите. И те да поработят в къщи, да поговорят с детето... Но в 90 процента от случаите не се прави...

Всяка крайност е лоша. Има деца, които са подчинени на родителски амбиции и се хвърлят в професии, в които не им е мястото /не им е сърцето/. И обратното, незаинтересовани убиват талантите на децата си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и нещо друго, че в живото не винаги отличиници по образованеи стават най-добрите специалисти... ;)

Аз съм на мнение, че децата в училище трябва да са по често сред природата, да се учат как да се оправят сами в планината, при екстремни ситуации и пр. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителството/ преподаването в началното и средно училище/ е трудна професия, за която се иска призвание. За тези ниски заплати учителите сътворяват невъзможното като творчески успех от дейността си / като цяло/. Дали случайно здравеопазването, образованието, културата и социалната сфера на действителността в България са на това положение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Нека да Ви напиша една случка. Преди няколко дена дъщеря ми носи една забележка, написана от нейната учителка. Забележката гласи: Вашата дъщеря не напредва по английски, влошила си е успеха по английски, влошила си е дисциплината и т.н. Това не е така, защото всяка вечер дъщеря ми преписва уроците, учи нови думи и я изпитвам и тя си знае.

Отива съпругата ми сутринта да говори с учителката, а тя й казала: За да се подобри успеха на Вашата дъщеря, трябва да я запишете на допълнителни уроци и да посещава частен учител. :)

Е, питам се аз къде е съзнанието на учителката или гледа само пари да взима без да се интересува от накърненото самочувствие на учениците. Вярно е, че заплатите на учителите са ниски, но това ли е начина? Значи някои от учителите не си гледат работата в училище и на занималня, а после на частни уроци карат децата да се ходи!!!

Не искам никой да упрекна, а изпращам цялата си любов към всички учители. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах една много, ама много любима учителка по български език. Тя казваше: "Обществото е единно в своите изяви." Така че образованието е такова, каквото обществото ни иска да бъде, или по- точно- каквото дава заявка да бъде. Какво можем да направим? Всеки на мястото си да си гледа работата. И по- малко да търси вината в друтиге. Даже да я има, търсенето и соченето на вината в другите не е конструктивно, както (почти) всички тук знаят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички включили се в обсъждането на темата образованието в България. Аз лично отговарям искрено и точно, че всички деца и родители, които са чули моите съвети са успяли. Истински загрижения преподавател винаги намира верният път към сърцето и на най-немотивирания младеж или девойка. Много съм щастлива когато виждам благодарността в очите на тези младежи и девойки, послушали ме и постигнали това към което са се стремяли. Чувствам се удовлетворена от себе си, че съм успяла да насоча в правилна посока деца.

Здравей Димитър! Наистина за съжаление по-големият процент преподаватели действат така и винаги се оправдават с ниските заплати. Аз мисля, че ако ние като родители се противопоставим на този рекет децата ни ще отделят повече време за подготовка, ще намалеят посещенията на дискотеките, а и преподавателите с частните уроци ще намалеят до минимум.

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица! Мнението е транслирано на кирилица от екипът на портала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истински загрижения преподавател винаги намира верният път към сърцето и на най-немотивирания младеж или девойка.
:thumbsup:

Към децата, да. На мен ми е трудно да говоря с родителите :feel happy:

Те си живеят в собствения сън и много държат да го предадат на децата си. И аз имам все още "рефлекси", подвластни на инерцията, но се старая ;):yinyang:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добра тема.И добре поставена,и практична.Поздравления :thumbsup1:

Аз и съпругата ми "се виждаме" с дъщеря ни за около 3ч.дневно-вечер. А понякога и по-малко.Поне в големия град,при двама работещи родители детето е само през почти целия ден - неизбежно.

Поради това ролята възпитанието на детето е основно поета от преподавателите - те са по 5-7ч.дневно с него пряко и още няколко -косвено.

Следователно - "да се прехвърля топката" и отговорността върху родителите и самите деца е и некоректно,и невярно.Отговорността е в преподавателите. Учителя създава климата,правилата за поведение в училище;между самите учениците; между тях и трети лица;между тях и "шефовете" - учителите в случая. Ще не ще - той е най-дълго с детето и то най-голяма част от деня прекарва в тази среда,в този микроклимат - училището и по правилата там.

Следователно той "създава" манталитета,навиците - на бъдещото общество.

Лично по мое мнение - от училището на дъщеря ми и на познати има има неизолирани случаи когато учител "определя правила" на поведение и сам той ги пристъпва - да не се говори по телефон /примерно/.Въобще създава се нагласа - за шеф няма закони.И се сещам - собственик на голяма охранителна фирма пуши само на местата за пушене /за всички/ в сградата -точно заради това,че правилата са за всички. Дори и както е в случая - той ги е създал.

Имаше филм за свещеник на около 45г.в родопско градче. С тези деца, които се изявявали като "побойници" и хулигани той започвал да говори, после им ставал треньор по бокс,дори се наложило поради броя им да открие местен спортен клуб.Момчетата /и израстналите/ говореха с боготворение за него - и с благодарност,че фактически той - чуждия - ги е "направил хора".

Към такова поведение трябва да се стреми всеки преподавател.

Не знам какъв е този Божествен импулс при тези младежи да се стремят към реализация в области за които нямат дарба? ....

другите - даровитите, но нямащи желание и воля, работата е по-трудна.

Категорично не съм съгласен. :)

Лично аз бях такъв "нямащ желание и воля" - до около 25г.Просто не бях намерил мястото /всъщност "посоката" е по-точно/,за която съм призван. А имах достатъчно воля и устойчивост да не се поддавам на неприемливи за мен съвети на "авторитети".

Разбира се - има деца,които от малки са решили нещо - без чуждо влияние. Но са малко.Основната група /поне по житейски,НЕпреподавалски/ мои наблюдения - просто изпълняват чужди заповеди - на родители,баба и дядо и т.н..Те са безволевите,без собствено мнение и позиция личности.

И кой може да каже - "нямат дарба".И Айнщайн е бил слаб ученик, и на Вазов са писали двойка на "Под игото" - когато "помогнал" с анализа на познато дете. И Уелингтън,и Наполеон....много.Не бива да се прекършват криле. :(

И се надявям тази дискусия тук да не замре. Бих се радвал ако и повече хора,и повече мнения,и повече анализи се направят - полезно ще е и за преподавателите,и за родителите,за ученици-за обществото въобще. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До миналата година , мнението ми за ситуацията на българското образование беше едно , а тази година , когато смених местоработата си /отново преподавам , но в различна гимназия/ си мисля съвсем различни неща и за учителите и за родителите и за учениците . Мисля , много е важно първо , къде работи , човек , каква е реалната обстановка на работното му място , екипът от учители и директор , какъв е реалният потенциал на учениците ,каква е цялостната обстановка в училището.

За първи път през живота си виждам такова ниско ниво на преподаватели , учебен процес и въобще пародия на гимназия.

Първите няколко седмици , бяха абсолютен шок за разбиранията ми за образователен процес.

Надявам се да успея да свърша собствената си работа по най - добрия начин .

Или поне максимално добрия начин .

Представите ми за добър учител са напълно разклатени .

За добър родител също, а какво остава за мотивиран ученик .

Самите ученици виждат неразумното и безотговорно отношение на учителите и се превръщат в точно тяхно копие . Учителите са притиснати от безпаричието , безправието и пълната незаинтересованост на самата община , инспекторат , липсата на какъвто и да било бюджет и план за бъдещето .

Ниската раждаемост , липсата на избор , подбор на ученици и т.н

Безброй много са удивителните, които са като тумори и самата държава , като устройство , повтаря омагьосания кръг на лоши взаимовръзки.

Прави винаги впечатление , когато един човек си свърши собствената работа както трябва .

Ако всеки се опита да свърши собствената си работа както трябва , нещата ще започнат да се придвижват напред . Поне за мен този е отговорът до момента .

Учителят няма никаква защита или имунитет от обществото , колегите си или пък държавата си. Той постоянно е подложен на рецензии и оценки .

А всъщност за тези средства с , които е принуден да се справя и отцелява ,

той наистина е герой .

Особено в малките градове .

Познавам безкрайно добри професионалисти - учители и също толкова пародийни учители .

Децата ,винаги могат да бъдат подтикнати към доброто , но това не е едностранчиво задължение на учителите .

Едната половина от деня те ще прекарат на училище , но другата ще бъдат при родителите си . А родителите , които също са подложени на стреса и темата - отцеляване , не са способни да се грижат истински за децата си .

Разбира се това са отново относителни неща , за съжаление 80 % от семействата са точно в това положение .

Няма и достатъчно закони , които да предпазват истински ,физически и морално ученици и учители .

Познавам безкрайно много обидени и наранени учители , подложени на всекидневен терор . И също толкова ученици , които са потискани жестоко от съученици. Безумни родители , които обвиняват и заплашват , заради собствените си провали учителите .

Тези проблеми са истински реални проблеми на обществото ни , проблеми на гимназиите , защото тогава започва така нареченото съзнателно насилие .

Педагогическите съветници в повечето случаи нямат нужното образование и сами недоумяват в какво точно се състои тяхната работа .

Безброй много са нещата , които трябва да се променят в образователната система . И трябва да се започне от законите , свързани с образованието , свързани с отношенията учител /ученик . Там има много какво да се направи .

Неприкосновена е личността на учителя, неприкосновенно е правото на всеки човек , да бъде зачитан , като човешко същество .

Езикът на който общуват самите ученици е повече от порочен и пълен с цинизми , за това също трябва да се предприемат някакви мерки .

Освен права учениците имат задължения , които трябва да спазват . И родителите отговарят за всяка едно неспазване и нарушаване на училищен правилник , те трябва да са наясно с това.

За такава ситуация също трябва да си има законова мярка .

И освен създаването на закони , трябва целогодишно да се съблюдава спазването на тези закони .

От всеки един учител , ученик и родител . Всичко опира до носене на отговорности и мъдър начин на живот . От страна на родители , ученици и учители , болни са ,пренатоварени от стрес и насилие повечето хора в България.

Трябва просто да се лекуват . Най- малкото , като проявяваме разбиране и съпричастност един към друг , а след това взаимопомощ и разбирателство .

Но колко лесно е на думи, живота всъщност ,в реалните си измерения е напълно

извън всякакви предварителни очаквания .

Все пак има "просветни " хора , които дават цялото си същество за културата , има талантливи и изключително умни деца , има добри и отговорни родители .

Всеки трябва да положи усилия да бъде един от тях .

Аз ще се опитам да положа собствените си усилия .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Учителя създава климата, правилата за поведение в училище;

между самите ученици, между тях и трети лица, между тях и шефовете-учителите в случая

:hmmmmm: Дам, не е важно каква работа имаш, а как си я вършиш. Пак опираме до съзнанието, до чувството за отговорност.

Трябваха ми 15 години, за да схвана, че учителят учи и възпитава не с всеотдайните си грижи-жертви за децата, а с примера си. Нашата жертва репродуцира хора, които се жертват като нас самите и такива, които смятат за нормално другите да се жертват за тях.
Донка, от друга тема

:thumbsup::smarty:

Нещата, за да се оправят, трябва да се разбъркат. Все си мисля, че са доста объркани/сбъркани и е време да започнат да се оправят. :feel happy:

Ето и начина: :thumbsup:

Представите ми за добър учител са напълно разклатени .

За добър родител също, а какво остава за мотивиран ученик .

Самите ученици виждат неразумното и безотговорно отношение на учителите и се превръщат в точно тяхно копие . Учителите са притиснати от безпаричието , безправието и пълната незаинтересованост на самата община , инспекторат , липсата на какъвто и да било бюджет и план за бъдещето .

Ниската раждаемост , липсата на избор , подбор на ученици и т.н

Безброй много са удивителните, които са като тумори и самата държава , като устройство , повтаря омагьосания кръг на лоши взаимовръзки.

Прави винаги впечатление , когато един човек си свърши собствената работа както трябва .

Ако всеки се опита да свърши собствената си работа както трябва , нещата ще започнат да се придвижват напред . Поне за мен този е отговорът до момента .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

липсата на какъвто и да било... план за бъдещето
Да, това е реалният проблем.

Старите колективни цели на обществото формулирани и функциониращи отгоре - надолу за изграждане на развит социализъм, са унищожени.

Централно отделените пари за образование, наука и култура - намалени относително и абсолютно.

Авторитетът и стойността на човека се определят по това колко пари има или получава, това води до нисък авторитет на учителите.

Това оценяне е глупаво, :thumb down: но поне следваме САЩ.

всеки се опита да свърши собствената си работа както трябва , нещата ще започнат да се придвижват напред

Да, засега пътят изглежда да е в изграждане на лична мотивация.

Тогава в личен план нещата ще се придвижат неминуемо напред.

Да се направи "най-малкото добро" Дънов - кога? - днес, сега.

Центърът е в нас. Отговорността също.

Тоест стигаме до лична и "локална" мотивация. Работи се с тези с които може, все едно че са наши собствени деца. С тези които не желаят, е необходима учтивост и търпение.

Мисля, че родителските срещи могат да служат за представяне на общите цели и задачи на учителя, както и за конкретния ученик. Този план ще помогне да се съгласуват действията на родителите и учителите.

Пътешествие от хиляда ли започва с една стъпка.
Пътят ще бъде покорен от този който върви напред.
Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ИНАТАРИ,МАКС - имате идеалната възможност да направите нещата такива, каквито искате да СА. :) Защото полето за действие пред Вас е чисто-нищо не е направено.

Държавна намеса скоро няма да има-законодателството се контролира от лобита,и интереси,които те защитават. Държавното образование няма лоби,и интересите му не съвпадат с тези на лобитата.

Следователно - само лично действие.Напълно е възможно да постигнете резултати-ето един пример:

Марта Бери основала училище за децата от една планинска област в Северна Джорджия.Селяните в този район били бедни и не можели да плащат за образованието на децата си.Да се поддържа училището било изключително трудно и тя постоянно страдала от материални затруднения.
В крайна сметка успяла да си уреди среща с Хенри Форд , и след неколкогодишни разговори с него той

Дарил един милион долара за построяваето на новите,красиви сгради, които и до днес можем да видим та и в които се учат следващите поколения деца на Северна Джорджия.

-Бях поразен-обяснявал по-късно той,-от нейната искреност и желанието й да помогне на бедните деца.

  Вярата й в това,което прави била толкова силна,че убедила скептичния Форд да направи това,което първоначално отказъл

Бих Ви препоръчал и интервюто на ректора на УНСС в последния брой на сп.МЕНИДЖЪР/вероятно и на www.manager.bg/.

ИНАТАРИ - може би трябва да разговаряш повече с децата,с родителите им,с местните хора,чието мнение се слуша.Да работиш и инзвънредно. Трябва да УБЕДИШ местните /и колегите си/ в своята искреност,желание да помогнеш на децата и действеност.Постепенно.

Защо и да не развиеш училището - да стане най-доброто в района.И всички да искат децата им да учат при Вас.

Макс,предполагам същото може да се приложи и при теб - с изкючение на разговорите с родители.

Ако считате,че ние тук бихме могли да Ви бъдем полезни с нещо - няма проблем.Поне за мен.

УСПЕХ. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Майкъл, предложенията ти звучат добре, но има и членове на Масонски ложи, които звучат така.

Тук, в България не е както в Америка. И защо трябва да се сравняваме с американците? Истинското знание е в нас самите. И защо трябва да има Най-добри? Знаем Америка на кой бог се кланя. (Разбира се не всички американци).

Сега има нужда от служители, от хора, които просто с личния си пример увличат другите. Без съревнования и доказване. А пък, който желае с богатство да помага, няма нищо лошо. Стига намеренията да са чисти... Има много страдание по земята, ако има Любов и състрадание и с малко , и сповече пари може да се помага.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз вярвам че ситуацията ще се промени.

Бог да ви помага скъпи приятели учители и преподаватели

Народите стават велики не със спане и грижи за комфорт, а с

учене и активен стремеж към велики идеали.

Такива бяха американците преди 100 години, енергични за новото.

И постигнаха много.

Дано да се върнат пак по правия път да вървят.

предложенията ти звучат добре, но...

И на мен звучат добре, "но" ...?

хората в България са подозрителни към "активизма" но не са прави.

Исус, Паисий, Левски, Ганди и Дънов отидоха при хората и им служиха цял живот.

На запад и в същите тези САЩ има хора които помагат безвъзмездно с труд и пари на много нуждаещи се. Дано това движение намери почва и у нас.

Бог благославяй дара на щедрото сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Валентин, ако нашите идеи не са комерсиални и не на всяка цена да докажем, че сме най-добрите, всички жертви са просто израз на Любов.

Майкъл, ако това си искал да кажеш прекрасно. Да има стремеж за по-добро и за прилагане на знанията е чудесно, но без тщестлавие. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели,

Повечето мнения по темата са на педагози, които са истински загрижени за това, което се случва в образованиято и за бъдещето на децата ни. Радвам се, че има такива преподаватели. Аз съм от другата страна - страната на родителите, но смятам, че независимо, че децата ни прекарват в училище или училищния двор повече време отколкото с нас, ние носим много голяма отговорност. Трудно ще накараш едно дете да се отнася с уважение към учителите и реда в училище и в обществото, ако самият ти се изказваш лошо за преподавателите или слагаш всички в кюпа на лошите. Образованието е отражение на обществото, в него има същите проблеми като в здравеопазването - има прекрасни преподаватели (лекари), но има и много хора на които мястото не им е там.

Искам да споделя с вас нещо, написано от 12-годишният ми син на въпрос 'Какви чувства поражда в мен Лунната соната на Бетховен?':

"Приятно ми е, лято е. Всички сме заедно и сме щастливи. Разказваме си шеги и си задаваме въпроси. Нямаме никакви проблеми и всичко е толкова хубаво. Но всичко е един сън и мисъл. В живота не може винаги да си щастлив, имаш проблеми, които не изчезват, стоят си и не искат да се махнат. Никой не може да ти помогне за проблемите и в един момент ти става неприятно.

Луната има успокояваща гледка, която има и небето. Затова тази мелодия е лунна. Щастливите моменти са къси, затова са къси и дяловете и темпото е бързо, както бързо лети живота! Според мен и тези чувства е изпитвал Лудвиг ван Бетховен, когато е рисувал тази мелодия!!!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да... Много подтиснатост има сега в училищата, дъщеря ми е пълна отличничка, но пак не й се ходи - заради антиатмосферата. А тъкво тя на някои извратено се харесва... А за нивото и дума да няма - даже по традиционно добре представяните предмети (като физика, химия и биология) сега почти нищо не им "влиза в главите" - че как да им влиза, ние едно време поне опити правихме, това е неща запомнящо се, а то сега само теория, при това на кампании: ту много ги стягат, ту задълго почти нищо не правят... Но даже ако всички беше "все по-наред" според досегашните масови критерии, пак щеше да е твърде малко. Бих предложил 95% промени в знанията и опитностите, които следва да се преподават, като универсалната духовност, човешките взаимоотношения, възпитанието, поддържането на здравето със собствени грамотни усилия и професионалното орииентиране щяха да заемат не последните, а именно първите, исконно помагащи им се места. Мечти, мечти...

Има много добри преподаватели, има и потенцално добри, но вече отчаяни от Системата. Стигнем ли до Нейно величество вече, няма как да кажем, че и тя не е отговорна! Ами че тя не само не иска да приеме очавадни факти и необходимости от промени, ами и активно пречи на "различаващите се от стадото" новатори!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова им е доста трудно да се справят с каквото и да било , което изисква мислене .

Общуването между нас протича изцяло с въпроси и отговори , свикнах да ги провокирам да ми задават въпроси и по този начин да си предам урока , изцяло отговаряйки на техните въпроси.

Корней Чуковски казва, че децата извършват огромна по обем умствена дейност и въпросите им помагат да подредят обема на информацията. Той нарича малките деца"ПАЧЕМУЧКИ" и е посветил много години да изследва именно това.?#8220;олемите ученици са също деца и то мислещи. Нормално е да се задават въпроси.

Ние възрастните, обаче, като пропускаме това често ставаме причина за недоразумения в отношенията ни, за неправилни предположения или изводи...

Ами ,, аз не съм дотам "възрастна " , и нямаме кой знае каква дистанция в годините , особено с 12,13 кл.

Просто те не обичат да мислят , а да повтарят и преповтарят информация , без да си вадят изводи ,аз самата съм рожба на този вид обучение , изцяло изграден на запаметяването и повтарянето на информация . Едва в горните класове излязоха тестовете като част от образователната система . Или другия вариант -авторската позиция на ученика .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, млад или стар учителят е учител, а те са ученици. Те са преди зрелостта си, нали. Лично мнение винаги се е изисквало и преди и сега.Но в днешно време на децата им е доста трудно и объркано.Знаем защо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×