Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Фелини

Образованието в България

Recommended Posts

Явно една голяма част от пишещите приемат униформата като ограничение и може би донякъде са прави. Но истинските ограничения са в психиката ни. Униформата е преди всичко символ. Децата индиго може и да не изпитват чувство за принадлежност – това си е техен проблем и на тези, които си създават кумири от тях. Дано да не звуча прекалено грубо. Учениците са ученици – това е принадлежност, желана или не. Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго? Да бъдеш ученик е нещо свято, не нещо обичайно и посредствено. Униформата би следвало да изрази това различие от ежедневността, от улицата, да създаде по-специално, по-възвишено чувство. Нека вземем Бялото Братство в България например. Там униформите не са задължителни, но все пак има разлика дали ще отидеш с червени дрехи или с бели да играеш паневритмия. Отношението на останалите братя в болшинството случаи също няма да е едно и също.

Всъщност с дрехите изразяваме не само себе си, но и комплексите, и зависимостите си. А стереотипите не се създават от дрехите. Последните са по-скоро следствия. Стереотипите се създават масово, навсякъде. Облеклото – униформено или не, нито ще разчупи стереотипите в мисленето, нито ще ги затвърди, но положителното влияние на униформите не бива да бъде отричано. Практиката навсякъде го показва – и в училищата, и в духовните и религиозни общности, и във фирмите и др. организации. Това че мозъците на членовете на тези общности, фирми, организации в много случаи са промити в никакъв случай не се дължи на облеклото, но понеже то е видимото, очевидното, външното, ние най-често свързваме неправилно униформата със стереотипността в мисленето, което считам за погрешно.

Ще опитам още веднъж. :)

Да, грубичко звучи "това си е проблем на децата индиго". Какво в такъв случай - по-добре да ги осакатим, но непременно да "влязат" в униформите и всички останали стари стереотипи (и аз реагирам може би малко емоционално като майка на дете-индиго :rolleyes: ). И децата индиго не са кумир за никого струва ми се - те просто са факт, живи хора, тук и сега; да не говорим, че леко пречат на повечето по-възрастни особено.

Всъщност чувството за принадлежност, наистина е проблем за децата, които поради една или друга причина се категоризират като „индиго“. Пак разглеждаме нещата в техните крайности – индивидуализъм - стереотипност. Децата трябва да се впишат в цялото, всяко със своята уникалност и неповторимост (и тука не говоря за децата индиго, а за всяко едно дете), но в никакъв случай не бива да отиваме в другата крайност, да развиваме индивидуалните качества, за сметка на чувството за групова принадлежност, за взаимозависимост, за цялост, за хармоничност. Мирозданието е изградени от структури, на всички нива, в по-голяма или по-малка степен организирани и в хармония. Това е принцип с който не може да не се съобразим. Нека да направим разликата между масовото съзнание и груповото, и индивидуалното съзнание, което е между двете. Аз също съм против масовото съзнание, като ограничаващо много хора на сегашния етап от развитието на хората.

Примерите които даваш не служат за подкрепа на тезата ти, защото просто изпускаш елемента на желанието, на избора. Кой е член на Бялото братство или на други религиозно общности, та дори и кой работи в определена фирма - ами само хора, които са поискали да бъдат там, в тази общност, тя им допада, чувстват се в унисон в нея. Ако не - рано или късно напускат общността.

При учениците е масово и задължително за всички - има разлика, нали? :)

Това за елемента на желанието е вярно. Примерите обаче дадох най-вече по повод на думите ми за разглеждането на униформата като символ на някакво занятие и дейност следващо не посоката на ежедневието и обичайността ни, а на нещо по-възвишено, по-духовно, по-специално, по-тържествено. Децата следва да бъдат мотивирани да ходят на училище от позицията на тази гледна точка. Да разберат, че облеклото не е просто някаква прищявка целяща да ги ограничава и че всъщност униформата никого не може да ограничи. Това разбира се не е лесно.

Ти задаваш този въпрос леко саркастично: "Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго?"

Сарказмът има за цел да осмее, да злепостави. В случая се опитах да покажа, че не трябва да се стига до крайности, дори и в даването на свобода. Според мене образованието трябва да бъде направено преди всичко желано от хората и в частност от децата. Усилията следва да бъдат насочени именно към това. Но ако детето не желае да се учи, то ние в никакъв случай не можем да го оставим да усети последствията от сбъдването на подобно желание, които неминуемо ще се стоварят върху него когато порасне. Просто ще се опитаме да провеждаме учебния процес по-начин позволяваш постепенно да му хареса, да бъде погълнато от него и да спомогне детето да развие потенциала си и по този начин да се почувства по уверено в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти задаваш този въпрос леко саркастично: "Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго?"

Сарказмът е липса на любов в сърцето. Душевна сухота и грубост.

Аз, която имам доста такива тенденции към сарказъм, никога не бих го насочила към деца. От целия ми опит с тях знам едно: Който си има проблеми с тях, има си проблеми със себе си. Децата моментално оценяват човека като качество и съдържание и на това съответства и поведението им. Ако ядосват "чичкото", значи усещат, че чичкото не ги обича.

Може и да е имало известна нотка на сарказъм в думите ми, но той в никакъв случай не е бил насочен към децата-индиго. Всъщност такива за мен не съществуват. Извинявай, че пиша пак за децата индиго, въпреки че не ти беше засегнала този въпрос.

Колкото до последното ти изречение, можеш да бъдеш сигурна, че дете не може да ме ядоса, при никакви обстоятелства. Това съм си го доказвал стотици пъти, в най-различни провокиращи ситуации. Виж възрастните могат. Колкото до любовта има кой да ме съди за предполагаемата й липса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Никой никъде не те е съдил, може би е търсил начин да те подсети да се замислиш. Под "ядосват" нямах предвид, че се гневиш, а че децата не се вписват в някаква твоя подредена представа за света, че не ги приемаш достатъчно искрено в сърцето си като разумни същества, а анализираш и търсиш начини да контролираш. Това не само е характерно за много твои постове, но и конкретно по темата не съответства много на детската природа. Децата са преди всичко емоционални и понякога знаят някои неща много по-добре от възрастните, макар и да не изпитват нужда и да не умеят да ги формулират логически. Това не ги прави малоценни по отношение на нас. За това твое отношение към децата се изказах, а не толкова за това дали те ядосват. Неуважението ти към правото им на избор и авторитарната ти позиция ме изумиха. Тук изобщо не става дума за това, че няма нужда от ред. Ред трябва да има, но на детето той не мжое да бъде насаждан. Детето има нужда да разбере защо редът е важен - само да опита и усети границите и защо ги има. Мен деца могат да ме ядосат и са ме ядосвали с най-различни "магарии" по време преподавателския процес, но ги обичам. Двете нямат нищо общо. Този, който се гневи, той може и да обича. Той не е студен в сърцето си. А като са ме докарвали до това да нямам глас, съм казвала нещо от сорта на "Деца, изморих се..." и млъквам... и да видиш ква тишина настава. Колко възрастни биха млъкнали при подобни обстоятелства не ми се обсъжда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учители стават “ловци на глави”

Даскали си крадат ученици, гонят ги с охрана

"В bg.mama например е качено съобщение "Училище търси дете с две тройки за запълване на паралелка"" :D

Пак там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Останах с неприятно впечатление от учебника ни по "Свят и личност" за 12 клас, добре че даскалът го мързеше да преподава и не наливаше глупости в главите на съучениците ми. :D Тази нощ сънувах, че се връщам в час по история, в училище и че имаме час при любимия ми даскал по история, дори го нарекох "капитане". така го наричахме понякога на шега, защото казваше : " хайде да се качваме на кораба на историята". :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, въпросът силно ме вълнува. Учих 7год. в чужбина и видях как добрата образователната система култивира уравновесени и самоуважаващи се личности. Каква е тя и какви духовни и културни ценности развива в "масата" решават управниците-министри,политици.Там е проблемът. Целта на последните очевидно е да създават осакатени и объркани хора за лесна "употреба".Грешката не е в децата,родителите или учителите.Българите имаме всички качества за да живеем "друг" живот ако системата е точна.Да не я измислят-да я вземат от Франция или Швейцария.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла, мила loraip22 !

Значи си била в бг гимназия през периода 1993 - 2002. Вероятно в езикова, където няма толкова текучество. Но помниш ли какво беше в училищата на твои познати и риятели? Как ден след ден напускат стойностни учители, за да станат продавачи, в друг бизнес или емигранти?

Тогава никой родител не каза - искаме си учителите обратно. Процесът беше дълъг, дълъг ще е и обратният процес. И още по-дълъг, защото хубавите неща стават бавно, а се развалят бързо.

От нищото ще трябва да се гради гражданско общество, което само да вземе нещата в свои ръце, а не да чака на управниците - ние си ги избрахме такива, защото истински кадърните бяха в чужбина, за което не ги виня.

Дано повече млади хора като тебе да се включат в живота ни тук. Ние също знаем как е по света, знаем и механизмите, по които става, че има много положителен опит, който може да се приложи.... трябва добра воля, а като я няма, трябва да дойдат хора с такава. Избираме си ги сами.

Да започнем с малко - стъпка по стъпка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче,благодаря ти за топлия прием.Аз съм в по-зряла възраст :) ,завърших гимназия 90г. ,доста пътувах.Вярвам,че процесът е необратим и въпреки смущаващите фактори(вътрешни и външни),България ще бъде друга,желаната.Трябва да се влива духовност,култура и самочувствие в самосъзнанието на народа ни за да е адекватен.Всеки може да се заеме първо със себе си и да "излъчва'.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×