Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Jane Austine

Променят ли се мъжете насилници?

Recommended Posts

Здравейте,

 

     Много бих искала да разбера мнението на специалисти, защото съм много объркана. Рових из интернет, търсейки да прочета отговор на въпроса си - "Мъжете, които посягат на жените си променят ли се? Спират ли да прилагат психически тормоз и финансови ограничения върху съпругите си?" И ако отговорът е "да", дали това може да стане с помощта на съпругата - любов, разбиране и подкрепа? Попаднах на едно изказване в един форум, че "Той я бие, а тя му прощава и още го обича. Та тя го насърчава. Защото на думи може да казва каквото си ще, ама поведението й говори "аз ще ти позволя всичко, ще простя както и да ме третираш", та това много ме замисли.

     Предполагам, че разбирате, че аз съм в такава ситуация. Но имам и бонус - дете, което нося и което е желано от двамата. Преди да се оженим не ми е посягал, имаше само психически тормоз от негова страна, той беше много ревнив към всичко и аз в стремежа си да му доказвам, че няма причини, се променях - "ако не съм аз, къде щеше да си сега?" Като съм с други хора или на работа съм съвсем друг човек, държа се различно и свободно.

     Откакто заживяхме заедно след сватбата, финансите ги управлява той, а аз му искам пари и съответно се налага да послъгвам за разходите си. Научих се и да крия точно колко получавам, за да имам лични пари. Големи скандали са ставали за 5 и 10 лв, и ако поискам нещо повече, първо той трябва да прецени дали си заслужава. А в същото време той си поръчва от интернет разни неща, взема решения и за двамата, не съм го спирала за парите - уважавам избора му и си мисля, че и той трябва да постъпва така. За сведение - в понеделник имам час за  психолог, за който цял месец си заделях пари.

За секса помежду ни пък съвсем не ми се говори, но мога да говоря много за неговия секс.

     А физическото насилие е винаги съпроводено и от груби обиди, блъскане, шамари, които според него не са били много силни. Синини мисля, че не съм имала, а само ме е боляло удареното място/места за по няколко дена. Но преди два дена наистина ме удари с всичка сила. Причината беше, че аз още бях разстроена от предния ден, когато ми вика и блъска за сготвеното, а в съответния следващ ден - вика, защото сме били зле с парите, а аз не съм го предупредила, че ще ми трябват 10 лв за нещо си (на фризьор ходя 2пъти годишно, а на козметик през месец.) И не можа да проумее, че от толкова малко време промеждутък между вечерта и сутринта, аз не мога да се успокоя. При всяко скарване, аз се съгласявам с доводите му, дори и да не съм съгласна, защото от опит знам, че 1во става по-зле, а 2ро дори и не ме отразява. Наложи ми се да подтискам яда, обидата, сълзите си, за да си помисли, че всичко е наред (това се случва винаги). Притеснявах се и за бебето си. И ме удари. После се осъзна веднага, последва грозна картинка - аз да се налага да го успокоявам и да го уверявам, че всичко е наред - като малко дете.

    Откакто съм бременна ме заливат настроения и усещания, че съм по-силна, мисли за любов, за щастие, каквито не съм изпитвала до сега. Търся единствено спокойствие и хармония, и дори и вкъщи като направя всичко както се иска, пак не мога да бъда уверена, че няма да последва скандал. А недай си боже да объркам нещо - умирам си от притеснения

А сега стоя и си мисля - какво да правя?Не съм споделяла тези неща пред никого, от срам ли или от вяра, че е всичко ще се промени, не знам. Дали ще се справя с отглеждане на 2 деца - едното от които вече голямо? Как ще израстне детето ми? Дали баща му ще се промени към по-добро? Не искам да съм от онези майки, които търпят заради децата си, а дали това ме очаква?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, не знам дали го осъзнаваш, но ти попадаш в групата - Жертви на домашно насилие - което е сериозен психологичен проблем.

Не случайно има цели центрове за подкрепа на жени в подобно положение, по простата причина, че те дори и да искат често не успяват сами да се измъкнат от тази ситуация.

В много случаи жените дори измъкнали се от ситуацията се връщат при съпруга след поредното извинение и съжаление, и така докато нещата не станат наистина с фатални последствия. 

Ти не можеш да промениш мъжа. Той има психологичен проблем, който ако не желае да работи над него дълго, упорито и с много мотивация, нищо не може да се получи. До тук с илюзиите.

Детето ви вече е приело последствията, за съжаление без да го съзнава майката в тази ситуация става пасивен участник в програмираните травми, които се нанасят на децата. Пасивен, тъй като подкрепя модела на поведение на агресора и не изважда детето и себе си от тази ситуация.

Срещата с психолога е добър вариант, но ако тя се случва инцидентно с много усилия, няма да има резултат. Необходима е работа за повишаване на твоята самоувереност и вяра, за да успееш да промениш ситуация.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора.

Наистина не бях сигурна дали съм жертва или си въобразявам, защото все си мисля, че имам вина за случващото се, пък и нали това, което съм описала е само моята гледна точка.

А при психолога започнах да ходя отново като забременях, защото доколкото си спомням пак имаше някакви скандали (опитвам се да ги забравям и да продължавам напред). Преди това и покрай сватбата - защото се чувствах сама. Та при срещите си с психоложката тя ми обясни как провокирвам мъжа си с държанието си (преди бях като вцепенена при неговите викове и не знаех как да реагирам, което още повече го ядосваше), и промених похвата си - сега бързам да се извинявам, за да се успокои по-бързо(това е начинът, който намерих, а не по съвета й.). Тя само ми каза да не вземам насериозно обидите му, колкото и да вика. Имал проблем с неизразходената енергия и натрупаното напрежение и съответно си го изкарвал на най-близките.

Реално погледнато, те се караха с майка си така, но и двамата викат по много, и аз тогава си казах, че ще проявявам повече разбиране и при мен няма да се получи така. Уви...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Наистина не бях сигурна дали съм жертва или си въобразявам, защото все си мисля, че имам вина за случващото се, пък и нали това, което съм описала е само моята гледна точка.

и промених похвата си - сега бързам да се извинявам, за да се успокои по-бързо(това е начинът, който намерих,

Това е типичното мислене за всички жени в твоята ситуация. Живеят с вменено чувство на вина, което обръщат срещу себе си, във вид на свръх изисквания - "да мълча, да бъда по- послушна, да не го нараня, да му угодя" . Това съответно оформя едно самопогубващо поведение на постоянен страх и ниска самооценка, непрекъснати самообвинения и в крайна сметка стъпкване на Личността. 

Народопсихологията ни, векове наред е толерирала подобен тип поведение и жените много бързо го припознават като правилното. Един път случил се този процес или изградил се като мисловен модел много трудно се повлиява терапевтично. Дори и да се стигне до раздяла, много вероятно е следващия партньор също да е агресивен в една или друга форма.

 

Съпругът ти е дълбоко наранен и вероятно много страхлив човек, това е класическата характеристика на агресивните поведения. За да обслужи този свой страх, той има нужда да властва, а това най - добре става чрез подчиненото положение на някого. Най - лесно е това да се случи със съпругата, която често е характер, който позволява подобен тип отношение и се пренася към децата.

 

Вие сте като скачени съдове, той има нужда да обслужва страховете си чрез властване и ти му помагаш, а ти имаш нужда да обслужваш своите, чрез подчинение и ти го правиш. Проблемът е, че в цялата ситуация най - потърпевши са децата.

За да добиеш представа какво се случва ти давам линк към конкретната глава в книгата "Отровните родители" , като съвета ми е да я прочетеш, за да добиеш цялостна картина, за това какво се случва с вече порасналите деца от подобен тип семейства и какви са стратегиите за справяне. http://chitanka.info/text/26986/9#textstart

 

През терапевтичните курсове, които водя на тази тема ежемесечно минават много, вече пораснали деца, които едва в средата на живота си осъзнават, колко ниско е качеството на живота им, заради израстването им в изброените родителски модели.

 

Съветвам те да попиташ психолога за центрове за работа с жени жертви на домашно насилие, там ще се срещнеш с хора преминали през подобни ситуации и варианти за справяне. До колкото знам, голяма част от тези центрове са финансирани по проекти и консултирането в тях е безплатно.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По съветите които си получила от психолога, съдя, че и той има подобен неразрешен проблем.

Разбира се, има и вероятност просто да не знае какво говори.

 

Бягай от него.

 

Диди е права, жертва си на домашно насилие, за което нямаш никаква вина.

Не разбираш ли - никой няма право да упражнява насилие върху друг човек?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Променят се. 

Но ти не живей с подобна надежда, защото ще мине време, децата ти ще пораснат и ще ви намразят. 

 

Както виждам, ти търсиш изход, но реално няма да намериш, защото си зависима финансово. А това е първото и най-важното, което трябва да направиш - да се стабилизираш емоционално и финансово, без излишни драми. 

 

Онези, които насилват други, сами са "насилени" - тази проста максима е валидна тук изцяло. Това са мъже, раснали без бащи обикновено, но и не само, просто са характеропати - за това няма лек, но животът променя всеки и ако самият човек, мъж, се стабилизира финансово, това ще допринесе и за стабилността на цялото семейство.

 

За целта трябва да се отдели, да бъде сам, да живее сам, да промени битието си. Раздялата ще е свръхценна, защото ще оцени обезценените човешки стойности. 

А и животът е най-добрият психолог. Това, само по себе си, не означава промяна, но е инвенция за нея. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да повярвам какви коментари на ситуацията ти си получила от психоложката! Аз живея в чужбина и тук ако споделиш, че в семейството ти се упражнява психическо или физическо насилие, веднага ще бъдат уведомени надлежните институции и децата вероятно извадени от тази среда, а на родителите предложена адекватна помощ!

Мила, сама няма да се справиш. Намери хора със сходни преживявания, които са се справили. Търси подкрепата в центровете за домашно насилие. Намери любов и съпричастност между хората, за да имаш сили да се справиш. Дай гласност на случващото се! И запази мъдростта и инстинктите ти на майка за съхранение. Намери възможно най-много хора да те подкрепят и не чакай! Дори и тук ще намериш подкрепа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за коментарите, подкрепата и съветите.

Но все още асимилирам казаното от вас. И със страх прочитам всеки следващ коментар, защото сякаш тове не е моята, а "една отделна реалност" (по книгата на Кастанеда). Честно казано ми дойде като студен душ, шок или и аз не знам как да го нарека. Трудно ми е и мъчно. Смятах, че както се отнасяш към един човек, той  ще ти отвърне със същото.

Книгата за отровните родители я четох наскоро, но сега, благодарение на Диляна Колева си припомних тази част, която се отнася до мен и детето ми, до бъдещето на семейството ми.

Утре ми е часът при психоложката и ще имам за какво да говоря, защото когато й се обадих беше в период на "меден месец" с някои изключения.

Още веднъж благодаря на всички. Ще пиша как е протекла срещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Смятах, че както се отнасяш към един човек, той  ще ти отвърне със същото.

 

Това е неправилното тълкуване на сентенцията : Отнасяй се с ближния си така, както би се отнесъл към себе си. или Отнасяй се към ближните така, както Бог би се отнесъл към теб! 

Това съвсем не означава, че другия е длъжен или по някакви невероятни закони на справедливостта, която по принцип не съществува, другият ще прави това, което ние смятаме за правилно.

 

В твоя случая има смисъл - няма да позволя да ме бият и унижават, така както аз не бих се била и унижила. Така както Бог не би го направил с мен.

 

Всичко останало се отнася към психологичната проблематика и е изкривена форма на горното. 

Разбира се, всеки човек е господар на живота си сам избира как да продължи магичната формула АЗ СЪМ........., която ще управлява живота му.

 

Може да е : Аз съм силна, уважавам Себе си и имам право на качествен живот.

А може да е: Аз съм слаба, неуверена и не знам какво да правя с живота си. 

 

Но не забравяй: Аз мога.

 

Желая ти успех от сърце, надявам се да стигнеш до правилните хора, които ще променят посоката ти. Успех!

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

    Здравейте, пиша в този форум, без да знам дали е точно по темата , но имам големи притеснения с дъщеря ми.

Накратко, тя е омъжена от 8 години  има едно прекрасно момченце и от миналата година има проблеми със съпруга си -  хвана го в изневяра, изгони го от жилището и около 3-4 месеца бяха разделени. След края на неговото авантюра, и след много молби и обещания, а и заради детето, тя реши, че той има право на втори шанс и го прибра отново. До февруари месец тази година когато всичко се повтори с по- голяма сила, в смисъл, че когато тя разбра за новата му забежка, той реагира много агресивно и злобно и отново се разделиха. Отначало докато той беше с новата си "жена", всичко беше по- спокойно, като изключим, че дъщеря ми беше много наранена и обидена и непрекъснато плачеше. И отново след като той се раздели с новата, започна една страшна атака към нея - и психическа и физическа - той иска отново да се съберат а ако получи отрицателен отговор става агресивен и се опитва да я манипулира чрез детето и по всякакъв друг начин. Разбрах, че даже и е посягал, обиждал и се опитва да и вмени вина, че едва ли не , тя е виновна за всичко. От всичко това дъщеря ми която всичко ми споделяше, и ние с баща и безусловно я подкрепяме,  стана затворена и някак уязвима, изпитва страх от него, незнам с какво я заплашва, мисля че и е казал, че никога няма да я остави на мира , че тя друг мъж няма да има или нещо подобно. Тя все по- малко ми споделя и това от което най-много се притесних, че допуска вариянт отново да се съберат от което направо ми настръхва косата. Опитах се да я убедя да потърсим помощ от психолог но тя категорично не иска . Незнам какво да правя, как да и повлиая да не допусне тоза огромна грешка, която ще е пагубна както за нея, така и за детето. Моля дайте ми съвет какво да предприема, аз не мога до стоя и да гледам безучастно, как живота на детето ми се разпада. Ще бъда благодарна ако някой ме посъветва как да постъпя.

 

 

 

Редактирано от Злати

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина и е нужна психологична подкрепа. Тя е изпаднала в типичното състояние на жените жертви на домашно насилие - силен страх и чувство за безпомощност, вероятно нереално самообвинение, че тя е виновна, а от това и изкривеното вярване, че мъжът и може и да се промени, ако тя направи нещо различно. Всичко това води до едно мазохистично поведение на връщане към нараняването. 

Най - доброто, което може да направите е спокойно и насочено да я провокирате да се погрижи за себе си, като се заеме най - напред с психологичното здраве. Това ще я направи по - силна, смела и уверена и ще и позволи да разгледа себе си в друга светлина. А това пък да промени житейската си ситуация.

Помолете я да прочете тази тема, тя е добра за нея. Нека се включи, анонимно, дори това ще е добър вариант да сподели напрежението.

Винаги може да се срещне с психолог и ако не и хареса да си отиде. 

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина и е нужна психологична подкрепа. Тя е изпаднала в типичното състояние на жените жертви на домашно насилие - силен страх и чувство за безпомощност, вероятно нереално самообвинение, че тя е виновна, а от това и изкривеното вярване, че мъжът и може и да се промени, ако тя направи нещо различно. Всичко това води до едно мазохистично поведение на връщане към нараняването. 

Най - доброто, което може да направите е спокойно и насочено да я провокирате да се погрижи за себе си, като се заеме най - напред с психологичното здраве. Това ще я направи по - силна, смела и уверена и ще и позволи да разгледа себе си в друга светлина. А това пък да промени житейската си ситуация.

Помолете я да прочете тази тема, тя е добра за нея. Нека се включи, анонимно, дори това ще е добър вариант да сподели напрежението.

Винаги може да се срещне с психолог и ако не и хареса да си отиде. 

 

Благодаря за съвета, но не знам как да я накарам да да потърсим помощ. Тя не иска и да чуе, и само ми повтаря, че още не е сигурна какво иска . Това най много ме притеснява. Но ще опитам да я убедя да прочете и да се включи във форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, 

и аз търся отговор на въпроса - може ли да се промени насилника?

Историята е кратка, но бурна. 

Бързо се оженихме, след няколко невероятни месеца и усещане за сродна душа. Еднакви разбирания, мисли, представи и усещания. Мил, нежен, позитивен, разбиращ, помагащ, подкрепящ ме и тн. Да уточня - аз съм на 42, той на 57 -и двамата със собственост бизнес и финансово независими. 

След сватбата започна рязко да се променя. Изведнъж ревности, вечни критики, опит за постоянен контрол и тн. Твърдеше, че аз съм виновна - защото разбрал, че съм му изневерявала. Което не е вярно. Преди него имах повече от година самотен период и съм се срещала с мъже, но без никакво желание за обвързване. Един от тях се свързал с него и се опитал да го изнудва за пари. Няма мои снимки, нито вярност в думите му. Опит за манипулация. Казах му, че не е вярно, говорихме много и тн. Каза, че ми вярва и малко по-късно се оженихме. 

И след това започна кошмарът. Постоянни разпитвания и търсене на доказателства, че съм изневерила, че по принцип съм лоша и с нисък морал. Разполага с възможности и ми беше хакнал тел, компютър и тн. Постоянно се вадеха от контекста цитати от думи или съобщение от минали времена, дори снимки от моя телефон от преди да го срещна.. Тежки скандали ако искам да изляза и да се видя само с приятелките, ако искам да отида на спорт и тн. Ужасно беше. 

И все пак не винаги. Редуваха се периоди на Псих тормоз к такива с огромно разкаяние, извинения и много старание от негова страна. Дори тръгнахме на психолог, имаше напредък и тн. Кризите станаха по-редки, но проблемите със спорта, излизането си останаха. Оказа се, че всичко, което харесваше в мен когато се запознахме-било лъжа. И сега не харесва, не одобрява и иска да променя. Отказах и всеки път търпеливо обяснявах, че съм такава и не правя нищо лошо. 

Лятото дори имаше спокойни и приятни моменти. Но есента започна пак тормоза с пълна сила. Оказа се и със сериозни финансови проблеми. Пак проявих съчувствие и разбиране, успокоявах го че това е временно и няма драми по въпроса. Моят бизнес вървеше добре и бихме могли да живеем и от него. Имам чувството, че това дори го озлоби. Работих много и често бях уморена, а заради скандалите и без желание за интимност. Карахме се много и редувахме в някаква цикличност хубавите и лошите дни. Все едно съм омъжена за двама тотално различни хора. 

След НГ вербалното насилие стана много агресивно, на няколко пъти се спираше на млм от мен, чупеха се вещи, удряха се стени и тн.

Казах му, че не съм щастлива така и че ще го напусна. Започна да хленчи и се съгласи отново да тръгнем на терапевт. 

Тръгнахме пак, временно се успокои, кротна, върна пак доброто си лице.

Преди 3 дни пак де скарахме, защото ме събуди агресивно по сред нощ, след като прочел мой коментар някъде във ФБ. На следващият ден отидохме заедно със синът ми (15 г) на гости на моята най-добра приятелка и всички изкарахме чудесна вечер. Той обаче пи много и като де прибрахме агресира страшно как съм го пренебрегвала, не съм му обръщала внимание вечерта и тн. Удари ме, заплаши че ще ме изхвърли, влачи ме за косите и ме избута с ритници отвън пред вратата. После пак ме издърпа обратно. Казах му, че приключваме и че ще го напусна, пак ме удари. Влезе събуденият ми син и се сбиха двамата. Едвам се отскубнахме и избягахме навън, хванахме такси и отидохме при родителите ми.

Цяла нощ и ден сълзливи извинителни и отчаяни съобщения. Съгласих се на разговор, но в присъствието на баща ми. Дойде доста смазан, разкайващ се и тн. Казах, че няма да се прибира и че искам да бъде далеч от мен и да не комуникираме изобщо. Каза, че е невъзможно, обичал ме, пристрастен е към мен и тн. Останах твърда. 

Съгласи се да отиде на хотел поне за 1 седмица и да ми даде време да се успокоя и обмисля добре как да постъпя.

Прибрахме де с детето и не спирам да мисля.

Има ли шанс да се осъзнае и премине пак към добрият си образ или..?

Благодаря на всички предварително.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Има ли шанс да се осъзнае и премине пак към добрият си образ или..? ,,

 

Знаете отговора.Трайно той не може да остане в добрият образ.Знаете и какво трябва да направите.

Направете го.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

,,Има ли шанс да се осъзнае и премине пак към добрият си образ или..? ,,

 

Знаете отговора.Трайно той не може да остане в добрият образ.Знаете и какво трябва да направите.

Направете го.

Т. е - това е болест и не се лекува, контролира и тн.? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 53 минути, д-р Тодор Първанов каза:

Характер.

Бихте ли ми дали линк или насоки къде да прочета повече за това?

Ако това е характер, означава че всичко, което знам за него (и миналото му) ще е лъжа.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напишете в Гугъл ,, психопатия,, или ,,личностно  разстройство,, както сега се нарича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Може ли да се промени мъж насилник, ако осъзнава, че има проблем с агресията и започне да работи по това със специалист?

Наясно съм, че зависи от самия човек, желанието му за промяна, полаганите усилия и т.н., но какъв е минималния необходим период за работа със специалист, за да се промени такъв човек?

 

Благодаря Ви предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов е прав напълно. Година, поне като старт... Трайни и истински дълбоки промени, които отчетливо присъстват в характера, над две години. А реално, 4-5 г. Не преувеличавам. Когато става дума за характеропатия, промените са възможни, но при продължителна, упорита работа. При това не само лични сесии, а и групови и в уъркшопите на терапевта, систематично през всичките тези години. Получава се един вид превъзпитание, водено от добрата воля на самия търсещ и осъзнаващ нуждата от такава промяна. Понякога такава добра воля има при психопатиите - понякога. Обаче постоянно налична, дълбоко мотивирана и устойчива, в продължение на няколко години включване в терапевтичен процес, по-рядко..

В практиката си съм наблюдавал как хора с постоянна работа по себе си постигат изключителни резултати - характерът цялостно се преработва. Наблюдавал съм го в клиенти, в колеги, в самия себе си. Условията за такава промяна споменах по-горе.  

Сега, говоря за цялостна работа при силно акцентуирани характерови черти при ясно изявени личностови разстройства. При по-леки случаи и казуси, от няколко сесии, до няколко месеца или година е добър период. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×