Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Inatari

Еклектиката в състояние на "mainstream" в съвременното изкуство и общество

Recommended Posts

Като всеки човек, който се вълнува от изкуството на съвременността, няма как да не отбележа наличието на този феномен - еклектиката.

 От както сме приели, че сме в епохата на постмодернизма е факт смъртта на всички живи стилове до този момент или наличието на съществуването на онази културна смесица и невъзможността да идентифицираме като естетическа тенденция само един стил. 

Всичко е еклектика, натрупване на културни масиви, които са обособени от духът на времето, в което живеем, а именно мултикултурализма. 

Нищо не съществува в чист вид в изкуството, ние се намираме в ситуацията на преминаване на практики, материали, изразни средства и теми от едно изкуство в друго.

 

Това бихме могли да определим като състояние на еклектика, или липса на стил, на добър вкус, ако не бяха толкова перфектно изведени от определени автори синтезирането, извеждането и систематизирането на стилове и културни масиви и характеристики в една единствена художествена форма, в един единствен художествен обект. 

 

Какви са вашите наблюдения върху този феномен в съвременната естетика на изкуството? Тук включвам всички видове изкуства, не само визуалните, тъй като еклектиката е естетичен резултат във всички изкуства.

 

Какви са факторите, които подтикват творците да уловят именно това еклектично състояние на "цайтгайста" и има ли позитивни страни този феномен? А негативни ?

Също ми се ще да разгледаме чисто културните аспекти в международен план на еклектиката като резултат от мултикултурализма на нашето съвремие. Къде остават идентичността, самобитността, уникалността на един народ, правото на собствено културно наследство и живот извън униформата на еклектиката на масовата култура ?

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата! 

Мултикултурализмът е доброто на нашата епоха, според мен. Както никога досега културите не просто се "виждат" и срещат - те живеят заедно. Правим ли, обаче разлика между истинската култура на една етническа група и натрапената униформена култура на "модерния свят". Ако отначало културата "melting pot", с която се гордее американският континент, ни се струваше "the road to the Future"(пътят към бъдещето), то сега нещата отиват към "а road to Hell" (път към Ада). Радвахме се, че няма да сме разделени от граници, езици, религии, предразсъдъци, но не мислехме за това, че ще ни обединят офис дрес кодовете, консервите на рафтовете на супермаркетните вериги, драпането за престижните професии и позиции, криминалетата и сапунените опери, тениско-джинсовото "удобство", тестовите стандарти за човешка ценност... 

 

Докато се радвахме на все по-лесните връзки между културите, пропуснахме да забележим, че културите ни наистина се ТОПЯТ в едно гърне melting pot:

 

schoolhouse_rock_history_melting_pot_son

 

и в това гърне се получава една безлична каша със съмнителна стойност и цвят. 

В кое виждам негатива на тази еклектика: ние се сближаваме на принципа на нашия общ човешки произход и в същото това сближаване се прилага принципът на уравновиловката и униформизирането. Ще вземем по нещо от всяка култура и ще ги разтопим и превърнем в обща униформа... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата! 

Мултикултурализмът е доброто на нашата епоха, според мен. Както никога досега културите не просто се "виждат" и срещат - те живеят заедно.

Така е Донче, мултикултурализмът има идеална форма или по- точно най- големите му позитиви се отразяват в изкуството именно като възможност за "срещане" на различните култури, като възможност за извличане на полезното и е начин за съжителстване на напреднали култури и на други по-древни цивилизации, които имат богато културно наследство.

  

Но какво става, когато нещата се изместят в чисто социалната плоскост и на ниво икономическа политика на отделните държави и големия корпоративен бизнес е отделен въпрос. Загубата на национална идентичност и оеднаквяването на стоки на пазара, постоянното разширение на големите корпорации, даже начина на живот на обикновения човек,  начините за забавление и способност за оценяване, отсяване на ценности и социални  реформи показват колко незряло е все още обществото за този феномен на нашето съвремие.

 

Ето защо е добре се погледне тази "еклектика" като mainstream  от колкото се може повече измерения и да се осъзнаят опасностите, но и позитивите на това явление на съвременността.

 

"Глобалното село", в което живеем скъсява дистанциите, смесва традициите и дава възможност за достъп до информация и връзки между отделните култури глобално, но всичко това има и друга страна, която не бива да се неглижира. Надявам се повече хора да се включат в тази дискусия, защото тя създава възможности за осъзнаване на реалните опасности, проектирани от ужасяващо бързите темпове на абсорбиране на цели нации от по-развитите държави в нашата цивилизация. Накъде отиваме? Къде сме се запътили с всички тези огромни брандове с "флагшип шоповете" си във всички големи столици, създадени да популяризират един и същи продукт глобално, в цялото земно кълбо ?

 

Каква е целта на униформената еклектика на масовата култура, която дефинира по един устойчив начин и униформеното мислене и оеднаквяване, загубата на уникалното лице на всеки един човек, загубата на идентичност на цял един народ? Мисля, че като представители на малък народ е крайно време да се замислим и над думите на Умберто Еко, прогнозите, които прави за България, никак не са в цветни краски.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма да забравя това интервю до края на живота си, съдържа доста обезпокоителни истини:

 

https://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/ueko/

 

 

Но ето тези думи на Умберто Еко ме впечатлиха дълбоко из основи:

 

 Това ли е единственото, което виждате в България, нима няма оптимистична теория?

- Всъщност има. Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата, която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда, гледащи в бъдещето, ще станат водачи на земното население. Виждаме, че доста българи и хора с български корени заемат престижни политически и научни постове в целия свят. Един ден светът ще бъде обединен в една общност – планетата Земя и може би българите са тези, които поставят началото на този процес, давайки пример на целия свят със спокойното приемане на смъртта на националната си държава. Българите няма да умрат, не и тези, които гледат в бъдещето, те просто ще се наричат земляни.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма да забравя това интервю до края на живота си, съдържа доста обезпокоителни истини:

 

https://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/ueko/

 

 

Но ето тези думи на Умберто Еко ме впечатлиха дълбоко из основи:

 

 Това ли е единственото, което виждате в България, нима няма оптимистична теория?

- Всъщност има. Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата, която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда, гледащи в бъдещето, ще станат водачи на земното население. Виждаме, че доста българи и хора с български корени заемат престижни политически и научни постове в целия свят. Един ден светът ще бъде обединен в една общност – планетата Земя и може би българите са тези, които поставят началото на този процес, давайки пример на целия свят със спокойното приемане на смъртта на националната си държава. Българите няма да умрат, не и тези, които гледат в бъдещето, те просто ще се наричат земляни.

 

Има неща, които не се знаят. А и това интервю на Еко, не се чете в оригинал. Казвам това, защото се запознах с хора от моята компания, чийто личен гостенин е бил Умберто Еко и то по повод на конгреси по есперанто. 

 

Още повече, че той е един от малцината семиотици, за които Средновековието е истинската епоха на мултикутирализма - като почнем от разширяването на света през 15 век, почнало от Изабел Кастилска и Фернандо Арагонски - нахлуването на толкова еклектични знаци, белязали и белязващи нашата култура и до днес - визирам драматичното прескачане в технологиите и тяхното афиширане като ултима солуцио на рацио-то, като последна инстанция на живия дух на човека, в търсенето на онова ново, на онова ново подобие на човека, което би освободило самия човека от самия него.

 

Темата отваря безкрайни въпроси за смисъла и за смисъла на самия смисъл. 

Защото, еклектиката на стиловете, във всеки един смисъл, е убийство за архетипите - на втори план. Племената в Амазонка умират, умират и племената в Колумбия, испаноезичния свят пази своят свят както би го пазил всеки един средновековен Папа, казвам това, защото наскоро се върнах от Колумбия, но и в Испания ако отиде човек, ще бъде потресен - пластовете цивилизации не са направили никой мултикултурен, най-малкото ако се вземе предвид езика. Той е сакрално същият - желанието да се учи английски е табуирано, зловещо дори в очите на обикновения испанец, колумбиец, чилиец. 

 

И е страшно как те пазят своя свят, разрушили чуждия ... Отварям много полета за анализи, защото светът не е Европа, светът е страшно място за битие на различните култури.

 

Може някой да казва, че изкуството е мост, но не виждам мост между Диего Ривейра и нашия свят, защото ние нямаме подобни сетива. Този абсурден мъж, мъж на крайния изказ, мъж на тоталната експресия няма как да бъде обяснен от книжно чучело, без сърце. 

 

Намирам темата за прекрасна, а мостовете между цивилизациите за разрушени, дори невъзможни.

 

Може би всеки от вас трябва да прекара една нощ в хостел в Буенос Айрес да види разликата. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че темата ви вълнува. Няма как да не се пише за тези неща след като отзвукът им в изкуството и съвременната култура е толкова голям.

Какви са съвременните художници ? Нищо друго освен граждани на света, много от големите автори имат такъв смесен етнически бекграунд и се занимават  отдавна с проблемите на мултикултурализма, с глобалното и с локалното.

 

Еклектиката в изкуството има сложен визуален резонанс в работата на много международни, а и български съвременни автори. Натрупването на смислови кодови концепции, родени от културните масиви в световната културна история на човечеството са все по- често тема , визуализация и практика в съвременното изкуство.

 

Смесването и преминаването на изкуствата едно в друго отдавна са факт, но всичко съществува в едно странно равновесие на сложен стилов синтез, който вълнува, който разказва и поставя темите на съвременността по един директен, а понякога и буквален начин. Визирам концептуалистите, даже и новото поколение млади български концептуалисти, с които имам щастието да общувам, да обменям идеи и да водим онзи дълбоко вълнуващ разговор за съжителстването на ултра модерно и древно, на високо технологично и hand made,  на интернационално и локално. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×