Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Тити

необяснима тревожност с пристъпи на паника и депресия

Recommended Posts

Преди 8 месеца синът ми и приятелката му намериха изхвърлено до контейнер за боклук кученце - бебе (според ветеринарите на 3-4 седмици) без зъбки, още непрогледнало. Решихме да го задържим в къщи, тъй като не намерихме желаещи приятели да се грижат за него. Около месец след това то си "стъпи" на крачетата и започна да ходи из къщи след мен, да дърпа дрехите ни, да "беснее", да лае, да иска да си играе. Тогава започнаха и моите проблеми - не можех да мръдна без то да е след мен, да дърпа всичко, което пипна. Започнах да изпитвам силна тревожност, имах чувството, че животът ми се променя необратимо и никога повече няма стане какъвто беше преди - да седнем на масата, без някой да се катери по нас, да мога спокойно да се обуя, без да ми дърпа дрехите и обувките. Към това се добави и притеснението ми да я оставяме сама в къщи - да ни би да се нарани. Състоянието ми се влоши - имах чувството, че ще се пръсна от притеснение, непрекъснато ми се ревеше (и редовно си поревавах, без някаква конкретна причина). Докато бях на работа не бях в състояние да свърша нищо, докато синът ми ми се обади, че се е прибрал и всичко е наред. Опитах с Транксен, но резултатът беше краткотраен, а аз съм лекар по образование и знам, че с бензодиазепините шега не бива:). Потърсих помощ от психотерапевт - имах страхотен ефект, вече виждах милото кученце с други очи - като същество, което ми носи спокойствие и удоволствие. Продължавам сеансите с моя психотерапевт. Кученцето порастна, промени си характера вече е спокойно. освен това близо два месеца беше непрекъснато със сина ми в къщи - сесия ваканция. Когато се наложи пак да остава само в къщи, то се стресира, изпокъса тапетите (това не ме притеснява - ще ремонтираме лятото), скимти, когато синът ми го няма, няма желание за игра. И тогава моята тревожност, на моменти с паника се завърна - притеснение да не се случи нешо на кучето (въпреки уверенията на ветеринаря, че  е нормално да се стресира и това е преходно), как да си синхронизираме задачите, така че да остава сама съвсем за кратко. Изпитвам ужас, когато трябва да изляза и да я оставя сама. Тази тревожност се засили много през последните няколко дни. Продължавам сеансите с моя психотерапевт. На следващата сесия ще му разкажа, че отново чувствам огромно напрежение, тревожна съм, а вчера и днес само рева. Нямам желание да правя нищо, чувствам се виновна, че не мога да се справя с този проблем, че притеснявам семейството си, че всички трябва да си съобразяват задачите и работата с кучето, за да се чувствам по спокойна.

Най-интересното е, че когато разсъждавам и мисля нормално сама си казвам, че нямам никакви причини да се притеснявам и тревожа, но това ми идва отвътре и много трудно го преодолявам, отново с "помоща" на Транксен.

Моля ви, дайте ми съвет мога ли да направя още нещо за да си помогна и да преодолея това състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, след като провеждате психотерапия, надали тук бихте получили по - адекватна помощ. 

До колкото разбирам ви притеснява факта, че това състояние се е върнало и ви плаши, че няма да можете да се справите.

Не случайно тревожните състояние са разделени на няколко основни групи, които ще ви изброя по - надолу. Идеята на това разделяне е, че всяко едно от тях има своята спицифично характеристика и терапевтично се повлиява по различен начин. Ако не бъде правилно определено тревожното състояние, то ще се третира по начин, който може да доведе до краткотрайно подобрение и след това състоянието да се върне. Това са основните групи:

 

1. Паническо разстройство, епизодична паническа тревожност Основната характеристика на това разстройство са многократно повтарящите се пристъпи на паника (собено засилена тревожност, до степен на ужас), които са периодични и настъпват без явна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегитативен дистрес. 
2. Генерализирано тревожно разстройство То е вероятно най- познатото от всички състояния на тревожност, макар че може би е най- ненадеждно диагностицирането. Тревожността при тези пациенти е постоянна, неопределена и безповодна. Тя не е свързана нито с панически атаки и техния силен вегитативен дистрес, нито с определен провокиращ обект или ситуация. 
3. Фобийни тревожни разстройства Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опастност. 
4. Социална фобия Социалните фобии не са свързани със страх за живота или здравето, а за социалния престиж на личността, от унижение пред другите.
5.Специфични (изолирани) фобии. 
6. Обсесивно- компулсивно разстройство До скоро това разстройство се наричаше предимно натраплива невроза.
7. Посттравматично стресово разстройство Възниква в резултат на много силни и значими психотравми 
8.Неврастенна невроза Това е състояние на класическа невроза и възниква в резултат на хронични психотравми. Пациентите се оплакват от осбен тип главоболие- чувстват я стегната като в обръч (каска). Имат проблеми със съня, лесна преуморяемост. 
 
 
Ако например вие имате обсесивно - компулсивно , а ви терапевтират като паническо или генерализирана тревожност, твърде вероятно е състоянието да се повлияе само временно. 
А до колкото разбрах, периода на терапия продължава, което означава, че тя все още не е завършила, а по време на терапия, често се случва временно, кратко връщане към старото състояние
Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В допълнение на горния пост ще кажа, че дори връщанията на симптомите са желателни в терапията и терапевтът ви би трябвало да се възползва от това състояние. Нещо повече - би трябвало да ви е предупредил да очаквате "крачката назад".

 

Все пак, ако нещата продължат да не вървят и не усещате напредък, сменете терапевта. Това не е фатално, нито дори работата до момента ще ви е излишна, макар за момента да ви се струва не дотам плодотворна. Плюс на това кратковременно колебание ще е да изберете бързо накъде да продължите, защото едновременно терапия и търсене на друго решение, независимо дали във форум или другаде, би забавило успеха.

 

Всичко добро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пращайки ви това куче, Бог показва, колко много ви обича.Представяте ли си първо да беше дошло внучето ви.Тогава всичките тези емоции бихте изпитвали по повод на неговото поведение и състояние.Би било кошмар, защото самообвинението ще ви съсипе.

 

Така че, адаптирането ви към кучето е, вашата подготовка, след време да станете една спокойна и уверена баба.

 

ПП четейки темата ви, съпругата ми допълни - и и препоръчай, да си вземе още едно куче.

Послушайте я,  пиша този пост, заобиколен от четири борещи се кучета и ми е много уютно.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за съветите и най-вече за подкрепата. Бих искала да уточня и нещо друго - още от самото начало, съпругът ми беше против кучето да остава в къщи, но каза, че със сина ми сме мнозинство и той приема решението на мнозинството. Очевидно, че не му е приятно в къщи да се мотае куче, въпреки, че и той направи много компромиси - преглътна надрасканите стени, наличието на косми. Самият той периодично казва, че това му създава стрес и не може да си почине. Периодично мърмори, че имало косми навсякъде, че стените са за ремонт и т.н. Аз постоянно се стремя да му създам комфорт - т.е. за да не му се мотае кучето много, много, аз да се занимавам с нея в другата стая, но непрекъснато съм нащрек, защото не знам как ще реагира. Постепенно започнах да се страхувам да оставям милото куче само, за да не наръфа нещо.

Мислейки по въпроса за моите проблеми се питам дали е възможно тази тревожност всъщност да е свързана с това как ще реагира мъжа ми на някоя ситуация с кучето и непрекъснатото ми притеснение, че то му  създава стрес? Съжалявам, че трябва да споделя факта, че когато той не е в къщи, аз съм спокойн и се чувствам добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислейки по въпроса за моите проблеми се питам дали е възможно тази тревожност всъщност да е свързана с това как ще реагира мъжа ми на някоя ситуация с кучето и непрекъснатото ми притеснение, че то му  създава стрес? Съжалявам, че трябва да споделя факта, че когато той не е в къщи, аз съм спокойн и се чувствам добре.

 

Звучи логично, това да е причината.Възниква въпроса- ,,какво да правя аз,по отношение на моята тревожност спрямо съпруга  ми,,? ,, Защо, неговото неодобрение, толкова много ме стресира.,,

Доразвийте мислите си в тази посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Имам нужда от вашия съвет или от някой,които го е изживял!

Моята история започна преди около 6 месеца (но тогава е било несъзнателно) като семейството ми беше заможно и изведнъж всичко се срина! 6 месеца тревоги как ще покрием разходите си,проблеми и много нерви! И преди 2 месеца ми се случи в рамките на 2 дни,две шокиращи неща за мен! Да видя брат си пиян до припадък... вечерта получих сърцебиене,потене,изтръпване..мислех,че ми трябва бърза помощ,но за да не тревожа родителите си не повиках! И така започна едно гадене всеки ден,беше ми лошо чувствах се като парцал,не ядях гадеше ми се само докъто помиришех храна! Помислих,че е вирус,докъто една вечер без причина отново сърцебиене...всичко се повтори! Реших да ида на изследвания (пълни кръвни) и кардиолог..Мислех,че съм болна от нещо страшно и не личимо! Та резултатите щяха да са готови на следващия ден и вечерта ми отново не мина много добре! Когато отидох да си взема резултатите всичко беше повече от добре,кардиограмата също...  Доктора ми каза "Явно всичко е на психична основа,може да направиш среща с психолог",тогава ми прозвуча смешно и си викам,че ще отмине ,че е временно и безобидно! Излязох от болницата веднага огладнях,хапнах си и мсилех,че съм излекувана! Но не! Минаха 2-3 дни,в който доло-горе се чувствах добре и след това започна един ужас..постоянно ми беше зле,не ми се излизаше,като си представех някой места на които не съм се чувствала добре ми ставаше още по зле, не ядях... И реших да ида да ми баят... Отидох и така започнах да се подобрявам,започнах да спя,да не ми е толкова зле,да се усмихвам :) Но остана един страх,какво ще правя между 16:00 и 18:00 часа,незнам защо,но тогава все едно времето спираше,подтискаше ме! И един ден ме втриса,обезпокоих се и реших,че на другия ден ще ида на ПСИХОЛОГ! Веднага се успокойх щом разбрах,че отивам при точния "доктор" за моето състояние! И така отидох (препоръчаха ми една) и  отвън чакаха поне 20 човека,но тъй като не съм запозната и мислех,че така се процедира и е нормално,но не! Тя се оказа и ПСИХИАТЪР! Влязох при нея,изслуша ме и ми каза тук съм ти написала едни хапченца,пий ги и ще се чувстваш по-добре! Помислих,че са някакви на билкова основа и се съгласих! Нищо повече не ми каза,след което попитах какво ми има,аз отидох там за да разбера какво ми има,а тя ми каза нищо притеснително,лека депресия! И аз щастлива,че съм добре отидох да си купя "билковите хапченца",а те се оказаха ксанакс и оропрам! 3 дни ги пих и се чувствахх най-зле от 2та месеца,който бяха ужасни! Не ядях,не вървях едно НИЩО правех! Реших да се върна и да й кажа,но тя ми отговори "Aбе пий си ксанакса,даже и не ми плащаи няма нужда" Излязох от там и изхвърлих хапчетата! Отидох и си купих много чайове! Лека полека се възтанових,спя си,ям си ,както преди съм! Но сутрин се будех тревожна,чак студени вълни преминаваха през мен! Когато си помислех за някой неща (лоши) и ми ставаше зле за минутка,две! И така преди 4 дни реших да ида на вече наистина добра психоложка! Разказах и всичко,подробно тя ме изслуша и започна да ми обяснява! Каза ми че,нито имам депресия,нито паническо разтройство..Може би лека тревожност! Но искам да попитам нормално ли е сутрин да се събудя и да ми се гади,да ми е лошо...Мисли като "болна съм от рак" да ме стъписват и стряскат! Нормално ли е тези симптоми да са следствие от преживяното!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, психолога е бил прав, състоянието е следствие на преживения стрес, в следствие на рязката промяна на семейния статус. Общото напрежение в семейството и липсата на план, създават чувство за безнадежност, което покачва силно нивото на безпокойство.

Това което се е случило е физиологичната реакция на тялото към състоянието "Стрес". И е "нормално" за това състояние.

Задачата е да излезете от него.

Гаденето много добре се повлиява, като дъвчите дъвка, така лъжете мозъка си, че хапвате, а когато човек яде, значи е спокоен. Има и други техники, но тази е доста ефективна, ползва се и при морска болест и при прилошаване в кола.

Мислите за болести са типични за тревожните състояния, свързани са със страха за собственото оцеляване, по скоро на подсъзнателно ниво, силно изкривени и преекспонирани от мозъка. Тук най - добре е да различавате тези мисли и да ги наблюдавате, да ги оставяте да отминат, защото те не са истински, а идват с цел да ви уплашат , да засилят и да поддържат тревожността.

Ако пиете чай, правете си силна запарка от жълт кантарион, като киснете билката ( а не я варите) 10 мин във вряла вода и след това изпивате чая силно подсладен наведнъж. Правете го 3 пъти на ден но 200 мл. Добавете към дневните добавки рибено масло 1 път от 1000 мг. 

Прекратете негативната информация от всички източници - приятели, телевизия, погрижете се за доброто си настроение.

И на последно, но не по важност място, задължително включете в деня си физическа активност - бързи едночасови разходки, 40 минутни упражнения или кардио тренировки, правете го всеки ден.

Направете още няколко консултации с психолога, за да работите и стабилизирате подобрението на състоянието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви...Но това гадене е нормално при такава ситуация,нали? Аз не съм физически активен човек,даже изобщо..Не съм работила до сега,не съм си и търсила работа,нямам и хоби с което да се занимавам! Предимно си стоя в къщи и ако изляза то е с колата! Ще изпрабвам техниките,които ме посъветвахте,а за чая от жълт кантарион пия,но незнаех,че трябва да е набързо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

 

Диди е права, най-обикновен стрес е.Защо сутрин ти се  повръща? Адреналина, основният стресов хормон е с пик рано сутринта.Той свива корема и червата и няма как да ти се доповръща.За успокоение, имал съм пациентка със сутришни повръщания, на брой повече от десет и това въпреки най - мощните лекарства против повръщане които пиеше.Ти, разбира се, не си в такъв стрес и ако послушаш съветите на Диди, много скоро, ще овладееш стреса си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, аз съм преживяла много сходна на твоята ситуация, губила съм всичко материално и от много блага съм стигала дотам да имам едвам за прехрана. Знам, че стресът е голям, промяната е голяма. Но животът предлага много възможности и нищо не е константно. Аз бях и далече от семейството ми, което разви и чувство за вина, че те правят всичко възможно, за да ми помагат финансово и това се отразява зле на здравословното им състояние, от там се породиха и мисли да не им се случи нещо, да не заболеят и т.н. При мен единствено имаше сърцебиене като физическо неразположение. Всичко идва от стреса, както са ти обяснили вече. Аз ще ти споделя накратко как си помогнах:

Първо, много важно е да излизаш. Ходи на разходни, дори и кратки и наблизо.

Спортувай. Чудесна възможност да започнеш от сега. Гаранция, че ще се почувстваш по-добре, дори и в началото да ти е трудно.

Консумирай много зелени зеленчуци. Ако ти е трудно, прави си смутита.

За сърцебиенето и настроението също, приемай магнезий.

Релаксирай/медитирай на музика. Отпускай цялото си тяло. Аз го правех навън, на слънце. Много е ефикасно.

Намери си задължително хоби или нещо, което да правиш всеки ден, цел в ежедневието ти. Това те държи ангажирана и далеч от неприятните мисли. Същото е и с приятелите. Комуникацията с тях ще те разсейва.

На мен най-много ми помогнаха лекциите на Учителя. Тогава започнах да ги чета и сякаш винаги бяха написани за мен, отговаряха на моите въпроси и ме успокояваха. Казвах и много формули и молитви. Тук в сайта ще намериш всичко това. Можеш дори да започеш с Мисъл за деня и молитвите за деня.

Прави всичко съвкупно, прибави си свои неща, които ти носят комфорт. И ... Не спирай да мечтаеш!!! Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти много за съветите! Аз знам,че когато времето се оправи,като се стопли и изляза навън няма да имам време да мисля и страхувам за подобни неща! В момента единствено е само страхът от това да не ми прилошее,сякаш другите мисли не ме смущават толкова много! Наистина ви благодаря и ако се сетите какво друго ви е помогнало да излезете от този стрес ми пишете на лично или тук!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Наистина ви благодаря и ако се сетите какво друго ви е помогнало да излезете от този стрес ми пишете на лично или тук!

 

И една трета от това, което е написано от Rwanda да направиш, ще е предостатъчно.

Много млада си и стреса е съвсем пресен - нищо не налага някаква велика интервенция. Въпросът е да правиш нещата, не да колекционираш подходи.

Повече трябва само за професура! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×