Sos Добавено Март 2, 2015 Доклад Share Добавено Март 2, 2015 Здравейте!След всичко което прочетох за вас бих искала да ви помоля за съвет.Историята ми е следната:Преди близо година почина майка ми,която преди това се наложи да гледам в много лошо здр.състояние.Три месца след това ме оперираха по спешност с извънматочна бременност и проблемите започнаха...Първо депресия която психиатъра каза,че е лека и след това панически атаки.След много изследвания стигнах до психиатър(което ми беше доста трудно,защото ми е за първи път и винаги съм била много силен човек,опитващ се да помогне на всички).Лекарката каза,че съм в лека депресия и ПА са вследствие на нея.Изписа ми Золофт и ривотрил.След месец и половина прием на Золофт нямаше ефект и лекарката реши да ми спре всичко и да мина на Ремотив и Атаракс при нужда,защото "сама съм се вкарала в някакъв филм" и може би е права.Постепенно спрях антидепресанта и ривотрила и сега пия чайове и Ремотив и не смея да го кажа ,но май съм по добре(с тези хапчета си мислех,че съм луда макар,че и сега ми се прокрадва на моменти тази идея).Започнах да ходя на йога,спрях да чета форуми,излизам и т.н.общо взето се опитвам да се справя сама и да съм пак като преди -щастлива,силна и грижовна майка.Въпроса ми е мога ли САМА да се справя и завинаги да се оправя и да забравя този ад?Какво друго да правя за да си помогна?Никога не съм си и мислела,че мога да стигна до тук Аз вечният оптимист и "усмихнатото"момиче според хората.Тези кофти мисли кога ще изчезнат изцяло ?Благодаря ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 3, 2015 Доклад Share Добавено Март 3, 2015 Започнах да ходя на йога,спрях да чета форуми,излизам и т.н.общо взето се опитвам да се справя сама и да съм пак като преди -щастлива,силна и грижовна майка.Въпроса ми е мога ли САМА да се справя и завинаги да се оправя и да забравя този ад? Всеки един, който прояви усилие и търпение можа да се справи сам.По пътя на справянето сте. Никога не съм си и мислела,че мога да стигна до тук Аз вечният оптимист и "усмихнатото"момиче според хората. Ние сме хора и винаги може да се повят проблеми които да ни извадят от релсите.Трябва да го приемеш. силна и грижовна майка. Тази дума -силна ме тревожи.Махни я от речника си, остави само грижовна и нещата ще се подредят по-лесно. ChangeYourLife, Орлин Баев и Desy_V 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Март 4, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 4, 2015 Благодаря много! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Март 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 14, 2015 Здравейте отново!Нещо друго ще ми препоръчате ли което да ми помогне?Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 14, 2015 Доклад Share Добавено Март 14, 2015 Търпение. Desy_V и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Март 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 14, 2015 Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
diamond Добавено Март 20, 2015 Доклад Share Добавено Март 20, 2015 Здравейте и от мен,от 15 години съм с паническо разстройство,това е някакъв АД,писнало ми е да живея все под страх и да не ми стане зле навън,защото чувството е ужасно, имала съм много страхови моменти,но съм ги преживявала някак си,с дишане,мокрене със студена вода...но,ДВА пъти имах незнам и аз какво кризи ли но много силни,чак до припадък,като ходих на личната преди две години,ми изписа ривотрил,горе долу добре ми е със него,но...разбрах лоши неща за него и че е спрян от производство вече. Дайте ми съвет Моля,много е трудно...не мога да се зарадвам на нищо ...а нямам причина да се тревожа за нещо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 21, 2015 Доклад Share Добавено Март 21, 2015 (edited) Питате от позицията на видимо непознаване нито на себе си, нито на взаимовръзките между психика, тяло, поведение и бит, нито на собствената отговорност за живота ви. Питате, сякаш паниката ви е някакъв натрапник, нещо външно, което по истински необясними за всякакъв здрав разум причини, сте решила да убивате с хапчета. Питате, сякаш идвате от Марс, за пръв път стъпвате на земята и си нямате идея къде сте, какво правите тук, как работи тялото, ума и поведението ви... Сякаш сте нещастна жертва на гадното нещо, полага ви се само хубавичко и мекичко, само удоволствие, сякаш всяко неудоволствие трябва да бъде махнато и да си играете с кофичката и лопатката на пясъка. Да, звучите като дете. Но не говоря за детската любознателност, духовност и приказност, а за ... инфантилност. Пиша ви това с наистина силна добронамереност, с добро сърце и силна съпричастност със същността ви, с онази мъдрост, която именно ви праща по един много фин и лек начин паниките ви, именно за да ви побутне към развитие на съзнанието ви, себепознание, една по-цялостна визия за света и живота ви. Никой никога не е казал, че животът трябва да бъде непременно лек и изпълнен само с релакс и спокойствие. Напротив, колкото повече вкопчване в удоволствието и бягство от нормалните житейски страдания, толкова повече иначе разумните и градивни страдания се превръщат в мъчение - защото липсва осъзнатост. След 15 години живеене в инфантилно бягане от сянката си, можете ли да се припознаете в нещо от току що казаното или предпочитате да си го преживявате, без никаква само-съзнателност?! Паниката идва, за да разтърси, за да покаже посока за себеразвитие, за да стопи неадаптивни характерови маски и запълни дефицити. Никакви хапчета не могат да накарат човека да разшири съзнанието си, да стане по-цялостен, смел, смирено благодарен и свързан с ритъма на Живота... Питате ме в л.с. дали да продължите да бягате от решението на житейския си казус, което така или иначе правите от години, чрез потискането му с химия, или да се насочите към психотерапия?! Вие как мислите? Една статия по темата: Паническото разстройство - проклятие или благословия Редактирано Март 21, 2015 от Орлин Баев diamond, Cveta5 и Ивета 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
diamond Добавено Март 21, 2015 Доклад Share Добавено Март 21, 2015 Благодаря Ви много,а какво мисля ли? Мисля, че имам нужда от психотерапевт,хапчетата не лекуват душата, изписват разни химии,колкото да им се махнем от главата. Аз съм от Пловдив, бихте ли ми препоръчали някого,ще съм Ви много благодарна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 21, 2015 Доклад Share Добавено Март 21, 2015 Благодаря ви за разбирането най-искрено! ПИша на л.с. за психотерапевт от Пловдив! Успехи! diamond 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
diamond Добавено Март 23, 2015 Доклад Share Добавено Март 23, 2015 И аз Ви благодаря, хубав ден ... :-) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Март 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2015 Здравейте!Относно моята депресия,кое е по добро Ремотив или Неолексан?Иначе ходя на йога два пъти в седмицата.Сега като се затопли смятам и да тичам в парка,излизам,опитвам се да се върна към нирмалния си живот(колкото и да ми е трудно).На моменти ми се вие свят и трудно се концентрирам.Това нормално ли е?Пишете,че е нужно търпение.Колко време продължава депресията?Аз съм така вече 6-7месеца.Има дни когато си мисля,че всичко е минало,но после пак се започва.Вярно,че е по добре от преди.Сега пия Ремотив и разни успокояващи чайове.Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 24, 2015 Доклад Share Добавено Март 24, 2015 (edited) Това което описваш е страх / тревожност/ , а не депресия.Не са ти нужни хапчета за страха. Промени малко, или повече, начина си на живот.Мисли по-оптимистично, радвай се на това което имаш и до лятото ще си добре. Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота. 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..! Редактирано Март 24, 2015 от д-р Тодор Първанов ChangeYourLife, Veselin111, Cveta5 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Март 25, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2015 Благодаря ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Май 5, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2016 Здравейте!Не съм писала отдавна,вчера писах,но нещо не се публикува.Незнам какво става с мен.Промених много живота си.Спортувам много,ходя на йога,всеки ден вървя по 4 км.сред природата.Започнах работа. Но получавам някакви кризи.Като се притесня се разтрепервам,получавам сърцебиене,стягане в главата и някакво изтръпване.Понякога има някакво странно чувство на нереалност.Има и моменти в които се чувствам добре и си мисля че се оправям,но после пак се случва.Като цяло съм много изнервена,избухлива.Въртя се в кръг.Дразнят ме шумове.Никакво настроение и само мисля за това което се случва с мен.За капак се появяват и някакви фобии и страхове.Най ме притеснява мисълта,че полудявам.Всичко друго горе долу го приемам.Лекарства не пия.Бяха ми изписали Золофт,но не ми подейства.Лекарката каза,че сама трябва да изляза от филма.Възможно ли е да се влоша и наистина да полудея?От две седмици пия 5-ХTP,но е билково няма химии.Първата седмица сякаш бях малко по позитивно настроена,но вчера както пишех един е-mail нещо стана изпитах някакъв ужас,пропадане и пак мисълта,че полудявам и трябва да се махна,да няма хора около мен.Дали е от тези таблетки?Да ги спирам ли?Не съм пила никакви химии повече от година,но вчера изрових ривотрила и изпих една половинка от 0,5.Незнам какво става с мен и това ме плаши. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 5, 2016 Доклад Share Добавено Май 5, 2016 Докато не приемеш жестоката истина, че няма как да полудееш, ще бъдеш като луда.Това е.Или приемаш истината или се филмираш, колкото си искаш.Няма човек, който да си мисли,че ще полудее и да е добре. Ако продължаваш да си мислиш, че ще полудееш, ще станеш толкова напрегната, че ще се молиш да полудееш, за да се успокоиш, но уви, това няма как да стане и ще си все стресирана. Лина Коцева и ChangeYourLife 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Май 5, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2016 (edited) Благодаря за бързия отговор!Това паническо разтройството ли е или лека депресия с тревожност(както каза моята лекарка)Според нея направо си е нормално да пиеш ривотрил или ксанакс цял живот,а аз не мисля,че е така.Да спра ли 5-htp или да го пия 2-3 месеца?Благодаря ви!Забравих нещо.Имам усещането,че тези кризи се увеличават преди цикъл.Възможно ли е? Редактирано Май 5, 2016 от Sos Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 5, 2016 Доклад Share Добавено Май 5, 2016 Да, закономерно е да чувствате стреса си по-силно преди цикъл.Не, не е нормално да пиеш лекарства против стрес цял живот и защо не приемеш, че просто си по-страхлива, а не да използваш такива купешки думи, като депресия и паническо разстройство? Виж какво пише тази жена - Така отидох при третия психиатър и психолог работят съвместно,при които ходя от година веднъж месечно.Отивайки бях убедена ,че ще ме изпратят в психодиспансер веднага.Настоявах да ми поставят диагноза но всеки път в който попитам каква е диагнозата ми получавам отговор:Тук не слагаме диагнози! Сред като му разказах не всичко,тъй като и аз незнаех от къде да започна и къде да свърша, той ми каза:Ти каква диагноза си поставяш? И честно казано се обърках нацяло.И така споделих за антидепресанта и той отговори:Никакви хапчета!Помислих си:Все му е тази още една луда повече или по-малко!После ми каза ще се видим след месец.... Споделям с вас това,защото чета доста тук за доверието и химията от доктор-пациент.Въпреки че не получих "адекнатно отношение" според моите тогава невротични представи реших да дам шанс на съвместната ни терапия.И така цяла година ходя веднъж месечно.И се чувствам все по-добре.Опитвах се да следвам съветите стриктно.Може би нещата при мен щяха да се случат малко по-бързо но факта, че съм в чужбина и говорим на чужд език често усещам че е пречка тъй като не винаги разбирам какво точно иска да ми каже . С две думи, спри да си търсиш диагноза, здрава си!Просто си в стрес, но стреса не е болест. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Май 5, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2016 Благодарности за отговора!Давате ми надежда,че ще се оправя!Придължавам със спорт,йога и др.начини за разтоварване.И може би повече търпение.Пожелавам ви много здраве и положителни емоции!Между другото работите ли вече с пациенти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 5, 2016 Доклад Share Добавено Май 5, 2016 Благодаря ти! Не, не работя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimike Добавено Май 11, 2016 Доклад Share Добавено Май 11, 2016 Здравейте, не знам точно откъде да започна, така че ще опитам да представя нещата в хронологичен ред. Преди около година съпругът ми се разболя от някаква стомашна инфекция (може би бактериална), която не лекува навреме и вследвие получи синдром на дразнимото черво. И преди тази инфекция е имал епизоди на коремни проблеми, но са отшумявали бързо и без сериозни последствия. През тази една година направи много изследвания (кръвни, посявки на фецес, колоноскопия, туморни маркери - като кръвни и фецес пуска през 1-2 месеца) и всички са в норма. Лекарите му казват, че е здрав и не знаят на какво се дължи този синдром. През цялото време е на строга диета и избягва всякакви храни, които могат да дразнят червата. Отслабна с 6кг и това много го депресира. Всяка вечер се мери на кантар и отчита колко е отслабнал или наддал. През последните два месеца избягва да го прави често, защото се страхува от резултата, който може да е отрицателен. Когато се почувства болен си мери температурата през 15 мин, понякога просто за да разбере, че е нормална. Той е човек, който обръща огромно внимание на детайлите и се дразни, когато нещата не са както трябва. Твърди, че не е стресиран на работа, но често се оплаква, че шефовете му го занимават с ненужни неща и организацията не е както трябва (използва и думата "лудница" за да определи ситуацията понякога). Никога не почива, винаги си намира какво да работи. Почива само, когато спи, а през последната година спи лошо. В момента се лекува с билкови отвари и пробиотици като няма особен резултат. Аз му предложих да се консултира и с психотерапевт, но това е далече от него и даже се чувства леко обиден, че не му вярвам, че е болен. Тук идва и въпросът ми. В тази ситуация трябва ли да настоявам за такава консултация от негова страна или той има право, че проблемът му не е психичен? Цялата ситуация се отразява не особено добре на семейството ни и забелязвам, че и голямото ни дете е започнало да се вглежда в себе си и да се чуди къде и защо изпитва болка. Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 11, 2016 Доклад Share Добавено Май 11, 2016 Най-верятно съпругът ви няма доверие на лекарите и си мисли,че е болен от нещо много сериозно, предполагам рак. Няма как да се убеди в противното без многобройни медицински прегледи.Имал съм пациенти- хипохондрици, дали по двадесетина хиляди лева, за напълно ненужни изследвания, докато проумеят,че проблема им е психичен.Вие явно нямате толкова пари за да може съпругът ви да ходи по изследвания и по-бързо се убеди,че се нуждае не от лекар, а от психолог.От друга страна, децата ви ще започнат да копират поведението му и след няколко години ще имате трима хипохондрици в къщата си. Не знам какво друго да ви кажа. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimike Добавено Май 12, 2016 Доклад Share Добавено Май 12, 2016 Благодаря Ви много за мнението! Ще се опитам да го убедя, че психотерапията ще му е от полза като съпътстващо лечение. За съжаление за момента няма как сам да стигне до решението да потърси такава помощ. Може ли да ми препоръчате специалист психотерапевт от София, ако може да е медик? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sos Добавено Юни 9, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2016 Здравейте!Реших да посетя психолог.Града в който живея е малък и няма голям избор.Какво да очаквам от него,как да разбера дали ще ми помогне?Питам,защото моя позната ходи при друга психоложка и тя се е похвалила на целия град кой и е пациент.Хубав ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 10, 2016 Доклад Share Добавено Юни 10, 2016 - Как да избера психотерапевт - критерии - Добрият психотерапевт Sos 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.