Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Aesther

"Вълшебното" хапче Деанксит

Recommended Posts

Здравейте четящи и пишещи тук, 
 
Имам въпрос относно привидно безобидното "розово хапче" Деанксит, което се изписва за щяло и нещяло от всякакви лекари. И с този пост се надявам, ако има и други с опит с този медикамент, да споделят впечатленията си. 
 
Когато симптомите на моята "нервно-вегетативната дистония" (тогава не знаех, че е такава) започнаха да ме тласкат към редовно безсъние и вече не можех да ходя на работа, не издържах и отидох при Невролог. Преди това търпях три месеца световъртежи и главоболие, вярвайки, че нещо съм се преработила и стресирала, и с повече почивка нещата ще минат от самосебеси. Ходих на всякакви изследвания преди това, но всичко беше наред. Тогава невроложката заключи, че съм здрава, но ако не мога да спя и работя, да пия Деанксит. Изобщо не спомена нищо за психотерапия или че проблемите ми може да са на психическа основа и може да има друг начин да се лекуват. Толкова нахвали това хапче, че нямало зависимост и било без странични ефекти, че се вързах. Пих го и наистина симптоминте изчезнаха за няколко дни. Родих се. След 5-6 месеца реших да го разреждам с тенденция за спиране. Но винаги, когато го разреждах за 3-4 дни в опит да го спра, настъпваха много неприятни симптоми - депресия и ужасна напрегнатост - нещо, което никога не съм имала преди Деанксита. Тогава не знаех какви вещества съдържа - наистина й повярвах, че е безобидно. Когато го вземех отново, всичко се оправяше. Мислех, че първоначалното ми състояние не е излекувано и продължавах да го пия, защото тя каза, че някои хора имали нужда от няколко години курс на лечение, и така вече 2 години - по едно хапче сутрин. 
 
От Януари 2015, след много полезен курс психотерапия, реших, че е крайно време да го спра и да разчитам на собствените си възможности, и това, което научих. Първите 2 седмици намалих от 1 хапче на 3/4, и започнаха грипоподобни симптоми и нервност, но бяха поносими, а аз - мотивирана да издържа на изпитанието. Следващите 2 седмици намалих на 1/2 - започнаха мускулна скованост и болки във врата и раменете, слабост в ръцете, изтръпвания... но продължих. Когато стигнах до 1/4, след една седмица започнаха силните световъртежи и страха - като си затварях очите виждах рязко сменящи се картини, не можех да спя а сънувах откъслечни несвързани неща.... мислех, че ще полудея. Не издържах и взех още малко от хапчето, и нещата се поуспокоиха (за малко). Осъзнах, че явно много рязко съм го намалила и сега отново съм на 1/2, и се надявам на тази доза да се стабилизирам за следващия месец. 
 
Как така това не се казва на пациента когато се изписва това хапче? Според повечето доктори Деанксита е много малка доза и не би трябвало да реагирам така, но очевидно съм особен случай, докато други хора го спират без проблем. Според вас колко бавно трябва да го спирам? И има ли опасност това лекарство да ми е навредило трайно след толкова дълга употреба? Тези симптоми могат ли да бъдат опасни? Притеснява ме най-вече депресията и халюциноподобните моменти... В нета има много информация за симптоми на отнемане на антидепресанти, но все от хора на запад, където Деанксит е баннат, и няма информация за опитващи се да спрат точно него, а лекарите просто казват, че не съм се излекувала. Имате ли съвети за справяне със ситуацията?  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питай ги защо са ти предписали хапче, което на запад е баннато.

 

Лекарите са смешни в твърденията си, че антидепресантите лекуват. Те само замазват симптомите. Лекарите казват "не си се излекувал пий пак". И така 2,8, 15 години. Накрая по някакъв начин след 10 години човек се справя сам и лекарите казват "ето, това те излекува". 

 

Безкрайно смешно е да пиеш такова нещо 10 години и да казват, че лекува. Смешно и варварско. Още по-смешното е, че ако е предписан за безсъние, самия той може да предизвика безсъние. 

 

Имай предвид, че всяко лекарство, което пипа серотонина в организма много значимо намалява продължителността на живота. 

 

Имай търпение постепенно да го намаляваш. Може да има връщане назад, но е важно да се върви напред. Продължавай с психотерапията. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медикамент, който е приеман толкова дълго време, се спира по схема направена от психиатър. Паралелно с това, обаче е важно да се случва терапевтичен процес с психолог, психотерапевт, за да не се повтаря състоянието.

Ако просто се спре медикамента, а не е повлияно тревожното състояние през терапия, ефект няма да има или ще е временен.

Всички симптоми, които изброяваш си имат техники за повлияване, и методи за работа по тяхното облекчаване / без хапчета/.

Цялостното преодоляване на тревожното състояние е процес, който трае няколко месеца при активна психотерапия.

Същото се случва и с ривотрила, и с ципралекса, серопрама и т.н. 

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

 

Деанксита е комбинация от два медикамента. Преди много години съм ги използвал и двата.Оплакванията ти не са от тяхното спиране. Просто не си сменила мисловните си схеми и те продължават да работят.

Ще подчертая още нещо, което съм писал неведнъж- антидепресантите не създават физическа зависимост и могат да се спрат на момента.Проблема е, в това, че към тях има психическа зависимост , а също и това, че когато  през периода на приема им не се провежда психотерапия, спирането им се  човека  се връща от там  от където е започнал.Преди по-малко от година, във форума имаше питане, колко продължава абстиненцията след спиране на ривотрил.Питаше мъж ,който го бе пил много години и след спирането му, преди две години, все още има  абстиненция.

Всъщност, не се касаеше за абстинеция, просто човека се бе върнал осемнадесет години назад във времето преди да започне да го пие.

Той промени  мисленето и навиците си и оплакванията му в голяма степен отпаднаха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

От Януари 2015, след много полезен курс психотерапия, реших, че е крайно време да го спра и да разчитам на собствените си възможности

 

Ако курсът е бил курс за обучение по психотерапия - няма как да е повлиял положително, освен на мотивацията да се предприеме такава. Трябва да направите същинска лична терапия, тъй като често отказът от лекарствата затруднява самостоятелните усилия в посока справяне. Не че е невъзможно и сама да се справите, но ще е значително по-бързо и сигурно с помощта на специалист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен това с ,,курс психотерапия,, не ми стана ясно.

Какво наистина имате предвид?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×