Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Труди ли се вашето дете? Как, кога и къде?

Recommended Posts

В "Учителя за образованието" Боян Боев поставя труда на първо място сред възпитателните средства. 

 

 

Труди ли се вашето дете? Как, кога и къде?

 

Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр. По този начин всички детски органи и сили - физични и психични - ще дойдат в пълен разцвет: тялото, умът, чувствата, волята, характерът и пр.

Тук под труд не се разбира само физически труд, но изобщо всеки вид дейност - физична или психична. Всъщност не може да се тури рязка граница между физичния и психичния труд, тъй като във всеки тъй наречен физичен труд има и психични елементи - в него взимат участие умът, чувствата, волята и пр. И обратното е вярно.

Не всеки вид труд има образователно значение. Защото не при всеки вид труд детето проявява самодейност, творчество. Възможно е детето да прилага труда и пак да бъде пасивно, да не твори. Тогава такъв труд е механичен. А механичният труд няма образователно значение. Такова значение има само трудът, който представлява творчески процес. А за да има трудът такъв характер, той не трябва да е наложен на детето като нещо чуждо на неговите интереси и подтици, а трябва да бъде свободна проява на неговите стремежи и интереси. Детето трябва да практикува такъв труд, до който е дошло от вътрешни подбуди. Само при такъв труд детето ще твори. Само тогава ще бъдат ангажирани всички детски сили при неговата дейност. Само такъв труд има образователно значение.

За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта.

 

 

"Учителя за образованието"

 

Смятате ли, че вашето дете полага творчески труд в училище? А у дома? Има ли място или човек, който ви е учил да се трудите творчески? Какво сте научили вие самите (като деца) или децата ви благодарение на труда?

 

Или може би смятате, че във века на таблетите и интернет, на домашната техника и удобства, на "купи си всичко" вместо "направи си сам",  да се говори за труд в училище и у дома е отживелица?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мога да кажа . От ученическите си години най приятен спомен имам от бригадите .Есен при започване учебната година ----бригада за събиране на реколтата .Юни след завършване учебната година ---бригада в помощ на селското стопанство .Имаше и недоволни , разбира се  .Но повечето си прекарвахме чудесно , бе като игра . А и сред природата се чувстваш по жив .

Само един път съм брал тютюн .Само една сутрин .Бе малка котловина с обрасли в зелено хълмове  от страни . Полето  широко и равно , под облачното небе . Земята ситно обработена подчертаваше правите редици на , като че ли рядко , тук там стърчащите листа . Нямаше слънце . Въпреки това в спомена ми това бе най трудния ден .Повратна точка в живота . Може би опита се е натрупвал и чакал да ме преобрази . Да ми покаже какво е труд .  :)  Мисля , беше чудесно преживяване .Открих  значението на търпение , упоритост , :) болки в кръста .

От тогава взех да мисля сериозно какво бих работил , каква професия може да ми е интересна .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен е по-важно детето да чете, не да се труди.

 

У сеймейства, където не се чете, няма как да се създаде  четящо поколение. Нито и работещо поколение. 

У семейства, у които се говори за Яворов, Кандински, Хемингуей и други, нe са загубени ....

 

Изобщо, липсата на пример е страшна. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти, Александър :) Спомените ни за бригадите са много близки, предполагам на всички наши връстници са подобни. Този труд, обаче, в повечето случаи по-скоро отблъсква детето от труда, отколкото да го приобщи. Аз си спомням две опитности, които ми помогнаха да си определя своята лична позиция и избор. 

И аз бях в гимназията. Беше есен, в нашия край има доста лозови масиви. Една седмица брахме грозде на бригада. Отначало ми беше интересно и усещането как дланите ми прегръщат зрелите кехлибарени и лилави салкъми (чепки грозде) ме изпълваше с особена любов и благодарност към майката лоза... Обаче редовете бяха безкрайни и в един момент започнах да усещам себе си като на конвейер, а лозите станаха досадно много и скучно еднакви. На всичко отгоре имахме норма. В края на седмицата вече единственият смисъл на работата беше общуването с приятелите и най-вече приключенията и майтапите. Гроздето беше само задължителната трудност, която трябваше да платим, за да сме заедно и на свобода от часовете, звънците, контролните и учебниците. Чакахме с нетърпение вечерите...

 

Седмица по-късно отидох да помогна на бабиното лозенце - и там усетих друго - любовта, с която баба и дядо гледаха всяка лоза, говореха и като на човек, галеха грапавите изкривени стъбла и целуваха всеки грозд преди да го пуснат внимателно в кошницата. Дори и тези, които отиваха в бъчвата. ... 

 

В този смисъл "Изобщо, липсата на пример е страшна." - напълно съм съгласна! 

 

Под труд нямах предвид само труд на полето, но и у дома. Почистването на стаята, подреждането на учебниците, простирането на дрехите и всички други домакински ежедневни и хигиенни дейности също са важен труд. Какво беше отношението на вашите родители към него и възлагате ли такъв труд на вашите деца? Смятате ли че те трябва да се научат на тези навици от малки или е по-добре да "му дойде времето - то ще ги научи"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добра и полезна тема.Моите деца се трудеха благодарение на бабите ни.Те ги отглеждаха и бяха достатъчно мъдри да им предадат някои полезни навици именно в труд.Възпитанието започва в семейството и до 14-та година, примерът от семейството във всяко едно отношение е изключително важен.След тази възраст ,малкият човек е в по-голяма степен зависим от окръжаващата среда.Но ако в семейството са успели да формират едни добри навици и отношение към труда,то наученият да се труди също влияе на средата ,като дава пример.

Интересно наблюдение имам сред моите връстници.Болшинството от нас,които бяха отглеждани на село,в условията на активна заетост в помощ на семейството от най-ранна възраст ,могат да правят всякакви дейности организирано и с лекота и същевременно не обичат този труд.Те се постараха да предпазят собствените си деца от него,като работеха много,и всичко вложиха в материални придобивки и условия освобождаващи наследниците от необходимостта да се трудят.

В този смисъл е много точно казаното от Учителя в горната мисъл:

Не всеки вид труд има образователно значение. Защото не при всеки вид труд детето проявява самодейност, творчество. Възможно е детето да прилага труда и пак да бъде пасивно, да не твори. Тогава такъв труд е механичен. А механичният труд няма образователно значение. Такова значение има само трудът, който представлява творчески процес. А за да има трудът такъв характер, той не трябва да е наложен на детето като нещо чуждо на неговите интереси и подтици, а трябва да бъде свободна проява на неговите стремежи и интереси

 

Тази година по време на лятната ваканция ,веднъж попаднах на следната сценка.Семейство къмпингува сред природата .Няколко поколения са заедно.Тази заедност е много важна за активния обмен на опитности между поколенията според мене. Дядото и таткото режат дърва, върху един пън ,с трион.Тези дърва бяха събрани преди това от цялото семейство в гората .Внезапно най-малкият човек(само на 3 г) започна без никой да го кара,да събира дръвца и да ги носи до огнището .Там, бабата му показа ,без много думи ,но с много любов къде се нареждат и малкото човече се зае.Наблюдавах го с интерес .Не му омръзна .Не се умори.Много съсредоточено се трудеше.

Този пример е много ясен сигнал за мене как се възпитават деца в труд.Първото и най-важно условие е задружно семейство и хора ,които вършат всичко с любов.

Хубав ден!

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отгледа ме баба ми на село. Естествено в един огромен стопански двор има много интересни неща и неща за работа. Някои ми бяха много досадни, но обичах да поливам градината. Почнах от 11-12-годишен.

Пускам водата и се наслаждавам как тече по вадата. Следя кога поредният ред ще бъде напоен, а междувременно в началото на главната вада си правя язовир. Получава се голям водоем, а в основата на язовира слагам една тръба и през нея много "автентично" бих казал сега, изтича водата. Почвам да го облицовам отвътре с камъчета и когато съм свършил, поливането вече е приключило. 

Всичко това в часа на вечерния покой, както го наричам (може да се усети извън града най-вече), лек ветрец, гласа на птиците, уханието на цветята наоколо, пикирането на жужащи насекоми. Ех :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата винаги са много прости .Усложняваме ги с амбициите . Принципа е : детето трябва да опита всяка една човешка дейност . Себе познанието , което  то постига играейки на играта ,,труд" е съществено за социализирането му . Творческото отношение към света е основна линия на учене . До като хората работят тежък физически труд .Детето трябва по подходящ начин и съответна възраст ,да разбере какво е това . Да не се връщаме към ,, учи мама , да не работиш " . Качествата  , търпение  ,упоритост , настоятелност ,постоянство ,сила , могат да се развиват и в борбата между силите тласкащи  ; 1- навън към игри и приятели  ;2 -задължения към семейство , училище . :)  

  :) Гледам през прозореца синигера , който оглеждайки се , влиза за кратко , в кутията , където бях сложил една филия . После бързо литваше на дюлата , на един дебел клон освободен от снега покриващ всичко , на около .Гладния синигер , подхвръкващ на фона , на падащия рядък сняг , привличаше неудържимо вниманието ми , и за часове бях забравил отворения пред мен учебник . Като се сетих за него , като че ли притегателната сила на прозореца се удвои  ... :)  Предстоеше ми да открия взаимоотношенията на удоволствието , задълженията ,принудата  и собствената способност да направлявам желанията .

:) да ме простят професионалистите .Всичко има образователно значение и тук е творчеството на възпитателя , дори и физическия труд . Опита дава познание без което думите за него са празни .Във възраста когато тялото блика от сила , си трябва физически труд  . Замяната му със спорт е спорна и пак , зависи от възпитателя . Като ученик тренирах различни  все индивидуални дисциплини . За това може би ,за мен ,  със усещането на общност  бригадите са незаменими .

 

пп---------Розалина . Интересно наблюдение имам сред моите връстници.Болшинството от нас,които бяха отглеждани на село,в условията на активна заетост в помощ на семейството от най-ранна възраст ,могат да правят всякакви дейности организирано и с лекота и същевременно не обичат този труд.Те се постараха да предпазят собствените си деца от него,като работеха много,и всичко вложиха в материални придобивки и условия освобождаващи наследниците от необходимостта да се трудят.

Тъста ми бе същия . Децата трябва сами свободно да опитват . Грешил съм като съм изисквал.Благословен съм със ,,свободни" родители .За тях думат трябва имаше няколко степени от ; моля ти се , до няма как да се измъкнеш .:)

 

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×