Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
katerina_84

Сама на село, далеч от стадото в града

Recommended Posts

Здравейте, много ми е трудно да конструирам проблема си, но ще се опитам накратко: Градско чедо съм - живяла, учила и работила съм в най-големите градове на страната. С престижна професия и парти гърла :)..фешън от глава до пети:))))))) На 24 години се омъжих и малко след като забременях, по настояване на съпруга ми се преместихме да живеем на село. В момента съм на 31. Първите 4-5 години бяха много трудни  - далеч от светския живот, без приятелки, молове, кафенета....Обаче, захванахме се двамата за работа, бизнеса ни стана доста печеливш, ремонтирахме къщата, създадохме си удобства.....и на мен взе да ми харесва на село. Замених неудобните токчета с кецове, късата пола с дънки и ми е толкова леко и удобно...а кожата ми как диша чистия селски въздух без дебелия слой фон дьо тен:) А как е хубаво зимата да чувам как пукат дървата в камината с хубава книга и чаша вино...и да правя сладкиши на децата...и ето го проблема - като се видя с някои от старите ми приятелки (всъшност с половината вече на поддържам връзка, защото не съм интересна) и като ми кажат "абе, ти не си добре да се забуташ в това село" и аз започвам да се измъчвам "абе, аз наистина добре ли съм да се забутам в това село?" Гледам снимките им във фейсбук - от партита, барове..Бога ми, всичката тази суетня е толкова смешна и безмислена...но, защо, защо все още се чудя "Дали и аз не трябва да съм там?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умът винаги ще се чуди и ще се опитва да се подведе по някого. 

Важното е какво чувстваш и как се чувстваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен поздравления за живота ви!, за мъдростта и смелостта и за трудолюбието! Подкрепям Божидар за чувствата. Все пак, ако и когато имаш някакво съмнение, нали нищо не ти струва да се качите със съпруга ти една вечер на колата и да си дадете едно денонощие за проба - как ще ви се отрази стария живот, какво ще усетите по време на приключението и какво след него. Човек най-добре избира и е най-сигурен в правотата си, когато има база за сравнение. :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново, всъщност имаме ритуал - веднъж седмично ходим в града с децата - на кино, в детски кът, в мола....аз чесно казано ходя единствено заради децата, ако зависи от мен ще си стоя у дома пред телевизора:) целия този хаос, шум, хора...прибирам се с главоболие и се чудя как съм живяла така. Излизането вечер с приятелки също ми тежи - не са ми интересни вече екстеншъните, тези ужасно грозни остри маникюри, клюките...

 

"Важното е какво чувстваш и как се чувстваш." - точно тук искам помощ - да си отговоря "Защо се съмнявам в чувствата си"...сякаш изпускам нещо...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Гледам снимките им във фейсбук - от партита, барове..Бога ми, всичката тази суетня е толкова смешна и безмислена...но, защо, защо все още се чудя "Дали и аз не трябва да съм там?"

Защото не искаш да загубиш приятелите си..., но в същото време не искаш да правиш много от нещата, които преди това сте правили заедно. Определи си точно какво означава за теб приятелството, какво очакваш от приятелите. Една част от старите ти приятели вероятно ще се отдръпнат. Нормално е. Но с тези, които останат ще можеш да продължиш приятелството си вече върху новата основа, тази отговаряща на настоящия ти начин на живот. А сигурно ще си намериш и други нови приятели, но както споменах, това няма да са приятелства изградени върху старата основа, изразяваща теб преди.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко едно съмнение е урок за всеки един от нас, който трябва да разрешим - борбата между сърцето и ума. Ако и се съмнявате, че можете сама да разрешите тази задача, излезте навън идните дни и послушайте един път ума си, а по-късно сърцето и после преценете. Отговор ще намерите :)

Редактирано от catch22

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

"Важното е какво чувстваш и как се чувстваш." - точно тук искам помощ - да си отговоря "Защо се съмнявам в чувствата си"...сякаш изпускам нещо...

 

Не е казано, че като ти е хубаво на село, не трябва да ходиш в града, на събитие и т.н. 

 

Ето един практически начин за действие. Когато си в града, се следи как се чувстваш там. Доколко има удовлетворение, мир, доколко е успешно, доколко се чувстваш на мястото си. Ако има по-скоро фрустрация, огорчение, разочарование, а може би гняв, не е точно твоето. 

Също по подобен начин може да намериш колко от времето да си на село и колко в града. 

 

Няма как да "изпуснеш" нещо. Само ще се убедиш кои са правилните за теб хора, защото те ще приемат твоя начин на живот. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм по-склонна да се съглася със Станимир. По-скоро е средата. Човек има нужда от своя среда - тя не е семейството - то е друго и също е много важно. Двете не само не се изключват, допълват се. 

И за да не се получи отново така, че да давам съвет за нещо, за което вие сте се досетили и отдавна сте направили, по-добре е този път да попитам:

- Имате ли си приятели и съмишленици с общи идеи и интереси? А имаш ли ти по-специално своя "женска"  среда, която споделя твоите ценности? 

(Сега забелязвам, че първата дума на твоята тема е "сама".)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, така е...Явно съм самотна, от сегашните ми приятели не чувствам някой да ме разбира, напротив вече сме с доста различни ценности и в тяхната компания съм аутсайдер. И колкото повече те ми натякват, че техния живот е по-хубав, толкова повече аз се инатя и се вкопчвам в моята идея. И понеже аз и тук с никой не общувам , честно казано съм самотна...

По съветите ви по-горе - сърцето ми казва, 4е тук съм по-щастлива....Нали трябва да слушаме сърцето си?

А рано или късно ще намеря хора, с които имаме общи интереси...Оставам си на село, тук съм по-жива! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте

Хубаво е когато

1-во - човек осъзнае, че има "промлем"

2-ро - реши да разбере какъв е "проблема"

3-то - потърси и намери решение за отстраняването на "проблема"

 

Това че относително бързо открихте какъв е проблема ми показва, че сте опитен и съзнателен човек

Сега обаче предстой по-трудната част-да потърсите решение и да го приложите,ако разбирасе имате желание да отстраните проблема, а не да го пренебрегнете.Това зависи от вас.

Както навярно знаете, решението ще е свързано с компромиси, стремете се към решения с най-малко недостатъци, а не с най-много предимства.

 

Това е което може да ви посъветва едно момче, живеещо на село

Успех

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Акация,

Може и да греша, но си мисля, че точно сега ще спра да правя компромиси и то най-вече със себе си - без да се насилвам да правя неща, които вече не желая, да посещавам места, които ме изморяват...а напротив, ще продължа, но вече с пълното съзнание, че съм на точното си място, да изграждам своя малък рай. А той е прекрасен  :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления! И можеш да си сигурна, че не си сама - има много хора като теб, а днешния свят на интернет и лесна мобилност ще ти осигури средата от съмишленици много по-бързо, отколкото очакваш. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×