Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,радвам се,че имам възможност да коментирам под псевдоним в този профил! ^_^

Реших да го направя по две причини!Да се ОПЛАЧА и за да потърся СЪВЕТ от тези,които казват,че могат да ни подкрепят в този форум в пътя ни към СЪЗНАТЕЛЕН живот!

Проблемът е,че аз съм едно  момиче почти на 24 годишна възраст,което си мечтае за различни неща и които като всеки човек иска да постигне!

Случиха се определени събития,които преобърнаха доста неща в живота ми,да не кажа целия ми живот и така нещата стигнаха до точката,в която хората около мен решиха,че по-добре от мен знаят за какво ТРЯБВА да мечтая и какви избори да вземам за живота си!

Става въпрос за избора на партньор !Всички,които са около мен постоянно ми оказват натиск по всякакъв начин,че ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се ОМЪЖА за едно момче и това е ЕДИНСТВЕНИЯ ПРАВИЛЕН мъж,който е за мен!Всички други не са зе мен!

Аргументите на тези хора са,че това момче работи на две работи и това го определя като СТАБИЛЕН мъж и това,че го познавам от около 6 години.

Проблемът е,че за този период от време в общуването си с този човек аз съм установила за себе си,че с този човек нямаме НИКАКВИ общи интереси и теми на разговор,хобита и начин на мислене,дори сексуални предпочитания!Аз не харесвам това момче  като  мъж и не изпитвам НИКАКВИ любовни чувства към него!

Това,което ни е свързвало през годините е било,че сме били в една компания, а аз съм доста комуникативен човек и когато съм част от определена компания гледам да приобщя всеки към компанията и  да се отнасям добре към всеки !Приемам го като братовчед!

Всички около мен ПОСТОЯННО ме принуждават и заплашват по всякакъв начин да се ОМЪЖА за това момче!Това е ЕЖЕДНЕВЕН тормоз!!!(няма да конкретизирам начините за осъществяването му.)

Вярвам в Бог (не претендирам за перфектно християнско поведение) и съм православна християнка!

Всичи около мен постоянно ми казват,че Бог бил избрал този мъж за мен и само за него трябва да се омъжа!Това е ЕДИНСТВЕНИЯ възможен избор за мен и само с този мъж ще бъда на ПРАВИЛНОТО място!Всички други мъже не били за мен! ТЕ ще МЕ ИЗОСТАВЯТ,защото съм  ЩЯЛА ДА СЕ РАЗБОЛЕЯ и да СТАНА ПСИХИЧНО БОЛНА,защото САМО ТОЗИ МЪЖ ще МЕ ОБИЧА,а ДРУГИТЕ мъже няма

Забраняват ми да си търся друг партнор,защото такова поведение било присъщо на ЛЕКИТЕ жени и защото дрегите мъже НЕ СА ЗА МЕН!!!Вече трябва да имам деца и да се задомявам!

Щяла съм да остарея,погрознея и надебелея и са щели да ме натирят в старчески дом!Никой нямало да ме обича!

Само този мъж МОЖЕЛ ДЕ ПАЗАРИ и ДА РАБОТИ,другите мъже НЕ МОЖЕЛИ ха-ха

Не знам доколко това ха-ха е уместно,но дори и аз като го пиша и го чета ми става смешно,въпреки,че ПОЛОЖЕНИЕТО Е НА ЖИВОТ И СМЪРТ!!!

Понеже този тормоз беше ЕЖЕДНЕВЕН ,аз един ден отивайки към учебното заведение,в което уча припаднах в автобуса и след това няколко дни ходих в болницата!

Проблемът е ,че близките ми и приятелите ми си мислят,че по-добре знаят от мен КАК ТРЯБВА да живея живота си и продължават да ме занимават с това!!!

 

В момента аз не съм ГОТОВА да се омъжвам!Аз не съм разрешила много лични вътрешни проблеми и не искам да се омъжвам,за човек,когото не обичам!!!

Аз съм вярваща и споделям по-консервативни принципи, а БЛИЗКИТЕ ми наричат това ГЛУПОСТ и ме карат да имам сексуални контакти с това момче!

Аз не искам по 2 причини:Не го обичам и ме отблъсква сексуално и външно и като характер и това  да правя извънбрачен секс  противоречи на вярата ми!!!

Това ПРЕДИЗВИКА огромно ОТВРАЩЕНИЕ в мен към това момче и към всички мъже попринцип като мъже!!!

Не мога да си представя да имам интимна връзка с мъж,всички тези неща ме ОТВРАТИХА от това!!!Аз не искам НИКОГА да се омъжвам и да ме докосва мъж по любовен начин!!!

Имам мъже приятели с които общувам,но не искам НИКОГА да имам любовни отношения с  мъж!!!

Няма как да започна работа и да отида на друго място в ситуацията в която се намирам!!!

Няма да навлизам в подробности,но НАИСТИНА няма такава опция сега!!!

Имам няколко изпита,които трябва да взема,за да  приключа образованието си,но не знам как ще стане това,защото съм постоянен стрес,а не искам да го проточвам във времето!

 

Какво да направя???

Опитах се да се заявя,но никой не ме чу!!!Затова реших да се оплача тук и за да получа някакъв съвет !Ще бъда благодарна за това!

 

ТЕ твърдят,че това е за мое добро! Не знам,вие как мислите при описаната ситуация???

Аз обмислих добре това, но аз съм много чувствителен и емоционален човек и няма да мога да живея адекватно с човек,когото не обичам!Това ще ме демотивира и съсипе!Не мога !!!Това ме отвращава!

Аз си мечтаех да бъда с човек,когото обичам и ме обича,но вече НЕ СИ МЕЧТАЯ за нищо!!!

 

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, много интересна тема. Може ли да попитам кои са ТЕ? Тези, които те притискат, вменяват и правят нещастна.

 

Аз чета, но проблем не виждам:

1. Ти не го харесваш и не искаш нищо интимно с него.

2. Някакви "ТЕ" изказват мнение различно от твоето. Е, и? 

 

Аз смятам, че връзка не се започва защото някой ще бъде с теб докрай, а защото искаш някой да присъства в живота ти, който, между другото, и без този някой си е добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

ТЕ твърдят,че това е за мое добро!

 

Никой на света не може, разбираш ли - не може да знае кое е добро за теб освен ти самата!

 

Един от любимите ми автори - Екхарт Толе препоръчва, когато имаме проблемна ситуация да премерим плюсовете и минусите на следните 3 (единствени възможни) решения и да продължим напред според направения избор:

1. Приемане на ситуацията;

2. Промяна на ситуацията;

3. Напускане на ситуацията.

 

Мисля, че решението е добре очертано пред теб. Трябва ти малко смелост да го вземеш. След това никога няма да съжаляваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази задача не мога да я реша,обаче!Колкото и да изчислявам,събирам,умножавам  и пр.не получавам нито един от тези три възможни отговора!Нито 1 ме устройва,нито 2 ,а 3 не може да се случи на този етап!

Явно някой трябва да ми подскаже,защото аз не виждам вариант от тези 3 единствени възможни!

 

1 не става,защото:

Аз обмислих добре това, но аз съм много чувствителен и емоционален човек и няма да мога да живея адекватно с човек,когото не обичам!Това ще ме демотивира и съсипе!Не мога !!!Това ме отвращава!

Аз си мечтаех да бъда с човек,когото обичам и ме обича,но вече НЕ СИ МЕЧТАЯ за нищо!!!

 

2 и 3 са свързани с това:

Няма как да започна работа и да отида на друго място в ситуацията в която се намирам!!!

Няма да навлизам в подробности,но НАИСТИНА няма такава опция сега!!!

Имам няколко изпита,които трябва да взема,за да  приключа образованието си,но не знам как ще стане това,защото съм постоянен стрес,а не искам да го проточвам във времето!

 

В този случай какво трябва да се случи???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш ли да се опиташ в 3 изречения да формулираш точния проблем. 

Това, че не харесваш мъж, който родителите ти харесват, ясно, това се случва често. Учиш, искаш да завършиш, нормално.

В какво се състои проблема? Практически, никой не може да те омъжи насила. Това, че си позволила да ти се "качат на главата" с приказки е избор, който можеш да промениш.

Какъв е точния проблем?

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът е, че този натиск ми въздейства емоционално и това има отражение върху ежедневието ми и не мога да се съсретоточа върху изпитите си!След това като завърша ще имам възможност да се ориентирам към това да си намеря работа и да стана самостоятелна,но докато дойде този момент има ...не знам колко време, а през този период не знам как да се справя с тези емоции и с този натиск от тяхна страна!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поискай отсрочка на сватбата докато завършиш образованието си. Докато човек учи наистина е трудно да си организира живота по нов начин. Пък като завършиш - правиш това, което искаш - работа, семейство, и двете, с когото пожелаеш.

 

Ако притискащите те хора са разумни ще разберат доводите ти.

Ако не са, то отиваш на вариант 3 веднага - по-добре първоначално бедна и необразована, отколкото роб.

Ако беше под 18 години щеше да има и друг вариант, но...

 

Това ти го казвам не като психолог, а като човек. Ако всичко това е вярно - бягай!

Като психолог би трябвало да подходя като Диди. Само че не виждам да има време да изясняваш каквото и да е - ако ситуацията с близките ти е наистина толкова натегната (защото допускам, че може и да я приемаш като такава, което да не е съвсем така в реалността), то друг избор нямаш.

 

Преди време по-малък братовчед най-добрия ми приятел бе попаднал в твоята ситуация. В часа, в който приключи средното си образование се изнесе на квартира. Нямаше нито един лев, нито една идея какво ще прави нататък. Оттогава минаха 5-6 години. Днес има хубава работа, любяща съпруга и е доволен от живота си. За сведение - баща му попадна в психиатрия - явно като се е изнесъл, у дома им не са могли да намерят кого да тормозят и са се изтормозили самите те.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите!Пожелавам ви всичко добро!За съжаление са неразумни,а за другия вариант нямам сили...

Понякога живота отваря пред нас други изходи!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей, помни, че никога нищо не е обречено, нищо не е вечно!

 

Вярно е, че си поставена в условия на оцеляване, но това не са най-страшните условия, в които трябва да се оцелее в света!

 

Препоръчвам ти да прочетеш една книжка - това е най-великата книга за хора, които са в състояние на оцеляване. Ето оттук можеш да си я купиш - ще ти помогне, докато събереш сили и смелост да промениш състоянието си.

 

Всичко добро!

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът е, че този натиск ми въздейства емоционално и това има отражение върху ежедневието ми и не мога да се съсретоточа върху изпитите си!След това като завърша ще имам възможност да се ориентирам към това да си намеря работа и да стана самостоятелна,но докато дойде този момент има ...не знам колко време, а през този период не знам как да се справя с тези емоции и с този натиск от тяхна страна!!!

Никъде не си написала, каква е позицията на приятеля/мъжа/.  Той съгласен ли е да има връзка с жена, която се отвращава от него? Защото ако не е съгласен, всъщност той ще реши проблема.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нямам сили" - тук се крие разковничето. И ние сме учили, и ние сме работили и прекъсвали обучението си, но сме се оправили... Никой не казва, че е лесно, ама "невъзможно" и т.н. си е оправдание. Ситуацията е просто такава каквато е - нито повече, нито по-малко. Приемане, според мен, значи не да се омъжиш за него, а да приемеш ситуацията такава каквато е - родителите ми мислят така, аз мисля различно, имам избор да ги послушам, или не.

Не че е лошо да нямаш сили, но осъзнаването "не го правя, защото нямам сили" е голяма работа:) Самото то, според мен, е първата крачка към промяна... един ден. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нямам сили" или по-скоро, "1) не си вярвам достатъчно, 2) робувам на статукво и навик и 3) голяма част от мен е съгласна със зависимото положение, тъй като така е по-лесно, а аз не си вярам... --> кръгът се затваря...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никъде не си написала, каква е позицията на приятеля/мъжа/.  Той съгласен ли е да има връзка с жена, която се отвращава от него? Защото ако не е съгласен, всъщност той ще реши проблема.

 

Той е съгласен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нямам сили" или по-скоро, "1) не си вярвам достатъчно, 2) робувам на статукво и навик и 3) голяма част от мен е съгласна със зависимото положение, тъй като така е по-лесно, а аз не си вярам... --> кръгът се затваря...

 

Може би, г-н Баев е прав!Проблемът е че не си вярвам достатъчно,а когато човек няма достатъчно вяра в себе си,започва

да живее живот,който другите отвън искат да му наложат и който не кореспондира с неговата душевност и губи посоката на своя живот!

Когато човек не вярва достатъчно в себе си,другите му посочват и посоката и пътя по който трябва да върви,но вървейки по този наложен път съвсем се изубва,защото това е избор направен от неверие и от позицията на страх,че трябва да се съглася с мнението на другите,за да угодя на техните мечти и желания ,да се закрепя за някой,който е стабилен,за да преживея и аз в този живот,вместо да се боря за свои мечти!

Така е,робувам на статуквото и на навика да се ОПЛАКВАМ и да хленча,вместо да използвам ситуацита за растеж, да се науча да отстоявам собствената си позиция и да изградя в себе си стабилност и увереност,а не да я търся в другите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×