Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ДОБРИЯТ СКРОМЕН

НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО! Как да подходя?

Recommended Posts

Здравейте! Нов съм тук, реших да споделя и да излея някъде "гнева" си, или по-точно обърканото си съзнание.

Става дума за следното:

Не мога да се разбирам НОРМАЛНО с мой втори братовчед.

Общо взето, той не е свикнал с мен и близките ми (ни)... ще уточня.
Неговият баща и моят, са първи братовчеди. Но той от малък не живее с рода на баща си. Родителите му се разделиха, и той израстна с майка си в неин апартамент. И така с годините, ние нямахме много контакт с него (аз, брат ми, и първите ми братовчедки - живеем 3 къщи една-до друга - все от рода)... много рядко сме се виждали с него, той е идвал с баба си като малък, когато е бил на около 5-6 г. и може би от тогава не свикна с нас. Изминаха години и през 2011-2012 година започнахме да се засичаме и само на ЗДРАВЕЙ - ЗДРАСТИ. По нелеп начин обаче, през есента на 2012 година, неговият баща почина. През същата година с него (с братовчед ми) започнахме по-често да водим дискусии във Skype, Facebook... и така около 1-2 години. От миналото лято (2014) той започна да се държи много гадно. Обижда, заяжда се, дразни се... аз естествено приемам шеги, нося на майтап, но понякога от това ми писва. И когато реша да му го кажа, започвам да му пиша например какво мисля относно това, а той с присмех ми отговаря: КАКВИ СА ТИЯ РОМАНИ, КОИТО МИ ПИШЕШ... или очи в очи ако започна да му говоря за това, той не ме гледа в очите, не отговаря сериозно, и когато види че се изнервям или подразня, изпитва кеф от това, като казва неща от сорта: ПАК ТЕ ХВАНА НЕРВНА КРИЗА, или СПОКОЙНО, САМО НЕ ИСКАМ ДА СЕ НЕРВИРАШ... а аз просто искам да се държи с мен нормално, като с братовчед, като с приятел. Понеже толкова години сме загубили заедно, не сме се имали (така да се каже), и сега вече когато е голям, аз искам да сме като всички нормални братовчеди (както бащите ни) - да си помагаме, да му бъда подкрепа, когато се наложи, а той всичко приема за кеф, забавление и подигравка с мен. Бащите ни бяха неразделни, особено през последните 5 години, когато баща му загуби своите родители. Моят баща много тежко преживя смъртта на неговият (на братовчед си). Не мога да разбера, защо това го забавлява, защо се кефи, когато аз се изнервям от това, че той не застава нормално да говорим, а се забавлява на мой гръб?!
И това продължава цяла 1 година!

 

СПОРЕД ВАС НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?
Дали защото не е свикнал с мен, или по-точно с нас... или просто защото нещо в мен го дразни?
Какво да променя, как да подходя? Дали изпитва безразличие към мен, или просто аз нещо правя грешки спрямо него?
Какво да направя, за да го накарам да говорим нормално, като хората, да си изясним всичко и да може да сме нещо като приятели дори... Единствено момче е в рода, след брат ми и мен. Другите са все женски. Затова ми е тежко, че не се разбирам с вторият си братовчед. ПОМОГНЕТЕ, ако можете :(

 

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е лесно да се помогне на някого, който не иска да му се помогне.

Очевидно е, че изпитва някакъв страх, затова бяга от сериозни теми и те държи на разтояние.

Към такъв човек е добре да се подхожда внимателно.Опитвай се да предвидиш всяка своя реплика или действие как биха му се отразили(как ще ги приеме).

Не засягай прекалено чувстителни за него теми. Добре е да започнеш от повърхността(игра, спорт, хоби), нещо общо което да вълнува и двамата. Ако много държиш на този човек и си твърдо решен да му въздействаш, добре е да се монивираш със спомен за него като дете, тъй като спомените са винаги хубави, а децата чисти. 

 

Имай впредвид, че можеш да се опиташ да му въздействаш и колкото сте по-близки, толкова е по-голямо въздействието на единия върху другия.Дали твоето въздействие обаче ще е помощ за него това времето ще ти покаже

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

СПОРЕД ВАС НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?

Подходи от следната позиция :  Човек сам се ражда , сам умира а в периода между двете , живее с илюзията , че може да се разбере с другите . Че другите са като него . Толкова сме различни , че с право казват всеки човек е един отделен свят .

За това си има правила на общуване , като негласно социално споразумение . Но и те са пожелателни и повече се обсъждат , отколкото да се спазват .Общуване , ще рече , доброволна обмяна и от двете страни .Когато не е доброволно , си има други названия .За съжаление манипулирането е станало основен метод на общуване .

За това ни напътстват да обичаме Бога в човека и се пазим  от неразумното (животното) в него .

Какво да направя, за да го накарам да говорим нормално   ------------можеш да накараш домашния любимец . Човека можеш да го помолиш , след което той решава ...Помисли за поговорката : ,, с каквито хора се събереш , такъв ставаш" ....  Значи въпроса е какво желаеш ти , от живота .

.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е лесно да се помогне на някого, който не иска да му се помогне.

Очевидно е, че изпитва някакъв страх, затова бяга от сериозни теми и те държи на разтояние.

Към такъв човек е добре да се подхожда внимателно.Опитвай се да предвидиш всяка своя реплика или действие как биха му се отразили(как ще ги приеме).

Не засягай прекалено чувстителни за него теми. Добре е да започнеш от повърхността(игра, спорт, хоби), нещо общо което да вълнува и двамата. Ако много държиш на този човек и си твърдо решен да му въздействаш, добре е да се монивираш със спомен за него като дете, тъй като спомените са винаги хубави, а децата чисти. 

 

Имай впредвид, че можеш да се опиташ да му въздействаш и колкото сте по-близки, толкова е по-голямо въздействието на единия върху другия.Дали твоето въздействие обаче ще е помощ за него това времето ще ти покаже

Ами аз съм засягал теми за спорт и хоби. Той обича фитнеса. Тренира си, говорим за това нормално, но когато започна за нещо друго да говоря, да го питам например кое момиче харесва или нещо такова, той започва да отбягва темата, сякаш съм чужд човек за него. А за детството доста съм говорил. Даже съм му разказвал, как преди да се роди (разликата ни е 5 г.) съм се надявал да е момче, за да може като порастне да има с кого да се разбирам като мъж с мъж... но той много значение не отдаде на това. НЕ ЗНАМ ПРОСТО КАКВО ДА МИСЛЯ. Може би не израстна в нашия род и не ме чувства толкова близък. Миналото лято бях у тях на гости. И аз говорих по телефона с едно момиче и ѝ казах: НА ГОСТИ СЪМ В ЕДИН МОЙ БРАТОВЧЕД... след това той ми каза: ТИ СИ МИ ПОВЕЧЕТО ПРИЯТЕЛ, ОТКОЛКОТО БРАТОВЧЕД... тогава много се зарадвах, но... изглежда не го мисли наистина, а го е казал просто за него период.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

СПОРЕД ВАС НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?

Подходи от следната позиция :  Човек сам се ражда , сам умира а в периода между двете , живее с илюзията , че може да се разбере с другите . Че другите са като него . Толкова сме различни , че с право казват всеки човек е един отделен свят .

За това си има правила на общуване , като негласно социално споразумение . Но и те са пожелателни и повече се обсъждат , отколкото да се спазват .Общуване , ще рече , доброволна обмяна и от двете страни .Когато не е доброволно , си има други названия .За съжаление манипулирането е станало основен метод на общуване .

За това ни напътстват да обичаме Бога в човека и се пазим  от неразумното (животното) в него .

Какво да направя, за да го накарам да говорим нормално   ------------можеш да накараш домашния любимец . Човека можеш да го помолиш , след което той решава ...Помисли за поговорката : ,, с каквито хора се събереш , такъв ставаш" ....  Значи въпроса е какво желаеш ти , от живота .

.

Молил съм го да говорим нормално. На което той отговаря: ДОБРЕ, ХАЙДЕ, СЛУШАМ ТЕ. КАЖИ КАКВО ТИ ТЕЖИ?

Обаче го казва с такъв тон, все едно говори на малко дете. Тоест, пак с подигравка към мен. И ако все пак ме изслуша, следва отговор от сорта: ЕМИ ТИ ПАК СИ НАБИВАШ ФИЛМИТЕ, УСПОКОЙ СЕ МАЛКО. Нещо такова. Водили сме сериозни разговори, само които касаят него. АЗ ЗА НЕГО НЕ СЪМ ВАЖЕН. Иначе сме си изкарвали и весело, не крия. Когато му обещая нещо (да помогна или да отида някъде с него) - правим го заедно. Обаче доста често ме лъже. Един ден ми звъни и ме пита дали искам да отидем на кафе. Съгласих се, уговорихме се къде да го чакам. Аз така и така бях на центъра, не ми беше проблем да го чакам на уговореното място. След като закъсня 10 минути, аз реших да му звънна да му кажа, че ако има работа да ми каже, да свърша аз още нещо. Той ми казва: АМИ АЗ СЕ ПРИБРАХ, ОТКАЗАХ СЕ ДА ХОДЯ НА КАФЕ. И го питам защо не ми се е обадил, поне да не чакам, а той каза: РЕШИХ ДА ТЕ ИЗЛЪЖА МАЛКО! Еми... това е доста гадно, нали?

И въпреки всичко това, аз продължавам да правя опити да се разбираме. Сега вече не го питам нищо. Даже не го търся аз пръв, за да не стана досаден. Дано поне тогава си даде сметка, че може би ми е дотегнало да правя опитите и да промени държанието си. Все пак сме братовчеди мамка му, не съм случайно срещнат човек (приятел от Facebook) :( :( :( :( :( :( :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мислиш ли, че малко много си се фиксирал в човека. Вътрешно по някаква причина се опитваш да повториш отношенията на бащите ви. Дали това е наистина възможно и удачно?! Според мен няма връзка с това, че е братовчед

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мислиш ли, че малко много си се фиксирал в човека. Вътрешно по някаква причина се опитваш да повториш отношенията на бащите ви. Дали това е наистина възможно и удачно?! Според мен няма връзка с това, че е братовчед

А според Вас какво друго да е, господине?

Относно повторение на бащите ни - НЕ. Нямам това за цел, просто отбелязах, че те се разбираха чудесно, а ние не можем. Никакво повторение не желая.

И между другото, за фиксирането (ако може така да се нарече) сте много прав. Определено твърде много се престаравам да променя нещо, което не зависи от мен. Или да се опитам да се покажа като добър човек, явно това пък дотяга на другите.

ВИНАГИ СЪМ БИЛ ТАКА. И в семейството се опитвам понякога да променя навици, отношения и др. Сам себе си не се разбирам, честно казано.

Доста време вече съм отделил за това, което пък от друга страна и на него е писнало и затова повече няма да се занимавам. Все пак всеки с различен характер се ражда. Така или иначе си оставаме братовчеди, независимо кой колко уважава, признава и оценява другия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този човек не е длъжен да ви уважава, признава и оценява!

Е, да. Отново съм съгласен с Вас :)

Именно затова съм публикувал темата, за да чуя мнения, дали аз съм проблем, или нещо друго пречи.

И все пак, може да ме уважава като човек, но сякаш и толкова не ме.

ОКЕЙ. Благодаря за мнението Ви. Вече свикнах с мисълта, че така трябва да оставя нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би, за да се сближите, освен разговорите, трябва и да вършите заедно някакви неща. Да спортувате, да карате колело, да играете шах, карти, табла, "Не се сърди, човече!", настолни игри (или каквото там играете)... Да идете на поход в планината или на екскурзия в чужбина... На риболов... Запишете се да тренирате заедно някакво бойно изкуство, примерно... Гледайте заедно филми...

С други думи, освен разправиите, обидите и закачките, да имате и други спомени. Да се надяваме - попожителни... Ще имате какво да обсъждате. Някакви странични неща, а не - собствените ви личности.

Може би е рано да се месите в личния живот на братовчед си, да го карате да "ви се обяснява" и да се "оправдава" (вероятно на него нещата му изглеждат точно така.

Колкото до неговите закачки, бъзици и обиди, вероятно това е неговият начин да държи околните хора настрана от себе си.

С риск да се скарате, опитайте тактиката на огледалото - подигравайте му се и вие! Ако не му хареса, обяснете му, че и вие не се чувствате комфортно, когато той го прави. Може пък този път да разбере какво е усещането.

От друга страна, може да избива някакви комплекси (не сте длъжен да знаете какви са те!) и чрез подигравките да се чувства на по-високо стъпало от този, на когото се подиграва.

Трудно се дават работещи съвети, когато човекът, който ги дава, не познава ситуацията. И се дават лесно, когато някой друг трябва да ги изпълнява.

Ако, в крайна сметка, той не желае да се сближите, вие пък спрете да се "натискате". Отдалечете се от него (толкова години сте живели без него, можете да продължите по стария начин!) и вижте дали сам ще потърси компанията ви. Ако не го направи, явно не заслужава компанията и приятелството ви. А това, че имате кръвна връзка, в случая няма особено значение. Проблемът може да е в неговия характер.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×