bubolechka Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 zdraveite ,eto i moq problem.Kogato bqh u4eni4ka zapo4nah da pusha treva i ot tam se se poqvi purvata mi panik ataka.Atakata se sluchi pred mnogo hora koito bqha avtoriteti za men. Ot togava zapochna straha da ne se izloja provalq pred horata.Sled vreme i tova s sluchi imah dve slu4ki koito sum se izlagala daje me e sram da gi spodelq ,stresa beshe mnogo golqm.I vsichkiq tozi stres i strah az go podtisnah.Purvo otrichah pred sebe si che se e sluchilo tova koeto stana ,taka godini nared az otri4ah i neiskah da priema tezi moi provali.Zapochnah da stiskam kontrola oshte pove4e da ne bi da stane neshto pak ida se izloja.Zapo4nah da se pravq na silna na tvurda a ot vutre bqh skapana.Sled nqkolko godini podtiskane zapo4nah da se razbolqvam.Az imam artrit i toi se aktivira pri stres (taka sum zabelqzala).Zapochnah da boleduvam da ne se chuastvam dobre.Poluchavah paniki ,techeshe mi kruv ot nosa tolkova stiskah tozi kontrol.Nqmah vqra na jivota na horata.Mejduvremenno imah i drugi stresovi momenti ,skarah se s moi priqtelki po tochno az napravih pak greshka a te reshiha da mi otmushtavat da se opitvat da me zleposstavqt pred horata i t.n. Sled dulgoto podtiskane na straha zapo4naha i natraplivi mislli.Za da polu4a panika neznam kakvo trqbva da se slu4i. Tolkova sum podtisnala vsi4koi go useshtam po tqloto si.Vsi4ko e vutre v men i sega go osuznavam.Iskam da izkaram vsi4ko..Zapochnah terapiq ve4e 3 mesec ,no kato 4eli terapevta ne e tolkova dobur.Pomaga mi da no samo govorim za mislite mi.KAkvo mislq dokazatelstva za protiv izkrivqvaniqta i t.n.Tova mie qsno pomaga mi no tezi strahove kak da gi otkliucha da izleznat.Dokolkoto razbrah meditaciq i hipnoza.Nqma da spiram terapiqta , no kakvo da pravq za da moga da izkaram tezi strahove da gi osuznaq da moje da gi priema i da gi preobrazuvam.Mislq si 4e nikoga nqma da moga da se opravq.Samo s govorene za mislite ne se polu4ava..Molq vi kajete mi kakto da pravq,Ako meditiram vseki den i pravq yoga nidra dali shte moga da izkaram tezi strahove ? Hodila sum na holotropno dishane vednuj plakoh prez cqloto vreme na dishaneto ,po4ustvah oblek4enie no samo 2 chasa sled tova posle pak obichainoto sustoqnie.Sqnkata me presledva iskam dae priema i obikna.I otdelno za kontrola i provala kak da go preodoleq molq vi za suveti.Sram me e ot provalite si i neiskam da mi se slu4va otnovo tova li me durji pod naprejenie neprekusnatiq kontrol ? I samo s govorene za mislite mi kak 6te se nau4a da puskam kontrola ? V takova sustoqnie sum che sum vinagi na nokti kudeto da idem kakvoto ida prvim se pazq da ne se izloja i ne puskam kontrola.PRedi kato pieh se otpuskah sega i kato piq nestava.Nemoga da se zabavlqvam , nemoga da se otpusna da si kaje ne mi puka da stava kvoto shte ,a bqh syvsem druga. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Здравейте ,ето го и моя проблем.Когато бях ученичка започнах да пуша трева и от там се появи първата ми паник атака.Атаката се случи пред много хора,които бяха авторитети за мен.От тогава започна страха да не се изложа,проваля пред хората.След време и това се случи имах две случки с които се изложих , даже ме е срам да ги споделя,стреса беше много голям.И всичкия този стрес и страх аз ги подтиснах.Първо отричах пред себе си ,че се е случило така години наред аз отричах и неисках да приема тези мой провали.Започнах да стискам контрола още повече да не би да стане нещо и пак да се изложа.Започнах дасе правя на силна ,на твърда , а от вътре бях скапана.Започнах да не се чувствах добре и физически и психически.Междувременно имах и други стресови моменти.Скарах се с мой приятелки , по-точно аз направих пак грешка , а те решиха да ми отмъщават да се опитват да ме злепоставят пред хората.Нямах вяра на никой.Мислех ,че всеки иска да ми стори нещо лошо,всеки иска да ми се подиграва ,да ме унижава.. След дълготоподтискане настраха започнаха и натрапливи мисли.Вече нямаше паника а само много силна ежедневна тревога.Усещам всичко в тялотоо си.Всички си е вътре в мен.Искам да го изкарам.Искам да ме е страх ,а да не ме мъчи страха като сянка и все да е по петите ми.Започнах терапия преди 3 месеца,но си говорим единствено за мислите.Какво съм си помислила как съм се почувствала ,доказателства против и за..Това ми е ясно помага ми често , но при положение ,,че мислите са ми натрапливи какъв е смисъла да дълбая в тях и да ги разнищвам ?Когато му казах ,че имам много мисли и немога да ги контролирам и ме мъчат ,той каза да ги приема като част от мен.Каза ,че не е възможно да ги контролирам.Тук вие в форума пишете ,че трябва да ги осъзная и да ги отделя от себе си ,не да ги приемам като мой ? Е аз ли не съм разбрала правилно или моя терапевт не разбира ?? Кажете ми какво да правя.Започнах да медитирам трудно ми е ,но след 20 мин се отпускам.Понякога ми се получава много добре след това съм спокойна няколко часа , понякога не успявам да се отпусна толкова.Как да ги изкарам тия страхове.С доказателства за мислите няма как да стане.Ако медитирам всеки ден и слушам хипноза ще има ли ефект?Ходила съм на холотропно дишане един път , плакох през цялото време ,почувствах се освободена някак си лека и пречистена , но само за 1,2 часа след дишането после пак както преди.Сякаш ме преследва някаква сянка и незнам как да е приема какво да е направя.И отделно контола и провала как да го преодолея моля ви за съвети.Срам ме е от провалите си и неискам да се случва отново това ли ме държи под напрежение ?И само с говорене за мислите как ще се науча да пускам контрола.Писна ми да съм на нокти където и да ида. Моля ви засъвет ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 7, 2015 Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Здравей! Поста ти ми хареса.От въпросите които задаваш личи, че си прочела по темата за натрапливостите и мислиш, как да решиш въпроса.За съжаление, мнението ми е, че ти си по – наясно за проблема ОКР- то, от психолога с който работиш. ,,Започнах терапия преди 3 месеца,но си говорим единствено за мислите.Какво съм си помислила как съм се почувствала ,доказателства против и за..,, Това е напълно нерационално и ползата от такова обсъждане е само една-човек остава в натрапливостите, вместо да се измъкне от тях. Идеята,че натрапливите мисли, могат да бъдат оборени по логичен начин е меко казано наивна.Точно, това оборване или ,,разбиране,, , те кара да мислиш непрекъснато за тях и да бъдеш в неговия, на Страха ти филм. че мислите са ми натрапливи какъв е смисъла да дълбая в тях и да ги разнищвам ? Проумяла си го и сама, никакъв смисъл няма в дълбаенето, особено ако се сменят темите. Когато му казах ,че имам много мисли и не мога да ги контролирам и ме мъчат ,той каза да ги приема като част от мен. Знаеш ли, от години се занимавам само с този проблем и ако някой, може да ми поясни, как да убедя майката, която има натрапливи мисли,че ще убие детето си, че това са нейни мисли и част от нея, без да я вкарам в лудницата или накарам да се самоубие, ще бъда любопитен да ми поясни начина за това.Ще ти кажа, ако те бяха част от теб, те не биха те плашили или напрягали.Та нали, за това не ги искаш, защото ги усещаш, и то с право, за чужди на цялата ти същност. Каза ,че не е възможно да ги контролирам. Това не е точно. Човек може да се научи да се справя с тях, нарочно не пиша контролира, защото наистина е справяне.Процеса е дълъг, отнема месеци, или дори година – две, но, който иска го постига- живее свободен от натрапливостите. да ги отделя от себе си ,не да ги приемам като мой ? Само така може да ги победиш, осъзнаването, че не са твои, премахва нуждата от оборване.Това са мислите на твоят страх, или ако предпочиташ, на твоето окр.Те са винаги лъжливи и макар понякога да изглеждат като истински, факта,че са мислите на ОКР-то ти, автоматично означава, че са лъжа. Започнах да медитирам трудно ми е ,но след 20 мин се отпускам. Когато приключвам терапия, моля клиенти да справят резюме, кое най-много им е помогнало да се справят с проблема.Всички отдават огромно значение на нея.В началото им е много трудно.Плаши ги и това,че ОКР-то е хитро, точно когато са най-спокойни им пуска една мисъл и усещането е като от удар на ток, но постепенно, то се укротява и ефекта идва. Ако медитирам всеки ден и слушам хипноза ще има ли ефект? Ефект ще има, но само с това няма да стане.Ти правилно си уловила сърцевината на проблема-ниското ти самочувствие и страхът да не се изложиш, генерират стрес. Натрапливостите са само израз на този твой стрес.Тоест, терапията трябва да бъде насочена към това-да повишиш самооценката си.Започни и да спортуваш. Като обобщение-смени психолога, ти си по-адекватна от него в решаването на проблема, а не бива да бъде така. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 8, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 8, 2015 Докторе имам няколко въпроса. .Плаши ги и това,че ОКР-то е хитро, точно когато са най-спокойни им пуска една мисъл и усещането е като от удар на ток, Тъй като не съм много на ясно ,искам да знам този "ток" какво е ? Това компулсията ли е ? Ето например вчера имах много тревоги на работата и вечерта се събудих в 2 часа с усещането на този ток и ужасна тревога.Възможно ли е да получавам такъв ток или каквото е без да има мисли ? Задължително ли е да предхожда мисъл и след това тревогата ? Защото понякога немога да засека мисълта или просто не е разпознавам като натраплива а има тревога. Е след "тока" имаше много мисли една след друга толкова ми се натрапиха ,че чак мислех че полудявам.Ставах, лягах не ме свърташе на едно място.Ставаше ми топло студено и треперех цялата от тревога.Е все пак това ми се случва много рядко ,от години не беше толкова силно ми се случвало.Повечето пъти е по -слабо , но пък постоянно и досадно. И също , по какво се различават обикновенните отрицателни мисли и натрапливите ? Ясно е че натрапливите са отрицателни , но кой не са мой ? Как да ги различавам като и постоянно се менят? И даже немога да определя и как да кажа ....тема на мислите. Е най-често е провал , че хората мислят зле , че изглеждам зле ..че ако не направя или кажа еди какво си нещо лошо ще стане и т.н А обикновенните отрицателни мисли те ако не са натрапливи няма да ми създават тревога ли ? Ама като са отрицателни как няма да ме разтревожат ? Друго искам да питам за моето ОКР психолог би ли ми помогнал ?? Трябва ли да е психотерапевт или може само психолог ? Тъй като съм от малък град и има само двама единия е психолог другия терапевт ,но ако нямат голям опит с тревожните разтройства ще има ли ефект ? Защо като спортувам няколко часа след това нямам симптоми , няма мисли няма нищо.. И да има мисли си минават като транзит .Мине ли известно време и айде пак тревоги и лудорий. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 13, 2015 Доклад Share Добавено Април 13, 2015 Тъй като не съм много на ясно ,искам да знам този "ток" какво е ? Това компулсията ли е ? Това е адреналина ти, не е компулсия. Ето например вчера имах много тревоги на работата и вечерта се събудих в 2 часа с усещането на този ток и ужасна тревога.Възможно ли е да получавам такъв ток или каквото е без да има мисли ? Нормално е, когато си бил превъзбуден през деня да имаш такива усещания. Задължително ли е да предхожда мисъл и след това тревогата ? Не е задължително, но все пак в повечето случаи е последица от мисъл. Защото понякога немога да засека мисълта или просто не е разпознавам като натраплива а има тревога. Е след "тока" имаше много мисли една след друга толкова ми се натрапиха ,че чак мислех че полудявам Ставах, лягах не ме свърташе на едно място. Адреналин, означава енергия- трябвало е да потичаш малко за да я изразходиш. Ставаше ми топло студено и треперех цялата от тревога.Е все пак това ми се случва много рядко ,от години не беше толкова силно ми се случвало.Повечето пъти е по -слабо , но пък постоянно и досадно. За следващият път, вече знаеш, почваш да клякаш или бягаш и ще се успокоиш. И също , по какво се различават обикновенните отрицателни мисли и натрапливите ? Ясно е че натрапливите са отрицателни , но кой не са мой ? Няма отрицателни и положителни мисли. Има песимистични и оптимистични мисли. Песимистичните ти мисли, са плод на твоите убеждения изградени още от детството ти.Ти си ги приела за реална истина и не се бориш с тях. Натрапливата мисъл, се разминава с твоите убеждения, за това и ти инстинктивно се бориш с нея, и въпреки желанието си не може да я махнеш от съзнанието си. Как да ги различавам като и постоянно се менят? Тялото, приемаме за начало, че всяка мисъл която те напряга е натраплива. Практически това не е така, някои от песимистичните ти убеждения също те напрягат , но за целта на терапията временно приемаме тялото за индикатор и нищо друго. Не може,интелектуално да решаваш коя мисъ каква е, едно момиче скоро писа, че го е правила, после самият процес, на обмисляне е станал натраплив. И даже немога да определя и как да кажа ....тема на мислите. Е най-често е провал , че хората мислят зле , че изглеждам зле ..че ако не направя или кажа еди какво си нещо лошо ще стане и т.н А обикновенните отрицателни мисли те ако не са натрапливи няма да ми създават тревога ли ? Ама като са отрицателни как няма да ме разтревожат? Точно така, за това приемаме и тях за напрапливи. Друго искам да питам за моето ОКР психолог би ли ми помогнал ?? Трябва ли да е психотерапевт или може само психолог ? Тъй като съм от малък град и има само двама единия е психолог другия терапевт ,но ако нямат голям опит с тревожните разтройства ще има ли ефект ? Божа работа, тук точен отговор няма. Защо като спортувам няколко часа след това нямам симптоми , няма мисли няма нищо.. И да има мисли си минават като транзит .Мине ли известно време и айде пак тревоги и лудорий. Изразходваш адреналина, а без него няма напрежение. Лина Коцева, плам72 и aia 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2015 Докторе ,тук от форума Диди беше писала един пост за натрапливите мисли,пишеше като открием мисълта да не е приемаме за своя и за истина после да я отделим от себе си настрани.Вярвате ли ,че тоя един ден ми беше най-истинския от последните няколко години.Тъй като мисълта ми е беше свързана с самооценката ми като е отделих и не смятах за моя се получи чудо направо.Но след това както казахте за онова момче дето е започнал по интелектуален начин да се справя с мислите и аз така започнах да правя.И имаше някакви нови мисли не помня какви бяха ,но ме саботираха ннеможах да ги отделя и да не ги развивам и пак стана сложно.Този мой страх е много умен. Натрапливата мисъл, се разминава с твоите убеждения, за това и ти инстинктивно се бориш с нея, и въпреки желанието си не може да я махнеш от съзнанието си. Иначе е точно така както сте го написали дадохте ми отговор.Аз знам ,че притежавам много качества а мислите ми са свързани с обратното и когато се боря с тия мисли и си обеснявам ,че няма защо да го мисля това след като не е вярно.А вътрешно в себе си много искам да се изявявам да бъда себе си.А тези мисли ме саботират.Казват ми ,ти неможеш, ти не си като другите и т.н.И когато ми писнеше да се боря без ефект и се примирявах ,че сигурно щом ги мисля са мой и са истина. Интересно ми е ,как ще се научи човек да се справя с тези мисли като страха е умен и винаги знае как да те надхитри.След като не трябва с терапевта да ги развиваме тия мисли как ще се справям с тях.Каква е терапията? Защо като пробвам една техника и не след дълго не работи вече? Не е изпълнявам правилно както в първия път или трябва постоянно да се опитвам да го правя докатосе получи.Но защо винаги първия път нещо се получава и хоп някоя мисъл и вече не действа.Или започвам пак да влизам в натрапливоста без да искам и затова не се получава. Като неможе по интелектуален начин ами как тогава ? Това отделяне на мисълта от мен не ми се получава ,защото трябва да тренирам ли ? Да го правя постоянно за да се науча.Но ми писва изморявам се,трудно е. Вече тичам по един час без да спирам и след това се чувствам безсмъртна Няколко часа след това всичко е различно.И да има страх го приемам и го чуствам трансформиран с някакво щастие в положителна емоция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 14, 2015 Доклад Share Добавено Април 14, 2015 (edited) ,,Вече тичам по един час без да спирам и след това се чувствам безсмъртна ,, така е защото разграждаш адреналина. Адреналина-хормона стреса е причината за натрапливостите ти.Той се отделя под влияние на твоите представи за себе си и света. Когато ги промениш, той ще е в минимални количества и ........сбогом на натрапливостите. Точно, тази промяна се извършва с помощта на психотерапевт. Мисля, че така отговарям на всичките ти въпроси. Само с техники, без промяна, не става. Редактирано Април 14, 2015 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева и Stefan Grekov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 24, 2015 Имам въпрос докторе.Как трябва дасе отнасям с натрапливите мисли.Понякога се справям с тях понякога не.Забелязах когато се боря с тях те още повече се засилват.Като ги приема като свой и истина тревогата намаля и те също ,но пък се депресирам.И как същност да се отнасям към тях.. Като си кажа ,че не са мой а на моя страх и чувствам ,че трябва да ги махна щом не са мой и гледам на тях като нещо лошо.Как да гледам на тях с безразличие ли ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 25, 2015 Доклад Share Добавено Април 25, 2015 Как да гледам на тях с безразличие ли ? Като на една голяма ЛЪЖА. Страхът винаги лъже. Не бива да се спори с него. Ако един човек на улицата ти каже, че си от Марс нима ще му обърнеш внимание? Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 28, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 28, 2015 Така е няма да му повярвам ,защото е човек не съм аз.А тези мисли си ги мисля аз и преди мислех ,че щом си ги мисля постоянно значи са истина.Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.Те идват еи така от нищото и ми казват ти не ставаш за нищо, ти не неможеш и т.н. И започвам да мисля "а какво да направя за да не се чувствам така" и почват някакви идей .... Сравнявам се с преди 1,2 години имам голяма промяна.Започнах да се обичам,започнах да правя неща за себе си.да се слагам на първо място,определено съм по-смела, правя неща дето тогава ми бяха непосилни.Позволявам си да греша ,а ако сгреша гледам да не се обвинявам.Вярвам с Бог.И много още.Промяната ми е много бавна,но сигурна така го усещам.Но все пак понякога имам мисли , но поне намаляха и като количество и като сила.Това е знак ,че вървя напред нали.Понякога когато съм под стрес мисля ,че никога няма да се справя с тези мисли,но фактите ми показват друго че напредвам и се променям всеки ден. Орлин Баев, feya и д-р Тодор Първанов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 28, 2015 Доклад Share Добавено Април 28, 2015 Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа. Критерият е тялото.Не логиката.Твърде често страхът използва логиката за да си докаже лъжите.Слушай тялото си.Напрегната ли си, значи е лъжа.Спокойна ли си, значи е истина. Stefan Grekov, Лина Коцева и feya 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 28, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 28, 2015 Добре,а като усетя напрежение в тялото и после какво правя ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 28, 2015 Доклад Share Добавено Април 28, 2015 Засичаш, колко минути продължава.Нищо повече. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 29, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 29, 2015 Това за първи път го чувам.Добре.Значи да не се опитвам да отпусна тялото а да чакам да отмине.Опитвам се да се разсея да мисля за нещо друго , кога ми се получава кога не.Ама като трънче се забива някоя мисъл и иска внимание.Но като опитах за първи път с резсейването като ми казахте тук с форума и се чувствах много добре.Защото аз като дойдеше някаква мисъл и съответно както ми беше казал психотетапевта започвах да я мисля и премислям и още повече задълбочавах върху нея и то ставаше по-зле.Мислих си ,че трябва много да мисля за да го "измисля" какво да правя или какво решение да намеря.Сега не влизам в размисли и страсти,когато съм на работа и усетя някакви мисли започвам да се концентрирвам върху работата или някоя песен или нещо друго. Четох тук Диди беше писала да отделим мисълта от нас "това не е моя мисъл и е отделям от мен" пробвах да го направя и ми се получи първия път,не се идентифицирах с нея "гледах я от страни" и усетих ,че това е начина ,защото се почувствах свободна.Но след това като пробвах пак и не се получи и се чудя дали ,защото просто се изисква време и умения ,че да мога да се справям постоянно така или съм навлезнала в натрапливоста чрез пробването на тази техника ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 29, 2015 Доклад Share Добавено Април 29, 2015 Засичаш, колко минути продължава.Нищо повече. Нищо повече, не се разсейвай.Просто засичаш време.Това е.Ако се разсейваш, как ще отчетеш времето? Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 29, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 29, 2015 Е да няма как да го засека,но какъв е смисъла на това засичане ?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 29, 2015 Доклад Share Добавено Април 29, 2015 Смисъла, който ще откриеш, правейки я един ден, ще е много различен от смисъла, който ще откриеш правейки я цяла седмица.На края на първият месец, ще си учудена , колко грешно си разбрала смисъла на задачата и колко различен е той, от първоначалната ти идея. Ще ни кажеш, какво си открила, нали? Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Април 29, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 29, 2015 Ще се науча да ги наблюдавам нали ? Добре ще ги засичам да не гадая а да разбера. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 29, 2015 Доклад Share Добавено Април 29, 2015 ,,Действието е Бог,, ,, Разговори с Бога,, Н.Д.Уолш Лина Коцева и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Май 26, 2015 Доклад Share Добавено Май 26, 2015 Имам един въпрос. От скоро време имам мисли относно моя приятел.Те са периодични не ги мисля постоянно.Мисля си ,че не го обичам ,че не сме един за друг и нямаме бъдеще т.н.ДА създават ми тревога когато ги мисля.Когато съм добре не мисля така.Не бях се замисляла ,че може да са натрапливи , приемах ги за истина ,че наистина мисля така.Но щом ми създават тревога значи не е истина нали ? Защотоо когато не съм тревожна мисля по друг начин.Това отново е игра на страха нали ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Юли 18, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2015 Здравейте отново! Въпроса ми е пак относно натрапливите мисли.Открих ,че тия няколко години дето съм имала мисли а не съм знаела какво е ,отначало се борих борих ставаше по-зле положението и доста мъки се отказах да се боря , но не да се предам с любов а приех ,че мислите са истина.Мислите ми бяха пълна противоположност на това което бях -а бях себе си.От момичее ,което не му пукаше от хорското мнение,казваше на всеки каквото мисли в очите,оценяваше се и вярваше в себе си се превърна в точно обратното.Спомням си как идваха тези мисли точно обратните на мойте вярвания.Това толкова ме съсипа ,че ссъс зъби и нокти при никакви положения неможех даси го представя ,че ще се случи.Това беше и е моя най-голям страх да бъда никоя,да съм по-нисша от другите ,да не вярвам в себе си и още немога да го преживея ,че само с едни мисли то стана истина.Как ме е яд ,че не ссе обърнах на време към психотерапевт.Сега ми емъчно да го кажа , но ми се струва ,че толкова време носене на този товар той стана част от гърба ми !Казвате ,че темата на мислите няма значение аз не мисля ,че е така.Имала съм краткотрайни мисли за това как си посягам,как се самоубивам,как родителите ми умират,за остри предмети,за това че може да съм откраднала нещо на работа ,но се справях с тях ,защото знам ,че са лъжа.НЕ съм им обръщала толкова внимание и те саа си отивали.Аз приемам за провал това ,че не бях себе си и още не съм.И колкото повече се съпротивлявах на страха толкова повече провали си докарах ! и така се вкарах сама още по-навътре.Сега вече съм в депресия.Уморих се да се боря с мислите за това коя съм и вече наистина не знам коя съм .Изгубих си самоличноста.Незнам от къде да започна.То цялото ми поведение е обратно на моята истинска същност.Сякаш не живея своя живот.Правя неща ,но ей така като автоматик.Говоря но пак така от името на страха.Наскоро разбрах ,че това са били точно такива мисли.2,3 години си мислих ,че имам паник атаки.Даже първата психотерапевтка така го останови ,че са паники.Аз вътрешно усещах ,че има нещо другоо .. но незнаех как да го обесня.Защото мислите не са точно изразени в ума ми като чужди ами страха лъже и ги представя като мой ,усещах че нещо не е наред но незнаех точно какво.НЕзнам като ме разпитеваше може би аз съм виновната ,че не обесних правилно.Нищо ,че спрях да ходя при нея ,но останах с неиното мнение ,че имам пани атаки.Сега в момента съм в безисходица.Знам какво се случило с мен преди години и какво се случва.Как за бога ми кажете да бъда пак онова момиче!! В момента изпитвам хем депресия хем и вътрешно огромно желание за живот.Бях забравила коя бях ,но от както почнах терапия със сегашния ми терапевт , макар ,че пак говоря от името на окр с него понякога , но пък имам светлинки такива кратки моменти където няма мисли и товар и все повече ми се иска да бъда пак себе си.Аз знам,че съм способна на много ! И незнам егото ли ми е голямо ,че немога да си призная пред мен и пред хората ,че се провалях толкова пъти макар ,че сега знам че не е било по силите ми да се справя сама оссобено като незнаех какво ми е.Казвате да приемем страха да го прегърнем еми нестава хора това е ..НЕзнам къде греша.Да по-добре съм като цяло.Терапията си върви,само разнищтваме мисли кво съм си помислила и дали е така,ама усещам ,че така нищо не постигам.По точно стигнах до едно ниво в което разбрах кое бях и ,че това сега не съм аз и до там сега греда.Вече 6 месеца всяка седмица се виждаме с терапвевта.Ефекта дойде след 3 месец някъде ,но до там.Мисля ,че е способен като терапевт ,но не и с ОКР ! Чудя се да спирам ли да се виждам с него и да търся друг,но пак наново всичко ,пак да се доверявам на ново хич не е лесно пак да споделям на нов човек всички тайни и несполуки.Много ми се живее !!А мислите ми са ,че немога като преди.Немога да се забавлявам.НЕмога да контактувам с хората с непознати с много компаний, да съм асертивна всички уважаваха тва качество у мен.Всички ми казваха ,колко се гордеят с мен и как съм била много силна,борбена , истинска.. да това бях аз.Всичко давам да сиго върна. Моля ви за съвет.НАй-искрен и честен съвет.Има ли оправия моето положение.Пробвам с това да отделям мислите от мен "това не е моя мисъл и е отделям от мен" както вие препоръчате,е как да го правя това 24 часа в денонощието, като то ми е прерастнало в самото поведение.Даже няма и мисли вече.Трудно е да ги различа.Ако това го знаех преди няколко години можеше и да се спраяя.А сега незнам как и какво да направя. Къде е ключа , да си призная ,че се провалих ,че се изложих хиляда пъти , че наистина всички ме отбягнаха отблъснах ги ,да си призная ,че умирам от страх ,че така ще живея вече като никоя .. да се приема за никоя ли ? Или да се захващам със смелоста , да правя отново неща които и преди.Да излизам повече и да се предизвиквам и да си доказвам ,че аз съм онова момиче което бях? Но тука идва пак страха ,че ще се случи както преди като се борех,чуствах се като луда даже приятели и познати ми казваха ,че не съм добре.Бягам от това.НЕ се предизвиквам защото идва страха ,че няма да се справя и пак ще се изложа по някакъв начин.Дразни ме и това ,че и сега се боря с мислите ,боря се от това да съм никоя и пред хората излизам точно такава.Отчаяна с голямо его без покритие! Така изглеждам аз знам.Много бях искрена и всичко точно описах.Много искам да ми отговорите честно какво мислите без да ме жалите.Относно терапевта ми да го сменям с нов ли? И има ли тук някой от форума който да работи през скайп ? Аз съм от малък град няма специалисти.Мотивирана съм и съм готова да правя всичко което се иска от мен.Искам промяната прекалено силно просто няма на къде повече.Но ме е страх и прекалено.Ако има такъв терапевт за скайп и да има опит с натрапливите мисли нека ми кажете кой е.Диди до колкото разбрах работи по скайп или се бъркам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 19, 2015 Доклад Share Добавено Юли 19, 2015 (edited) Здравей,искаш честност - получаваш я от мен веднага Оправия на състоянието ти - има!Изгубих си самоличноста.Незнам от къде да започна.Това е постижение! Трудно е за обяснение през форума, но обикновено страданията на мнозина са, че се идентифицират прекалено много с персоната си. Напиши в гугъла думата персона (persona), което значи личност и проучи какво е това (най-вече етимологията, произхода на думата). Ще се удивиш, че загубата му е наистина постижение, което е достъпно за малцина. Втората част - че не знаеш откъде да започнеш - това е нормално, никой не знае. Тук трябва помощ от терапевта ти. Как за бога ми кажете да бъда пак онова момиче!!Горе долу във всяка втора тема във форума се дискутира този въпрос. И Орлин, и Диди, и д-р Първанов са писали и обяснявали многократно - само ще ти припомня - невъзможно е да бъдеш човека, който си бил в някакъв минал момент. Дори докато стигнеш края на изречението вече ще си друг човек, няма да си същата, когато започна да го четеш. Да искаш да се върнеш обратно е регрес, процес без стойност за онзи истински човек, който е останал, когато са изпопадали маските... Можеш да искаш да имаш черти от миналото си, но в нова комбинация, по-прекрасна, вълнуваща и добра от версията на теб самата, която е работила в някакъв минал период. Пиша тези редове с програмата Windows 8.1. Ако случайно се затъжа за windows 3.11 (който беше очарователен и истинска революция в писането на компютър), ще стане така, че няма да мога дори да прочета написаното от теб, камо ли да ти отговоря. Нещо повече - несъответствието между физическия компютър сега и софтуера от преди 20 години ще е такова, че всичко, което ще получа е черен екран. Едно нищо. Горе долу това би се получило ако сложиш детско съзнание в тяло на зрял човек - едно нищо.Разбираш, че да се върнеш назад, макар не чак до детския си облик, с настоящето тяло, знание и опит ще направиш едно нищо. Терапията си върви,само разнищтваме мисли кво съм си помислила и дали е така,ама усещам ,че така нищо не постигам.Не е просто усещане - истина е! Отново, както по-горе д-р Първанов спомена, компетентността ти изпреварва тази на терапевта.Преди време една клиентка заяви, че не разбира какво въобще правим в терапията, като не се занимаваме със същността на мислите и. Трябваше време да разбере, че сме на прав път, а днес вече е благодарна на себе си, че имаше волята и упоритостта да работи, че да стане и нейно верую. Ти си крачка напред в това отношение - чепкането на мисли е излишно. Къде е ключа , да си призная ,че се провалих ,че се изложих хиляда пъти"Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които нещо не може да стане."Томас Едисън, изобретателят на електрическата крушка, в отговор на своите противници и критици, че харчи маса средства за експериментите си, които са безплодни. Е, днес без провалите на Едисън, щяхме да си лягаме с кокошките и да общуваме с гълъбите. Редактирано Юли 19, 2015 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bubolechka Добавено Юли 20, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 Благодаря ви за ммнението.Тези дни ставам от леглото с мотивация и добро настроение,това че неможе да се оправя ми идва след няколко дена лоши мисли и депресия.Не трябва да се съмнявам .че ще се оправя като от 4 години на сам от няколко месеца имах толкова хубави моменти колкото за и 4-те години събрани заедно ! Та по темата ...това че няма как да съм същия човек е така.Промених се много и даже и да нямам натрапливи мисли пак няма да съм същата от преди.Спирам да мисля как да стана предишната аз то си е невъзможно.Олекна ми, едно нещо по-малко за мислене Видях в гооглето за персоната,беше на английски , но разбрах ,че става персона означава маска. Да така е и с това съм съгласна ,че егото търси за какво да се захване страх го е да не изчезне.За психотерапевта ми ,ще изкарам още няколко сесий с него.След това ще търся друг.Ако можете да ми препоръчате някой по скайп ще съм ви благодарна!!И освен със спорт, медитаций и релаксаций с какво друго мога да си помагам сама? Спортувам редовно също и медтирам,вече ми се получава но ми беше много трудно отначало.От двете медитацията ми помага повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 20, 2015 Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 Много бях искрена и всичко точно описах.Много искам да ми отговорите честно какво мислите без да ме жалите. От поста който си написала става ясно, че както повечето хора с твоята проблематика имаш голям проблем с увереността и самооценката. От думите ти прозира огромната нужда от одобрението на другите, а това е много тежък товар за психиката. Успявала си някак си да задоволиш тази си нужда, чрез постижения в по- ранен етап. В един момент обаче, както често става, тревожността е дошла с цялата си гама от симптоми, за да ти каже, че така не може повече. И ето ти тревожно разстройство, което не е работено адекватно и постепенно е преминало в сегашното ти състояние.Натрапливите мисли са напълно преодолими. В момента, в който спреш да ги анализираш и си наясно с възникването им - не със съдържанието, нито с честотата, нито с това което стои зад тях. В началото просто е необходимо да ги отличиш като такива и да приключиш с тях. До като се улавяш, че се замисляш върху тях или мислиш за тях, значи не си успяла да направи отграничението и съответно си стоиш в същото състояние. Това е умението, което трябва да усвоиш най - напред. Когато постигнеш това, ти вече ще си повишила с една идея увереността си и може да продължиш напред със себепознанието, преди това подобен процес не знам как би се случил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 20, 2015 Доклад Share Добавено Юли 20, 2015 ,,Натрапливите мисли са напълно преодолими. В момента, в който спреш да ги анализираш и си наясно с възникването им - не със съдържанието, нито с честотата, нито с това което стои зад тях. В началото просто е необходимо да ги отличиш като такива и да приключиш с тях. До като се улавяш, че се замисляш върху тях или мислиш за тях, значи не си успяла да направи отграничението и съответно си стоиш в същото състояние. Това е умението, което трябва да усвоиш най - напред. ,, Това е точно така. Понеже не става много ясно какво е това -,,и си наясно с възникването ,,.ще го поясня.Когато си с стрес не само при теб но и при повечето хора невроните които още Павлов нарина ,,задръжни,, в известна степен се блокират и не могат да спрат страха.Така той става неконтролируем.Разликата между теб и мен е ,че аз по рядко изпадам в стрес и този процес е по слаб.Но, както всички хора, когато съм в състояние на силен стрес и аз имам натрапливи мисли за по няколко минути.За съжаление ти не си така узтойчива на стрес, както аз и .....ти е много тежко. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.