Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте. Първо искам да благодаря на всички специалисти тук за споделените съвети и опит. Научих много за проблемите си, разбрах като начало как да си помогна сам, но не се получава. Не съм постоянен, нямам търпение, време... А стресът, след като унищожи психиката, започна да съсипва и тялото ми. Но не правя нищо по въпроса. Защо? Защо нямам мотивация да живея пълноценно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мотивацията е състояние, което се създава от самия човек. Когато човек е тръгнал в живота с мисловния модел, че някой друг трябва да направи нещо за него, за да се чувства той добре, това рано или късно го съсипва.

Това се възпитава като поведение от най - ранна детска възраст, през "любов и разбиране". Без родителят да си дава сметка какво прави.

Тези дни една майка сподели, че три годишната и дъщеря, като се почувства зле от нещо, започва да я удря. Съпругът и обърнал внимание, че до сега тя учела детето, като падне и се удари за успокоение "набива" стола, земята или предмета, в който се е ударила. Така детето е приучено да "наказва" онова или онзи, който му е причинил дискомфорт. Така то не получава вниманието, от което има нужда от майка си, а започва да търси виновници и в крайна сметка съвсем се обърква и не се научава да разпознава и да работи с чувствата си.

Този пример е една частичка от начините по които сме приучавани да НЕ поемаме отговорност за себе си, за чувствата си и за емоциите си. Израстваме като хора не познаващи реакциите си, не умеещи да изразяваме емоцията и да споделяме чувството. 

В крайна сметка се стига до тревожно състояние или невроза, които са следствие на неумение да се разбираме.

Когато не можем да изразим една емоция ние я изтласкваме, задържаме или още по - лошо не я осъзнаваме и я потискаме. Тогава тя рано или късно създава проблем на физическото ни тяло. Ако задържаме много гняв, ще имаме проблеми със стомашно чревния тракт, например. 

Страдащите са неспособни да се справят с тези задържания сами, не за друго, а защото не ги познават, не са запознати с трансформацията, която се е случила. Често стигат до някакви обяснения, но те са субективни, през познатото, което така или иначе не им е вършело работа до момента.

Необходима е правилна насока, подпомагане тези чувства да бъдат разбрани, емоциите да бъдат изразени, гледната точка да бъде променена. 

Сам човек се лута с години, прочита куп неефективни книги, залита по духовни практики, които още повече го объркват, но давайки му някакво обяснение го задоволяват частично. Преживява ситуация, след ситуация, която му доказва че нещо трябва да се промени. Или просто се изплашва от този свят и се затваря, неспособен да разбере защо се страхува.

 

Всичко това го написах, за да дам яснота, защо няма начин тук да получиш отговор на въпроса си - "Защо нямам мотивация да живея пълноценно?"

 

Каквото и да ти напишем вероятността да няма отношение към същността на проблема ти е голяма.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Защо? Защо нямам мотивация да живея пълноценно?

Защото не виждаш смисъл да го правиш. Защото си свикнал със състоянието, в което си изпаднал. Защото те мързи да го промениш. Защото в зависимост от обстоятелствата, доста често е по-лесно да си жертва, отколкото да се бориш активно. Защото ти е комфортно в положението, в което се намираш в момента. Нямаш стимул да промениш нещата. Влязъл си в коловоза на летаргичните, отчаяни от живота хора, които не виждат смисъл в нищо и живеят ден за ден. Защото ще си нарушиш зоната на комфорт... Мога да продължавам до безкрай с предложения, но реално само ти знаеш #zashto ;) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А откъде започва промяната? Каква е първата стъпка?

Не знам нищо за теб и проблема ти, затова ще говоря като цяло. 

Промяната започва от силен стимул. Не просто мотив, не просто желание, желание за промяна имат 90% от хората, които си проспиват живота. Трябва ти много, много силен стимул за промяна. Той обикновено се появява при 2 условия - едното е прекрасно, другото - ужасно.

Първото е влюбването. Онова всепоглъщащото, което може да те накара да преобърнеш света, което те кара да ставаш сутрин рано изпълнен с желание за живот и за превземане на света. Онова, което те променя изцяло, което показва едно твое друго "аз", онова, което те запознава с всички твои добродетели, които до момента не си срещал. Стимулът любов може да не е само по отношение на партньор в живота, може да се прояви за деца, животни, професията, с която си искал да се занимаваш цял живот и т.н.

Второто, ужасното, е да удариш дъното. Ама наистина да го удариш. Да няма накъде повече да пропадаш, да си на абсолютната кота нула - по-зле няма как да стане. Тогава хората с лабилна психика започват да се саморазрушават с най-различни субстанции, опиати и др., докато се погубят, а хората, на които им е писнало, дошло им е до гуша от това да са затънали толкова надълбоко, се хващат здраво в ръце и започват да се катерят нагоре и да се борят с всички сили, с цялото си сърце, емоция и съзнание, за един по-добър живот. Бориш се със зъби и нокти, защото няма какво да губиш.

 

В единия случай двигател ти е любовта, която те окрилява, в другия случай двигател ти е яда, адреналина, нещо като спортна злоба - здравословна, колкото да минеш успешно финала. 

Ако ти липсват тези два стимула и да кажем си си изградил една прилична зона на комфорт - родителите ти те подкрепят (духовно и материално), приятелите ти с неохота ти стават кошче за душевни отпадъци, гаджето ти поема част от вината за кофти живота ти (говоря изцяло теоретично), то тогава колкото и желание да имаш, то ще е моментно, докато свърши поредното мотивационно клипче, което си си пуснал от youtube (речите на Will Smith, части от филма Never back down, все тая). За това трябва да имаш един "треньор по мотивация", който да те юрка нон стоп, да ти крещи в ухото като майор, когато си в калта и да те кара да изпълняваш всичките си задачи за деня. Или иначе казано, трябва ти терапевт - дали ще е психолог, психотерапевт, Life Coach, както искаш го наречи, но просто човек, който да те юрка, да ти бие засилващи шутове, да те мотивира да продължаваш въпреки умората и препятствията. Забележи - не казвам да те издърпа от калта или да те бута отзад, а да те накара ти сам да го направиш. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първата стъпка е осъзнаването. Ти вече си я направил.

Ясно ти е, че всичко зависи от теб. За момента не ти се получава, просто защото вероятно насоката ти не отговаря на твоите потребности.

Пълна промяна на дневния режим. Изключително важен момент. Няма как да стоиш и да вършиш старите неща и да ти се случат нови състояния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Пълна промяна на дневния режим. Изключително важен момент. Няма как да стоиш и да вършиш старите неща и да ти се случат нови състояния.

2 месеца по-късно - промяната на дневния режим наистина се оказа важен момент, отделих много време проучвайки себе си и стигнах до неприятно физиологически проблем , причина за депресивните ми състояния. Всичко това е вече минало. Нещата ми се изясниха, но...

Последните дни стресът стана неконтролируем и не знам какво да правя, чувствам се ужасно във всяко едно отношение, не мога да издържам натрапливостите и глупавите ритуали, МРАЗЯ ГИ, но те са по-силни от логиката, от волевостта, от мен.... 

 

Блъскам си главата, търся решение, но не откривам, какво да правя? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бъди със своето Аз

 

Просто остани безмълвен. Бъди със своето Аз в тишината. Прави това често. Прави го ежед­невно. Дори ежечасно по малко, ако можеш.

Просто спри. Спри да правиш нещо. Спри да мислиш нещо. Просто „бъди", „съществувай" за малко. Дори само за миг. Това може да промени всичко.

Отделяй по един час призори и го дарявай на своето Аз. Посрещай там своето Аз, в свещения миг. После започни деня си. Ще бъдеш съвсем различен човек

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Пълна промяна на дневния режим. Изключително важен момент. Няма как да стоиш и да вършиш старите неща и да ти се случат нови състояния.

2 месеца по-късно - промяната на дневния режим наистина се оказа важен момент, отделих много време проучвайки себе си и стигнах до неприятно физиологически проблем , причина за депресивните ми състояния. Всичко това е вече минало. Нещата ми се изясниха, но...

Последните дни стресът стана неконтролируем и не знам какво да правя, чувствам се ужасно във всяко едно отношение, не мога да издържам натрапливостите и глупавите ритуали, МРАЗЯ ГИ, но те са по-силни от логиката, от волевостта, от мен.... 

 

Блъскам си главата, търся решение, но не откривам, какво да правя? 

 

Няма нужда да откриваш нещо, което вече е открито.

Ясно ти е, че натрапливостите не са истина, нужно е обаче доста усилие да успееш да ги разпознаеш като такива. Това става с концентрация и поддържане на фокуса върху: "Това са натрапливости. Аз съм добре. Тези натрапливости не са моя АЗ."

Когато успееш да постигнеш това идва момента със задържане на ритуалите.

Задържаш ги 10 - 20 мин и те отшумяват.

Ако продължаваш да обслужваш омагьосания кръг - мисъл/действие. Не просто се напрягаш, а се отдалечаваш от момента на прекратяване на повторението все повече и повече.

Така че към дневния си режим, добави важното упражнение на игнориране на мисълта, отделянето и от теб и задържането на ритуалите. Това е. Простичко, но се приготви за използване на целия си ресурс от воля и вяра, за да ти се случи подобрението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×