Bery Добавено Май 11, 2015 Доклад Share Добавено Май 11, 2015 (edited) Здравейте получих първата ми паническа атака преди 6-7 години както си стоях вкъщи без да имам някакви проблеми в живота просто ей така.Бившото ми гадже получаваше и тя панически атаки и ме закара на психиатър веднага нещо което мисля че беше голяма грешка защото ме сложиха на антидепресанти без да му мислят много.И така започнах с золофт обаче получих втора паническа атака и решихме да сменим психиатъра и антидепресанта и така отидох при друг който ми изписа сероксат.Така бях на сероксат 4 години някъде от който последните 2 години бях много добре и така реших да спра антидепресанта рязко.Два месеца след спирането му почнах да получавам на ново панически атаки и на ново потърсих помощ от моя психиатър.Сложил ме е пак на сероксат само че на максималната доза след което спряха паническите атаки но се чувствах доста потиснат,след това ме сложи на ефексор и при него същото нещо.Така реших да потърся нов психиатър понеже последния беше доста агресивен с дозите на антидепресантите нещо което не ми хареса и така почнах да се въртя в един кръг с психиатри.Следващия психиатър ми спря ефексора директно и ме остави 20 дена без антидепресант да види как ще се чувствам и тогава се чувствах нещо като депресиран,нищо не ми се правеше,нямах настроение за нищо,някаква тъга и емоциите ми бяха потиснати но излизах на вън просто бях потиснат и не ми беше добре.Тогава реши че имам тежка депресия с тенденция за биполярно и ми изписа зипрекса,литий и сероквел.Като чух за тези лекарства тръгнах от него и повече не се върнах там.И така при друг психиатър който ме сложи на анафранил с което сe оправих, почнах да тренирам даже и се чувствах добре но след 5-6 месеца почнах да усещам нещо като потиснатост,депресия не знам как да го нарека и реших на ново да спра антидепресанта и да опитам без тях но на ново почнаха паническите атаки и тревожност и отново доктора ме сложи на анафранил след като ми каза че имам генерализирана тревожност.Карах още няколко месеца така и резултата не ми хареса и пак спрях този път се надявам да е за винаги.В момента не пя нищо от 2 месеца някъде,мога да кажа че за сега нямам панически атаки нещо което е странно за мен обаче чувствам тревожност,не се чувствам щастлив,нищо не ме радва,нямам настроение,не мога да релаксирам, да почина, чувствам се потиснат и други подобни оплаквания.Депресия ли е това,емоционална потиснатост ли е не знам..Помня едно време имах емоции радвах се на живота но с години явно от лекарствата не ми останаха такива.... .По професия съм певец и винаги усещам тревожност с всяко качване на сцената, не знам дали това беше някаква причина за отключването на моето състояние...Моля помогнете, дайте ми съвети! Благодаря предварително!! Редактирано Май 11, 2015 от Bery Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галя К Добавено Май 12, 2015 Доклад Share Добавено Май 12, 2015 Потърси психотерапевт ,лекарствата не лекуват те само потушават временно симптомите. Bery 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 12, 2015 Доклад Share Добавено Май 12, 2015 Спорт? Bery 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 12, 2015 Не спортувам Д-р Първанов но ще гледам да започна.Започнах скоро и Психотерапия!Миналата седмица в Понеделник и снощи ми се случи нещо странно което ме накара да си вкарам разни мисли в главата ми и се притеснявам!Бях на един бал на един приятел пих уиски и то не малко и като се прибрах вкъщи почнах да се изпотявам,топли студени вълни,вътрешно напрежение,целя треперех и не можех да заспя като се има предвид че се прибрах в 2 часа а аз заспах в 8 сутринта!Вчера през деня ми беше доста тревожно с някакво вътрешно напрежение и вечерта реших да изляза и ходих в един ресторант и съм пил една бира и се прибрах.Като се прибрах почна пак някакво чувство на вътрешно напрежение и леко треперене но успях по някакъв начин да заспя(неспокоен сън) но тази сутрин станах рано и почвам да вкарвам в главата си някакви неща че това е някаква хипомания заради вътрешното напрежение,неспокойствие което чувствам. Д-р Първанов може ли вашето мнение?Благодаря предварително!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2015 (edited) Здравейте искам да кажа какво ми се случи снощи и ме изкара извън релсите.Попринцип имахме планирано патуване с моята приятелка до няколко градове из България вчера Сряда и трябваше да станем в 5:00 сутринта.И така във Вторник вечерта бяхме на гости и се прибрахме към 00:30-1:00 и легнахме да спим обаче до 5:00 сутринта се въртях в леглото и не можах да заспя,все едно не мога да си изключа мозъка ми и имам някакво вътрешно напрежение,адреналин.И така без никакъв сън тръгнахме само че приятелката ми кара на отиване.Последната ни точка беше Шумен и там ме хвана някакво чувство на депресия(поне аз така мисля) но отшумя след като се качих в колата и почнах да карам обратно за София.Освен това имам разни изпотявания,топли студени вълни,тревожност,безспокойство и други но всичко е на вълна не са постоянни.И така след няколко часа се прибрахме в София и както съм уморен и без сън продължава да не ми се спи.Почнах да чуствам някаква деперсонализаця без да съм тревожен,все едно гледах през мъгла и моята приятелка като ми говореше все едно я чувах от страни.И така взех си един душ и си легнах но отново вътрешно напрежение,адреналин и не мога да заспя отново а освен това се появи силна тревожност (почти паника),изпотяване,топли вълни,треперене,нямам апетит,безпокойствие и ми стана много гадно и понеже остана ми малко ривотрил взех една таблетка от 0,5 но не ме успокои много и след това взех още една и заспах.Лошото е че като ми стане лошо почвам да чета в интернет тези симптоми на каква болест ги има и вкарвам в главата ми че имам биполярно или там други състояния и повече се паникиосвам.Моля ви за помощ,съвети,много съм притеснен!Благодаря предварително! Редактирано Май 21, 2015 от Bery Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 21, 2015 Доклад Share Добавено Май 21, 2015 И аз като пия уиски и не малко и започвам да се изпотявам Забележи как говориш често за изпотяване. Забележи как ти липсва спорта. Представяш ли си как ти липсва? Bery 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2015 (edited) И аз като пия уиски и не малко и започвам да се изпотявам Забележи как говориш често за изпотяване. Забележи как ти липсва спорта. Представяш ли си как ти липсва?Да разбирам го и ще започна да спортувам но като не пия пак се изпотявам от тревожноста е сигурно. Редактирано Май 21, 2015 от Bery Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 21, 2015 Доклад Share Добавено Май 21, 2015 Боже, ти и секс не правиш!Не стига, че не спортуваш, но и секс не правиш.А, искаш да нямаш тези оплаквания.Ще ги имаш, още дълго време, ще ги имаш, но поне знаеш, защо си така-липса на спорт и неправене на секс.Четири часа въртене в леглото до приятелката си и никакъв секс!?Умът ми не го побира.ПП . Извини ме, ако си над осемдесет годишен. Лина Коцева и Pecata99 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2015 (edited) Боже, ти и секс не правиш!Не стига, че не спортуваш, но и секс не правиш.А, искаш да нямаш тези оплаквания.Ще ги имаш, още дълго време, ще ги имаш, но поне знаеш, защо си така-липса на спорт и неправене на секс.Четири часа въртене в леглото до приятелката си и никакъв секс!?Умът ми не го побира.ПП . Извини ме, ако си над осемдесет годишен.Благодаря ви за отговора разсмяхте ме!Ако спортувам ще се оправя ли?Благодаря предварително! Редактирано Май 21, 2015 от Bery Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 (edited) Думата ,,оправя,, в българският език има доста значения.За това, че ти кажа, че ако спортуваш няма да се оправиш, но ще се чувстваш добре, ще усещаш тялото си силно и пълно с енергия и нивото ти на удовлетвореност ще бъде високо. Редактирано Май 22, 2015 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева и Bery 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 Цялото това пиене на химия... Д-р Първанов отбелязва два естествени антидепресанта, които когато се "приемат" редовно, отменят нуждата от смазващата нервната, ендокринна, имунна, полова системи външно приемана химия. Редовен и достатъчно натоварващ и предизвикващ те спорт - например боен спорт, в който мъжът се учи да поема риск, да приема провала, да осъзнае болката и усилието като нормални толкова, колкото и удоволствието. Сексът е другият естествен антидепресант. Ако не искате веднага деца, прочети за свещената сексуалност, в която оргазмът е култивиран. След такова преживяване човек се чувства като вътрешно благословен, окъпан в купела на хармонията. Съответно, такава сексуалност пряко повлиява качеството на съня силно положително. Извън чисто ендокринните и биохимични промени, спортът и сексът имат и пряко и силно психично въздействие. Спортът: кара те да приемеш слабостта и неуспеха - защото постоянно ги преживяваш дори при едно тичане, когато предизвикаш границите си на натоварване. А когато приемеш смирено слабостта и неуспеха си, тогава си близо до истинската, спокойна сила на успеха. Сексът с овладян оргазъм си е ендокринен и биохимичен фитнес - хармонизира. Добрият секс сублиминално директно повишава самооценката - защото самият живот я е свързал с него при мъжа. Ако продължаваш по "лесния" начин, с хапчета, ще става все по-трудно и нещо в теб го знае... Радвам се, че си започнал психотерапия. Успехи! Bery 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2015 Много ви благодаря за отговорите Д-р Първанов,Г-н Баев.Искам само да кажа че не съм казал че не правя секс.Искам да попитам дали има излизане от това състояние което ме мъчи толкова години???Както казах започнах психотерапия и от днес спорт.Имам търпение и искам да се оправя.Ще успея ли да се оправя??Много ви благодаря предварително!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 Разбира се, че ще се оправиш! Зависи от мотивацията ти, от разбирането и промяната на мисленето, възприятието, делата, от уменията на терапевта ти ... Но, не чакай твърде много на него все пак - ти твориш живота си! "Оправянето" е сигурно, когато осъзнаеш, че състоянието ти те учи и съдействаш на това учене активно! Bery 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2015 Благодаря ви Г-н Баев искам да се променя но сигурно трябва някой да ме научи как да го направя нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 Ходиш на психотерапия - супер! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 Благодаря ви Г-н Баев искам да се променя но сигурно трябва някой да ме научи как да го направя нали?Привет и от мен!Включвам се, за да ти препредам как завършваше лекциите си един мой професор в университета, след като часове наред сме чепкали човешката душа:"Навярно можеш да изведеш човека на добрия път, но не и да го принудиш да продължи по него". Мисълта е на Конфуций.Терапевта ще ти покаже пътя, така както треньорът по бокс показва техники и похвати на състезателя. В процеса на терапия ти си в ролята на състезателя - на ринга излизаш сам и от теб се иска само действието. Плюс в цялата работа за теб е, че тук почерпи идеи от треньори, които са правили не един и два шампиона в мачове, подобни на твоя. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Май 26, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 26, 2015 (edited) Искам да попитам дали е възможно да имам още абстиненция след 2 месеца без хапчета?Чувствам се много зле психически много ми е потиснато.Имам дни в който почвам да усещам силно вътрешно напрежение(все едно искам да излезна и да избягам) и тревожност! Редактирано Май 26, 2015 от Bery Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 27, 2015 Доклад Share Добавено Май 27, 2015 След години пиене на химия, е възможно част от тревожността ти да се дължи на отнемането на медикамента. Но основно, на наличностите, които досега са били потискани от него, а сега се проявяват свободно. Тоест, дошло е време за реалната работа по осъзнаване на страхове, гледането им в очите, с обич и доверие в смисъла и посланията, които ти носят като добри приятели, осъзнаване на невротичните механизми, с които отричаш, потискаш и се бориш със страховете си, премахването им и чрез промяна на разбирането и отношението към тревожните програми, преобразуването им до адаптивни, смели, любящи. Лина Коцева и Bery 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Юни 2, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2015 Сега и депресия ли?Събуждам се сутрин изморен без никакво желание и енергия,спи ми се,нямам настроение,имам тежест в главата по цял ден,чувствам се гадно,отпаднало ми е,гадене.Депресия ли е това??Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Юни 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 7, 2015 Здравейте от няколко дена се чувствам много зле,много съм депресиран нещо,гади ми се по цял ден,стяга ме главата,нямам никаква мотивация,и ми е доста лошо настроението.Усещам някаква силна потиснатост и незнам какво да направя.Моля за помощ!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 7, 2015 Доклад Share Добавено Юни 7, 2015 Надявам се, правиш всичко, на което те учи терапевтът ти - като работа с автоматизираните мисли, работа с транс, визуализации, редовно и интензивно спортуваш. Надявам се, че с терапевта ти, освен че си говорите, насочвате процеса на промяната ти и към активно справяне. Част от промяната се състои в едно различно отношение към ставащото. Дълго си бягал от себе си - сега се налага с благодарност да посрещнеш събудените психични наличности, виждайки ги не като "гадната потиснатост", а като давано ти от мъдростта на живота временно и добро, лечебно страдание. Лечебно е за душата ти обаче, когато го ползваш като двигател, придвижващ те в посоката, в която имаш да преобразуваш характера си. За това предполагам говорите с терапевта ти. Ако положението стане наистина много тежко, естествено че пак може да се върнеш към хапчетата... Макар че, писали сме много пъти - това е порочна спирала надолу, която е лесна в началото, но все по-трудна с годините на потискане на нерешените психоналичности... Зависи от решимостта ти за следване на един стратегически по-качествен и задоволяващ не толкова щенията на егото, колкото на Душата ти път. Зависи и от познанията и уменията на терапевта ти да фасилитира процеса в теб. Като цяло - вечно страдание няма. Още повече, когато преживяването му е осъзнато и изпълнено с благодарност и разбиране на смисъла, скрит в него и доверие в налягането, което то носи, за да насочва стъпките в пътя на душата ти в този живот! Препоръчвам ти книгата "Осъзнатият път през депресията". Въпреки, че е писана за американци, дава добри насоки за базираната на медитация когнитивна терапия при тревожно - депресивни състояния. Успехи! Bery и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Юни 7, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 7, 2015 Много благодаря за отговора Г-н Баев!Тази подтиснатост я имам от няколко дена и наистина е гадна.Не искам да започна наново хапчетата.Ако положението стане много тeжко не мога ли да мина без хапчета понеже казахте че вечно страдание няма.Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 7, 2015 Доклад Share Добавено Юни 7, 2015 Древна суфистка история разказва, че в една близкоизточна страна живял цар, разкъсван между щастието и унинието. И най-малкото нещо го разстройвало или го карало силно да реагира, така състоянието на щастие бързо преминавало в състояние на неудовлетворение и отчаяние.Дошло време, когато царят окончателно се изморил от себе си и от живота, и започнал да търси начини да излезе от затворения кръг. Изпратил да повикат един мъдрец, който живеел в царството му и имал репутацията на просветлен човек. Когато мъдрецът дошъл, царят му казал: „Искам да съм като теб. Можеш ли да ми дадеш нещо, което да внесе равновесие, ведрина и мъдрост в живота ми? Ще ти платя каквато цена поискаш."Мъдрецът отвърнал: „Може и да успея да ти помогна. Ала цената на помощта ми е толкова висока, че няма да ти стигне и цялото царство, за да я платиш. Нека затова ти я дам даром, стига ти да я почетеш както трябва." Царят му обещал, че така и ще направи, и мъдрецът си заминал.Няколко седмици по-късно се върнал и поднесъл на царя красива кутийка от нефрит. Царят отворил кутийката и видял в нея прост златен пръстен с гравиран надпис: „И това ще мине“.„Какво значи това?" - запитал царят. „Винаги носи този пръстен - отвърнал мъдрецът. - Каквото и да се случи, преди да го определиш като добро или лошо, докосни пръстена и прочети надписа. Само така ще намериш покой." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bery Добавено Юни 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2015 Здравейте след като бях 4-5 дена с депресивно настроение днеска като че ли я няма депресията но ми е тревожно,напрегнато.Нормално ли е това?Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 14, 2015 Доклад Share Добавено Юни 14, 2015 (edited) Да, нормално е и е признак, че се възстановяваш. Добре е да утилизираш тревожността, да я преработваш. Принципно депресията често се явява "опашка" на нерешената тревожност, невро-биологичен "бушон" за парирането и. Когато се връщаш към тревожността, това говори, че си в по-добро и по-лесно за преработка състояние. Възможно е вариране между двете, но това не бива да те плаши, а да стимулира пътя ти на промяна. Защото към него те тласка всичко това нали?! Редактирано Юни 14, 2015 от Орлин Баев Лина Коцева и Bery 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.