Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Добромир

Шахматът - педагогически и символно-духовни аспект

Recommended Posts

Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля.

Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”...

1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н.

2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене.

3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр.

4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите.

5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене...

6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене.

7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един.

8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската.

9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици.

10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността.

11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес.

12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях.

За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни?

По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти!!!

Вече съм пораснала доста, но шахът ми е интересен отскоро и смятам да се занимавам по-сериозно с него. Доста съм разсеяна, играя по-скоро екшън да става. Сега обаче съм по-мотивирана, също за децата ми, които често отварят дъската.

Преди няколко дни играх с компютъра. Докарах една пешка до края и избрах да влезе царица. Търся аз бяла царица по полето - няма и няма. Докато се чудя какво става, синът ми ме ориентира: "Мамо, виж на полето има две черни царици!"

Това на дървената дъска не може да се случи... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шахматът има огромен педагогически потенциал. И за цял живот! Но мисля, че и самото училище трябва да бъде една такава игра- като истинския живот, само че първо на ужким. Тези игри може да помогнат един ден човекът да разбере, че и самият живот си е игра! А отделен предмет- не е много разумно. И реално...

А как да влезе? Знам само един начин- чрез горящи от идеята учители. Тогава и като предмет, и не като предмет- целта ще бъде постигната. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Покрай това, шахматът може да обучава и на красиво поведение - колкото и рядко да се среща в днешно време в професионалния спорт (не ми се иска да напомням по-подробно за излагациите на последното световно). Но например преди близо един век ена важно международно състезание е имало такъв случай. Единият от партньорите печелел красиво, но същевременно губел по цайтнот. Това значи, че шахматният му часовник бил отчел пределното допъстимо време за обмисляне и според правилата е трябвало да загуби играта, въпреки че я првел в отличан стил. Другият партньор обаче не бил от онези, за които турнирната точка е над всичко и в момента, когато знаменцето на специалния часовник се повдигало, за да отбележи всеки момент загубата на партньора му, той съборил своя цар в знак, че се предава. На другия ден европейските всекидневници характеризирали този ход като "най-добрия, извършван някога в историята на шахматните състезания".

А иначе наистина за оценяване на дълбочинната естетика на шаха са необходими известни познания, но не прекалено големи, както си мислят някои. Ако не става въпрос за състезателен, а за образователен аспект, аз се наемам да обуча всеки средно интелигентен човек за 2-3 месеца по 3-4 часа седмично работа - или за 2-3 седмици при 2-3 часа на ден работа. ще знае повечето важни неща и ще може да оценява красотата на комбинациите и отчасти - поуката на статегическите схеми. Проблемът е обаче, че съм доста зает с по-важни неща. Е, ако някой ми помогне значимо в тях, може и да се реванширам с шаха :)

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) благодаря за темата + подсети ме, че не съм играла шах от цели две години( загубих три партии подред и егото ми :lol: ) ...иначе играя от дете, баща ми запали в мен огънчето... ходех по турнири и даже разни грамоти и купи печелех/ме + по студентските турнири също + поддържах си формата дълго, защото около мен имаше добри шахматисти...демокрацията ни пръсна по света и у нас + след това с баща ми си правехме приятелски партии :) вече му се доспива / не мож се концентрира + дъщерята също проигра от малка и играе добре...липсва ми като партнер + мислела съм си за мястото на шаха в днешните времена - пренаситени с безкрайно изобилие от компютърни игри - конкуренцията е огромна и шахът позагуби позициите си...всъщност родителите/близките са важен начален фактор, защото редовното "преживяване" на партия шах с детето е безценно + като отделен учебен предмет ...шахът едва ли ще го бъде в нашата школска система, но може и да има варианти + всъщност има ли някакви интересни сайтове , форуми и прочие помагала + верно е че не е сложно да се схване...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В шахмата прозират въпроси като: как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е предопределение и кое можем да променим чрез свободна воля? Шахматът представлява стремежа на светлите сили към победа над злото; борбата на всеки един от нас да превъзмогне съблазните в живота; битката между духа и материята.”... Шахматът е повече от игра! Шахматът е схемата на чудото, наречено „живот”. (Ат. Капралов)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхотна тема. Съжалявам, че я виждам чак сега. 

 

Дано по-скоро да го въведат като ЗИП в училищата. 

 

Съшествува програма на ЕС за въвеждането му като учебен предмет:

 

http://www.nauka.bg/a/%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, като при всяка една игра, където единият играч постига победа над другия играч, и при играта на шах са възможни някои нежелани последствия. Но в играта ли е проблемът? Ако единият играч желае победата толкова силно, че неспособността му да спечели да предизвиква в него вълна от отрицателни емоции; ако преживява грешките си все едно ги е допуснал в реалния си живот, а не само в играта, то в кого е вината? Не, в играта се проявяват качествата на играчите - положителни и отрицателни, които се проявяват и в аналогични ситуации от реалния живот. Нетърпеливият ще бъде нетърпелив не само в играта на шах, но и в много други ситуации. Желаещият винаги да е победител ще желае да побеждава при всяка възможност. Играта на шах е само една от многото.

 

Да, с много въображение можем да изтълкуваме играта на шах като съставяне на план за убийство (на царя) включващо хитри и прикрити ходове. Това разбира се е доста тенденциозно тълкуване. Да, играта на шах се печели от уменията на играча да съставя стратегии, да планира, да предвижда ходовете на опонента, да мисли комбинативно, да бъде проницателен, търпелив, пресметлив, да поема оправдан риск и др. Но това всъщност са положителни качества, които всеки е добре да притежава. А това, че с тях, както и с всичко друго, може да се злоупотреби е в реда на нещата.

 

В играта на шах има строго определени правила. И за разлика от реалния живот, където хората често се опитват да не се съобразяват с установените правила, в играта няма възможност правилата да бъдат нарушени. Няма как с правилата да се злоупотреби. Играчите знаят, че игра на шах извън правилата е невъзможна. Победа се постига с прилагане на определен набор от качества, а не с хитруване.

 

В крайна сметка играта на шах отразява живота. В него има неизбежни сблъсъци и конфликти на всички нива. А те не се разрешават от само себе си, а с нужните качества и умения, тактичност, прозорливост при предвиждане на последствията, търпение и мн. др.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Относно коментарите на Томи и Станмир по-горе, за характера на шахмата:

Най-вероятно и Ърни Мадоф, който задигна 50 милиарда на сума ти обикновени хора си е мислел десетилетия наред как играе на шах и колко е прозорлив. Бил е безкрайно търпелив и тактичен, уважаван. Да не забравяме, че много от поверили те му парите си са били евреи - не от най-глупавите когато е въпрос за вложения.

Има морални норми, които са над физкултурните упражнения на мозъка. Има свети неща, които умът може много хитро да оправдае как да поквари или разхищи. И нямам толкова предвид тук парите на някой от горния случай, а по-скоро престъпления, чиито имена са лъжа, окрадване, изкривяване на факти, за да се очерни човек, нападение над доброто.

Штази(секретните служби на ГДР) е пример от нашето комунистическо минало за насилие над доброто и над психиката на човек, ползвайки УМА. Те така добре са научили методите на манипулация и ментални игри, че са можели да доведат набелязаната жертва до самоубийство. Развили са го до ниво точна наука. Не е имало нужда от куршуми.

Шахът няма нищо общо с каквито и да са ложи. Той илюстрира уменията на ума ни и предлага упражнение за развиването му. Но духовните учители предупреждават, че умът е рискови уред за ползване. ( може би затова и затворите са претъпкани главно с мъже. Жените обикновено ползват повече сърцето си, а мъжете са по "нежните качества" на ума.. Не зная точно статистиките - но нещо като 90%)

Често там, където един мъж вижда победи, една жена единствено вижда как да остане жива, за да си отгледа детето и да му се радва, когато порастне. Често думите, които жената изрича, за да намери път към свободата си и към детето си, мъжът вижда някакви борби за победи. Единият говори чрез сърцето, другият само чрез ума ( а често когато е само ума, и егото се оплита).

Но също умът може да бъде и отличен уред. Може да спомогне за просветление, може да построи градове и да предпази от природните стихии. Може да спаси човешки животи. Учителят говори много за нуждата и на ума, и на сърцето, и на волята, но при пълното осъзнаване на божествените принципи. В изпълнение волята на Бога.

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, но аз не мога да приема подобни изказвания като сериозни така както са представени - без обяснения, без обосновка. Защо мислите така? Какво се е променило във вас като следствие от тренировките по шах-мат? Доколко интензивни са били? Как сте възприемали играта? Аз лично съм ходил на тренировки като дете и съм участвал на няколко състезания. Нищо сериозно, но съм се занимавал и не виждам абсолютно никакви отрицателни последствия. То всъщност се получи така, че тръгнах за кръжок по руски, а се записах за шах-мат. И не съжалявам. Реално в повечето време разигравахме партии от едни книжки на някои от най-известните гросмайстори. То като се учиш, само с игра не става - трябва да видиш как играят най-добрите. Е аз получих от шах-мата много, но нямам намерение да пиша какво, защото ще бъде разтълкувано погрешно. А ако при някой последствията са били отрицателни нека да потърси по-сериозно истинската причина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих искал да подчертая, че мнението ми за шахмата е предназначено за онези от вас, които са избрали пътя на духовното развитие.  А за хората, които копнеят да се подвизават в света ,то е немеродавно.

За любознателните, като за начало бих предложил да анализират темата за жертвата в шахмата и  жертвата на духовния човек в живота.Каква е разликата в мотивите?

След това ако желаете ще разгледаме на каква оценка се базира шахматната стратегия! Какво осъществява шахматната тактика?

И накрая след дългогодишна практика и обучение в ендшпилна техника, дебютна подготовка , решаване на шахматни задачи ,и проблеми възникващи в мителшпила започнете да играете интуитивно, и постигате 100% победи с черните фигури; знаете ли в какво сте се превърнали !?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз сега на същото основание мога да напиша, че тенисът е творение на черната ложа или пък, че художествената гимнастика е творение на черната ложа. Мога да напиша същото и за много други неща. Ами то ако разгледаме фанатиците, то ще излезе, че и християнството е резултат от черната ложа, а и не само там има крайни фанатици, чиито усилия да бъдат добри християни, тенисисти, шахматисти и т.н. преминават границите на разумното. Шахматът не е виновен за това, че някой от практикуващите го може да се окаже с прекомерни амбиции в изучаването му. Маниаци има във всички области на живота и не можем така с лека ръка да обявяваме едно или друго нещо за творения на черната ложа. Последователите на последната могат да се възползват от всичко и да го изопачат, но не е редно да се хвърля зърното заедно с плявата. Разумно е едното да бъде отделено от другото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отново съм съгласен с томи и ще дам още пояснения. Първо няма нищо лошо да се разучава слабо и любителски както е направил Станимир. Проблемите идват ако се занимаваш по-сериозно и особено ако се опиташ да станеш професионалист. Това, че шаха развива ума е лъжа. Кара те да смяташ като идиот сваля мисълта ти и я натоварва жестоко, нещо от което всички духовни практики се опитват да изчистят човек. Като цяло е проводник на едно изключително неприятно електрично течение, което огрубява, изсушава човека и осакатява чувствата му. Не на последно място това е състезателна игра, в която трябва да победиш друг човек, което допълнително генерира лоши чувства. Както казва Учителя състезанието няма любов'.

Редактирано от Sorsi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласен с написаното, но няма проблем - всеки е свободен да поддържа позицията си. Описаните резултати едва ли са налице при всички занимаващи се професионално с шахмат. А изкривявания, както споменах, може да има навсякъде. Това не прави играта сатанинска, вредна и т.н. Ако нечия психика е обременена с позиции, ходове и т.н. то проблемът си е в човека. Разбира се, когато се играят заучени ходове умът има по-малко участие, но на мен поне ми стигаха да знам няколко варианта за начало на играта достатъчни да си построя добре защитата, а за останалото никога не съм разчитал на заучени решения. За шахматните задачи: не виждам нищо лошо в тях. Решавах си ги още като малък и не съм срещал такива, които да ме затруднят особено. То тях няма какво да ги помниш, тъй като в игра едва ли ще се повторят абсолютно същите позиции. Просто задачи на които трябва да намериш решението.

 

Аргументът за състезателния характер на шаха е неприемлив за мен. Състезателният характер идва след като играта се е превърнала в спорт и са започнали да се провеждат състезания. Това става едва в миналия век, а шахът съществува от древността. Всяка игра, която е превърната в състезание може да доведе до негативни последствия за практикуващите я и причината за това не е играта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Играта на шах не е чисто и просто забавление. С нейна помощ се усвояват  множество ценни качества на ума, полезни в човешкия живот, които се превръщат в навици, подходящи за всякакви ситуации.
 
Статистически изследвания, направени в САЩ след въвеждането на програма за изучаване на шахмата като свободно-избираем предмет в училище от първата степен на образованието доказват, че децата, които се занимават системно с шахмат повишават значително успеха си по другите предмети. Те постигат по-високи резултати, защото шахматната игра формира следните качества и  умения:
 
- Концентрация – децата се научават да наблюдават внимателно и да се концентрират и обръщат внимание на отделни детайли. Ако не гледат какво се случва, те няма да могат да отговорят адекватно в конкретна ситуация, независимо колко са умни.
   
- Визуализация – децата придобиват възможност да си представят поредица от действия преди те да се случат. Чрез тренировки се засилва способността им да си представят отделни ситуации и картини наум, първо в един, а след това в няколко хода напред.
 
- Мислене в перспектива – децата се учат първо да мислят и после да действат. Добрият шахматен инструктор ги учи да си задават въпроса: “Ако направя това, какво може да се случи след това и как мога да реагирам?” С течение на времето шахът им помага да развиват търпение и да бъдат внимателни.
 
- Правилна преценка и вземане на оптимални решения – децата се научават, че не е нужно да правят първото нещо, което изниква в ума им. Те се научават да идентифицират алтернативи и вземат предвид плюсовете и минусите на различните действия.
 
- Конкретен анализ на ситуацията – децата се научават да оценяват резултатите от конкретни ходове и поредици от действия. “Дали тази последователност ще ми помогне или ще ми навреди?”  Решенията са по-добри, когато се водят от логика, а не от импулс.
 
- Aбстрактно мислене – децата се обучават да се връщат периодично назад и от подробностите да виждат цялостната картина. Те също така се научават да взимат модели, използвани в един контекст и да ги прилагат в различни, но свързани ситуации.
 
- Планиране – чрез играта на шахдецата се научават да си поставят по-дълги цели и да предприемат стъпки за тяхното постигане и конкретен план за привеждане в действие. Научават се също на бърза реакция и преоценка на своите планове, в случай на промяна на ситуацията.
   
- Многопластност и широк обхват на действия – децата се научават да боравят с множество и различни обекти наведнъж. Те са насърчавани да оценяват различни фактори едновременно, а не да са погълнати и обсебени от един отделен елемент.
 
- Предвидливост - с която се отправя поглед в бъдещето и се разглеждат последствията, до които води едно или друго действие в играта – въпрос, с който играчът на шах се сблъсква непрекъснато в хода на партията. “Ако преместя тази фигура, какви ще са предимствата и недостатъците, които ще ми донесе това в новата ситуация? По какъв начин може моят противник да се възползва от това? Какви други ходове бих могъл да направя, за да си помогна и за да се защитя от неговите атаки?”
 
- Предпазливост, с която се изследва цялата шахматна дъска (или сцена на действие); взаимните връзки между различни фигури; опасността, на която са изложени те и възможностите да се подпомагат взаимно; вероятността противникът да направи един или друг ход, да атакува една или друга фигура и какви са различните начини за избягване на неговите удари или обръщане на последствията от неговите ходове срещу самия него.
 
- Внимание, за да не се правят прекалено прибързани ходове. Този навик най-добре се усвоява чрез дисциплинирано наблюдение на правилата на играта, като например това, че ако пипнеш някаква фигура, си длъжен да я местиш някъде по дъската. Всички правила на играта следва да се наблюдават внимателно и така играта ще придобива облика на реалния човешки живот и в частност – облика на войната.
 
Проучванията показват, че играта подобрява концентрацията, интуицията, паметта и уменията за анализиране и за вземане на решения.
 
Нито едно от тези умения не са специфични единствено за шаха, но всички те са част от играта. Красотата на шахмата като учебно помагало е, че тя стимулира съзнанието на децата и им помага да изградят тези качества докато се забавляват. В резултат на това децата стават по-критични мислители, по-добре решават проблеми и са по-независими участници в процеса на вземане на решения.
 
Тези заключения са подкрепени с изследвания в областта на образованието на различни места в Съединените щати и Канада.  Проучвания, направени в тези страни показват, че шахът води до повишени резултати на стандартизирани тестове за четене и математика. Статистическо изследване от огромен мащаб, проведено в Ню Йорк, в което участват повече от 100 училища и 3000 деца, показва, че децата изучаващи шах в училище показват по-високи резултати по английски и математика. Изследвания в Хюстън, Тексас и Брадфорд, Пенсилвания показва, че изучаването на шахмат като предмет от учебната програма води до по-високи резултати на тестовете на  Уотсън Глейзър  за оценка на критичното мислене и тестовете на Торънс за оценка на творческото мислене.
 
С помощта на шаха усвояваме навика да не се обезкуражаваме от спънките в текущите ни дела, навика да се надяваме на благоприятна промяна и навика да упорстваме в търсенето на ресурси. Играта е толкова богата на събития, съществуват толкова различни обрати и внезапни превратности и играчът може толкова често, след продължително обмисляне, да открива начини да се измъкне от непреодолими ситуации, че е добре човек да се бори до край, с надеждата за победа и уповавайки се на собствените си умения, или поне - с надеждата за грешка от страна на противника. Който сбърка последен, губи шахматната партия/игра.
 
Социалните ползи също не са по-малко.
 
В училищата или шахматните школи и клубове шахът често служи като мост, който обединява деца от различни възрасти, раси и полове в една дейност, на която всички заедно могат да се насладят. Шахът помага за изграждане на индивидуални приятелства и създава дух на разбирателство и лоялност, когато децата се състезават заедно в отбори. Шахматът също учи децата на спортсменство и коректост.  Същестуват много примери за проблемни и трудни за възпитание деца, за които заниманията с шах са довели до повишаване на мотивацията, подобряване на поведението, по-добри изяви и подобряване  на оценките в училище.
 
Шахматът е здравословна, развлекателна дейност, която може лесно да бъде научена и да се практикува на всяка възраст.
 
Защо тази игра има такова положително въздействие върху децата?              
 
Шахматът стимулира умствената дейност. 
 
Спомага за повишаване на способността за решаване на проблеми, защото самият той на практика осигурява голямо количество проблеми за решаване.
 
Шахът налага незабавни наказания при допускане на грешки и награждава за добре решен проблем и проява на творчество и инициативност.
 
Шахът създава модел или система на мислене, която, когато се използва правилно, поражда успех. Играещите шах са свикнали да търсят повече и различни алтернативи, в резултат, на което действат по-непринудено и оригинално.
 
Конкуренцията насърчава интереса, предизвиква полагането на максимални усилия за постигане на по-добри резултати и повишава желанието за победа.
 
Учебната среда и провеждането на шахматни занимания и тренировки имат положителен ефект върху отнешението на учениците към ученето. Учебните игри са един от най-мотивационните инструменти в репертоара на един учител. Всички деца обичат играта. Шахът ги мотивира да желаят да решат определен проблем и да прекарат в мълчание часове наред, потопени в логическо мислене. Същите тези млади хора, които често не могат да стоят и 15 минути съсредоточени и концентрирани в класната стая.
 
Една от най-големите заслуги на шаха е именно това, че е снабдител на множество и разнообразни задачи за решаване. Проблемите, които възникват в различните позиции в голяма степен са винаги нови. Плодовете от развиването на способността за решаването на различни проблеми, децата ще берат в последствие, когато са вече пораснали зрели хора и се сблъскват с  трудностите на живота.
 
Шахматът е удачен избор за училищен спорт, тъй като е достъпен за децата от всяка социална група, подпомага социалното сближаване и може да допринесе за постигането на цели на политиката, като например - социалната интеграция, борбата с дискриминацията, намаляването на престъпността и борбата срещу различни зависимости.

 

 

Добре, че докато са на шахматното поле, фигурите умират само за малко, за времетраенето на една игра. А после възкръсват – за следващата. Това ни препраща към въпроса за живота, смъртта, възкръсването, прераждането, както и митовете, свързани с тях. Но следващите игри никога не протичат така, както е протекла някоя предишна. А играчите все се надяват, че в следващата, ще бъдат все по–съвършени. А, докато пътят към съвършенството е дълъг, то човешкият живот е кратък – нищожно време (от археологическа гледна точка).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесни изложения за шаха. И това от Добромир, и от Историк. Много вдъхновяващо!

Учителят винаги е наблягал, че умът трябва да води и е важно да се развива. И шахът е отлична игра за това.

Както всеки уред - и умът, и шахът си имат своето място. Истинската красота в живота идва, когато зад тях застанат сърцето и Божията воля.

Идеята за пръчката и морковът се смята, че ще остане в Кали Юга, както и нуждата от конкуренция и победи. Бъдещето е на вътрешна осъзнатост и взаимопомощ. Най-вероятно и шахът ще еволюира с времето. Шахът е във времето и времето е в шаха :-).

Много съвременна интерпретация с прераждането отразено чрез различните игри.

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Шахматът е едно от най-добрите творения на черната ложа!

Развива всички отрицателни човешки качества!

...

Бих искал да подчертая, че мнението ми за шахмата е предназначено за онези от вас, които са избрали пътя на духовното развитие.

...

И накрая след дългогодишна практика и обучение в ендшпилна техника, дебютна подготовка , решаване на шахматни задачи ,и проблеми възникващи в мителшпила започнете да играете интуитивно, и постигате 100% победи с черните фигури; знаете ли в какво сте се превърнали !?!

 

 

 

Томи, не знам дали за теб шахматът е творение на Черната ложа, но за мен определено това да класифицираш и отхвърляш нещо, без да го познаваш – е със сигурност следствие на някакви субективни пристрастия, които най-вероятно се коренят във вярата и страха на човека от разни Черни ложи.. или прочее теории на Конспирацията.

Чудя се даже как не откри и Масонска символика в играта на шах..  :D

 

 

Смея да твърдя, че съм човек, който определено е избрал пътя на духовното развитие – и ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА не мога да се съглася с тезата ти.

Не мога да се съглася и защото 4 години съм ходила на шах. Тренирала съм и други спортове, дори по-продължително (плуване - 12 години, тенис на корт - 8 години и тай чи - 2 години).

Затова и мога да заявя категорично и от личен опит – че по-честна игра от шахматът НЯМА. Защо ли? Защото при другите спортове нещата стоят другояче - те са по-живи, по-динамични, .. по-творчески ако щеш. При тях никога не можеш да повториш една и съща игра, за разлика от шаха. При другите спортове можеш да импровизираш, да блъфираш, да нарушаваш частично някои правила. Но, при шахът – това е невъзможно. Всичко следва строга последователност, всичко е открито и видимо за всички – всеки твой ход и всяко твое намерение на практика са очевидни за всички и не можеш да заблудиш никого. 

Да - не само, че играта на шах е сериозно нещо, а това е и самотно занимание..  като да свириш на инструмент, например. Изисква много, много упражнения - докато накрая всичко се запамети.

Много бъркаш и като намесваш в шахмата интуицията. Там няма никакви подобни абстракции, фантазии или творчески мистификации.

Не може да се каже и че шахът е гаранция за развиване на интелекта – не, той по-скоро развива паметта.

Да, и тук са нужни желязна самодисциплина, търпение и способност да се поемат рискове. Но, в крайна сметка – печели този, който познава всички конфигурации и варианти за развитието на играта. Всичко е строго и математически изчислено – и случайности няма. И както се казва, ”точно затова тази игра е велика” – защото в нейната основа стоят честността и откритостта.

Разбира се, това се отнася САМО за самата игра като такава.

Друг е въпросът, че това не означава, че можем да приписваме по презумпция подобни качества и на всеки, практикуващ шах. Не, естествено.

Друг е въпросът и че именно поради естеството на правилата си и поради самотността на практиката си – шахът съвсем не е най-доброто занимание за един човек, а дори напротив – то съвсем не го социализира и не му способства  за изграждане на чувство за общност, умения за комуникация и колективно мислене. Не, тези неща вече са продукт на нашето лично себеусъвършенстване - в една или друга степен, погледнато съвсем индивидуално.

Шахът е просто едно забавление, един спорт – който има своите предимства и недостатъци..  и нищо повече.

Затова и не мисля, че е етично да хипербализираме нещата и да ги заклеймяваме - че били ”бели” или ”черни”. 

Всичко зависи от намеренията на играча. 

Това важи и за всяко едно нещо – без изключение.

Защото нещата не са нито добри, нито лоши – те са такива само в нашите умове и сърца, които ни водят до реципрочните действия.

Е, в такъв случай, кой е виновен и отговорен – шахът, Черната ложа, Баба Яга, Кашчей Безсмертний.. или просто самите ние с нашите собствени намерения и действия, с които ползваме дадено знание и умение?  :D

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" По плодовете им ще ги познаете."

 Да видим какво е отношението на шахматиста към равновесието, което вижда като застане пред шахматната дъска? Не се ли стреми с целия си потенциал  да го наруши, за да може в крайна сметка, да даде мат на противниковия цар?

Какво е отношението на духовният човек към равновесието като категория на хармонията ,която  е път към безсмъртието?

С каквото се свързваш, в това се и превръщаш! Желаеш смърт ;постига те смърт! Желаеш равновесие и хармония; постигаш вечен живот!
Мир и Любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Томи, да кажеш, че в една игра на шах има ”желание за смърт и постигане на смърт” или че това е деяние, с което се ”свързваш и превръщаш” едва ли не в някакъв си инструмент на Злото, който "нарушава" някаква Хармония, Равновесие, Безсмъртие и така нататък – това е нещо, което е изфабрикувано само и единствено от твоята човешка логика.

 

Шахът е просто спорт – и щом съществува, значи в него има смисъл.

Да, както и при всеки спорт – в него има победители. Но, това е само в рамките на спортната игра – и никъде другаде.

И не мисля, че като го анализираме е редно да излизаме от тази рамка – защото то по тази твоя човешка логика ще следва, че едва ли не всеки спорт е някакво Сатанинско дело, което нарушава Хармонията и Равновесието в Природата, в Човека, във Вселената.. и къде ли не, според теб.

А това не е така. Защото в Божият план – няма и не може да има никакво противоречие или грешка. На Бог не можем да приписваме нашите лични човешки разбирания, тълкувания, интерпретации, намерения, страхове, грешки или възприятия. И щом спортът и игрите са дадени на човека като вид занимание, изкуство или форма на изява  – то това означава, че всичко това има някакъв смисъл, който е извън нашата ограничена човешка логика.

 

Защо не погледнеш на нещата по следния начин:

Че всички тези така наречени спортни победи или форми на съревнование – са всъщност един перфектен начин от страна на Бог да ни покаже съвсем фигуративно какви са вариантите за развитие на дадено нещо и какви могат да бъдат последствията и поуките от тях.

Нима в това не виждаш един перфектен замисъл от страна на Бог да ограничи Злото – като го огради само в рамките на играта?

Нима не е по-добре човек да ”воюва и побеждава” само в спорта – отколкото да го прави в реалния живот, третирайки хората и ситуациите около себе си като противникови?

 

Помисли върху този аспект за смисъла на това да същуствуват различни форми на спорт, игри, хобита и човешки занимания – и не са ли те една по-хуманна и по-добра форма за учене на определени уроци в чисто тренировъчен вид.

И дали ако те не съществуваха - нямаше да се стигне до много повече реални ситуации, в които не става въпрос вече за игра, а за реалност с необратими последствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шахматът не цели нарушаване на равновесието. Напротив - за да може да реагира адекватно на променящата се ситуация в играта, колкото и да е трудна тя, човек трябва да се научи да бъде постоянно в състояние на вътрешно психическо равновесие - независимо какво се случва в играта. Същото е и в реалния живот, като разбира се осъществяването е по-трудно, но играта на шах е едно добро упражнение. Победата в шаха символизира просто постигане на желаните цели от страна на човека, а противникът е в ролята на препятствията и трудностите, с които се сблъскваме при постигането им. Учейки се да отреагираме адекватно на ходовете на противника, ние символично се учим да правим същото и с препятствията в реалния живот. Тук няма никакво нарушаване на равновесието, никакъв стремеж реално да се унищожи нещо. Имаме действие и противодействие - закон в света: всяко действие поражда съответното противодействие. Това е шахматът - нашето действие и противодействието, което то предизвиква; законът за причина и следствие, разбира се не в тази пълнота и съвършенство в която се проявява законът за кармата. Хармонията не се нарушава от победата. Силите, които противодействат на еволюцията например, ако не бъдат преодолени, ще доведат до застой. Е къде е хармонията в статичното или в динамичното равновесие? Едното е свързано с равновесие между силите водещи до деградация и тези водещи до развитие, а при другото силите свързани с развитие надделяват. При това силите свързани с деградацията не биват унищожавани, а просто биват преодолени. Така и в играта на шах целта не е унищожение на противника. Пак повтарям - той е просто символ на противодействащите на стремежите ни сили, които ни следва да преодолеем. Ако тези сили отсъстват то развитие е невъзможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има шахматисти шампиони, които са много ограничени като хора. Имам на ум конкретни примери.

А има хора, които не са могли да играят никога шах, а са постигнали много неща в живота.

Така че струва ми се, че шахът не е крайната инстанция за смисъла и успеха в живота.

Но след това идва въпросът, какво се смята за постижение в живота.... И така до следващата тема... Като например в битовия живот Исус Христос може да изглежда до момента на възкръсването си като губещ. Умира девствен, без наследник, без да е построил къща от някакъв земен материал или да е натрупал пари, пребит и разпънат от тълпата.... Загубил по всички параграфи на земния битов шах.

А каква е реалността, която сега знаем за Него? Защо се отбелязва Великден? При такива загуби?

Искам да подчертая, че не съм против шаха. Аз говоря за опита шахът и правилата му механично да се експонират върху живия живот.

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо не да изследваме фактът, че шахът е измислен от мъже, векове наред е игран само от мъже, а и днес при цялата ни еманципация, жените там не са 50-50. Мускули не се искат...

Имаше един френски филм, в който камериерката в един хотел наблюдава една влюбена двойка да играят шах и се влюбва в играта. Купува си шах, намира си учител, който след време я поощрява да се включи в местен турнир (където всички са мъже и най-напред й се подиграват) и тя за изненада на всички побеждава на турнира. Ще проверя за името на филма. Бих го препоръчал на интересуващите се от темата. Забавно и поучително.:-)

Благодарение на Уики:

Queen to play (Ход на царицата) е името на филма.

Само 3% от професионално състезаващите се в шаха са жени. Дори аз съм учуден на този факт. В този случай може ли шаха да се квалифицира като истинско огледало на това, което става в живота?

Може би шахът, когато се играе от мъже е да замести кръвопролитните битки. Или да ги подготви за тях. И най-вероятно отразява ходове в политиката или при адвокатите. А и как държавната структура и бизнесите функционират.

Всичко това е интересно и полезно, но защо толков малък интерес от страна на жените? При всичките полезни неща, които развива шаха. Предполагам, че момичетата имат достъп до всичко, което и момчетата имат достъп.

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искаш да навредиш на някого по една или друга причина едва ли победата над него в игра на шах ще замени "удоволствието" от това да му избиеш няколко зъба. Същото важи и ако го победиш на тенис, на билярд, във футболен мач, в спринт или който и да е друг спорт - дори и бокс или друг боен спорт. А измежду всичките възможни спортове шахматът е един от тези където омразата между противниците ми се струва най-малко възможна, а битката най-малко може да замени истинските кръвопролития. Странно как темата се измести като акцентът вече се поставя на сексистка основа. Странно как шахматът се свърза с политиката, където рядко се играе по правилата, където липсва равнопоставеност в много отношения между играчите, липсва равен шанс, а качествата необходими за успех са доста по-различни.

 

Не знам защо играчите на шах се представят едва ли не като деца, които са готови да се разреват при загуба. Губил съм достатъчно на брой партии за да знам, че победата не е на преден план, а това да играеш разумно и красиво, разнообразно и адекватно. И да, ако развиеш играта си по-добре от съперника, ще победиш. Но удоволствието идва според това доколко си успял да развиеш играта си при едно сериозно съпротивление, от това доколко си успял да предвидиш действията на отсрещния играч, доколко си успял да не допуснеш грешки, а не просто от всяка една победа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×