Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Буболече

Осиновяването

Recommended Posts

Много ми е интересно как стои въпросът с осиновяваването от кармична гледна точка за хора, които не мога да имат деца или такива , които просто са решили да помогнат? След като детето не е стояло в утробата на майката това значи ли , че нейното влияние за възпитанието на детето ще е много по-малко и то ще има поведение подобно на биологичната си майка и баща и ще възпроизвежда мисли и чувства, които са внесени в него по време на бременността от биологичната му майка? Забелязала съм, че осиновени дечица с течение на времето започват страшно много да приличат на осиновителите си, но чия карма носят - тази на осиновителите или на биологичните родители?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, буболече !

При осиновяване винаги главната програма с основните биогенетични и психологични заложби винаги остават тези, предадени от биологичните родители! Предадени хромозомно - енергийно, както и влиянието им по време на бременността! А осиновителите само наслагват въздействието си върху основната вече зададена матрица! Може би, в най-добрия случай влиянието на осиновителите в цялостната психологична, а да не говорим за физиологичната характеристика на бъдещия човек, е максимум 30%, не повече!

Това не означава, че не трябва и не е желателно да се осиновяват деца при липса на възможност за нормално забременяване и износване на плода... Нищо не е случайно и изборът на определено дете от осиновителите също не е случаен! А и, предполагам, майките, които оставят децата си в домове за отглеждане, не винаги са пропаднали безотговорни индивиди, а възможно понякога са водени просто от финансови съображения! Ако не могат да дадат на детето нормални условия на съществуване, тогава е нормално да му дадат шанс, да дадат възможност на друга двойка, която не е облагодетелствана от съдбата, да осинови детето!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случвало ли ви се е да разберета, че някое дете е осиновено и да се питате-Ама как така, то толкова прилича на майкаси/баща си?

Според мен това е така, защото в този живот има определена карма за някого от родителите или самото дете. Физическите данни не са чак толкова от значение.

Ако човек има достатъчно Любов за раздаване физиологията не е важна.

Щом една душа се нуждае от грижи и обич, защо да не и се дадат? Майчината любов се доближава най-много до онази, наричана Божествена. Божествената приема човека като ученик и благосклонно го изчаква и напътства. Така и майката отглежда детето си и прощава, защото знае, че расте бъдещ човек.

Възхищавам се на хора, решили да раздадат себе си и да отгледат "чуждо" дете. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах една позната, която беше осиновена, но не знаеше, че е така. Осиновителите й бяха изключително културно и възпитано семейство, дадоха й образование, но тя все се опитваше да криви от правия път. С течение на времето се превърна с извинение в Мара общата на квартала, жени се , развежда се, ражда деца,живя с разни мъже, накрая посегна и към наркотици. Питам се аз с какво нейните осиновители, които са се държали изключително добре с нея са го заслужили, защото тя буквално ги погреба. Явно си е имала зададена матрица в главата от биологичната си майка, която я е оставила и вероятно е водела подобен начин на живот. Наистина не всички, които си оставят децата са такива, но има едно голямо мнозинство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:feel happy: Не е матрицата. Има Карма, която не винаги можем да разберем. Но има и Карма, която се натрупва в момента, така че, не можем да съдим, а само да проявим разбиране и любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да кажем, че всичко е въпрос на възпитание и обич от страна на осиновителите и да си затворим очите за фактите, до които е стигнала статистически, след дълги наблюдения, съвременната психология, би било според мен проява на известно смесване между това как бихме искали да бъде и това как Е, в действителност! Дори Велики Йоги срещат трудност с генното наследство оставено от родителите им! Колко от осиновителите са велики магове, за да могат да променят заложбите на ДНК и мозъчната структура, на моделите на поведение и предразположености, на ниво на интелект, закодирани в генома и биополето на рода, от който произлиза детето - а връзката с този род детето ще я има дори да е отглеждано от други родители!

Психологията също така е стигнала до факта, че основните най-важни диспозиции, такива като коефицент на интелигентност, черти на характера, ниво на невротичност, емоционални реакции - се предават по наследство и твърде малко се влияят от средата! Дори и средата да е най-оптималната! :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Независимо какъв е, къде е, и как се е родил, човекът такъв какъвто е сега, е Маг по рождение...Е, знае една единствена магия, но и тя му стига- може да направитака, че да приеме и да предаде Любов през себе си....

Както казва един мой добър приятел от нет-а "Ако можех да избирам между Бог и хората- със сигурност избирам хората", дори си го е поставил като подпис в един сайт...затова сме тук, за да се учим един от друг...

Има хора, които не оценяват живота, и създавайки го, са склонни и да го оставят някъде..Има и такива, на които не им било писано да могат да създадат живот, но пък това не означава, че не могат да получат и дадат Любов...

Всъщност, няма никакво значение зачеването на физическо ниво, нито стерилитета- в това няма нищо повеаче от карма..Вярно, че йогите не могат да се справят с някои аспекти от своята ДНК, тгова означава само едно- не са научили нищо от най-прочутия учен по молекулярна генетика- Хреистос...

Осиновяване...низма това не е познато на всеки един от нас...Бог не познава човека такъв какъвто е сега, а само такъв, какъвто го е зъдал- като свое подобие....Днешния човек трябва да драпа и дса се моли, да се скъса да пише писма, за да бъде осиновен от Бог...А знаете, всеки човек е полусирак...майката е известна- това е земята....но бащата...дори имайката не познава бащата на детето си...

Каквито и методи на изследване да приложим, до ден днешен науката не може да установи бащинство 100%....най-важния аспект тук е "припознаването"- бащата да припознае детето си...

Но, не това е най-важното...Представете си Откровението...едно дете, в сиропиталище, е като Йоан на остров Патмос...с тази разлика, че детето е там не по своя воля, а Йоан е там по своя воля, защото само там можеда бъде осиновен и отведен...чрез милостта, известна като Апокалипсис...

Не трябва да има нито едно дете, което да расте без родители, затова урока на човека по "Любов" включва и осиновяването...за съжаление ще трябва да отбележа, че българинът е магистър по други науки в окултизлмът, но е сред първите (от евреите по-първи няма засега) по безлюбие...факт, който като българин трудно преглъщам...но пък, ако го държа много в устатас и, ще вземе да ми развали зъбите....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Осиновяване...низма това не е познато на всеки един от нас...Бог не познава човека такъв какъвто е сега, а само такъв, какъвто го е зъдал- като свое подобие....Днешния човек трябва да драпа и дса се моли, да се скъса  да пише писма, за да бъде осиновен от Бог...А знаете, всеки човек е полусирак...майката е известна- това е земята....но бащата...дори имайката не познава бащата на детето си...

:feel happy::thumbsup::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А и, предполагам, майките, които оставят децата си в домове за отглеждане, не винаги са пропаднали безотговорни индивиди, а възможно понякога са водени просто от финансови съображения!

Да не забравяме, че не само майките са отговорни за децата си, но и бащите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

българинът е магистър по други науки в окултизлмът, но е сред първите (от евреите по-първи няма засега) по безлюбие...факт, който като българин трудно преглъщам

Това много ме изненадва :blink: Твое мнение ли е или цитираш? Ако да - по какво съдиш и защо е така според теб?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана това са думи на Учителя, ако не ме лъже паметта. Наистина българинът страда от безлюбие. Като цяло сме завистливи, гледаме на нас да ни е добре без да се интересуваме дали околните са добре. В голяма част важи изразът:" Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле. "Ние българите не сме единни, не сме обединени, не сме склонни да живеем като общност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно,получава се някакво разминаване.Навсякаде срещам мнения за това как думите на "учителя"са променили българите към добро,а сега се оказа че сме били първи по безлюбие. :blink:<_<:huh::rolleyes::o

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

променили са се единици хора, не се е променил целокупният български народ. В голяма част българите отричат учението на Учителя, обявяват последователите му за сектанти, църквата пък изцяло го отхвърля. Има едни думи на учителя, не ги помня точно, но се казва, че българският народ е бил 500 години под робство именно, защото е отхвърлил богомилството и прогонил богомилите. Това е била кармата ни. Учението на Учителя както знаем има много общо с богомилството. Ако и сега продължаваме да го отхвърляме не знам какво може да последва.

Редактирано от Буболече

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По времето на богомилите се свиква събор в Велико Търново.Там се събират най-изявените светила на православието и богомилството.На този събор богомилите трябвало да защитят своята вяра и нейната праведност.Може да ти прозвучи странно но богомилите не само не оспяли да я защитят,но се покаяли и се върнали в лоното на Святата православна църква.А що се отнася до робството-именно правоиславието ни е запазило нато народ. :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм против православието, но смятам, че днешното християнство е изопачено из основи и няма нищо общо със чистото християнство. Не смятам, че това да целувам ръката на някой поп ме прави по малко вярваща или повече. По време на робството църковните лица са били будители на народа, те са били водачи и не са се страхували да се жертват в името на вярата си, имало е и такива които първи са сменили вярата си за да запазят живота си, но те са били малцина. А какво правят поповете и свещениците днес? И тъй като живея в близост до църква ъс очите си съм виждала как по време на коледните пости поповете цяла нощ седят в кръчмата ядат кюфтета и кебапчета, пият алкохол и после се налага да идват да ги прибират други хора, защото в противен случай трябва да се прибират на четири крака. За мен това не са служители на Бога.Аз вярвам изключително много в Бог, но не и в църквата като институция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор, бих ти препоръчал да проучиш малко по-обстойно въпроса с Богомилите и да му отделиш повече време. Потърси и прочети повече материали, извън учебниците ти по история - ако темата въобще те интересува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време ме вълнува темата за приемното семейство.Когато родих второто си дете дадох обещание на себе си че трето дете ще имам но няма да го родя аз.Имаше препятсвия които определих като пречки за осъществяване на намеренията ми.След 7 год. борба с живота днес мога да кажа че имам всичко което исках ,а малкото което още нямам е в процес на осъществяване.Като казвам всичко имам впредвид добра духовна среда, материално положение,житейски опит.Назрява момента в който се замислям сериозно за приемането в семейството ни на третото дете.Все повече обаче ме притеснява факта за кармичната натовареност на хората.Аз съм убедена ,че случайни неща няма и в семейството ми ще влезе правилното дете,но нещо в мен се опитва да ме опровергае.Могат ли 4 души от едно семейство и една кръв ,едно възпитание да повлияят благоприятно на човек ,колкото и тежка да е неговата карма?Или може да се получи обратното?Ще се радвам да чуя мненията ви :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, аз съм в много подобно положение и изпитвам същия импулс да осиновя дете, освен двете родени от мен. Някак не ме смущава кармата, ако това наистина се осъществи, значи всичко се е подредило, както е било нужно.

От приятели обаче научавам, че едва ли ще ме огрее, защото си имам две свои. Може би само като приемно семейство...

Ти какво чувстваш като си помислиш за нов член на семейството, имаш ли представа за пол, възраст, външен вид - ако да, значи определено има такава предопределеност за теб и твоето семейство...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мен ме вълнува следното нещо. Защо българските бездетни семейства (в мнозинството си) чакат да минат поне 200 години, докато решат да си осиновят дете и минават през ада на болници и процедури? Това първо. И второ, по-тревожното за мен - защо в България не се осиновяват деца с недъзи и малформации? А онези, които ги осиновяват са предимно или само чужденци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време ме вълнува темата за приемното семейство.Когато родих второто си дете дадох обещание на себе си че трето дете ще имам но няма да го родя аз.Имаше препятсвия които определих като пречки за осъществяване на намеренията ми.След 7 год. борба с живота днес мога да кажа че имам всичко което исках ,а малкото което още нямам е в процес на осъществяване.Като казвам всичко имам впредвид добра духовна среда, материално положение,житейски опит.Назрява момента в който се замислям сериозно за приемането в семейството ни на третото дете.Все повече обаче ме притеснява факта за кармичната натовареност на хората.Аз съм убедена ,че случайни неща няма и в семейството ми ще влезе правилното дете,но нещо в мен се опитва да ме опровергае.Могат ли 4 души от едно семейство и една кръв ,едно възпитание да повлияят благоприятно на човек ,колкото и тежка да е неговата карма?Или може да се получи обратното?Ще се радвам да чуя мненията ви :)

Наистина и според мен третото детенце е хубаво да бъде осиновено. Ако някой ден имам възможност и аз бих го сторила.

Това е голямо добро за детенцето, за другите две деца от семейството и за самите родители.

Любовта преодолява кръвната връзка. За това дете вие ще сте родители, вас ще нарича мама и тате. Вие ще се грижите за отглеждането му и за възпитанието му, както сте се грижили и за другите си деца.

Не зная как е от кармична гл. точка, но от човешка осиновяването е Голямо Добро!

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все още нямам свои деца, но винаги съм искала когато това стане да си гледам и едно осиновено детенце. Мисля, че не бих правила разлика между децата. Това което ме притеснява е че повечето деца оставяни в домове за сираци са били нежелани, което оказва огромно въздействие върху психиката на плода и характера на бъдещия човек, другото важно нещо според мен е че в 90 процента от случаите хората които оставят децата си са с много мръсно съзнание и вибрации които естествено са предадени на плода. Аз така наричам кармата, защото мислите на майката са зададните параметри по които детето да се движи през живота си. Чела съм, че на детето след като е излязло от утробата на майката може да се повлияе едва на 30 процента като възпитание и промяна на характера, което е много малко. Никой не иска да вземе дете, което се развивало при по низши условия и омраза от страна на биологичния родител. И друг път съм споменавала за наблюдавани от мен осиновени деца израснали в съвсем нормални приемни семейства, които обаче често пропадат така да се каже в живота въпреки усилията на приемните родители.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Но в затвора попаднал на Хора и станал Човек." Н.Вапцаров

Коя ли майка, която макар и да знае, че ще изостави детето си, не го е обичала в утробата си. Ако ги има, малко са такива. (С нейната обич тя създава матрицата).

И ако нейният живот е бил мръсен и нещастен, едва ли тя желае това на детето си. Та нали го оставя там, за да му даде шанс да живее в едно по-добро семейство. И не рядко това е едно трудно решение-да си изостави детето.

Тя желае детенцето да расте с хора, които ще го обичат и то ще ги срещне. Ще срещне вас, мен или някой друг. Някой, който има възможност и голямо сърце да стопли живота му.

Какви са децата без родителски грижи? Търсещи, жадуващи любов.

Детето много прилича на човека, който се грижи за него. Ако родителят е спокоен и детето е спокойно. Ако е нервен и налага постоянно своето мнение, детето капризничи и се инати.

Вярвайте повече в силата на Любовта!

Много често пишем за нея тук, остава и да повярваме в това, което пишем.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×