Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Буболече

Осиновяването

Recommended Posts

За съжаление повечето жени от цигански произход не оставят децата си за да имат възможност на по добър живот а просто за да се отърват от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По мое наблюдение повечето цигани сами се грижат за децата си. И заедно с тях, някои(не всички) ровят по кофите за боклук и търсят начини да се изхранват. Преди няколко дни видях 6 деца с баба си, носеха няколко торби със събраното от сметта. И всичките деца бяха красиви.

Природата, майчиното чувство си знаят работата. Всяко човешко същество(въобще всяко същество) е способно да обича.

И котката се грижи за котенцата си. Без да е чела книги как да го прави.

Всичко, което ни е нужно е някъде в нас. Само малко да го "поизровим" и ще стигнем до него.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И второ, по-тревожното за мен - защо в България не се осиновяват деца с недъзи и малформации? А онези, които ги осиновяват са предимно или само чужденци.

Защото в България е много скъпо "удоволствие" да имаш недъг или нещо друго да не ти е наред и не всеки може да си го позволи.

Говоря от личен опит, преди няколко години ми се наложи 3 месеца да топуркам с патерици и повече от 5 месеца да ходя на рехабилитации, които са задължителни, за да се върнеш към "нормалните" хора и са направо разоряващи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона, аз имам дете с увреждане и зная през какви ужаси се минава, заради невежеството и нетолерантността в обществото ни. Уж интелигентни и образовани хора са ме съветвали да се откажа от детето си. Но това за мен е недопустимо дори и като мисъл.

Страхът от осъждане кара повечето двойки да не взимат чуждо дете... Но това значи, че не могат да го обичат достатъчно щом робуват на такива норми.

Преди няколко дни по БТВ казаха за Петърчо, който е на няколко месеца и си търси родители. Казах на мъжа ми, че ми се иска да го взема, но той ме погледна с укор. Той не искаше своите си, та чуждо...

Децата за много хора са бреме или просто начин да "вържат" човека до себе си.

Раждането на дете трябва да става с безкрайна обич, с желание да дадеш от себе си, да изживееш всеки миг с растящия човек...

Не искам да пиша повече, защото много ме боли за всяко дете неполучило обич и ласка....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Тогава какво е обществото ни? И за какво милосърдие изобщо говорим? Ние сме жестоки и прости хора. Да не говорим за децата с аутизъм или синдром на Даун.... Извинявам се за грубостта си, но това е моето лично мнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм против православието, но смятам, че днешното християнство е изопачено из основи и няма нищо общо със чистото християнство. Не смятам, че това да целувам ръката на някой поп ме прави по малко вярваща или повече. По време на робството църковните лица са били будители на народа, те са били водачи и не са се страхували да се жертват в името на вярата си, имало е и такива които първи са сменили вярата си за да запазят живота си, но те са били малцина. А какво правят поповете и свещениците днес? И тъй като живея в близост до църква ъс очите си съм виждала как по време на коледните пости поповете цяла нощ седят в кръчмата ядат кюфтета и кебапчета, пият алкохол и после се налага да идват да ги прибират други хора, защото в противен случай трябва да се прибират на четири крака. За мен това не са служители на Бога.Аз вярвам изключително много в Бог, но не и в църквата като институция.

Буболечедо някъде съм съгласна с теб,но според мен смисъла на целуването на ръка е не признателност към свещеника.Целия ритуал има смисъл на смирение.Да се научим да бъдем смирени по сърце...което автоматично води до това да не съдим.Исус да не забравяме е измил краката на учениците си,а е знел че ще бъде предаден и отричан.Така че смисъла да целуваш ръка на свещеника които пие и се тъпче на корем според мен става още по-силен още по голяма проверка за нашето смирение и любов.

Сега по темата.Аз също мисля някога третото дете да е осиновено.Не се страхувам от кармична обремененост.Ако не е то,то други обстоятелства в живота ми ще дойдат за да ме научат на нещата които бъркам.Не мога да избягам или да се скрия никога.Радвам се че и други имат същото желание като мен. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тя желае детенцето да расте с хора, които ще го обичат и то ще ги срещне. Ще срещне вас, мен или някой друг. Някой, който има възможност и голямо сърце да стопли живота му.

Какви са децата без родителски грижи? Търсещи, жадуващи любов.

Вярвайте повече в силата на Любовта!

Много често пишем за нея тук, остава и да повярваме в това, което пишем.

:sorcerer:icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона ,не сме нито бездушни, нито прости,ако бяхме такива изобщо нямаше да ни идва на ум за сираците.Желанието ми да приема в семейството си здраво и красиво и умно дете ,защото искам да запазя хармонията в личното си пространство (едновременно с това променяйки положително живота на някого),не мога да определя нито като бездушие ,нито като простотия.Приемайки болно дете аз бих натоварила себе си ,съпруга си ,бих обременила собствените си деца и стремежа и желанието ми да направя нещо красиво просто ще се изпарят ,незнам дали има смисъл от подобна постъпка и за кого тя би била "добро".А има и нещо друго не всеки е готов да приеме такова бреме чисто финансово ,психически и емоционално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наисатина е лесно да си добър, когато всичко около теб е добре, а в това българите сме особено силни.Винаги сме готови да изразим съжалението си към бедстващите, но ако може да си останем пред телевизорите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Добре, всичко е личен избор.

Но защо хората Там, Някъде мислят иначе и имат друго отношение към живота? А ние се притесняваме за малкия си свят, да не му нарушим блаженото спокойствие...

За мен всичко е симптоматично и очевидно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав си Вендор така е , призиви за благородност без да е проявена обаче от призоваващите.

Благодаря за мненията на wonderful , Диана и Буболече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исус дойде сред нас за да ни осинови, да ни направи деца на Любовта, мъдростта и свободата. Който осиновявя дете, върши неговото дело.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона, Вендор понякога с удоволствие чета отговорите ви - оригинални, логични ......., но този път не мога да се съглася с вас. Прекалено са силни думите ви за цялата ни нация. Хората, които наистина правят добро рядко говорят за него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исус дойде сред нас за да ни осинови, да ни направи деца на Любовта, мъдростта и свободата. Който осиновявя дете, върши неговото дело.

И...темата става разнопосочна. Да пишем, да мислим, да разсъждаваме.., но ако не сме наблюдавали пряко осиновявания, разсиновявания...ако не сме срещали погледите на някои осиновени, или чакащи осиновяване деца е по-добре да замълчим.

Спекулирането с благородството на този акт не е от вчера.Не мога да го свържа в никакъв случай с делото Христово.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязала съм, че осиновени дечица с течение на времето започват страшно много да приличат на осиновителите си, но чия карма носят - тази на осиновителите или на биологичните родители?

Своята си карма. Всеки носи само своята карма, той си я е избрал, той си я е натворил, никой друг. А в конкретния случай с осиновените деца, това също си е тяхната индивидуална карма - да бъдат изоставени и след това осиновени. Урок. Също и за осиновителите.

Като чета мненията по въпроса за осиновяването, виждам, че всички споделяте симпатия към такива решения, което много ме радва.

На Краси ще кажа само, че ние сме си деца на Баща си и никой не е дошъл да ни осиновява. Ние затова сме сродни души - от един род сме - роднини, родни братя, деца на Баща си. Само малко или много позаблудени, та се налага помощ от време на време. Заблудите пък от друг род идват, не от нашия.

А на този свят не всичко е свързано с делото Христово. Де да беше така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като започнах да чета темата ми стана много приятно - да видиш че и други мислят като теб. И аз съм готова да си взема дете, стига да мога да си го позволя финансово. Някои смятат, че парите не са най-важното нещо, но не мога да разбера родители на по 8-9 деца, които намират за нормално те да спят на дюшеци по земята и да носят дрехи, които са толкова много носени преди, че не се вижда каква е била дрехата, да ядат само пържени картофи или мекици, защото за това стигали парите. Лесно е да създадеш дете, трудно е да го отгледаш. А най-трудно е да го направиш правилно.

А иначе държавата както винаги я няма в тази ситуация. Нито да ускори процедурата, нито да подпомага финансово хората, които биха взели дете. Затварят тези малки душици в мръсни и стари сгради, разположени някъде далече, далече от света. Ако може никой да не чуе за тях - най-добре. Особено за децата с малформации. За съжаление това е наследство от предишните години, но днес власт имащите доказват, че са достойни наследници и не правят нищо за да променят ситуацията. А може би ако се дава възможност на хората да осиновяват или приемат такива деца, няма да имаме една потенциална група от проститутки и престъпници. Защото като станат на 18 и ги 'изритат' в обществото, което не познават за тях няма голям избор.

Всичко, което ни е нужно е някъде в нас. Само малко да го "поизровим" и ще стигнем до него.
:3d_137: Абсолютно съм съгласна с теб.

Мона, аз имам дете с увреждане и зная през какви ужаси се минава, заради невежеството и нетолерантността в обществото ни. Уж интелигентни и образовани хора са ме съветвали да се откажа от детето си. Но това за мен е недопустимо дори и като мисъл.

.......

Децата за много хора са бреме или просто начин да "вържат" човека до себе си.

За съжаление xameleona си права. И за двете неща.

Обществото ни не е готово да приеме хората с недъзи като нормални негови членове. Много често зад външния вид или физическия недъг се крият умни хора с добри сърца, готови да дадат и получат любов. Но ние не желаем да го видим. Защото така е по-лесно.

Мона зададе много хубав въпрос защо главно чужденци осиновяват деца с недъзи - ами защото на друго ниво е начинът им на мислене като общество, да не говорим за финансова стабилност. В САЩ, където процентът на деца със синдром на Даун е много висок, се счита за нормално да видиш и да имаш такова дете. Има специални държавни програми, подпомагащи родителите, и то не само за това заболяване. А при нас питат к'во е тва? А ако имаш дете с недъг те гледат сякаш си ненормален или най-малкото толкова мръсен, че не бива да те доближават.

Редактирано от AIM

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен ми става радостно и тъжно като чета мненията ви, приятели! И аз съм мислила за осиновяване, но когато бях на подходяща възраст, щях да дам на детето нещастно семейство... Моите собствени деца ми казаха, че е по-добре да го няма семейството, отколкото да наранява детето... И напълно съм съгласна с тези, които казаха, че не е достатъчно да осиновиш дете - важно е да успееш да го отгледаш с любов, макар и скромно, но все пак без напрежение. Децата са много чувствителни и веднага усещат дали са в тежест на родителите си. Това им нанася много по-голяма травма, виждала съм го...

Сега сме щастливи, домът ни е топъл, светъл, пълен със спокойствие и любов, но... вече ни е късно... Затова смирено посрещаме порасналите си деца по празниците, чакаме внуците, а през това време се радваме на племенниците си... :feel happy:

А за това дали всичко на този свят е свързано с делото Христово, мисля, че Ася и Илияна ни казаха кое НЕ е от Христос в нашия свят:

невежеството и нетолерантността в обществото ни. Уж интелигентни и образовани хора са ме съветвали да се откажа от детето си.

Децата за много хора са бреме или просто начин да "вържат" човека до себе си.

А при нас питат к'во е тва? А ако имаш дете с недъг те гледат сякаш си ненормален или най-малкото толкова мръсен, че не бива да те доближават.

Но като се замислих сега - и това май е свързано с Христос - Той за това е дошъл - да ни спаси от нашето собствено невежество и нелюбов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че си разбрала скрития смисъл на думите ми, Донка. Във вселената създадена от Бог, няма нищо случайно или излишно. Христос е въплътения Бог. А делото Христово, е дело по доизграждане и развиване на вселената.

Модераторска бележка: Моля пишете по-конкретно по темата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Принципно бях решил да не пиша повече в темата, но искам да споделя малко опит, който тук може би ще се илюстрира на "живо" ...

Опита се състои във следното - когато заемеш правилна и принципна позиция, никога не трябва да се притесняваш за последствията. Каквито и въпроси да ти задават винаги се намират достатъчно убедителни отговори, а често защитаващи обратната теза или си противоречат или стават смешни със обвиненията и със оправданията, които използуват в дискусията. (нямам предвид никой от тук пишещите до момента!)

Не предлагам да продължаваме този експеримент, но аз ще отговарям на всички мнения които опровергават или противоречат на позицията, която изложих по горе в четирите си мнения.

- за късметче - тук пише: " Въпросът за приемните семейства е разгледан още от В.Юго в "Клетниците" с образа на малката Козет и нейното пребиваване в кръчмарското семейство - така че да не бъдем крайни. От осиновители до осиновители също има разлика"

Принципно погледнато е вярно, че от осиновители до осиновители има разлика и могат да се намерят доста хора, които биха злоупотребили или биха били неподходящи родители. Добре! ... Но това, трябва ли да спира процеса на осиновяване ? Трябва ли да се пренебрегват заради 5-10% изверги, стотици честни и почтени семейства, на които не им се дава възможността да се грижат персонално за изоставени деца ?

Тук дори не говорим за понятието "приемно семейство", което навлезе от последните няколко години... Говорим за РЕАЛНИ осиновители, които се бламират през последните 20-тина години и не им се дава възможност да се реализират като родители !!!

Оправдания от рода на ... "за доброто на детето да не попадне в "лоши"ръце" са ... Да не би в домовете сега да няма хора подобие на "кръчмарите" от хановете, които експлоатират децата по най-безобразен начин ? Колко много случаи има на употребени сексуално деца от домакини, поддържащ персонал ??? Ами какво ще кажете за факти, които установяват, че над 80% от децата в подобни заведения са водили полов живот на крехката възраст до 10 години ? Това дали е насилие ? Манипулация ? ... Има доста репортажи и изследвания в тази насока.

Как да се процедира тогава ? - ПРОСТО Е !!! Дава се на всички желаещи, по някакви критерии децата за осиновяване, а след това се осъществява КОНТРОЛ! Да но разбираемо е, че един такъв контрол (наблюдение) може да се осъществи от много малка група хора при съвременната комуникация и Интернет и няма да може да се наливат пари в поддържане на големи персонали ... Знаете ли колко средства се отделят за учители, болногледачи, помощен персонал, възпитатели ??? Колосални средства (24 часа ангажираност) ! А да не говорим за оборудване, храна, дрехи, медикаменти ... Кому е нужна тази "грижа", за да не би евентуално някое дете да се озове на мястото на Козет ?!

- за Диана Илиева - пишеш тук :"а особено много са децата с увреждания, които пък са нежелани за осиновяване точно от българските семейства. Етническите българи не са склонни да осиновяват и деца от други етноси."

Това е абсолютно вярно, но статистиката (официална и всякаква!) казва, че осиновителите са повече от децата за осиновяване ! В групата на осиновителите има много ЧУЖДЕНЦИ, които решават този проблем с увредените деца и с децата от други етноси. Ако на тези чужденци им беше дадено да осиновят тези деца през 90-те години, репортажи за с.Неделино и изобщо за благотворителни кампании нямаше да има. Да, но "гениалният" държавен администратор измисли, че това е "опасно" за децата, за да не би те да се осиновяват за донори ... Та нали тези деца стават граждани на дадената страна ! РАВНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ - Американски, Френски, Чешки ...или каквито и да са там.

Службите осигуряващи контрол трябва стриктно да следят за това и да осъществяват контрол. Трябва да има сериозни договори обвързани със законодателството на дадената страна на осиновителя. Просто и лесно !

"Малко хора обаче са наясно и с друго - в домовете има прекалено много деца, които не могат да се осиновят, защото биологичните им родители не позволяват." Диана Илиева

Това е "НАШ" проблем за решаване (на политиците) и не бива да ни оневинява по-някакъв начин. В много страни биологичният родител се лишава от правото си на родител, след като той самият няма възможност да осъществи това право!

Малко ли са примерите на запад където работници от социални служби изземват деца, а след това са прекратяват родителски права ?

Защо тук в България да се слуша думата на един безотговорен родител, който иска някой друг да му отгледа детето ? за какво се ползват вече пораснали такива деца? - примери хиляди ...За експлоатация (работа), за кражби, продаване за сватби . Трудно (дори бих казал невъзможно) е да стане родител от един човек, който е изхвърлил детето си в някакъв дом за 10-20 години !

Накрая - Нека настоящето мнение да не се приема като персонална адресация за късметче или Диана Илиева. Не целя спор, но както вече казах,ще отговарям на всеки който пише по темата и най-вече защитава теза различна от горните ми мнения.

Никога не мога да твърдя, че съм прав на 100%, но определено тук ще проверим дали е в сила този опит, за който споменах в началото.

Поздрави.

п.п. За Любовта и "острия тон" , за "назидателност, обвинения, заплахи" , за приемливостта на нещата,които казваме, може би ще коментирам друг път и на друго място ,... защото излизаме извън темата.

Модераторска бележка: Това и следващите две мнения са преместени от тук

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола, защо смяташ че хората нямат права да осиновяват и че лошите там горе не им дават да осиновят? Няма такова нещо, работя по тази тема от 2003 година и имам наблюдения. Всеки има право да бъде кандидат -осиновител и след приключването на 3 месечен срок на проучване е вписан в РДСП, където очаква да бъде повикан. Лошото е обаче че повечето хара искат тяхното дете да бъде бяло със сини очи и руса коса а не всички деца са такива и се налага да чака докато се появи дете с характеристиката , която той или тя е описал в доклада. Имам няколко успешни осиновявания, без страх , без проблеми, всичко мина като по вода. Има и контрол след осиновяването социален работник посещава семейството през определен период и следи как се развива и адаптира детето. Съдейства на семейството при пробеми, консултира и подкрепя. Това стана възможно след промените от 2003.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

- за късметче - тук пише: " Въпросът за приемните семейства е разгледан още от В.Юго в "Клетниците" с образа на малката Козет и нейното пребиваване в кръчмарското семейство - така че да не бъдем крайни. От осиновители до осиновители също има разлика"

Принципно погледнато е вярно, че от осиновители до осиновители има разлика и могат да се намерят доста хора, които биха злоупотребили или биха били неподходящи родители. Добре! ... Но това, трябва ли да спира процеса на осиновяване ? Трябва ли да се пренебрегват заради 5-10% изверги, стотици честни и почтени семейства, на които не им се дава възможността да се грижат персонално за изоставени деца ?

Тук дори не говорим за понятието "приемно семейство", което навлезе от последните няколко години... Говорим за РЕАЛНИ осиновители, които се бламират през последните 20-тина години и не им се дава възможност да се реализират като родители !!!

Оправдания от рода на ... "за доброто на детето да не попадне в "лоши"ръце" са ... Да не би в домовете сега да няма хора подобие на "кръчмарите" от хановете, които експлоатират децата по най-безобразен начин ? Колко много случаи има на употребени сексуално деца от домакини, поддържащ персонал ??? Ами какво ще кажете за факти, които установяват, че над 80% от децата в подобни заведения са водили полов живот на крехката възраст до 10 години ? Това дали е насилие ? Манипулация ? ... Има доста репортажи и изследвания в тази насока.

Как да се процедира тогава ? - ПРОСТО Е !!! Дава се на всички желаещи, по някакви критерии децата за осиновяване, а след това се осъществява КОНТРОЛ! Да но разбираемо е, че един такъв контрол (наблюдение) може да се осъществи от много малка група хора при съвременната комуникация и Интернет и няма да може да се наливат пари в поддържане на големи персонали ... Знаете ли колко средства се отделят за учители, болногледачи, помощен персонал, възпитатели ??? Колосални средства (24 часа ангажираност) ! А да не говорим за оборудване, храна, дрехи, медикаменти ... Кому е нужна тази "грижа", за да не би евентуално някое дете да се озове на мястото на Козет ?!

- за Диана Илиева - пишеш тук :"а особено много са децата с увреждания, които пък са нежелани за осиновяване точно от българските семейства. Етническите българи не са склонни да осиновяват и деца от други етноси."

Това е абсолютно вярно, но статистиката (официална и всякаква!) казва, че осиновителите са повече от децата за осиновяване ! В групата на осиновителите има много ЧУЖДЕНЦИ, които решават този проблем с увредените деца и с децата от други етноси. Ако на тези чужденци им беше дадено да осиновят тези деца през 90-те години, репортажи за с.Неделино и изобщо за благотворителни кампании нямаше да има. Да, но "гениалният" държавен администратор измисли, че това е "опасно" за децата за да не би те да се осиновяват за донори ... Та нали тези деца стават граждани на дадената страна ! РАВНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ - Американски, Френски, Чешки ...или каквито и да са там.

Службите осигуряващи контрол трябва стриктно да следят за това и да осъществяват контрол. Трябва да има сериозни договори обвързани със законодателството на дадената страна на осиновителя. Просто и лесно !

"Малко хора обаче са наясно и с друго - в домовете има прекалено много деца, които не могат да се осиновят, защото биологичните им родители не позволяват." Диана Илиева

Това е "НАШ" проблем за решаване (на политиците) и не бива да ни оневинява по-някакъв начин. В много страни биологичният родител се лишава от правото си на родител, след като той самият няма възможност да осъществи това право!

Малко ли са примерите на запад където работници от социални служби изземват деца, а след това са прекратяват родителски права ?

Защо тук в България да се слуша думата на един безотговорен родител, който иска някой друг да му отгледа детето ? за какво се ползват вече пораснали такива деца? - примери хиляди ...За експлоатация (работа), за кражби, продаване за сватби . Трудно (дори бих казал невъзможно) е да стане родител от един човек, който е изхвърлил детето си в някакъв дом за 10-20 години !

...

Предлагам да продължим дискусията за изоставените деца тук, в тази тема.

По принцип споделям голяма част от казаното от Никола, но за мен нещата не са толкова прости, затова бих искала да дам и една малко по-различна гледна точка.

1. Относно родителите или други близки, които оставят децата си в дом, но не дават съгласие те да бъдат осиновени от други хора - не е задължително това да са някакви безотговорни, пропаднали хора, които не стават за родители.

Виждала съм много трогателни репортажи:

- за самотна майка, без жилище, с мизерни доходи, която буквално не е в състояние да осигури на детето си храна, лекарства и която с болка го оставя в дом, поне да е здраво, нахранено и на топло, а не да вехне пред очите й от болести и недохранване. Тази майка се бори и живее с надеждата, че след година или 2, или 3, ще си стъпи на краката, ще повиши доходите си и ще си вземе иначе така мечтаното дете при себе си - ако през това време обаче то е вече осиновено?! И често такава майка не би искала да ходи на свиждане при детето си, защото няма да може да го погледне в очите, няма да има сили да му каже, че пак няма да може да го вземе при себе си, въпреки сълзите и молбите му.

- за едно многодетно семейство - децата бяха останали и без двамата си родители. Най-голямата сестра, вече 19 годишна, работи, на две места и успява с помощта и на общината да се грижи за 3 от по-малките си братя и сестри; но имаха още 2 по-малки, за които нямаха сили да ги вземат също от дома. Всички деца от това семейство живееха с надеждата един ден да могат да се съберат заедно.

2. Не разбрах чий е проблема - наш или на политиците и от какво не ни оневинява. Но за мен чувството за вина е излишно, неградивно. Ако искаме нещо да се промени, то единствения начин е да направим нещо по въпроса - в случая примерно може да се създаде гражданска инициатива за промяна на законодателството в определна насока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×