Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

350.Той е реченият-НБ, държана на 7 април 1929 г. София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва на Царството

Той_е_реченият

Молитвен наряд за край:

Нека от сърцето ми любов жива да блика

Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисли. Ела, оправи сърцето ми, любов жива да блика. Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен Добродетелите, които отначало си вложил в моята душа, и аз ще приложа всичките си сили за изпълнението на Твоята Воля. (3 пъти)

 

„Защото той е реченият от пророка Исайя.“ (Матея 3:3)

”Той е реченият.” – Когато пророкът казва някаква истина, тази истина има дълбок смисъл. Пророкът не е невежа. Мнозина мислят, че пророците са излезли от народа и са били прости хора. Не, пророците са били най-учените хора на времето си. Те били посветени в тайните на битието. Заблуждение е да се мисли, че простият човек може да стане пророк или светия. Простият човек не може да стане нито пророк, нито светия, нито праведен. Тъй щото, за да разбере истината, човек непременно трябва да бъде праведен.

Има два вида истини в света: едните са човешки, т.е. относителни, а другите са Божествени, т.е. абсолютни. Тези истини се различават в последствията си. Който живее в човешките истини, той започва като цар, свършва като просяк; започва като млад, свършва като стар; започва като учен, свършва като последен невежа. Който живее в Божествените истини, той започва като прост, като обикновен човек, свършва като цар; започва като стар, но в края се подмладява; започва като невежа, свършва като учен. Това са две положения диаметрално противоположни едно на друго. Когато живее по човешки, огънят на човека ту пламва, ту загасва, не е непреривен. Когато живее по Божествено, огънят на човека постоянно се разгорява. Когато говоря за огъня на живота, подразбирам светлината на човешкото съзнание, или силата на неговата любов, или възвишеното, красивото, великото, за което човешкият дух копнее. В Божествения живот има отношения на братство, на равенство, а в човешкия живот такива отношения не съществуват. Когато някой дойде при тебе и пожелае да го поставиш на стъпалото, на което ти се намираш, този човек трябва да се запита, подобен ли е на тебе, за да види, има ли право да изисква това място. Според Божествения закон, всеки ще заеме това стъпало, което отговаря на неговото развитие. Когато се борят за братство и равенство, хората трябва да знаят, че братството и равенството са величини, които принадлежат на Божествения свят. Неравенство и отсъствие на братство срещаме само в човешкия живот. Когато срещнете неравенство между хората, ще знаете, че сте попаднали в свят, който борави с неопределени, с изменчиви величини. Запример, в математиката, според правилата за изваждане, ние вадим малки числа от големи, а не обратно. Обаче, има случаи, когато от малки числа вадим големи. Хората знаят това нещо в обикновения живот, додето се простират техните търговски отношения на взимане и даване. Щом дойдат до психическия, до идейния живот, тази математика спира, и те се намират пред една област, наречена ”terra incognita.”

Съвременните учени и философи се натъкват на области из науката и живота, които наричат ”terra incognita.” и като кажат ”теrra incognita.”, считат, че много нещо са казали. Има ”terra incognita”, т.е. непозната земя в света, но тя е само за простите, за невежите хора. Когато запитат някого по известен въпрос от науката, той казва: Аз не зная нищо, Господ знае, как е поставен този въпрос. – Така е, но за нас не е важно само това, което Бог знае; за нас е важно да знаем, че Бог е създал света, но да знаем, как е създаден светът, върху какви закони е построен и как да спазваме тези закони. Хората създават свои закони, свои разбирания и теории и се мъчат да подчинят природата на своите закони и теории. От хиляди години насам човечеството се отклонило, вследствие на което всички хора и до днес още продължават да правят същите погрешки, каквито са правили техните предшественици, деди и прадеди. – Какво трябва да се прави сега? – Всички хора трябва да се върнат назад, да дойдат до мястото на своето отклонение и да поемат правия път, от който са се отклонили. Съвременните хора са дошли вече до края на пропастта, и ако направят още една крачка, ще се намерят в пропастта, в гъстата материя, отдето мъчно могат да излязат. Тази пропаст не е нищо друго, освен тъй наречената 13 сфера, най-гъстата материя в света, в която попадне ли човек веднъж, мъчно излиза на бял свят. Ето защо, всички разумни сили, които ръководят човечеството, спират го там, и казват, че трябва да се покае. Какво нещо е покаянието? – Покаянието подразбира човек да престане да върши онова, което води към пропастта. Ако не престане да върши това нещо, той е осъден да изгуби живота си. Може ли след това да се нарече умен човек онзи, който не мисли право и изгубва живота си?

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Кой е той? – Две предположения могат да се направят: или че реченият от пророка Исайя е Йоан Кръстител, или че е Христос. Външно погледнато на въпроса, може да се говори, че реченият е или Йоан Кръстител, или Христос, но вътрешно погледнато, не може да се говори така. Защо? – Защото учението на Йоан Кръстител и това на Христа коренно се различават едно от друго. Методите им са съвършено различни. Йоан кръщаваше с вода, а Христос – с огън. Когато дохождаше някой при Йоана, той му казваше: Понеже не си достатъчно измит, т.е. не си кръстен, както трябва, ще се кръстиш от мене с вода. Който иде след мене, той ще те кръсти с огън. Добро нещо е човек да се измие с вода, но когато болният се измие с вода, а болестта му остане в него, измит ли е той, както трябва? Когато великият живот влезе в нас и внесе в душите ни радост и веселие, това значи, че сме минали през животворната вода, кръстили сме се в нея и сме оживели...

Той_е_реченият

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря !

 Той е реченият 7 арил 1929 г. София – Изгрев

– Как ще се оправи света? – Един начин има, по който светът може да се оправи. Той е Божествен начин, достъпен за всички хора. – Може ли светът да се оправи? – Невъзможното за човека е възможно за Бога.  Това се отнася, обаче за разумния човек.

Ще приведа един митически разказ от времето на цар Соломон-Ра, да видите в какво седи разумността. Соломон-Ра имал една красива дъщеря, наречена Адита, за която се явили кандидати двама царски синове: единият от тях се казвал Ариман-Дез, а другият – Ели-Ра. И двамата били влюбени, трябвало да се състезават за нея. Тя им казала: Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моят избраник. Те хвърлили жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Жребието паднало на Ели-Ра. Състезанието започнало: Ели-Ра се превърнал в шаран и влязъл във водата. Ариман-Дез се превърнал в акула, влязъл във водата и започнал да гони шарана. Като се видял на тясно, шаранът излязъл от водата и се превърнал на гълъб. Акулата се преобразила на сокол, който започнал да гони гълъба. Като видял, че и това положение няма да го спаси, гълъбът слязъл на земята и станал овца. Соколът пък се превърнал на вълк. За да избегне това положение, овцата се превърнала в кокошка, вълкът се преобразил в лисица. За да стане невидим за неприятеля си, Ели-Ра се превърнал в житно зрънце. Ариман-Дез се превърнал в кокошка и се завтекъл да клъвне зрънцето. В този момент Ели-Ра се превърнал в човек и хванал кокошката за главата. По този начин Ели-Ра победил Ариман-Дез. И двамата царски синове били адепти, единият от тях принадлежал към Бялото братство, а другият – към черното. От този пример се вижда, какво голямо състезание съществува в света. В това състезание се подчертават двата различни метода, с които си служат Бялото и черното братства. Ако станеш шаран, акула ще те гони; ако станеш гълъб, сокол ще те гони; ако станеш овца, вълк ще те гони; ако станеш кокошка, лисица ще те гони; ако станеш зрънце, кокошка ще те гони. И най-после, от зрънце ще се превърнеш на човек – своята първоначална форма, и ще уловиш кокошката за главата. Тези форми, през които минали двамата царски синове, са символи, които трябва правилно да се преведат. Като дойдете до житното зрънце, то е последният и спасителният процес на самопожертване. Когато дойде до самопожертване, човек трябва да разбира Божиите закони, за да може да работи с тях. Това не значи, че сегашните хора не разбират Божиите закони, или че не вярват в тях. Те вярват в Божиите закони, вярват в Бога, но като дойдат до приложението, да пожертват всичко за Бога, там спират. Казвате, че вярвате в църквата, но като ви запитат готови ли сте да пожертвате всичко за църквата, пак се спирате. Щом дойдете до някакво препятствие, спирате. Такова нещо представя човешката вяра. Тя е относителна вяра. Абсолютната вяра пред нищо не се спира. Тя води човека в абсолютен свят, дето съществува само радост, веселие мир и любов. Съвременните хора се страхуват, че ако станат вярващи, ще изгубят живота си. – Това е човешко разбиране, човешка вяра. Има човешко разбиране за нещата, има и Божествено разбиране; има човешка религия, има и Божествена религия. Тези неща са диаметрално противоположни едни на други. В това отношение, съществува светски материализъм, съществува и религиозен материализъм. Ако се каже на съвременните проповедници да вземат торбата и тояжката си в ръка и да тръгнат от град в град да проповядват Христовото учение без пари, от любов само, колцина от тях биха дигнали знамето на Христа? Тази е причината, поради която християнството не е в сила днес да постигне своята задача. Днес християнството, християнската църква и разбиранията на съвременните хора се поставят на изпит да видят, какъв процент от всичко това ще издържи.

*****

Преди две хиляди години евреите се поставиха на изпит да се провери, доколко те познават Бога, но не издържаха. Те срещнаха Христа на пътя си, но Го разпнаха. През времето на общоевропейската война, съвременните християни се поставиха на изпит да се провери, доколко Христовото учение беше легнало в основите на техния живот, но и те не издържаха. Те бяха в състояние да предотвратят войната. Ако цялото духовенство и всички християни бяха се обърнали към Бога с обща молитва, войната щеше да бъде предотвратена – никаква война нямаше да стане. Мнозина подържат идеята, че войните се допущали от невидимия свят, с цел да се изтребят грешните хора от земята. – Оставете този въпрос настрана. За вас е важно да вярвате в Божествената църква. – Де е тази църква? – Тя е в Божествения свят, дето живеят всички добри, праведни хора, всички адепти и светии, които са завършили своето развитие на земята. Тази църква се нарича Царство Божие. Казано е: ”Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.” Никъде в Писанието не е казано, че Бог благоволява в тази или в онази църква повече, отколкото в другите. Който върши волята Божия, той има Божието благоволение.

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Ако искате да вървите в правия път, да напредвате, всеки ден трябва да придавате по нещо ново в живота си. Както всяка капка вода се стреми да се върне в морето, отдето е излязла, така и всяка душа се стреми да се върне към Бога, отдето е излязла. Вие нямате представа, какво велико бъдеще ви чака!

Много Богове са си създали хората, но един е истинският Бог, от Когото животът е произлязъл. Всяка земя, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава. Всяка култура, която не изпълнява волята Божия, се заличава. Всяка държава, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава. Всяка държава, която се подчинява на Божиите закони, се благославя.Така е било, и така ще бъде.

Всеки трябва да намери Христа, защото Той внесе в живота закона на любовта, който разрешава всички противоречия. Вие сте търсили щастието в калта, в снега, и в праха, но нийде не сте го намерили. Сега ви остава едно: да влезете в Божествения път, който е път без кал, без сняг, без прах. Влезте в този път без прах, за да може умът ви да се освободи от всички смущения. Влезте в този път без кал, за да се премахнат горчивите чувства от сърцето на човека. Влезте в този път без сняг, за да може грубата, желязна воля на човека да отстъпи пред любовта. Днес желязната воля управлява и изтезава хората. Влезте в пътя на любовта, дето няма кал, сняг и прах; седнете на зелената росна трева, при ароматните цветя, и се унесете в гласа на пойните птички и благословението на ангелите и светиите, които живеят и проповядват Живия Господ. Този е пътят, по който могат да се разрешат социалните въпроси на живота. При това положение никой няма да се страхува от бъдещето, от това, което го очаква. Всеки ще бъде Син Божий и каквато работа започне, ще я свърши успешно. За праведния не е важно, какъв трябва да бъде и с какво ще се занимава. За него всяка работа е на мястото си. Той всичко може да бъде, всичко може да прави, и всички мъдрости са достъпни за него. Той ще разполага и със знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче, има нещо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят – благото на праведния.

Той_е_реченият

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×