Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Синева

Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/

Recommended Posts

Обща информация:

Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. От София до обекта може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали и София-Хасково-Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. "Студен кладенец", построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт.

Легенда и историческа реалност:

Орфей и орфизма

Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа.

Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога намузиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.

Пак от гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.

Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис. А това събитие навежда към по-ранното ниво на митологизиране на Орфей. Защото със сигурност се знае, че той е от тракийски произход и е играел важна роля в слабо познатата тракийска религия. Не случайно в античното изкуство Орфей винаги се изобразява в тракийски дрехи, а целият му живот преминава в земите на траките. Изглежда, че в тяхната митология той по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности. В съвременната наука се смята, че героят е вдъхновител на цяла философско-религиозна система, получила името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. По-късно доктрината се разпространява в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори. Това е чисто аристократична концепция, основана върху дионисиевите мистерии. В древността тя се е предавала изключително чрез устния епос, оформил необходимите предпоставки за появата на образа на царя-първородител; на царя, осигуряващ плодородието; на царя-жрец и антроподемон; на съвършения и безсмъртен цар, бог на себе си и първожрец за своя народ.

Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

Източник

Филм за Перперикон - www.data.bg (за да ви се отвори страничката с филма трябва да сте се регистрирали в сайта, а за да го "свалите" ви е необходима програма за Downloads - Torrent Client)

Какво мислите за Свещеният Град Перперикон?

А за Дионисис и за Орфей?

Поздрави!

:smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава тема :thumbsup: Благодаря

За съжаление не успях да го посетя в края на това лято. Исках да отида до Беленташ и Перперикон, но не съм шофирала по магистрала и не посмях да тръгна. Но ако е рекъл Бог напролет са едни от местата за посещение по план.

Чувала съм от една сестра от Бялото братство, че Родопите са вълшебно място, с уникална природа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О! За Белинташ ти трябва доста здрава кола и сериозна доза шофьорски кураж. Наистина, на родопчани тези пътища не им правят кой знае какво впечатление, но като се добереш до там, направо си вече пречистен!

А Перперикон е много особено място! Не може да се опише с думи! Стъпваш по място, обитавано от кажи- речи 8 000 години! Помнещо последната битка на поредното късче българска земя, паднало окървавено под ятагана на безжалостен нашественик... мислиш за агонията, продължила близо 150 години ... Виждаш "грижите" това да се забрави сега... Идваш от модерен град, в който една сериозна част няма канализация и се наводнява от редовен пролетен дъжд, и се движиш из останките на дворец- град, до ден днешен перфектно отводнен и впечатляващо водоснабден. Накъде сме вървяли 8 000 тодини? Напред? Назад? Настрани?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E-e-e! Като майтап- бива, но все ми се струва, че има неща, с които е по- добре по- сериозно да се отнасяме... Че като не знаем с какво да си правим майтап, така няма да знаем и с какво да сме сериозни! А Белинташ и Перперикон заслужават да бъдем и сериозни, и грижовни, и паметливи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като тревога е добре. Нека всеки от четящите отиде и види, преживее, може някога с нещо да помогне. Поне да не забравяме. Поне да не простеем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетете книгите на Йорданка Николова ''Съкровища на тракийските царе''.Е там истините са са повече 81% не са като Иванушка и баба Яга 45% или мислите че там няма скрити истини

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязахте ли трите вида градежи в Перперикон? Изумително! Най-старият градеж (датиран на повече от 4000години) е най-добрия: идеално скроени огромни каменни блокове, перфектно подредени без никакво свързващо вещество; после следващите стопани по римско време (от преди около 2000години) са решили, че една врата не им е нужна и са я зазидали, вече не толкова перфектно, с малко по-малки и не толкова добре оформени блокове + малко хоросан; накрая средновековния надзид и допълнително построената стражева кула - съвсем мърляво изпълнение: дребни камъни, с неправилна форма, нахвърляни безразборно в много хоросан.

И аз си задавам въпроса на Багира - накъде вървим вече 8000 години?

Каква е бил начинът на скрояване и поставяне на изчисленото до милиметър място на тези огромни каменни блокове? Гранитът не се поддава лесно на обработка; по тази причина и се е запазил толкова хилядолетия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
http://www.kolibka.com/download.php?mid=3640- един хубав научно- популярен филм за Перперикон. Достъпът е напълно свободен. Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този линк, дето съм го дала, не действа както си мислех, че ще действа. Обаче нищо по- добро не мога да предложа от ето това: http://www.kolibka.com/mini/index.html---цивилизации---осмият филм е "The holi city of Perperikon"

Така поне попадате където трябва. Извинете ме за дървената връзка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

така че, независимо дали ни харесва или не, дали ще приемем или не, християнството започва да се развива хилядолетия преди да възникне египетската култура (Орфеевия завет е по-стар спрямо най-дравните египетски текстове с около 2000-2500 години, и с около 5000 години от Мойсеевия завет...)

Кристиян-темата "Библията"

Не разбрах коя е връзката на Орфей с християнството. :hmmmmm:

Но за това, че Орфей и Мойсей имат връзка с египетската култура съм чела. :dancing yes:

По време на новото царство(в Египет) двама велики Посветени, изучили тайните науки в храмовете на Египет, тръгват да разнасят знанието и вярата в Единния Бог на Светлината. Първият е Мойсей, който разпространява монотеизма сред еврейските племена на Израел. Вторият е Орфей, който се отправя към тракийските земи на Балканският полуостров. Тайните школи в Египет, основани от Тот(Хермес) в най-дълбока древност, остават да съществуват само за Посветените.

Мариана Везнева-"Зад завесата на времето"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ранното християнство по българските земи

Венцислав Каравълчев

Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село Елешница е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с.Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.

Историята засега не може да отговори с точност, кога точно се е случило това, но намерените основи на девет раннохристиянски храма (ІV-VІв.) е най-убедителният аргумент за ранната християнизация на региона.

Районът на селището с хубавото си местоположение и топлите минерални извори е привличал обитатели от най-дълбока древност, като жителите му от периода на неолита са ни оставили едно от най-древните ювелирни минерални изделия в света, един уникален зооморфен амулет от зелен яспис (змийска глава). Първите известни нам обитатели на селището – траките също са оставили много следи в района, като безспорно тези от християнския период са най-значителните.

Едно от най-забележителните открития от този период е надгробна мраморна плоча с размери 118 см. височина и 0.30-0.50см. ширина, с надпис, намерена до олтара на една от църквите. Надписът е разчетен от големия български учен проф. В. Бешевлиев. Тринадесетте реда на надписа говорят за една придворна дама от свитата на император Юстиниан І, която е летувала, лекувала се е и е починала тук. Надписът ни казва също и името на селището – ИЛИОПОЛ (Град на Слънцето), както и името на храма, чието построяване тя е организирала преживе – Св.ап. Андрей Първозвани. От изключителна важност е и фактът, че надписът е датиран “според първия индиктион, 12 години на Юстиниана и консулството на Флавий Йоан”. Изчисленията на проф. Бешевлиев показват, че надписът е съставен на 12 юни 538 г. Според свидетелството на Прокопий Кесарийски импер. Юстиниан І предприема мащабно строителство в провинция Родопа, за да възобнови разрушеното и укрепи незащитеното от набезите на варварите. Ние не знаем дали Илиопол е сред селищата, обект на това строителство, то не е сред изброените от Прокопий. Фактът, че е било посещавано от такива знатни особи, недвусмислено говори за неговата популярност в Константинопол и че вероятно още преди управлението на Юстиниан І за неговото укрепване са били взети специални мерки. Така то устоява на големите нашествията ІV-VІв. на готи, келти, хуни и тн. за да стане жертва впоследствие на славянското завоевание (най-вероятно на племето смоляни), които ще възкресят по-късно част от разрушените от тях църкви и селище, но вече под името Небуш - (вероятно далечна реминисценция или свободен превод на Илиопол).

---

Епископ Никета започва от Перперикон покръстването на Родопите

Новооткритата църква от V в. на Перперикон

През 378 г. жестокото племе на готите нахлува в балканските предели на Византия. Водени от вожда си Фритигерн, те опустошават земите на Тракия и цялата Родопска област. На 9 август готите разгромяват край Одрин римските легиони и убиват самия император Валент. Следва ново безжалостно разграбване и опожаряване на балканските провинции и особено на техните южни дялове. Свещеният скален град Перперикон също е превзет и изгорен в тази смутна епоха. Част от крепостните стени и сградите му са разрушени, а много от храмовете - опожарени.

Още в началото на V в. Перперикон се възражда по-красив отпреди. Старите крепостни стени са възстановени, издигнати са и нови, които подсилват защитата на хълма. Отново функционира инфраструктурата на селището. Археологическите находки представят богатството на града - красива керамика, интензивна монетна циркулация, накити. Откритите златни монети и части от диадема на патриций затвърждават нашата представа за значението на Перперикон в този период.

С приемането на християнството на Перперикон се появяват църкви. Едната от тях е бившият езически храм в източната половина на Акропола. А едно археологическо откритие от 2004-2005 г. коренно промени представите ни за свещения град. Става дума за великолепна еднокорабна базилика недалеч от главното водохранилище в най-високата част на хълма. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предишните антични строежи. Първоначално подът на църквата е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част са запазени седалките на т.нар. синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше първият признак, по който откритата сграда бе определена като епископски храм.

Истинско чудо на изкуството е великолепно съхраненият епископски амвон - трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това откритие е единствено по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.

От запад е прибавен широк притвор, а от север - кръщелня. Тъй като повечето от езичниците, покръствани в новата вяра, са били възрастни, топели се до кръстав дълбок басейн издълбан в скалите. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните били поливани при ритуала. Край храма се е оформил цял жилищен комплекс, свързан с дейността на обитавалия там епископ и неговото обкръжение.

Кой е обаче човекът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? Архитектурният план на храма и една щастлива находка ни позволиха да датираме много точно сградата. Металният детектор долови в зида на постройката монета, изпусната от нейните създатели при строежа. Тя няма нумизматична стойност, но е с невероятно значение за историята. Монетата е на последния владетел на Западната Римска империя Хонорий (395-423) и сочи, че храмът е построен не по-късно от началото на V в., което го прави най-ранната църква, откривана досега в Родопите.

Това се превърна в прекрасно доказателство на една хипотеза, изказана от нас преди години. Става дума за идеята, че именно от Перперикон е тръгнало покръстването на родопското население. Според написаното от епископ Павлин Нолански житие то е извършено от видния християнски мислител и мисионер Никета Ремесиански през 393-398 г. Добре се вижда, че хронологически изграждането на църквата съвпада с това събитие. Цяло столетие Великата планина е убежище на езичници докато в равнинните райони на Римската империя новата религия вече господства навсякъде. Всички опити за покръстване на бесите се оказват неуспешни и завършват трагично за мисионерите. Тогава с делото се заема епископ Никета, който вече има опит в различни мисии сред езичниците.

Житието картинно разказва как кръстителят превръща бесите от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отколешен поминък - ваденето на злато от недрата на планината. Може би най-важно е обаче споменаването, че епископ Никета умеел да прави храмове в живите скали. Това сведение без съмнение насочва към старата традиция да се изсичат сгради в каменните масиви. Езичниците стават християни, но запазват своите наследени от незапомнени времена умения. А новооткритата църква на Перперикон е точно такава - основите са частично издялани в скалите, а нагоре са продължени с каменни зидове.

Вселенската патриаршия в Константинопол прави още една отстъпка, за да вкара бесите в правата вяра. Тя разрешава на епископ Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски,

въпреки че догмата изисква те да бъдат четени само на свещените езици - гръцки, латински и еврейски. До този момент такова изключение е правено само за народа на готите, чиито епископ Улфила извършва превода на техния език няколко десетилетия по-рано. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените писания на езика на бесите е станало на Перперикон, може би в сградите от комплекса край базиликата.

Няма нищо чудно в това, че именно от стария храм на Дионис започва кръщението на непокорните планински траки. В цяла Европа мисионерите избират светилищата на древните богове, откъдето тръгва смяната на вярата. Нашите разкопки доказаха, че след началото на V в. овалната зала в древното светилище на Перперикон е затрупана съзнателно с няколко метра пръст. В нея са закопани големи керамични делви за съхраняване на хранителни припаси. Така мястото, на което някога е стъпвал кракът на Александър Велики, е превърнато в един обикновен склад.

---

Бесите четат Библията на тракийски език

Император Константин Първи Велики

На 24 февруари 303 г. прочутият гонител на християнството, римският император Диоклециан, издава едикт за забрана на религията, проникнала вече до всички кътчета на огромната империя. Само десетина години по-късно един от претендентите за имперския трон, Константин, побеждава с помощта на християните в армията и утвърждава едноличната си власт. Християнството е признато за основна религия в Римската империя.

Утвърждаването му обаче далеч не става безболезнено. През IV в. в планината Родопи не се променя нищо. Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина. Тези вкоренени старинни вярвания дълго не позволяват на християнството да се наложи като официална религия. Може би за неговото навлизане допринася отчаянието на местните жители вследствие на бурните исторически събития през IV в. Могъщата Римска империя неочаквано става плячка на страшни варварски нашествия. Притискани от несметните пълчища на хуните, племената на готите нахлуват на Балканския полуостров. Особено фатална е датата 9 август 378 г., когато, водени от свирепия Фритигерн, те разбиват край Адрианопол (Одрин) римляните и убиват император Валент. Балканските провинции са опожарени и опустошени и тази участ не отбягва Родопите.

В самия край на века настъпва известно успокоение, дало възможност на Източната Римска империя, наричана в съвременната наука Византия, да се обърне към вътрешните си проблеми. Християнски мисионери се насочват към многобройните области с полуезическо или въобще неприело новата вяра население. Според написаното в 409 г. житие от църковния историк Павлин Нолански към Родопите се насочва мисията на Никета, епископ на Ремесиана(днес Бяла Паланка в Източна Сърбия). Именно при него започва масовото кръщение на планинците, продължило през целия V в. В житието е неприкрита радостта на християнските мисионери:

"...Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд: нали златото, заради което претърсваха земята с ръце (т.е. копаят в рудници - б.а.), Недостъпните и кървавите по-рано планини сега закрилят превърнатите в монаси разбойници, станали питомци на мира."

За да стане по-леко приобщаването към християнството дори е допуснат компромис, направен преди това единствено за готите. Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски. Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир".

Естествено днес е трудно да се локализира местонахождението на тази древна обител. Защо обаче това да не се е случило в свещения град Перперикон. Археологическите проучвания в целите Родопи показват, че християните не унищожават старинните тракийски светилища, а напротив, унаследяват ги и ги превръщат в църкви. Едва ли би имало по-подходящо място от търсения на Перперикон прочут храм на бог Дионис.

проф. Николай Овчаров

---

Епископ Никета Ремесиански покръства непокорното тракийско племе беси.

От Перперикон епископ Никета е започнал покръстването на Родопите.

През 2005 г. на Перперикон бе направено изключително откритие. На самия връх археолозите разкопаха най-ранната известна до този момент църква в Родопите. Изпусната от строителите монета в основите свидетелстваше, че храмът е бил построен в самото начало на V в. Това с голяма степен на сигурност го свърза с прочутата мисия за покръстване на Великата планина, водена от видния християнски просветител епископ Никета Ремесиански. Оказва се, че приемането на новата вяра сред тракийското племе беси, населявали Родопите, е започнало именно от древния езически храм на тракийския Дионис, скрит в предишните години точно на Перперикон.

Локализирането на уникалния култов център стана логичен завършек на усилията на археолозите, проучващи от десетилетия историята на християнството в Родопите.

"Двадесет години след разпятието на Христос апостол Павел преминава от Мала Азия през Троада към Родопите. За първи път той стъпва на европейския бряг в град Филипи - недалеч от устието на река Места (сега развалини). Малцина знаят, че по онова време този град е бил изцяло населен с траки. И първите хора, които виждат апостол Павел, а заедно с него и Сила, Тимотей и евангелист Лука, са траките. Това е станало в 50-ата или 52-ара година след Христа.

Ние можем да посочим, макар и не поименно, първата жена в Европа, приела учението на Христос. Това е млада жена, жрица, носителка на Орфеевия огън. Траките, които са посрещнали апостол Павел, не са искали новата вяра, но тази жена, след като видяла как нападат Апостола с камъни и тояги, застанала пред тях и извикала със силен глас: "Тия човеци са раби на Бога Всевишния и ни възвестяват път за спасение!"

Това е и първата победа на християнството в Европа.

През I и II в. християнската вяра се бори за място под слънцето, през III в. замира поради жестоките Диоклецианови гонения, а през IV в. избуява с нова, още по-голямата сила.

Първоначално траките са се съпротивлявали както срещу римляните, така и срещу християнството. Най-елитното тракийско племе - бесите - се съпротивлява най-яростно. Само то е било писмено и най-скъпи за него са били Орфей и орфизмът.

Едни от първите християнски мисионери, потърсили път към сърцата на родопчани, са присадили християнската вяра върху пъпка от Орфеевия корен - създали иконата "Св. Орфей", която поставяли до образа на Спасителя.

Първият покръстител на родопчани се нарича Никита Ремесиански (IV в.). България все още не съществува като държава, но в Родопите има много християни още от I в. след Христа.

Никита Ремесиански е със сан епископ, учил е в Рим и е проправял първите бразди на вярата в Солун, Епирския бряг, Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Рим го изпраща при бесите със специална мисия - да ги въведе в християнската вяра. Той престоява при тях много години, изучава езика им (езика на траките, който умира напълно през VI в.). Написва 6 книги, които са документ за приемането на християнската вяра по българските земи. Освен епископ Ремесиански е бил и поет. Написал е "Поема за кръщението на бесите". Тази поема представлява за нас своеобразен "нотариален акт" за приемане на вярата по нашите земи.

451 години преди покръстването на българите от Борис I в Родопите християнската вяра вече е официална (бесите приемат християнството през 414 г.). Затова тази планина освен Орфеева планина се нарича още Кръстата гора и Кръстова гора. Оттук като ветрило вярата се разпространява към Черно море, Странджа, Филипопол, Сердика. Родопски мисионери достигат чак до територията на днешна Русия и Украйна.

Загадката, която стои пред нас, е на какъв език е проповядвал епископ Никита Ремесиански?

Траките не са знаели езика на римските завоеватели и не са го желаели. За да стигне до сърцата на родопчани, високообразованият епископ превел богослужебните книги на бески език (жреческия език на траките - беси). А това означава, че бесите са имали своя писменост!

Повечето български учени наричат траките "безписмен и безкнижен народ". Но такива велики личности като Еврипид, Платон, Хераклид пишат, че "на тракийски таблички е записано Орфеевото слово". Което говори, че траките са имали собствена писменост, която е съхранявала тайните знания на Орфей и орфизма.

На кръста, над главата на Исус, е било изписано на еврейски, латински и гръцки "Исус Назарянинът, юдейският цар". Тези три езика са и канонизирани. Но нека помислим: надписът на латински език е там, защото това е езикът на властниците (римляните), юдейският надпис - за да бъде прочетен от народа. А защо е било необходимо да има надпис и на гръцки език? Не е ли бил третият надпис на коптски или финикийски език, от които е възникнал гръцкият?

И защо, след като умира езикът на траките, преведените на бески език богослужебни книги биват укрити при коптите в Египет? Бесите и коптите са стари цивилизации, които са се подкрепяли и са съхранявали взаимно своите културни и религиозни светини.

Ще цитирам едно древно историческо известие: "Тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V в. на свой език книгите на Светото Писание и извършвало богослужение на свой език. Известен разпространител на християнството между бесите е бил Никита Ремесиански."

Колко хубаво би било, ако имахме потвърждение на това! След като вървях 40 години по стъпките на Орфей, тази година - 2002 - ме дари с една находка: открих (с помощта на местни хора) КАМЕННА ПЛОЧА С ИЗПИСАНИ 978 БУКВИ на неизвестна писменост. Тя е укривана хилядолетия и може да се окаже най-старият писмен паметник по българските земи. Каменната плоча е в района на Перелик, до село Гела. Оригиналът е запазен, а аз направих копие, което съхранявам. За себе си нарекох тази плоча "Раждането на азбуката". На нея има издълбани в тяхната смесица букви от пет азбуки: коптска, финикийска, латинска, гръцка и кирилица. В процентно съотношение най-много са коптските и кирилските букви, а по-малко финикийските, латинските и гръцките. Този факт отново показва родството между коптите (коренните жители на Египет) и бесите (коренните жители на Родопите).

НАМИРАМЕ СЕ НА ПРАГА НА ЕДНО ОТКРИТИЕ. То скоро ще даде отговор на въпроса, защо много езиковеди твърдят, че родопските говори са най-близки до Кирило-Методиевия език. Ще се изясни и това, че светите братя Кирил и Методий са взели подобна или именно тази писменост за основа, за да създадат кирилицата и глаголицата. В района на връх Перелик (2191 м) са открити и две други плочи с писменост, подобна на глаголицата.)

Кирилицата и глаголицата са изградени върху стари тракийски азбучни подложки, присадени са към тракийския корен и благодарение на тях християнската вяра успява да се утвърди по българските земи. За мен каменната плоча от Родопите е уникален писмен документ, за който в бъдеще ще се говори много."

Из книгата на Н. Гигов "Орфей и Христос"

---

Свещеният град на българите се е наричал Хиперперакион, но византийски историци са го съкратили в хрониките си като Перперакион или Перперикон.

Както знаем древните българи са имали култ към Светлината - през деня олицетворявана от Слънцето, а през нощта - от Огъня. На специални за целта олтари бесите са наливали вино в огън и така са извършвали своите ритуални предсказания. Хиперперос или хиперпюрос от гръцки език се превежда като свръхогнен.

Свещен град на древните българи.

Храм на Светлината.

Олтар на Огъна.

Светилище - това е Перперикон.

На две места в България съм се почувствала наистина у дома си - Белинташ и Перперикон.

Тракия и Родопа с нищо на света не бих ги заменила!

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А сега да попитаме г- н професора Николай Овчаров, страстно ратуващ да стане достоен редови член на траколога Китов в интерпретациите:

1. Г-Н ОВЧАРОВ, КОЕ ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА НАРЕЧЕТЕ СВЕТИЛИЩЕТО КРАЙ СЕЛО ПЕРПЕРЕК -“ПЕРПЕРИКОН”? Промяната на топонимите е още един от злокобните въпроси в новата българска археология. Хора като Китов и Овчаров я провеждат последователно и изглежда под крилото на някой силно заинтерисовани страни, защото на петнадесетина километра от Перперек вече ни посрещат пътни табели с гръцкото име Перперикон. Кръстникът на светилището успешно налага чуждото име в нашата “нова” топонимия. Която след столетия ще бъде чужда, в случая гръцка – според названието си. Във вестник “24 часа”, от 3.12.2005 год. г-н Овчаров ратува Перперек да стане претендент за едно от нашите Седем чудеса, което е похвално, но защо с гръцкото име Перперикон, български професоре.?! Защото така ще остане трайно в световните анали с гръцкото име ли? Една от основните опорни точки в изследването на историческите корени на даден народ са топонимите и лингвистичните преобразования, служещи на историците за неоспоримо доказателство. Смешно и тъжно е, като прочете човек зашитите с бели конци кръщелничества на професора, където светилището на тракийския бог Дионис е наречено Перперикон ( виж в-к “24 часа”/10 дек.2005,стр.12). Дионис е тракийско божество – четете Орфей поне.

В книжката ви “Свещеният град Перперикон” вие съвсем произволно се позовавате на един чужд изследовател, но премълчавате, че селото, което се намира само на няколко километра се казва Перперек, че реката се казва Перперешка река, а дерето Перперек – дере. Само хидронимът Перперек–дере е достатъчен да се позовете на него, а не на чужди недоказани мнения. Освен това сам твърдите, че “хидронимите са най-устойчивите наименования въобще”, (стр.2). Интересно защо професор Стамен Михайлов от Археологическия институт с музей при БАН, съвместно с Иван Балкански –първите истински изследователи на Перперек - не го наричат Перперикон?!Това чуждо име подхвърляте дори, когато говорите за епископската резиденция – наспроти неистовата борба на българския народ да си върне свободата от погърчващата го гръцка патриаршия. Божем бяхте историк, освен научен археолог, господин професоре?!

От едно ваше изказване по телевизията (ВВТ,”Най-доброто”), разбрах, че се изживявате като бог в написването на новата ни история, цитирам : „Историкът е нещо като Господ - той моделира историята.”

Чий божество сте г-н Овчаров – наше или гръцко?

Перперек никога не е било тракийско светилище, а българско и е второто по значение след Мадара. Тук е свещеното място на богиня Жънай, когато ражда своя син - става Умай. Скоро вандалите ще унищожат този прекрасен релеф и тогава може би ще постигнете дълбоко удовлетворение. Сигурно ще го постигнете, защото не сте положили никакви усилия да го консервирате и защитите и защото нито Министерството на културата, нито на Образованието, Парламента, или която и да е институция у нас, си мърда пръста за да спре вандалщината в археологията. Нека читателят знае, че в света няма друг релеф на българската богиня в ролята си на Умай – раждащата своя Син – Слънцето. Перперек означава място на Синът на Небето – Слънцето. Обектите Мадара, Перперек, Царичина, Светилището в Гинина могила, Рупите и т.н са български и нямат нищо общо с траките.

Новите фалшификатори

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Посетих Белинташ и Перперикон.

На Перперикон имаше екскурзовод и съм много доволна, че ползвахме услугите му. Дори човек да не е съгласен с някои теории, по-трайно впечатление остава, когато чуе всичко на място, а после може да разсъждава "за" и "против".

Относно трите вида градеж, наистина е странно по-късните нашественици да не са умеели да правят такова стабилно строителство. Дали пък не са строили набързо, без старание да е красиво, а за да се укрепят и затвърдят позициите си на нашественици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес бях на Перперикон. Благодаря за хубавото време, благодаря за свободния от други ангажименти ден!

Защото това, което видях далеч надмина очакванията ми, колкото и да нямах определени такива. Информацията в сайтовете е бегла в сравнение с изживяването на самото място.

Пожелавам на всеки да го посети и да усети сам атмосферата на мястото! А тя е приказна и невероятна! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Братската група от Шумен осъществи великолепно пътуване-екскурзия през почивните празнични дни около 22 септември 2008 г. Една от целите на пътуването беше посещение на Перперикон. Предлагам ви един разказ за нашето чудесно пътуване.

Тръгнахме голяма задружна група от Шумен в 6 ч. сутринта в съботния 21 септември с цял автобус, и отделно една кола, понеже в автобуса нямаше място за всички братя и сестри. Преди 8 ч. бяхме вече на Петолъчката за малка почивка с по чаша чай и закуска. Времето ни се усмихна и въпреки прогнозите за дъжд се радвахме на слънчево и не особено хладно време. Към 11 ч. пристигнахме в Хасково, където спряхме и разгледахме централната част на града. Голямо впечатление ни направи красивата статуя на Божията майка, която се извисява величествено над града. Самият град също ни хареса-добре уреден, чист и благоустроен, с прекрасни цветни градинки, с хармонични нови сгради. Казахме довиждане на красивият Хасково и продължихме по нашия маршрут-следващата цел беше свещеният древен град Перперикон. Бяхме впечатлени от видяното и от разказа на екскурзовода. Тук останахме повече от 2 часа. Но следващите чудни кътчета ни очакваха и трябваше да продължим нататък. В ранния следобяд преминаваме през град Кърджали, също добре уреден град, след Момчилград завиваме на изток погазвайки меките Родопски склонове, автобусът плавно ни изкачва по завоите все по-нагоре и по-нагоре. Пристигаме край село Татул, за да посетим още едно древно светилище, където се смята, че е могилата на тракийския певец и мистик Орфей. Тук направихме кратък молитвен наряд, пяха се и песни, някои медитираха. Природата тук е чудно красива-от всички посоки се ширнали китните Източни Родопи, като развълнувано море. Безбрежна красота! Отпътувахме към следващата ни цел-Чотрова къща щеше да ни приюти в предстоящата нощ. Привечер на свечеряване след нелек тричасов път през Родопите ние пристигнахме благополучно, уморени, но щастливи от насъбраните впечатления. Настанихме се по стаите, а гостоприемните домакини ни сервираха вегетарианско ястие, около трапезата беше приятно. Фактически ние запълнихме цялата къща, бяхме 23 човека шуменска група, други посетители в къщата нямаше. Домакините тактично бяха инструктирани да не ни сервират месо и алкохол. На следващата сутрин станахме рано, и още по тъмно се отправихме към Белинташ за посрещане на слънцето и празничен наряд по повод 22 септември. След 50 минутен преход на разсъмване вече бяхме на мястото-красива живописна скала, където е съществувало древно тракийско светилище на Бог Сабазий на бесите. Надморската височина на Белинташ е 1226 метра и утрото си беше доста студено, но есенното слънце проби облаците и ни се усмихна. Точно на върха осъществихме този наряд, както беше структуриран от Братството за този ден, прочетохме и беседата. Насладихме се на красивата природа и излъчване на мястото и си намерихме недалеч удобна полянка, където изиграхме последната за сезона Паневритмия. След това се отправихме обратно към Чотрова къща, където закусихме, гостоприемните домакини ни поднесоха и безплатно чай за всички. Благодарихме им, стегнахме багажа и се отправихме напред по нашия маршрут. В Пловдив вече ни очакваха домакините от Братската група в града, която посетихме и разгледахме новият им чуден Братски център за работа със словото. Тук също направихме общ наряд. След това посетихме Амфитеатъра в града, който също ни впечатли много, просто не можехме да го пропуснем! Разходката по тесните улички на Старият Пловдив ни върна усещането за отминали времена. Към 15.30 ч. се отправихме към автобуса, защото ни чакаше дълъг 5 часов път обратно към родният Шумен. В 16 ч. вече пътуваме по магистралата в посока Стара Загора, в 18.30 ч. почиваме на Петолъчката, за да се приберем по тъмно точно в 20 ч. у дома, уморени, но много доволни. Така неусетно отминаха два наситени с преживявания и впечатления дни. Просто чудо е как само за 10 дни се направи предложение за едно такова пътуване и как всички се отзоваха с радост, въпреки немалките финансови средства, които трябваше всеки от нас да отдели за това дълго пътуване и за нощувка. Това пътуване за пореден път показа силата на шуменската група, на нейната задружност, сплотеност. Тук никога не е имало делене на групички или интриги. Всички са като едно цяло. Атмосферата в групата е чиста и добра, сериозна. Това е един отличен пример за взаимоотношения. Благодаря на всички, които бяха съпричастни и с които бяхме заедно в това незабравимо приключение.

Албум със снимки от пътуването:

http://www.yogimax.snimka.bg/album.php?album_id=288685

Видео от посещението ни в:

Перперикон:

и

Белинташ:

:):feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изворите на живота са на крачка от нас

"Бащата на историята Херодот назовава Родопите "Свещената планина". Eдно уникално от историческа и енергийна гледна точка място - Перперикон, се намира на около 15 километра от Кърджали. Духовете на много древни цивилизации се преплитат на това уникално място, най-високата точка на което се намира на 666 метра надморска височина. Това е орфическо число и число, което се споменава в книгите на проф. Мулдашев. Изследователят, описващ различни силноенергийни места на Земята, разказва за група учени, които преди Перперикон посетили тибетската столица Лхаса. Те забелязали, че естественият радиоактивен фон на Перперикон и Тибет е почти еднакъв, особено в кръглата зала и до царския трон. Когато стъпи тук Кенет Гарет от списанието "Нешънъл джиографик", заяви, че Перперикон е мегалитен феномен от ранга на британския Стоунхендж и египетските пирамиди. Той обаче не забеляза и друго сходство - и двата комплекса са изградени от една и съща вулканична скала - риолит. Все още не е обяснено защо всички древни цивилизации са строяли енергийните си центрове по идентичен начин."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×