Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?

[Човек_88]

Включвам се с ново развитие по темата - засега обещанието от "началниците" се изпълнява. Тъй като опитах всички други стратегии и не мога да се справя с колежката, в момента ситуацията е следната: не си говорим изобщо, не ми казва къде отива, защо, какво се случва с изпълнението на задачите и т.н /което не е редно и нормално/. Но като стане някакъв гаф или проблем, началниците си викат нея и мен не ме занимават изобщо. Аз си върша задачите, които са адресирани до мен, тя си върши тези, които са адресирани до нея. Никой от нас не знае какво върши другият. Просто си изпълнява задачата и я предава на "шефовете". И като някой някъде сбърка, си носи лична отговорност. Един вид е изкоренена моята началническа функция, но също така и съответстващата й отговорност.

Патологията е пълна

[Човек_88]

Наблюдавайки последните няколко месеца, стигам до заключението че моята колежка има психически проблем. Правят ми впечатление някои сериозни странности в поведението й, които макар че не са свързани пряко с мен, будят подозренията ми че не е съвсем в ред.

Забелязвам следната закономерност при отношението й с другите колеги - в поведението й се редуват периоди на супер активност, краен позитивизъм, необоснована еуфория, осезаема приповдигнатост, неизчерпаемост и неуморност, с такива на агресивност, асоциалност, озлобление, арогантност и високомерие, заяждане, униние, отпадналост и лека депресия.

Когато е в първата фаза /позитивната/ постоянно поема инициатива за извършване на активни физически или интелектуални дейности /почистване, писане на документи, помагане на другите, изпитване на преклонение пред личностите им и т.н/. Постоянно се шегува, разказва вицове, смее се истерично, реагира прекомерно положително на стимул, който привидно е съвсем обикновен и не е в състояние да събуди чак такава радост. Крайно и лицемерно добронамерена е към другите, изпитва непреодолимо желание да им угажда и да ги обгрижва, за разлика от епизода на депресия когато се държи лошо с тях. Когато е приповдигната изглежда все едно серотонинът й е напомпан на максимум и ще се пръсне. Дори натоварва околните с тази хипер енергия и непоседливост, тъй като трудно сяда на едно място за повече от 20-30 минути, тъй като кипи от енергия. 

Когато е в пасивната фаза, често повтаря фрази от рода на "усмихвай се напук на този ГАДЕН живот". Животът е гаден, всичко се случва трудно, не трябва да се доверявате на никого, да се разкривате и т.н. Позитивните епизоди траят около 10 дни, а негативните по-дълго /по 20-30/. Средно и сравнително умерено положение няма - или е в позитивен епизод, или в негативен. 

Понеже дъщеря й често идва в работата, ми прави впечатление че с нея също се държи по не особено добър начин, а щом е в състояние да се държи така със собственото си дете, какво остава с някакъв непознат и конкурентен колега. 

Всичко това ми помогна да осъзная че жената е доста очукана от живота - живее в асинхрон със себе си, чувства се слаба, уязвима и ранима - нещо, което се опитва да прикрие с твърдата и желязна маска на властта, контрола, агресията/другото лице на страха/, високомерието. Тя е неспособна да дава и да получава любов и добро отношение. Мисля че по-голямо наказание от това няма. 

Редактирано Ноември 11, 2015 от Student_21