Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
nadin33

Търпение или примирение

Recommended Posts

Здравейте!

Оказа се,че имам регистрация от доста време но дори не помня.Понякога търсейки нещо в Гугъл попадам на форума,но за пръв път изпитвам нужда да пиша.И  то за толкова много неща,че се притесних да не напиша тема какакофония разбираема само за мен :)  За това избрах да започна именно с търпението.

Ако мога да опиша себе си с няколко думи-огън,огън,огън.Още като дете разбрах,че тази моя експанзия и импулсивност дразни хората.Първоначално са привлечени като магнит,но след време това като че ли ги уморява.Смеха ми,радоста ми и енергията ми ги караха да се чувстват зле.И дори и близките ми хора се опитваха да ме наранят неволно за да ме "приземят" По-голямата част от живота си чувствам вина,че съм различна. И така започнах да се уча на търпение.Така добре се обучих,че близо 20 години имах чувството че съм ходещ мъртвец.Раждах деца,имах семейство и всеки един ден имах чувството че живота ми ей сега ще започне.Че почти съм си изпълнила дълга и че идва времето когато мога да правя и да се занимавам с нещо което да ме направи щастлива.Просто трябва да съм търпелива още малко.Разбира се през цялото време знаех,че отдавна не става въпрос за търпение а за примирение.За онзи коловоз който ти дава удобство и сигурност,но и те лишава от правото да бъдеш себе си.

До деня в който просто се събудих и промених живота си.От тогава извървях дълъг път,но от много време се усещам че стоя между два свята-този към който са устремени очите и душата ми и този в който са близките ми.Опитах се да им обясня,че любовта им и грижата им са задушаващи и че трябва да ме пуснат.Изпитвам нужда да бъда Феникс,да се разпадна нацяло за да мога да се изправя наново.Не искам да съм търпелива,не искам да съм примирена.Не искам да се усещам повече като ураган в буркан.Искам да съм ураган,но на свобода.Искам да съм вятъра,дъжда,въздуха,реката,морето....

само тогава съм себе си и съм щастлива.Ако съм тотална и отдадена из цяло.

Веднъж имах сън.Че един ден се събуждам и съм ослепяла.Но бях щастлива защото знаех,че трябваше да изгубя зрението си за сметка на нещо друго.На нещо важно.И в съня си не се спънах или блъснах никъде.Просто знаех къда да вървя и какво да правя.

Но защо в реалността не е толкова лесно да платим цената :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънят Ви е показателен. Твърде много време сте били човекът, който не сте, за да угодите на другите и това Ви е осакатило. Вече сте убедена, че трябва да направите жертва, за да може да сте свободна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко познато звучи :) Добре завърнала се Надин! 

И защо да има проблем - този свят е толкова голям и времето ни е толкова много! Има време и места за ураганстване, както има и тихи пристанища за отдих след огън-денонощия. Има хора, с които можем заедно да горим, но имаме в живота си и такива, с които да помълчим, да полежим неподвижни на тревата и да гледаме небето, звездите, спирайки урагана на времето. Всички възможности са в нас и около нас... 

 

 

Колкото до търпението и примирението - добър въпрос за разликата! 

Може би търпението е огряно от любовта, а примирението горчи и е мрачно.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примирението е мазохистична автоаресия, овчедушно себепотискане. Смиреното търпение е качество на мъдролюбието! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но защо в реалността не е толкова лесно да платим цената

Заради страха от отхвърляне, за да не сме черни овце.

А всичко си има цена. Тази ,да бъдеш себе си ,е висока.Но другата ,цената на примирението,е още по-висока.

 Времето за равносметка идва при всеки рано или късно.Заслужава си човек да използва този шанс.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но защо в реалността не е толкова лесно да платим цената

Заради страха от отхвърляне, за да не сме черни овце.

А всичко си има цена. Тази ,да бъдеш себе си ,е висока.Но другата ,цената на примирението,е още по-висока.

 Времето за равносметка идва при всеки рано или късно.Заслужава си човек да използва този шанс.

Примирението е и липса на енергия . Може и да не виждаш , че си на центрофуга . Изтискват те , а  си мислиш че си се закрепил някъде в средата на благополучието . Едва когато не можеш вече да търпиш , правиш нещо .

Това е общо , не за Nadin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Но защо в реалността не е толкова лесно да платим цената :) 

Защото цената трябва да съответства на изборът. Без цена, как ще сложиш стойност на изборът си? По-интересният въпрос, който по някаква причина не задаваш е (може би защото усещаш отговорът) - а има ли правилен избор? След като всеки важен избор има висока цена, а ако нямаше, нямаше как пък да видиш стойността му... Спор няма, че най-тежкият избор е този между теб и другите... Аз пък съм избрал обратното на теб, и надали има смисъл да те убеждавам, че цената е точно толкова голяма...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото до търпението и примирението - добър въпрос за разликата! 

Може би търпението е огряно от любовта, а примирението горчи и е мрачно.... 

Разбира се, че всеки е прав да мисли както може, към даден момент. Защото – докато сме живи – всеки ден ще правим усилия да се учим  да мислим, да чувстваме и да постъпваме – все по-правилно, ОБАЧЕ – от Гледна Точка на Висшето си Съзнание. Т.е. – да намираме ония нови гледни точки, към Живота, които да отразяват текущото състояние на (междувременно) еволюиралото ни съзнание.

Или – поне някои от нас, го правят; те са тези, които искат да се учат и да се променят, повлияни от възвишените образци, които са дадени на човечеството, за да повдигне нивото на съзнанието му. Имам предвид – меките хора, в Живота; те са тези, които се учат от Него.

В никакъв случай обаче – не противопоставям меките хора, на онези, които имат твърди позиции, по всички въпроси;  едва ли не – от пълнолетието си, та чак до кончината си.

Напротив, смятам, че меките и твърдите хора, са еднакво ценни и заслужават еднакво уважение, за това, което са. В смисъл – всички хора са еднакво необходими на Живота, с техните моментни становища, за нещата и затова – противопоставянето на различните гледни точки – не считам, че е разумно.

Различните ЧОВЕШКИ гледни точки –  могат единствено и само да се допълват и точно в това разнообразие на гледни точки – се състои богатството и красотата на Живота. В този смисъл, мисля, че не е необходимо да убеждаваме никого – да мисли, да чувства и да постъпва, точно както ние самите мислим, чувстваме и постъпваме (към даден момент), защото това би било ограбване на разнообразието.

Според мен, в един форум – противопоставянето на нечии становища и налагането на своето (каквото и да е) мнение (колкото и правилно да ни изглежда то, към дадения момент) – е неразбиране на Живота. Защото всяко човешко мнение е вярно (и относително истинно), единствено и само, ако е видяно от текущата гледна точка на своя приносител (която гледна точка – е винаги временна и преходна: в смисъл такъв – накрая, човекът винаги умира и заедно с него – умира и гледната му точка).

На тези от нас, които се интересуват от повече гледни точки, предлагам – един различен поглед, към Примирението, а също и
Метод за Примирение (в смисъл – Метод за ПОСТИГАНЕ на МИР; т.е. метод за трансформиране на състоянието на съзнанието, даден от Учителя).

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Трябва да разбирате Примирението, то е Велик Закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните Сили на Живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Последователи на Учителя → Влад Пашов (1902- 1974): „Примирението почива на един математически закон.
 
Трябва да разбирате Примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните Сили на Живота.
 
Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия, част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите.
 
За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Почвата може да приеме семето, само като стане мека. Тъй растението ще може да извади от почвата необходимите сокове и при това да ѝ даде нещо.
 
Човек, като се примирява със себе си, работи по същия закон.
 
Често човек трябва да примирява двете части на тялото си. Защото някой път човешкото тяло е раздвоено на лява и дясна половина – лявата страна не се подчинява на дясната, има спор на клетките от лявото полушарие с клетките от дясното полушарие на мозъка. Те цял ден спорят и не само спорят, но и воюват помежду си. И ако продължи войната повече, Природата ти праща някаква болест, за да те излекува.
 
При болестта част от енергиите на мъжкия принцип се трансформира. Нещо меко е дошло, усещате, че малко топло е дошло в сърцето. Тази Топлина именно произвежда мекотата. Светлината също е сила, която внася мекота.
 
Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнината, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата.

Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напредналите Духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието ѝ.“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Според мен, Търпението и Примирението работят в тандем:  с прилагане на търпението, човек постепенно примирява всички противоречия, в живота си, научавайки се, че е полезно (и за самия него, и за околните)  – да внася повече мекота, в ежедневието си.

Напр. – когато човек усети някакво противоречие – това означава само едно: че твърдостта му, е "дошла, в повече" и че трябва (ако не желае да страда) – посредством мекотата, да постигне МИР, в себе си. Което ще рече, че се налага да приложи метода на Примирението, за да трансформира състоянието си, с цел – да постигне  равновесие на силите, вътре в себе си. Или, казано с други думи  – да намери, за себе си,
към текущия момент, балансиран неутралитет  на положителните и отрицателните Сили на Живота.

Човек прилага Метода на Примирението, за да се успокои, в даден момент, когато е връхлетян от някакво противоречие, причиняващо му страдание. Чрез Метода на Примирението, той трансформира нежеланото състояние на съзнанието си, в желано състояние; т.е. ПОСТИГА МИР, в себе си.

За да се успокои – човек трябва да намери, в себе си, новата гледна точка; т.е. – той трябва (да мисли правилно и прилагайки мекотата),  да намери "третата" гледна точка, относно възгледите на двете "спорещи" страни, вътре в него, които пораждат въпросната дилема; пораждат въпросното противоречие – причинявайки му емоционален дискомфорт, който е знак, че в него има някакво убеждение, което не е в хармония, с по-висшата му Същност (с Висшия му Аз).

В общия случай, на практика  – това значи, че този човек – трябва да коригира отношението си, към нещата, поглеждайки ги, от новооткритата примирителна "трета" гледна точка, която трябва търпеливо да търси и да намери, и когато човекът я намери – ще я познае по това, че тя внася спокойствие, в него.

Значи – когато двете гледни точки, пораждащи противоречието, в човека, се съединят, за да се намери и да се възприеме новата; т.е. – третата гледна точка – това е Примирението (и то се постига, по пътя на мекотата).

Тогава идва МИРЪТ, като състояние на съзнанието (на този човек, към дадения момент).

А за да дойде МИРЪТ, се иска търпение и вътрешна работа, над самия себе си (т.е. – искат се вътрешни усилия, насочени към повдигане нивото на собственото съзнание, за да стане то способно, с лекота, да открива нови гледни точки, защото това е изкуство).

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×