Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Как помагате на познат, ако го очаква смърт

Recommended Posts

Няма значение каква е смъртта.

Важното е да се знае, че човекът може да има още няколко дена, но и няколко десетилетия живот.

Негово субективно чувство е усещането за последния ден,

Какво бихте направили за него. И нуужно ли е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Темата за смъртта е деликатна.

Осъзнавам смъртността на тялото си, но зная за безсмъртието на духа си.

На всеки друг бих помогнала да направи същото, макар че всеки сам би трябвало да го направи за себе си, ако има порив разбира се, защото това идва отвътре. 

Защото това променя перспективата. Защото прави смъртта не толкова важна и значима,  а поставя на пиедестал силата на духа. С помощта на осъзнаването на смъртността на тялото си, човек осъзнава безсмъртието на необятния дух. Осъзнава вечното и нетленното. Дори да си "жив" в паметта на другите, те също се си отидат. Истинската ти природа е вечна. Покоят, който те очаква след смъртта е постижим приживе, без големи страхове. Най-страшното е да се страхуваш от страха.

Какво е смъртта?

Какво е тя за безсмъртния дух?

Кой си ти, който ще умре? Ще умре тялото. Ще умре психологическия ти аз. Ти това ли си само? Някаква жалка представа на някой за себе си.

Кое е това, което е вечно? Ти не си част от него, то е част от теб. То е най-дълбоката ти и истинска същност, и нито силната болка, нито агонията, нищо не може да убие духа. Изследвай това у себе си. Открий го. 

Смъртта е освобождаване от оковите на този свят. Ако на човек му се живее с цената на всичко, въпреки всичко, не е успял да прогледне през илюзиите, които заблуждават сетивата му. Човек трябва да живее във всеки един миг със съзнанието, че всеки един миг е единствен. Няма връщане назад, живота тече напред и прави място за новото, а старото трябва да си отива. Човек може да бъде свободен от страха от смъртта приживе и тогава смъртта за него е като дълбок сън, от който няма да се събуди. Ние умираме всяка нощ, когато заспиваме. Това страшно ли е? Ревем ли и пищим ли, когато отиваме да си полегнем вечер за да отморим или починем. „Той почина.” Да, наистина, колко вярно, той се спаси от тегобите на живота изпълнен със страдание. 

Винаги ще бъдем, това което сме, то е нашата същност и не се губи никога, независимо дали го осъзнаваме или не. Защо не се замислим за това, че няма бягство, че няма отърване от вечността? Разходка в гробищен парк. Размисъл. Това е бъдещето. Приеми го. И живей пълноценно. Само в допира със смъртта човек започва да бъде истински и да оценява това, за което си струва да се живее.

Какво да посъветвам някой, който ще изгуби живота си внезапно, който не подозира, че ще му се случи нещо лошо. Да бъде съзнателен. Съзнанието е всичко. Всичко е (в) съзнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обадиха  се , че баща ми са го приели в болница , зле бил със сърцето .На другия ден след дежурството се отбих в тях да видя как са . Разбрах че вечерта е слизал до входа на болницата да се обади по телефоха че е добре .На сутринта съобщили , че е получил втори инфаркт и край .

Смърта идва по различни пътища .Няма смисъл да и обръщаме внимание . Важното е , човек да действа правилно . Да не забравя че до като е жив има някакви задължения . Те са негови и е добре да ги изпълнява .Няма по добро задоволство от добре свършената работа .

Ако имаш в предвид , че е , вързан за релсите и гледа идващия влак . Добре е да вижда светлината на слънцето в приближаващия фар .:)

Какво бихте направили за него. И нужно ли е.      :)   За смърта нищо не бих направил , просто я поставям в периферията .Ще гледам човека , ако мога да успокоя болките му .Той е човек , като мен до последния си дъх .

 Можем да посрещнем смърта със спокойствие  . За това се иска помощ .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма значение каква е смъртта.

Важното е да се знае, че човекът може да има още няколко дена, но и няколко десетилетия живот.

Негово субективно чувство е усещането за последния ден,

Какво бихте направили за него. И нуужно ли е.

Нужно е. Независимо от това дали този човек вярва или не. Важно е как ще си тръгне от физическия свят. Дали с отчаяние, омраза или изпълнен с любовта и вниманието, които му се оказват. Все едно се качва на влак. Едно е да те изпратят с усмивка и обич, съвсем друго никой да няма. Или дори да те натоварят насила. Почти във всички религии до колкото знам има предсмъртни изповеди или поне се извършват някакви тайнства над умиращия. Ако заминаващият не вярва в нищо, то все пак трябва да му се осигури колкото се може спокойствие и да бъде облекчена болката му, ако това е възможно.

„Целта ни е да служим на самотните хора и да им покажем в последните мигове, че и те са ценност, за да си отидат от този свят достойно и с чувството, че някой мисли за тях” - думи на Донка Паприкова

 

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×