Jump to content
Порталът към съзнателен живот
hristofor

Сексуалните взаимоотношения през погледа на духовните учения

Recommended Posts

Сексуалното въздържане - мисля си, че голяма част от големите личности в историята са били въздържатели и хора невстъпвали в брак(почти всички православни светци). Има един документален филм(не зная доколко всъщност не е масонски) - Великият арканум, тайната на тайните, в който се казва, че най-висшата тайна и откровение е именно сексуалното въздържане(противно на прокламираната сексуална активност от всякакви "специалисти"). Какво е Вашето мнение - аз си мисля, че не е трудно да се поддържа целомъдрие(е, може би не пълно, но поне сериозно редуциране на този тип активност) и наистина тази енергия да бъде пренасочена, сублимирана в творческа дейност например(музика, изобразително изкуство, градинарство, помагане на хората.....). Какви са заветите на Учителя по отношение този тип взаимоотношения между мъже и жени?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душата ни се проявява през физическо тяло, ако не беше така, нямаше да сме на земята. Една от основните функции на физическото тяло е размножаването и то се извършва, чрез сексуален акт. Ако това беше нещо, което трябваше да унищожим или да държим под катинар, нямаше да е дадено като основна функция, чрез която материята да продължи.

В духовните учения, които аз познавам и припознавам себе си, не се говори за въздържание, а за правилно насочване. Това са две крайно различни проявления.

Препоръчвам ти книгата " Сексуальная сила или крылатый Дракон" на Омраам Айванхов /можеш да се поинтересуваш, ако не знаеш как писателя е свързан с Бялото Братство/

Ето как започва тя:

"Сексуалната сила или Крилатия Дракон

В много народни традиции, приказки и митове може да се срещне образа на дракона или змея, символично изразяващи едно и също. В многобройните приказки се разказва за дракона, който е отвлякъла в плен и заточил в замък, прекрасната чиста и невинна принцеса. Бедната принцеса плаче, стене и умолява Небето да и изпрати нейния спасител. Но Дракона един след друг поглъща всички рицари, които се явяват за да я освободят, завладява  техните богатства и ги складира в подземията на замъка.

Накрая един ден се появява принц – най – прекрасния, благородния и чистия в сравнение с другите, рицарят на който вълшебницата открила тайната , как да победи дракона, показвайки неговата слабост: как и в кой момент може да го завърже и рани.....

И ето, този избран от съдбата принц, добре въоръжен и обучен, побеждава: на него му се дава възможността да спаси принцесата и с нежна целувка те се обвързват!

Всички съкровища, трупани векове в подземията на замъка, принадлежат вече само на този принц, този прекрасен принц, побеждаващ, благдарение на своите знания и своята чистота, победител в битката. След това възсяда дракона, който сега се подчинява на принца, повежда го към небето и политат из света.

Тези приказки, които обикновенно са предназначени за деца, всъщност имат заложени идеи, които, за да се изтълкуват е необходимо да се знае езикът на символите. Dragon не е нищо друго освен една сексуална мощ. Замъкът – това е човешкото тяло. В този замък си почива принцеса – това е човешката душа, която се държи в заточение от лошо управляемата сексуална сила. Рицарят – това е човешкия дух. Оръжията, които той ползва, за да победи дракона са същите средства,  с които разполага Духа: воля, знание за управление и използване на тази сила. И така победеният Дракон става слуга на човека, средство за придвижване в пространството, у дракона има и крила. Дори когато Дракона се проявява през опашката– символът на подземните сили- той също има крила. Да това е ясно, просто, това е вечния език на символите.

Друг вариант за такова приключение се явява митът за Тезей, който благодарение на кълбо конци, дадено му от Ариадна успява да излезе от лабиринта, да убие Минотавъра и да намери обратния път. Минотавъра – това е друго символно представяне на сексуалната сила: мощния и плодовит бик, нисша натура, която човекът трябва да впрегне и използва така както вола при обработка на земята. Лабиринта – това също е символ, както замъка – това е физическото тяло, а Ариадна символизира висшата функция на Душата, която извежда човека към победа.

 

В християнската и еврейската традиция, Дракона се асоциира с Дявола, както казват издиша сяра. Всички възпламеняващи продукти: бензин, нефт, барут, газови смеси произвеждат пламъци и взрив, - всички тези елементи и явления в природата символизират Дракона, бълващ огън. Този Дракон съществува и в човека, подобен на горещо вещество. Ако човека умее да го използва, то той ще се издигне на високо, а ако не умее, ако не е добре информиран, пренебрегва това или просто е слаб човек, той ще бъде изгорен, ще се превърне в пепел и изпратен в бездната."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От същия автор, две книги по темата: - "Любов и сексуалност"1, "Любов и сексуалност"2

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще възродя темата, защото е доста важна, и поради това много объркана в човешката психика (не изключвам и моята собствена). От скоро чета разни гностични текстове, защото смятам, че допълват християнството, поне това християнство което е достигнало до нас. Защото след толкова години, някой знае ли изобщо какво наистина е било християнството оригинално...

Тамошното виждане е, че материалният свят е създаден от не толкова положителен колкото е представен в Юдаизма Демиург който наричат Yaldabaoth (а иначе Яхве)... Нещо което според мен всеки с непромит мозък е забелязъл - Старият Завет може да се разказва за всякакъв бог, но не и Първосъздателя, не и този описван от Христос... Според гностиците Yaldabaoth е бог забравил тези над него,  ревнив и тираничен, създаден на свой ред от несъвършеното желание на Мъдростта да опознае Единствения.

Адам и Ева като физически същества обаче са творения на този Yaldabaoth, и от там идва несъвършената им природа и несъвършенството на живота. "Врътката" в гностицизма е, че те обаче са надарени с "божествената искра" от Първосъздателя, което създава една дуалистична представа за живота. Тази дуалистична човешка природа е причината за толкова много различни представи, които сами за себе си са грешни....

Първо, какво наистина е сексуалността. В гностицизма и християнството има доста тънка нишка за истинската и природа. Това е способността на Адам да създава на свой ред живот "като бог". В Юдаизма, не става ясна каква точно е драмата в това. В гностицизма обаче става ясно - тази способност му е отнета от Yaldabaoth. Yaldabaoth отнема правото на други да бъдат богове - както над него, така и под него, защото иска да е единствен бог. Според гностиците, той е "изигран" да предаде "божествената иска" на Адам. В опита си да я отдели от Адам, Yaldabaoth създава два пола. Редно е да споменем, че Yaldabaoth се разглежда като андрогенен, и създава Адам по свой образ като андрогенен. Това разделяне на два пола обаче, кара Адам да си "спомни" на свой ред че е създател, чрез сексуалността която се появява между двата пола. Това обаче го прави смъртен и е запратен още по-надолу в материята.

Дори в появата на сексуалността се вижда тази дуалност. От една страна по този начин Адам си спомня за собствената си божествена природа която се изразява чрез способността да създава живот на свой ред. От друга това се проявява чрез падналата материална природа идваща от Yaldabaoth. В гностичните текстове ясно се казва, че сексуалността, създаването на нови материални тела се управлява от Yaldabaoth. При самите гностици има различни течения как да се отнасят към това и естествено общ за всички отговор няма.

На най-примитивно и масово ниво, сексуалността се изразява несъзнателно, хаотично, материално. В нея липса каквато и да е духовност и висша форма на проява на емоции, мисъл и т.н. Няма как да бъде и друго яче, след като е проява на същества които се възприемат по точно този начин, на това ниво. В гностицизма я има тази идея, че повечето хора се изразяват именно на това физическо ниво, в пълна слепота за "божествената искра". Те са единствено тялото си дадено им от Yaldabaoth. Yaldabaoth според мен сам вижда падението на съществото което създава, но сам не е способен да разбере причините за това падение. Затова създава "закони" чрез които външно да насочи човекът. Старият Завет е именно това - списък с правила и норми чрез които той се опитва да "поправи" стореното, без да разбира, че той сам е част от това падение. Поради това, че "поправката" е външна, има циклични бунтове против нея  (Содом и Гомор, пък и времето в което днес живеем). Човекът е като един тинейджър, и в крайна сметка прави точно обратното на това което му се казва, в опита да намери себе си. Животът им представлява едно лутане из крайностите - на разврат и опит за целомъдрие, докато се научат на самоконтрол...

Втората категория хора са тези у които самосъзнанието активно се развива. Те са не само материални, но и на "психично ниво" - емоционално и ментално.  Те се опитват да създават своя свят и да се борят с неизбежните проблеми и пречки по пътя това да се случи. Сексуалността тук поне се опитва да бъде проявена съзнателно и конструктивно. Т.е. те нямат нужда от външен контрол и норми, а моралът и самооценката идват отвътре. Но на това ниво, хората продължават да не разбират светът в който се намират. Те само имат шанса да получат "гносис" в този процес. На това ниво човек има идеята, че трябва да "учи", от живота и от "учители". Сексуалността ги обвързва с живота  и този процес на "учене", тъй като човек се учи чрез това което създава. Понякога наистина сексуалната енергия може да бъде пренасочена към други дейности, където ще намери по-добра реализация.

Третата категория хора са гностиците, т.е. тези които разбират истинската природа на самите себе си и светът в който се намират. На това ниво няма нужда от някакъв процес на творчество, защото това творчество е винаги в границите на материалният живот който ни е отреден като хора. За гностикът главната задача вече е завръщането към истинския дом, истинския Отец който не е Yaldabaoth и не е неговото творение. В този смисъл, усилията трябва да са насочени в това отново Адам да стане цялостен, да обедини мъжкото и женското начало, или по друг начин казано - да постигне баланс за самия си. Тъй като пътят на познанието е доста личен процес, как това точно става е индивидуално. Според мен е заблуждение, че сексуалността на това ниво трябва да бъде сублимирана към "по-висши дейности". Това е идея от предното ниво, че трябва да се "твори" в тази реалност. Но реално няма по-висша дейност от тази да постигнеш познание за себе си. Повечето вероятно го постигат чрез целомъдрие, като метод да открият баланса в самите себе си. От друга страна ако не могат напълно да го намерят, и сексуалността ще им даде някакво познание за тях самите, то някаква форма на сексуалност отново е нужна, макар и на ниво което е отново различно от предните групи. Подобен избор естествено би бил по-опасният, тъй като има потенциала да те завлече на по-ниските нива, защото сексуалността в крайна сметка идва от там.... Но от друга страна, ако това е начинът да постигнеш познание за себе си което ти убягва, то може да няма алтернатива...

В крайна сметка, изводът е, че не може да се робува на която и да е концепция. Трябва да си наясно с различните гледни точки, и в крайна сметка ти избираш в даден момент на живота си кое се отнася за теб... и си поемаш последствията естествено...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето малко обяснения от Дънов , Той говори по общо за привидното разделение у човека на висше--духовно и на материално--минерлно .  Във  всичките си прояви духовното и материалното са едно . Само че ,човек в различните моменти придава значение ту на едното ту на другото и проявата приема , ту духовно , ту грубо--материален ,,вид " .

Цитат

 

  При правилно развиване на растенията енергиите и соковете на корените вървят към клоните, а енергиите и соковете на клоните слизат към корените. Тази обмяна помага за растене и развиване на растенията. Такава обмяна става и в човека: енергиите от физическия му живот отиват в духовния, а енергиите от духовния му живот слизат във физическия. Това значи правилна обмяна, правилно превръщане на енергиите. Енергиите от нисшия живот трябва да отидат във висшия, там да се преработят. Така преработени, те слизат отново в нисшия живот, за да го повдигнат на по-високо стъпало. Тъй щото, когато се говори за духовен живот, това не подразбира само живота на клоните, но и живота на корените – подразбира пълния живот. Духовният живот включва в себе си и физическия. Под духовен живот съвременните религиозни хора разбират само живота на клоните, вследствие на което в тях настава израждане. Израждането подразбира анормално състояние на човешкия организъм, в което енергиите му не се трансформират правилно. При слизане на енергиите от Духовния свят във физическия и при качването им от физическия в Духовния е нужна наука, с която човек трябва да се справя. В тези два процеса се крие смисълът на истинския живот. Следователно, ако не знае да трансформира правилно енергиите на своите нисши желания, човек може да заболее. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му, върху неговия духовен живот. Ето защо, едновременно с анатомията и физиологията на физическото тяло, човек трябва да изучава анатомията и физиологията на астралното си тяло. По този начин само той ще може правилно да трансформира енергиите на своя организъм. Болестите на съвременните хора се дължат именно на неразбирането на закона за превръщане на енергиите. За да дойде до естествено приложение на този закон, човек трябва да живее висок морален, идеен живот.

Групиране на сили

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×