Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Кристиян

Клиники за алтернативно лечение

Recommended Posts

Предложение за среща в София през февруари, ако някой от страната има пътуване насам тогава, да определи подходяща за него дата, за да присъства също.

:thumbsup2: Втората половина на февруари, както казаха и други, няма нужда да насилваме събитията, явно тук има нужда от поузряване на идеята. Също така дали терминът ще е "клиника", може по-добре да не е, но просто така тръгна разтоворът точно в тая тема. Или трябва да придадем ново звучене на тая малко поизносена и натоварена с тежки вибрации дума, или да я сменим, но и в двата случая повече следва да гледаме същността на това, което ще правим. Тъй като хората лесно тълкуват погрешно каквато и да е дума, ако ще да е спа, ашрам или каквото и ще да е, много важно е още от самото начало същността и принципите на тази структура да са ясно разписани. Може даже да се почне с подобно идейно структуриране онлайн. Поне за мен в идеалния случай следва да се помага на всички желаещи според индивидуалните им потребности - независимо дали профилактично или лечебно, духовно, психологически, педагогически или чисто информационно. И да се стъпи на общочовешките ценности, за да няма бариери откъм сектантство и други светогледни предразсъдъци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Валентин!

Не бях се замисляла над процеса от тази гледна точка:"...хора над 35, формирали основните 4 тела...". Може ла неграмотници като брат Андре и мен да попитат - откъде да се прочете това?

---------------------

За името... какво ще кажете за "клуб", "кръжец", "център" ..нещо,което предизвиква асоциация с кръг и равенство.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предложение за среща в София през февруари, ако някой от страната има пътуване насам тогава, да определи подходяща за него дата, за да присъства също.

:thumbsup2: Втората половина на февруари, както казаха и други, няма нужда да насилваме събитията, явно тук има нужда от поузряване на идеята. Също така дали терминът ще е "клиника", може по-добре да не е, но просто така тръгна разтоворът точно в тая тема. Или трябва да придадем ново звучене на тая малко поизносена и натоварена с тежки вибрации дума, или да я сменим, но и в двата случая повече следва да гледаме същността на това, което ще правим. Тъй като хората лесно тълкуват погрешно каквато и да е дума, ако ще да е спа, ашрам или каквото и ще да е, много важно е още от самото начало същността и принципите на тази структура да са ясно разписани. Може даже да се почне с подобно идейно структуриране онлайн. Поне за мен в идеалния случай следва да се помага на всички желаещи според индивидуалните им потребности - независимо дали профилактично или лечебно, духовно, психологически, педагогически или чисто информационно. И да се стъпи на общочовешките ценности, за да няма бариери откъм сектантство и други светогледни предразсъдъци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Но, каква е идеята на клиниката? - лечение, бизнес с филантропска цел, духовно развитие? Ако "основния камък" на клиниката е просто смесица от възвишени идеи и материални цели тази нова ашрам клиника ще се срути, за съжаление на главите на едни от най-добронамерените и може би най-напредналите човешки същества. Но ако някой лекар търси повече начини, за да бъде истински полезен, моите поздравления - неговата "клиника" си стурва. Така че, съм съгласна с това, което подсказва, но не казва в прав текст Кристиян в последния си пост -87. Пиша това, защото идеята е много привлекателна, но чувствам че нещо не е както трябва, та ми се иска добре да го огледате откъм реализицията, и дали изобщо тази форма е подходяща, за да не си губите времето и енергията. И най-важния критерий си остава: доброто начало е в малкото и ако то е истинско от само себе си ще се разрасне, разшири. Каквото и да решите - успех!

Редактирано от irenastoyanova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елеосвещението и Миропомазването са различни тайнства в християнската религия.

Ако миропомазването от един Презвитер /свещеннослужител/ върши работа, то когато е направено от седем Презвитери е и седмократно по-мощно.

Над Презвитерите обаче са Епископите, които са преки "наследници" на Апостолите.

Ако някои се издигне до/на ниво Апостол и има Божията Благодат, чрез Светя Дух, може и "сам" да се заеме с работа. Силен и Светъл Раб Божи.

Над Апостолите са Божите Синове.

Това е заветната цел.

1 Коринтяни 12 глава

28. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

29. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?

30. Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

...

1 Коринтяни 13 глава

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но, каква е идеята на клиниката? - лечение, бизнес с филантропска цел, духовно развитие? Ако "основния камък" на клиниката е просто смесица от възвишени идеи и материални цели тази нова ашрам клиника ще се срути, за съжаление на главите на едни от най-добронамерените и може би най-напредналите човешки същества. Но ако някой лекар търси повече начини, за да бъде истински полезен, моите поздравления - неговата "клиника" си стурва. Така че, съм съгласна с това, което подсказва, но не казва в прав текст Кристиян в последния си пост -87. Пиша това, защото идеята е много привлекателна, но чувствам че нещо не е както трябва, та ми се иска добре да го огледате откъм реализицията, и дали изобщо тази форма е подходяща, за да не си губите времето и енергията. И най-важния критерий си остава: доброто начало е в малкото и ако то е истинско от само себе си ще се разрасне, разшири. Каквото и да решите - успех!

Още не се е провел разговор на живо, за да се уточни тази единна идея.

Сега е моментът всеки да запита себе си - как аз/ мои близки биха искали да бъдат лекувани,за кое от желаното са ми известни методите, за кое ще се търсят?

Искам ли детето ми да бъде заченато при най-благоприятни условия, да се развива оптимално преди и след раждането, да се научи да управлява тялото и съдбата си без сътресения от здравен и друг характер, да намери своето призвание и да се чувства удовлетворено в края на един стойностно изживян живот?

А какво най няма да достига, знам отсега: :)

безкористен икономист, идеалистично настроен правист и пациент с доверие .

Затова пък ще са предостатъчно тези, които виждат идеята като чувалче с пари. Те са най-безпочвените оптимисти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Всичко това го има и днес у нас- има центрове в които се прилага акупунктура/пресура, моксотерапия, шиацу, разни масажни методики и комплекси, създадени върху разбиранията за енергийните меридиани; има си СПА-центрове, има си достатъчно енерготерапефти, има цели центрове с магове, които диагностицират какво ли не- от кармични блокажи, през простатен аденом до вързан късмет (каквото и да означават всицчки тези неща- взети са от рекламните послания тук-там)...освен това, човек може и да не е болен, но пък да има болнави желания- например някой емоционален инвалид си е наумил, че иска да се ожени/омъжи за едикой си, но е задръстеняк и половина, и единствения начин, на който разчита е да си поръча "любовна магия"...Днес много хора боледуват чисто физически просто като крайна форма на несъгласие, съэпротива, действия против волята (без да го знаят), или груба намеса в живота им, така че се оказва, че може да си "щастливо" женен мъж или жена от 3-4-5-7 години, след краткотрайна но бурна връзка с "половинката", която поне година е обмисляла и премисляла, и е поръчала поне две любовни магии (за повече сигурност) и те наистина действат- съответния човек е вече минал под венчилото...ама минават тези няколко години (около 7 години най-често) и омагьосания се чувства зле, няма да обсъждам емоционално състояние, но е достатъчно да дам точно такъв пример с жена на 27 години, с наскоро диагностициран неходжкинов лимфом- при това, с ретробулбарна локализация (зад очната ябълка), поради което всъщност е осъществена неврохирургична интервенция, от която пък има късни последствия- контрактура на челюстната става и невъзможност за отваряне на устата повече от 4-5мм, и на едно дежурство попадна на мен. Диагностицирането на това, което описах е много лесно, особено с антуража от съпруг, свекърва, свекър, брат и сестра на съпруга...Съпругът й колкото и мил човек да изглежда, и да се отнася привидно мило с нея, просто я приема като скъпоструваща инвестиция- жена си де...

Питам- ще се наеме ли някой да лекува такъв случай, къде, и как?

От два месеца тази жена си отваря устата нормално без никакви операции и прилагани лекарства, защото самата тя сметна за нужно да ми разкаже повече...а аз пък, явно разполагах с това, което би помогнало- но, всяко нещо си има цена. Енергийното очистване при нея протече тежко, всеки който се е забърквал в подобни операции знае, че ако се наеме да "оперира" "омагьосани", това може да струва в някои случаи живота на "поръчителя"- в случая се случи така, че съпругът й загина в катастрофа извън страната, освен това, след като бил идентифициран, при транспортирането вместо в България, е попаднал в Гърция, а там явно са намерили начин да се "оттърватг" от "трупа"- трупът не се върна, нямаше погребение. Жената осъзна много неща, разбра защо цели 5 пъти за 2 години е претърпяла спонтанни аборти. Така и не започна химиотерапия...Сега си е в родния град, в който познавам човек, който може да й помогне по определен начин като провеждане на лечение, и когато се срещна в интернет с нея или с него, имам възможността да си взема дълбока глътка въздух...

В крайна сметка, еднакво трудно е да убедиш и да разубедиш някой по отношение на химиотерапията, да му обясниш какво представлява, как действа, и какви последствия може да има, съзнавайки, че единствения залог за успех е нещо с което не разполагаш- нейното собствено желание.

За съжаление, тя е само един пример от стотици и дори хиляди такива, които всъщност изобщо не достигат до идея за някаква алтернатива- енергиен проблем-съпротива-рак-химиотерапия-ремисия според стадия- и все някой ден попадаш в "одиночка душегубка" (така наричаха стаите в клиниката по хематология когато бях студент- клиниката беше при това разположена на тавана на една стара сграда...и единичните стаи няма да описвам какво могат да причинят на съвсем здрав човек, камо ли на болен...)

По-горе прочетох пример за музикант с диплома и без такава...Разликата не е в дипломата, а в знанието. И самоукият музикант, когато реши дса бъде творец, започва да изучава музиката, и при добро желание ще изучи и теория, и хармония, солфежи и прочие- това му е нужно, за да може да твори...Със слух се свирят чужди парчета, при това- до време...Слухът не е гарантирана пожизнена опция...

Някой дипломиран музикант може същшо цял живот да си свири по ноти парчета и произведения на друг....разликата не е в дипломата, разликата е в това, че ако си талантлив, развивайки таланта си, за да твориш, осъзнаваш необходимостта от това, да се ограмотиш и да изучиш това, което е нужно- по какъв начин, за колко време, в какви условия, и на каква цена- това за всеки е различно...

Има много болести, които подобно на изкуствено създадени инфекциозни агенти- бактериални, вирусни и др., те поразяват и без вътрешна причина- много от съвременните болести са следствие на откровена намеса на енергийно ниво, и маща измерение на това, да се експериментира с ДНК, с вируси, с инфекциозни причинители от всякакъв вид върху хора- при това, които ни се сторят "годни" или пък ни се сторят "симпатяги" или пък на външен вид ни изглеждат такива, които си го "заслужават". Така че днес, много от хората боледуват поради причини, кэоито не са в тях- кармата на тези хора няма нищо общо- в повечето случаи няма нищо общо, при всички известни на мен обаче, има определени кармични "фрагменти", носещи програма за безусловна проява на наивност с опасност за живота- така ми е удобно да ги представя, не ми е позната общовалидна терминология в тези случаи. Днес няма сдружение, независимо дали ще е като клиника за алтернативно лечение, или център или кабинети, което да не е енергийно замърсено- това е факт, който всеки занимаващ се с енергийна работа може да провери- обвързването с егрегори от всякакъв калибър и въздействие, с различна мощност и интензитет, принуждават рано или късно да се премине към "мотивационна политика", която да принуди лекуващите да са на печалба- пък ако ще печалбата да е с благотворително предназначение, винаги има скрит мотив- най-малко в подобни случаи благотворителите си изписват имената на покъщнината, на облеклото, и на какво ли не, така че да помниш кой и с какво ти е помогнал, и да го захранваш с "благодарност"...както и да е- тези неща се обясняват най-добре с натурален некултивиран цинизъм, който естествено няма да си позволя, всъщност, не бих си позволил натуралния и некултивирания...от другите видове- когато и колкото ми трябва...

Днес дори лечението на хората не е приоритет...Има ли смисъл да се опитваш да лекуваш "върха на хранителната пирамида", след като планетарната основа има нужда от интензивно лечение и прогнозата и на най-прлосветлените Учители и лечители и всякакви е "не е ясна, може само да се надяваме"...

Днес Земята е най-нуждаещият се пациент, а в понятието Земя включвам всичко- цялата планетарна структура, цялата природа- жива, нежива, и т.н....

Лечителството днес повече от всякога е начин на живот, от който просто не можеш да се измъкнеш...Аз не желая да се занимавам, не искам и това е- кой меу пита, и да не искам, живота ме поставя в такива ситуации, в които нямам право на личен избор- остава ми да приема това, което е, и да върша това, което в даден момент знам и мога по най-добрия начин- в мой интерес е да го върша с желание, т.е. да престана да се съпротивлявам на Съдбата и да приема, че просто в този живот и да ми се иска да бъда музикант, и да съм музикант, то музиката ми няма да е чута от публика, нито пък ще я свиря по сцени...В много случаи музиката е единственото "лично предпазно средство", с което разполагам и честно казано, се оказа че е доста ефикасно...

Както и да е- нищо ново нито като идея, нито като форма, нито като структура и т.н. по отношение на лечение, лечебници, клиники и т.н. няма под слънцето. Всичко съществува, и от всичко има- въпросът е в това, че засега у нас има "малко" от тези, от които ползите са повече от нанесените щети, и изобилие от тези, които нанасят повече щети и често пъти полезното дори не влиза в "менюто"...Това е положението- може само количествено да се умножава от това, което вече го има, което не означава, че съотношението спрямо онези, от които полза няма, ще се промени, тъкмо напротив...

Предлагането е според търсенето- ако предложиш нещо, което не се търси, за да има някакъв успех, е нужно да се създаде търсене, нужно е да се убедят хората, че имат нужда от това нещо- не става въпрос само за рекламни послания или нещо такова, става въпрос, че търсенето е нещо, което в личното съзнание на човека също определя предлагането.

Не знам дали има човек, който има опит и си е цапал ръцете и с кръв, и с гноища, и с други разни секрети и се е навирал буквално в анатомията на някой с лечебна цел, или пък се е забърквал с енергийни операции, или каквато и да е форма на лечение, в която официално и законно да е имал възможността да бъде последния човек когото виждат мнозина преди да издъхнат, но е виждал и много повече отколкото е очаквал от лечението като резултат, преживявал е осъзнаване на някой, който се освобождава от болестите си не само на физическо ниво, който да твърди, че болните хора желяат да бъдат здрави.- Днес хората искат "да не ме боли", а не здравето си- липсата на болка е достатъчно- от болестите има много изгоди, които съзнанието не би пропуснало...

Ето защо, всички тези идеи колкото и да са прекрасни, те не струват нищо без желанието на пациентите- поработете, напълнете няколко декара от гробището, и преценете сами...

Преди да се забъркате в нещо "ново", добре ще да е да се огледате и да се информирате дали някой има нужда от това "ново"...

Природата никога не е крила методите и средствата, и формите, когато става въпрос за болест-лечение-здраве. Милиони видове земляни живеят милиони години, и освен човека, нито един вид не обособил "лечители"- ще кажете, защото нямат акъл като нас...Тъкмо напротив, животните имат акъл, и всимките тези милиони видове общуват не само помежду си, в рамките на вида, а общуват и с всички останали- знаят езика...който ние за съжаление, не знаем- дали сме го забравили, или изобщо понятие сме нямали- това не знам, в момента не го знаем и това е положението...а винеги има възможност да го изучим- нито е скрито, нито покрито...Пердетата и завесите са винаги отвътре, а не отвън...

Привидния оптимизъм в повечето случаи е добре замаскирана проява на вина- многократно съм имал възможността да се хвана в подобно състояние, ежедневно наблюдавам много хора- независимо дали имат нещо общо с лечителството, здравеопазването, или нямат нищо общо и с двете, това е сред най-често срещаните явления...Когато човек си отлюспи люспите на "вината" докрай, не се занимава с оптимизъм и песимизъм, с идеи и прочие неща- просто работейки нещо, занимавайки се с нещо, посвещавайки се на някаква дейност, сменя мотивационния фактор. Да носиш отговорност, притиснат от влиянието на фактора "вина" в несъзнателното емоционално море, най-много да достигне до нивото на оптимистичното "дрогиране" с "духовна стока", издигане на вътрешни и външни лозунги от типа "ами ще си нося кръста и това си е, и по-добре е да се науча да се усмихвам и да махам с ръка- може пък и да намалеят желаещите да ме замерят с камъни.."

Ако няма влияние на фактор вина, отговорността е въпрос на две неща- умение да служиш, и умение да управляваш онези неща, които ти служат- знания, умения, хора, и много други неща- нищо повече от това.

Всъщност, не искам да убеждавам когото и да е- опитът и резултатите са тези, които убеждават най-добре...Преди години, когато се бях въоражил със знания, започвайки работа като хирург, бях убеден, че "спасявам живота" на този или онзи, и колкото повече знам и мога, толкова повече "животи" ще спася...Природата знае как да натрие носа на хора с подобни убеждения. С годините убежденията ми се променят, знанията винаги имат някакъв предел, който ако се подмине, се отразява зле на психическото и физическото здраве, така че знанията що годе се поддържат едни и същи, но опита е този, който дава възможност за адаптиране на убеждения, нагласи, ценности и т.н. спрямо това, което съзнанието ни оформя като "житейска реалност", знаейки че нито живота е нещо измеримо, нито реалността е нещо, което може да се побере и в най-широкото съзнание, което физическата ни форма допуска като "широта"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

Нека не се заблуждаваме. От ясно по-ясно е, че няма нелечима болест, независимо на кое ниво се намира и независимо от нейната първопричина. Не е нужно да доказвам това. Живота сам по себе си е доказателството.

Условието за което и да е излекуване или извисяване е само едно - ясно осъзнатото желание и твърдината и увереността за неговото постигане.

Що за въпрос е това кой би се наел с еди кое си? Ами ако се наеме някой? Винаги се намира някой който да се заеме/наеме (на, е ме) с дадено нещо.

Хайде да говорим по-сериозно и по-отговорно и да не съдим по нас си за другите.

Кой знаел и кой не знаел, кой можел и кой не можел, кой имал едикакви си познания/способности и кой нямал!?

Виждам, че все още част от вас си мислят че Те, Тя, Той, или пък То е отговорно за каквото и да е, че от Тях, Нея или от Него зависи, че Те, Тя, Той или То лекува или може или пророкува или знае или...

Нищо подобно! Човек и каквато и да е форма на проява на Бог, служи само като инструмент/проводник на относително количество Разумност и Божественост на Осъзнатото Цяло, което управлява Битието. Само проводник, проводящ елемент и ако въпросната проводимост и пълна, т.е. ако си Чист, Светъл, Кристален, Бял (непорочен, неопетнен), а това става когато е намалена до минимум намесата на индивидуализма, егоизма, което е едно и също нещо, тогава цялата Божественост преминава през теб. Защо и кое би могло в подобен случай да е невъзможно?

Само не казвайте, че нещо е невъзможно, защото така издавате нивото на Вярата, нивото на Надеждата и нивото на Любовта "си", която е двупосочна от вашия център - навътре и навън.

Псалми 24 глава

9. Възвишете, врата, главите си,

И възвишете се вие, вечни двери,

И ще влезе Царят на славата.

10. Кой е тоз Цар на славата?

Господ на Силите, той е Цар на славата.

Нека не се забравя, че нищо не зависи от ума, нищо не зависи от индивидуалността. От нея може да се възпроизведе само една поредна вавилонска кула, която също е внесена като импулс "отвън".

Приятели, да въдем бдителни за лукавия си ум! Нека не се подаваме на игрите му!

Няма невъзможни неща за Бог (за Цялото). Просто да бъдем достойни проводници на Божествеността!

Бъдете здрави!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди години, когато се бях въоражил със знания, започвайки работа като хирург, бях убеден, че "спасявам живота" на този или онзи, и колкото повече знам и мога, толкова повече "животи" ще спася...Природата знае как да натрие носа на хора с подобни убеждения. С годините убежденията ми се променят

Здравей Кристиян,безспорно си един авторитет във форума и аз,като един участник в него ,след като прочетох написаното от теб в съзнанието ми изплува,че вие докторите сте като вълшебна пръчица в ръцете на Бога.Моето лично виждане е,че ти специално не се нуждаеш от ашрам или клиника,където да можеш да даваш от себе си.Искам да кажа,че мястото където работиш сега /аз не знам къде е това,предполагам че е някоя болница/ е напълно достатъчно за да развиеш необходимите качества в себе си.Това,че убежденията ти се променят е знак,че си попаднал на точното място,ако не се бяха променили,то това би означавало,че тъпчеш на едно място,и всичко това от гледна точка на духовното развитие.

И Ванга искаше да се създаде болница за хора със сърдечни проблеми в Мелник,защото е видяла,че това е точното място,но уви това не се случва.С това искам да кажа,че ние предполагаме а Господ разполага.

Обичайте се и успех на всички участници във форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много моля модераторите да изтрият този мой пост, защото неволно стана дублаж, а не открих начин да го премахна като пост!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох поста на Кристиян - в същността съм съгласна с него, макар да има някои неща, които разбирам по друг начин, но това са предимно детайли. Според мен този пост е много важен, затова си позволявам да цитирам една част от него, като дори съм подчертала някои неща, защото ми се иска да ги прочетете още веднъж и да помислите върху тях:

Всичко това го има и днес у нас- има центрове в които се прилага акупунктура/пресура, моксотерапия, шиацу, разни масажни методики и комплекси, създадени върху разбиранията за енергийните меридиани; има си СПА-центрове, има си достатъчно енерготерапефти, има цели центрове с магове, които диагностицират какво ли не- от кармични блокажи, през простатен аденом до вързан късмет (каквото и да означават всицчки тези неща- взети са от рекламните послания тук-там)...

В крайна сметка, еднакво трудно е да убедиш и да разубедиш някой по отношение на химиотерапията, да му обясниш какво представлява, как действа, и какви последствия може да има, съзнавайки, че единствения залог за успех е нещо с което не разполагаш- нейното собствено желание.

За съжаление, тя е само един пример от стотици и дори хиляди такива, които всъщност изобщо не достигат до идея за някаква алтернатива- енергиен проблем-съпротива-рак-химиотерапия-ремисия според стадия...

По-горе прочетох пример за музикант с диплома и без такава...Разликата не е в дипломата, а в знанието. И самоукият музикант, когато реши дса бъде творец, започва да изучава музиката, и при добро желание ще изучи и теория, и хармония, солфежи и прочие- това му е нужно, за да може да твори...Със слух се свирят чужди парчета, при това- до време...Слухът не е гарантирана пожизнена опция...

Някой дипломиран музикант може същшо цял живот да си свири по ноти парчета и произведения на друг....разликата не е в дипломата, разликата е в това, че ако си талантлив, развивайки таланта си, за да твориш, осъзнаваш необходимостта от това, да се ограмотиш и да изучиш това, което е нужно- по какъв начин, за колко време, в какви условия, и на каква цена- това за всеки е различно...

Днес няма сдружение, независимо дали ще е като клиника за алтернативно лечение, или център или кабинети, което да не е енергийно замърсено - това е факт, който всеки занимаващ се с енергийна работа може да провери

Днес дори лечението на хората не е приоритет...Има ли смисъл да се опитваш да лекуваш "върха на хранителната пирамида", след като планетарната основа има нужда от интензивно лечение и прогнозата и на най-прлосветлените Учители и лечители и всякакви е "не е ясна, може само да се надяваме"...

Днес Земята е най-нуждаещият се пациент, а в понятието Земя включвам всичко- цялата планетарна структура, цялата природа- жива, нежива, и т.н....

Лечителството днес повече от всякога е начин на живот, от който просто не можеш да се измъкнеш...Аз не желая да се занимавам, не искам и това е- кой меу пита, и да не искам, живота ме поставя в такива ситуации, в които нямам право на личен избор- остава ми да приема това, което е, и да върша това, което в даден момент знам и мога по най-добрия начин- в мой интерес е да го върша с желание, т.е. да престана да се съпротивлявам на Съдбата и да приема, че просто в този живот и да ми се иска да бъда музикант, и да съм музикант, то музиката ми няма да е чута от публика, нито пък ще я свиря по сцени...В много случаи музиката е единственото "лично предпазно средство", с което разполагам и честно казано, се оказа че е доста ефикасно...

Предлагането е според търсенето- ако предложиш нещо, което не се търси, за да има някакъв успех, е нужно да се създаде търсене, нужно е да се убедят хората, че имат нужда от това нещо- не става въпрос само за рекламни послания или нещо такова, става въпрос, че търсенето е нещо, което в личното съзнание на човека също определя предлагането.

Не знам дали има човек, ... който да твърди, че болните хора желяат да бъдат здрави.- Днес хората искат "да не ме боли", а не здравето си- липсата на болка е достатъчно- от болестите има много изгоди, които съзнанието не би пропуснало...

Ето защо, всички тези идеи колкото и да са прекрасни, те не струват нищо без желанието на пациентите...

Преди да се забъркате в нещо "ново", добре ще да е да се огледате и да се информирате дали някой има нужда от това "ново"...

Привидния оптимизъм в повечето случаи е добре замаскирана проява на вина- многократно съм имал възможността да се хвана в подобно състояние, ежедневно наблюдавам много хора- независимо дали имат нещо общо с лечителството, здравеопазването, или нямат нищо общо и с двете, това е сред най-често срещаните явления...Когато човек си отлюспи люспите на "вината" докрай, не се занимава с оптимизъм и песимизъм, с идеи и прочие неща- просто работейки нещо, занимавайки се с нещо, посвещавайки се на някаква дейност, сменя мотивационния фактор. Да носиш отговорност, притиснат от влиянието на фактора "вина" в несъзнателното емоционално море, най-много да достигне до нивото на оптимистичното "дрогиране" с "духовна стока", издигане на вътрешни и външни лозунги от типа "ами ще си нося кръста и това си е, и по-добре е да се науча да се усмихвам и да махам с ръка- може пък и да намалеят желаещите да ме замерят с камъни.."

Ако няма влияние на фактор вина, отговорността е въпрос на две неща- умение да служиш, и умение да управляваш онези неща, които ти служат- знания, умения, хора, и много други неща- нищо повече от това.

... опита е този, който дава възможност за адаптиране на убеждения, нагласи, ценности и т.н. спрямо това, което съзнанието ни оформя като "житейска реалност", знаейки че нито живота е нещо измеримо, нито реалността е нещо, което може да се побере и в най-широкото съзнание, което физическата ни форма допуска като "широта"...

В тази посока беше и моят предишен пост, макар и не толкова убедителен и подкрепен с примери:

Според мен е важно да се помисли, не какво му се иска на един или друг от нас, а какво е полезно да се направи за една по-съществена част от хората в момента. А след това да се прецени какво е възможно да се направи в това отношение в момента или по-точно с какво може да се започне, съобразявайки се с реалността - имам предвид не само със законите и условията в държавата, но и с такива неща като нивото на съзнание на хората в момента, преобладаващия мироглед и др.п.

Продължавам да си мисля, че първите стъпки е добре да бъдат именно тези общоконсултативни кабинети (по идеята на д-р Д. Пашкулев) и каквото би могло да се направи за подрастващите - тези мерки биха могли да формират "търсенето", както се изрази Кристиян или по друг начин казано: да помогнат общо на хората, на обществото, на планетата, а не само на малък брой вече "узрели" хора... съжалявам, пак стана неясно, обаче по-ясно от това не мога :(

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, не можем да поправим Земята, ако не сме поправили първопричината за нейното рушене.

Първопричината е съзнанието ни. Всеки трябва да се погрижи за съзнанието си. Бог ще се погрижи за Земята.

Не твърдя, че не трябва да я пазим, напротив, но как по точно да се погрижиш за нещо, което след тебе бива разрушено от други.

Ще засадиш дърво, което съседа ти най-малкото ще припикае, с извинение за израза.

Нали не мислите по този наивен начин, че Бог е толкова немощен и не може да смогне да поставя нещата в ред, та се намери човек да ги тури на мястото им!?

Дали е случайно това, което става със Земята? Хайде да си спомним за Атлантите!

Земята си е наред, просто ще прескача от цикъл в цикъл. За да се изгради нещо на здрава основа то трябва да бъде разрушено до основи. Вавилон ще падне. Царят пристига за да си управлява царството.

Светът си е добре, ти си този, който е зле и ти си този, който има нужда от поправка!

Ако нещо ти е крив света, промени мирогледа си.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, колко хора посещават или биха посетили клиника за алтернативно лечение и колко разчитат на съвременната традиционна медицина? - съотношението сигурно е най-много 1% към 99%. Говоря за България - нямам впечатления как стои този въпрос другаде.

Ти искаш да помагаш на този 1% хора, които аз нарекох "вече узрели". За тях не се притеснявай, те вече са наясно (или почти); най-малкото са тръгнали да търсят ... и рано или късно ще намерят!

Въпросът е в другите 99%. За тях може ли да се направи нещо? Ако да - какво?

(Това е малко по-опростен и неточен вариант на това, което казва Кристиян и което се опитах да обясня аз, но нека сега да е така формулирано :rolleyes: )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Диана!

Не би могло да се направи за никой нищо, ако първо не направиш нещо за себе си, а тогава се разбира, че всичко си е наред и че имаш право да помогнеш, което е относително, само на тези които искрено потърсят помоща ти. Това обаче отново не е гаранция, че някой ще постигне каквото и да е.

Общо взето всичко зависи от Бога!

Искането и неискането..

Мисля че не си разбрала. Единственото, което искам е щастието за всички, но моето искане е обречено на невъзможност и това е най-големия проблем между мен и Бог, за който редовно роптая, недоволствам, протестирам и упорствам и често оставам шамаросан от истината.

Идеята не ми е за клиника по начина по който го разбирате.

Наричам го общение на хора с еднакви стремежи и който пожелае да се приобщи, приобщен ще бъде. Ашрамът, манастира, духовния център за себереализация, духовното общение (общество) е само място, което предразполага за по-плавно пътуване, то само по себе си не търси последователи и нуждаещи се, а те търсят него.

В това е разликата.

На такаво място не ще произлизат нужди. За него имам специални планове, но тях когато им дойде времето и само на доверени лица, защото енергията би могла и се ползва и от двете страни на барикадата.

У всеки, у когото се е родил импулс за Път, ще потърси горното, но какво ще открие, ако няма подобни неща.

Пазарът е според търсенето, ако може така да се изрази човек. Както писах - мисля, че момента узрява и от подобно нещо ще има нужда, а доказателсвото за това е, че идеята не съществува само в моята глава.

Пък и винаги ще има неразбрали, протестиращи и подобни, иначе ще се разпадне дуалността.

Поздрави!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах нуждата да се отдръпна и да пообмисля, да се помоля за просветление по някои въпроси.... Най-хубавото в случая е, че се получи конструктивна дискусия. Има изказване на мнения и изслушване на другия, което е прекрасно..... Има много доводи при Ники, при Кристиян и при Добромир,... които си струва да се обмислят.....

Анализирайки идеята, която е прекрасна като идея стигнах до изводите, които Ирена Стоянова е написала в поста си.

Ако "основния камък" на клиниката е просто смесица от възвишени идеи и материални цели тази нова ашрам клиника ще се срути, за съжаление на главите на едни от най-добронамерените и може би най-напредналите човешки същества. Но ако някой лекар търси повече начини, за да бъде истински полезен, моите поздравления - неговата "клиника" си стурва. Така че, съм съгласна с това, което подсказва, но не казва в прав текст Кристиян в последния си пост -87. Пиша това, защото идеята е много привлекателна, но чувствам че нещо не е както трябва, та ми се иска добре да го огледате откъм реализицията, и дали изобщо тази форма е подходяща, за да не си губите времето и енергията. И най-важния критерий си остава: доброто начало е в малкото и ако то е истинско от само себе си ще се разрасне, разшири. Каквото и да решите - успех!

Аз съм от онези, дето се палят по някоя идея и се хвърлят да я осъществяват без много-много да мислят, но сега това си е доста сериозно и отговорно и наистина неможем да се хвърлим "с главата надолу".... :feel happy:

Може би е добре да дообмислим, да преценим адекватно ситуациите в момента. Нашите собствени сили, средствата, да се поучим от подобен опит в нашата страна и в други.....

Истината е, че трябва да се направи нещо в тази посока, но да е стойностно и работещо..... въпреки трудностите със съзнанието на ближните :feel happy:

Ще мислим и с молитва се надявам да получим отговорите.....

Да бъде волята Божия!

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скъпи приятели за да има ефикасност на дането лечение, респективно на дадена "клиника", е необходим нов живот на болния.

Хората избират клиниките и болниците, като с това обрязват само повърхността на проблема и след като биват "излекувани" продължават си "старата песен на нов глас", което е "ново двадесет". Подобни лечения са обречени на неуспех, защото пациентите не желаят истински здравето си, което е пряко свързано с промяната в начина им на живот, и от друга страна здравните институции имат ползи от подобни "кукли на конци", "балъци", "машини", "роботи"...

На лице е един вид договорка - ти ме позакрепи малко, че да мога отново да се "хвана но хорото", а то хорото си е кеф, особено ако си пийнал някоя друга ракийка преди това и хапнал някое друго кебапче и кюфте, а и музиката свири така омайно сладко... и хайде отново в матрицата!

Това клиника ли е? Това болница ли е? Тези не лекуват, ами замазват само очите, ам`че де е проблема, щом и на болните им утърва?! Защо? Защото си харесват танците и веселбата, и песните, и кебапите, и ракийката, и сгодните женици, и... не търсят живота. Е на такива който помогне - вреди. Ех красиво нещо е живота и змията ако не е измамна, змия ли ще е?

Истинската клиника носи и нов живот със себе си, духовен живот, където да усетиш топлината на вътрешния пламък.

Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще мислим и с молитва се надявам да получим отговорите.....

Да бъде волята Божия!

:thumbsup: Добре би било да пообсъдим нещата именно в кръга на хората, които се молят за напътствие в тази насока, защото иначе темата се разводнява от постинги, в които си личи вече оформено друго становище. Освен това с изненада забелязвам, че твърде слабо се отчита факта, че проектът още няма почти нищо уточнено, а вече се подлага на обсъждане, като че ли е разписан в подробности! Явно някои "предварително знаят" към какво ще се насочим! <_< Моето лично мнение за тази тема е, че не трябва да се акцентира върху това как няма да станат нещата, това го виждаме всекидневно и едва ли е полезно да си го припомняме, ако нямаме решимост да работим за нещо различно. Не бива да се пресича творческата инициатива чрез песимистични общи съображения. Едно по-адекватно нейно изкристализиране е полезно, дори и да не й е съдено да се реализира скоро. А ако й е съдено, естествено първите стъпки могат да бъдат само информиращи, интернетни, извънклинични спомагателни модули и т.н. "Пътят на хиляда мили започва с първата стъпка". Бих предпочел, ако многото изписани страници бяха по същество относно необходимата първа стъпка; аз съм дал някои перспективи и бих се опитал да дам също и по-разгърнат проект в това отношение, но ще си позволя да поизчакам, както и да не обявявам сега съображенията си за това. Може би е полезно в края на месеца да има още две вечери за споделяне на идеите, както и по всяко време дотогава, разбира се. А всички ние имаме право да решим за себе си дали, доколко и как точно ще сътрудничим. При мен въпросът също не е разрешен, тъй като оценявам важността и на самоусъвършенстването, и на предпазливостта спрямо евентуални черногледи, телешко възторгнати или твърде комерсиално настроени сътрудници. Ако получа по-реалистични предложения, независимо дали тук, другаде в нета или извън него, ще се постарая вече все повече да действам и да говоря по-малко. Мисля, че повикът на самото днешно време е точно такъв! :thumbsup2:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, Ники, чак сега ми стана ясно каква е била твоята идея - благодаря ти, че си го написал в прав текст:

Идеята не ми е за клиника по начина по който го разбирате.

Наричам го общение на хора с еднакви стремежи и който пожелае да се приобщи, приобщен ще бъде. Ашрамът, манастира, духовния център за себереализация, духовното общение (общество) е само място, което предразполага за по-плавно пътуване, то само по себе си не търси последователи и нуждаещи се, а те търсят него.

В такъв случай, този духовен център сам по себе си (и за хората, които ще се приобщят към него) е нещо чудесно, но това ще е една инициатива дори не за 1% от хората, ами за 0.0001%.

Аз някак не виждам своето място в такава инициатива.

Може и да греша, но за мен е по-ценно делото на хора като Майка Тереза например.

----------------------------

Какво се върти в моята глава от известно време?

На една част от тези 99% средностатистически съвременни човеци често им е нужно нещо съвсем малко: само един разговор или една подадена ръка в труден момент (момент, нямащ много общо с духовността), което би ги пробудило към един нов мироглед, осъзнаване и т.н.

Също така, ако някой разказва/подсказва дори само от време на време на децата да погледнат на хората и света и по друг начин, а не чисто материално, както в съвременните училища - това ще се отрази в живота на много от тях. Дори и тези деца, които поради домашното възпитание или различни други причини няма да го възприемат по никакъв начин, ако тази информация все пак се е мярнала през съзнанието им, биха имали едно на ум, когато животът ги постави в някаква "по-такава" ситуация в бъдеще.

В нещо такова бих се включила с каквото мога да бъда полезна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек има право да не се интересува от такива проекти, съсредоточавайки се върху собствените си проблеми или стремежи към развитие. Той може също така да се включва само в елитно прицелени (в материален и/или духовен смисъл) общества и проекти. Може и да ги избягва, предпочитайки да помага на социално слабите и уязвените по някакъв начин в обикновения живот. А може и да има "за всекиго по нещо". Моята визия, както би следвало вече да е проличало, е най-близко до последната стратегия. Можем да бъдем донякъде полезни поне информационно и на затворения в себе си, който в случая се явява едностранно като консуматор, но нека приемем, че той в замяна ни споменава в молитвите си... :rolleyes: Върховите постижения, особено в духовното, също са важни като модел на плюсовете и евентуално сигнална лампичка за минусите на такова развитие, може би изобщо е трудно да се създадат преподаватели и лечители на ниво вън от такава особена среда... :sorcerer: А иначе общополезната социална дейност, "черната работа", от която някои се плашат, а други я възнасят като единствено необходима, си остава основата, върху която могат повече хора да бъдат както дарители, така и ползватели на помощта. :yinyang: Именно взаимопомощта следва да бъде едно от различията с досегашните едностранчиви отношения, при които единият дава, а другият плаща, без да помисли с какво и той би могъл да е полезен... Също така е напълно реалистично да се съчетават финансово подплатени с некомерсиални дейности. Който иска да работи само в определен сектор, признавайки важността и на другите, да бъде добре дошъл. Който от друга страна, бидейки привърженик на по-тесен подход, си защитава единствено него, той ще се самоизключи. Комуто каквото е дадено. Приятна вечер на всички! :feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

"Новите" неща се правят от нови хора иначе си е поредения велик или полувелик проект на "старите" хора. А такива имаме в изобилие и днес! На доста места съм срещала от Учителя изречението, че ако искате велики работи питайте хората, Бог се занимава с най-малките работи. Вижте, и аз обичам проектите, в които кипи идеализъм и какви ли не още хубави работи, но истината е, че по механичен начин не се е постигнало почти нищо. Ако ние сме духовно пораснали то самите ние ще бъде "център", но не заради някаква слава, а за полза на другите и хармонично ще се обединяваме, което естествено ще прерасне в общество от съмишленици. Въпростът е дотогава какво да се направи? Знам, че няма нужда да спасяваме човечеството, а да се занимаваме със собственото си истинско усъвършенстване, което да "прилагаме" в ежедневния си обикновен живот, а той, живота ще ни покаже, ако трябва да спасяваме някого. Впрочем, нали си спомняте, че в този, в когото пребивае Духът Христов той може да лекува и чудеса да върши. Това не е религиозна фразеология. А Христос казва, че дори по-големи чудеса от него ще вършим. Та при всички случаи духовното усъвършенстване и професионалната реализация нямат почти никога нищо общо в съвременното общество, но на човек не му пречи да бъде съвършен какъвто и да е света и ако той е лекар да бъде един прекрасен лекар в или извън вълшебната клиника. Кристиян е неприятно прав, че много от тези различни - алтернативни лечения дори нанасят вреда, а други привидно те лекуват, докато изведнъж откриеш ново заболяване. В някои случаи проблемът е че методите са неефективни - остарели, макар и нови в сравнение с ортодоксалната медицина, поради някои промени свързани с човешкото развитие, респективно - тяло, в други - проблема е в човека, който лекува - т.е. той не разбира какво прави, само прави нещо, което му харесва, донесло му е полза и иска да зарадва и другите хора. Това е много детинска мотивация, защото за един човек този метод може да е добър, а за друг - не. Тези, които ще лекуват и то не само физическото тяло на хората, дават ли си сметка за всичко това? Според мен, ако имаме някаква идея, било за това да сме лечители, то трябва да работим дотогава докато тя стане реалност с резултата си във вътрешния ни свят, а чак след това да се реализира в живота дори и в идеята за клиника. С бързане въпросите не се разрешават, както казва Учителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не е бързане да започнеш работата по реализацията на едно нещо с малки крачки СЕГА. Съществува убеждението, че за да започне нещо човек, трябва да е готов, особено ако става дума за предаване на знания на другите. Нека споделя своя опит (преподавателски): това не е вярно. Ако човек бъде оставен да изчака, докато по негово мнение е "готов" и особено ако този човек е българин (майтапа на страна), никога няма да започне. Ние винаги започваме когато му е времето, независимо дали се чувстваме подготвени или не. Съдбата ме е хвърляла да преподавам какво ли не, чудела съм се как съм успявала, мислела съм си, че нищо не правя, после хората обаче са ми благодарили - и аз не знам защо. И няма нужда да знам. В течение на подобни "бойни кръщения" съм научавала това, което ми е лисвало, за да се почувствам "готова" - до степен такава, че съм забравяла да мисля дали съм готова, а просто съм го правела...

Така и с този проект. Не е прибързано, ако една група от хора са намерили вътрешна мотивация за неговата реализация. Каквото вложат, това ще се получи. Ще грешат, разбира се, но е важно идеята като цяло да се реализира, а не да се тюхкаме върху пропуснатите детайли. Тези последните българинът винаги ще ги пропуска - вгледайте се в хлъзгавите плочки на София в този сняг (не ви пожелавам да ги усетите), или в плочките-убийци на всяко второ стълбище на подлез. Там някой е мислил повече за лъскавкото отколкото за практичното - ум да ти зайде. Та... като не можем да ги мислим предварително детайлите, ще ги мислим в действие. Кой както може. Немците са царе на детайлите, затова пък мозъците им рядко раждат нещо ново. Могат само вече измисленото да... доизкусуряват. Скука.

Както рекъл Свети Кирил на критиците на своя превод на Свещените Книги и на глаголицата: по-лесно е да се поправи отпосле, отколкото да се създаде отначало. Има си време за Джаста-Праста и за Циндил-Пиндил.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е бързане да започнеш работата по реализацията на едно нещо с малки крачки СЕГА.

Така и с този проект. Не е прибързано, ако една група от хора са намерили вътрешна мотивация за неговата реализация. Каквото вложат, това ще се получи.

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

По този въпрос съм твърдо - ЗА...

Както се казва "Залудо работи, залудо не стой"... :)

Очаквам да определим срещата в София като дата и да поговорим...

Поздрави

P.S.

Не ми стига времето напоследък и затова не се обаждам много-много... :):):) Само си чета...

Не е липса на интерес...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Тъкмо четох преди малко темата за 7-те рилски езера, които били в опасност. Ако там не е най-подходящото място за построяване на храм-клиника за алтернативно лечение...не знам къде...С приходите може да се направят още 5 езера, за да станат 12..така деи, да няма зодиакално ощетени...Излиза, че земята няма нищо против, принципно на нея няма свещени места, и дори и да е имало, съседите са си облекчили нуждите...За да не стане така, просто варианта 2 в 1 е най-добър...Така или иначе, ще се стигне и до застрояване не само на 7-те рилски езера, но пък ето една кауза, която си струва- кой ще застрои пръв какво...При това, ако се осъществи такъв проект, има си всички предпоставки за очакване на хора от цял свят- това може да се превърне в "Храм на Здравето" не само на Балканите...Може да се построи и цял учебен комплекс, с провеждане на курсове- съвместими с туризма, тип "интензивни". Могат да се канят всякакви алтернативни лечители- от аборигенски шамани, през азиатски представители на различни школи, та чак до камчатско-чукотската шаманология, латиноамериканска, северно-американска, африканска...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че думата храм и идеята за такъв трябва да отпадне, категорично!. Храмът е в нас около нас, под небето и на небето.... Нямаме право ние да определяме място на Бога, къде да бъде......

За съчетаване на лечителски умения-традиционна и нова медицина е добре да се мисли. Да се изследват и изучават новите деца, за да може техните способности да се развиват и правилно да насочват енергията си.

Абсолютно излекуване на пациент без негово участие е невъзможно, но пък всеки на своето място да даде най-доброто от себе си. Да е чист пред собствената си съвест, пред Бога. Всеки действа според силите и възможностите си. Иска ми се напрактика да се приложи идеята-първо да си свършим работата по най-добрия начин, а парите сами ще дойдат.....

Така и с този проект. Не е прибързано, ако една група от хора са намерили вътрешна мотивация за неговата реализация. Каквото вложат, това ще се получи. Ще грешат, разбира се, но е важно идеята като цяло да се реализира, а не да се тюхкаме върху пропуснатите детайли. Тези последните българинът винаги ще ги пропуска - вгледайте се в хлъзгавите плочки на София в този сняг (не ви пожелавам да ги усетите), или в плочките-убийци на всяко второ стълбище на подлез. Там някой е мислил повече за лъскавкото отколкото за практичното - ум да ти зайде. Та... като не можем да ги мислим предварително детайлите, ще ги мислим в действие. Кой както може. Немците са царе на детайлите, затова пък мозъците им рядко раждат нещо ново. Могат само вече измисленото да... доизкусуряват. Скука.

Както рекъл Свети Кирил на критиците на своя превод на Свещените Книги и на глаголицата: по-лесно е да се поправи отпосле, отколкото да се създаде отначало. Има си време за Джаста-Праста и за Циндил-Пиндил.

:thumbsup1:

В тази връзка ето малко мои разсъждения. - Учителят казва, че числото 5, е числото на българите, но то е число, което гради, но не изгражда........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян
:) прекъсна връзката или нещо такова и се постна една част, а другата остана, така че изтрих тази част да не се дублира. Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×