Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Кои са работниците в човека?

Recommended Posts

 Кои са работниците в човека? Неговите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. (Беинса Дуно)

Да наеме работници

Свикнали сме да приемаме мислите си като личността си, чувствата си като състоянията си и постъпките си - като проявлението на личността и мислите и чувствата си. Всъщност така идентифицираме себе си с тях вместо да ги избираме ние. 

Вие усещали ли сте своите мисли, чувства и постъпки като свои работници? Избирали ли сте ги? С какво е по-различно усещането да се идентифицираш с тях и да ги избираш? 

А как може човек да се "отлепи" от тях и да се научи да ги избира?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

работниците в човека ---красиво казано . Благодаря ,не съм я срещал тази беседа . ..Дънов на много места говори , че е добре да контролираме мислите , а от там и чувствата и поведението си , за да подобрим текущия живот . Напр. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля.  „Необходимостта да познаваме Бога“

Някъде в упражнения на Йогите има , упражнение за дистанциране .В момента не мога да го разкажа ,но идеята бе да се усетиш , като този , който управлява . Казвам това , защото с обикновено расъждение за , тялото , чувствата , мислите . Без , дори малка практика , да се наблюдава от страни . Не вярвам да има полза . КОгато започнах да се хаблюдавам от страни .Когато започнах да опитвам да сменям едни мисли с други ...Разбрах че това е най смисленото нещо което може да се практикува .

Ние , обикновено живеем и работим по предварително изграден план . Значи , в мен съществува идея по която се движа .Това ме улеснява , защото съм обмислил почти всичко и съм готов за евентуалните пречки . Но , понякога има и , изненади .Тогава , ако не си дистанциран , става лошо . :) . Ако на пътя , някой разсеян или неопитен , ме одраска --Леле леле :(  . Но ако само одраска колата ми ---ще се радвам , че съм бил вътре , защитен .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да наеме работници

 

Вие усещали ли сте своите мисли, чувства и постъпки като свои работници? Избирали ли сте ги? С какво е по-различно усещането да се идентифицираш с тях и да ги избираш? 

А как може човек да се "отлепи" от тях и да се научи да ги избира?

Да,усещам ги , защото ми отговарят на въпроса 'защо" .Защо мисля,чувствам или постъпвам така,а не иначе. Избирам ги вече,след известни усилия.Когато човек се идентифицира,се огражда със стени,ограничава се, затваря се,при това без някой да го насилва--сам си гради затвор. 

При избора имаш свобода,колкото и да е ограничена от обстоятелствата.Различното е свободата и спокойствието и отговорността,че ти правиш избора--дори последния да е предопределен.

Как да се "отлепи"--колкото хора,толкова и начини. Най--просто казано.като си отваря широко очите за видимото,за да усети невидимото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Избирам чувствата си" като свои работници на доста хора би прозвучало като неискреност, прикритост, психотерапевтите може би щяха да кажат, че "замитаме" истинските си чувства под чергата, за да не се срамуваме от тях или да не се самоосъждаме. Какво се случва с онези чувства и мисли и постъпки, които също са в нас и ни навестяват, но остават "неприети" като неподходящи за работници? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

'Заметените' чувства и мисли не са неприети,те са изживяни, преживяни са заедно с последствията.Ако човек е научил от къде идват и какво ги предизвиква,т.е. урока,те са изпълнили ролята си.Остават в човека,като трънче,за да му напомня какво са му донесли и какви дела са натворили.

Защо да не се срамуваме? Срама говори на срамежливия и  казва доста неща.Още си спомням мои мисли ,чувства и постъпки,от които ми става криво.За радост или за срам,тези трите са част от мен, част от сенчестата ми страна.

Със замитане и неприемане не става,живота върви,като го гледаш в очите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"замитаме" истинските си чувства под чергата

Neе , Замитането (искат да кажат) е затваряне на очи . Непризнаване  реалното . Докато избора  е подреждане . Не мога да създам , само избирам . На останалото обръщам гръб . Избирам , мисли променящи вътрешната  среда ,,завеждащи " ме на хубаво място . С избора на мисли , виждам света по желан начин . Дали той е реален ? Чудното е , че се променя всичко и неща за които не съм се сещал ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изглежда малко хора се интересуват точно от това :) ... Аз влияя на емоциите като променям мислите . На практика , чрез насочване на вниманието в подходяша посока . Може и с мантри , готови или създадени в момента . Не се сещам за по ефективен начин   ? Някой може ли да каже ?

Същевременно , ние не сме свободни да мислим , да чувстваме , да правим  всичко което си искаме . Можем да растем , единствено в учебния план , определен от по висши същества .

  Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувство и действие има определена форма, в която те могат да се изразят. И законът е: когато се изразят в тази форма, ние усещаме едно задоволство и приятност – значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно недоволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма.     http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Съчетание_на_отношенията        

  Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях. Вярвайте в душата си, като проява на Божественото Начало. Ще каже някой, че вярва само в това, което вижда. Ако го питам, вярва ли в ума и в сърцето си, казва, че вярва. Вярва ли в мислите и в чувствата си, казва, че вярва. Как вярва в тях, щом не ги е пипал? Кой може да пипа ума и сърцето, мислите и чувствата си? Пипането е външно сетиво, с което си служат и животните. След пипането идат вкусът, обонянието, слухът и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нещата, човек трябва да ги е проверил с петте си сетива, а не само с едно. Каже ли някой, че вярва само в това, което може да пипне и да чуе, той не е влязъл в Реалността. Който вярва само във вкуса и в пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата са долу. Който вярва само в слуха и в зрението, той е в северното полукълбо, защото ушите и очите са на главата. Кой е на екватора? Който минава от едното полукълбо в другото. Екваторът е неутрална зона. Коя област от човешкия ум отговаря на екватора? Интелектът. Защо трябва да мисли човек? За да има равновесие. Само уравновесеният може да си избере такива работници, каквито му са нужни. Кои са работниците в човека? Неговите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати.      Да наеме работници    

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×