Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте ,аз съм 20 години и преди половин година изпаднах явно в депресия поради тормоз от баща ми към мен и майка ми.Бях завършила училище и до сега не мога да си намеря работа и си търся. Започна се с тревожност без причина. Това премина с мисли за самоубийство и не виждах смисал в живота заедно с паник атаки ,че искам да си посегна на живота ,това премина след известно време. След това последва панически страх от смъртта (че на момента може да умра и че все някога ще умра) с лека хипохондрия. Но този страх за смъртта не премина ,постоянно всички действия и мисли свързвам с нея ,все тя ми е в главата от време на време получавам паник атаки с губене на реалността... Общо взето искам да рабера какво ми има ходих на лекар каза ми ,че е депресия ,което ме съмнява. Мога ли сама да го превъзмогна и имам ли шанс да си върна стария живот ,ще бъда мн благодарна на всеки отговор и съвет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, в стария си живот няма как да се върнеш. Има как да пораснеш и да преминеш в новия си, по-зрял и силен живот! Не те виждам като депресирана, по-скоро имаш тревожно състояние. Живее ти се, но си оплетена в комплексите и страховете си и не знаеш накъде и как да поемеш. Започването на работа е добра идея - дава ти известна финансова и емоционална независмост. А още по-добрата новина е, че самата ти тревожност и нейните симптоми вече карат всички твои страхови програми да изплуват, което е прекрасна възможност да ги осъзнаеш ясно и поработиш с доверие и обич върху стапянето им, върху преобразуването им до самоуверена смелост, ясни цели, самоуважение и доверие в себе си! Започни работа, посещавай психотерапевт - преживяваш чудесни процеси, каращи те да растеш, да се трансформираш! Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сама ще ти отнеме години.Посети психолог, с негова помощ ще стане по-бързо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

съветът на д-р Първанов е най-уместният - ако имаше друг начин със сигурност щеше да ти го подскаже.

Не искаш хапчета - няма проблем - психолозите не ги предписват.

Виж, ако идеш на психиатър - тогава е твърде възможно да се озовеш с рецепта. Пък за хомеопатията... ами пак хапчета са, за какво са ти, след като решението на проблема е съвсем по силите на самата теб?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.helikon.bg/books/96/-%D0%9F%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_159716.html

 

Това е книга от лекар, който е специалист по статистика.Е, в нея се казва, че няма нито едно статистическо издържано проучване, което да потвърждава твърдението, че хомеопатията е по-ефективна от плацебото.

 

Това не пречи на мен мен, да ползвам хомепатични лекарства и даже и кучето си съм водил на хомеопат :)

 

С две думи, всичко е според вярата, но истинската промяна става с психотерапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре ,а вие като такива специалисти според вас има шанс да се оправя ,така ли ? Да се оправя от този страх към смъртта който ме измъчва ,защото вече се притеснявам от притеснение да не се разболея или да ми стане нещо ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Присъеднинявам се към мнението за хомеопатията на Тодор. Но, плацебо, подкрепено с псевдо-теория вършат работа за доста хора, така че - ако за някого работи, чудесно! Относно психотерапията - за нея е нужно човек да узрее. Иначе е "хвърляне на бисери пред..." . Можем да кажем, да насочим към нея, но вторичните печалби и съпротивите на псевдо - защитните рационализации над тях са си в невротика. Наскоро пробвах най-сърдечно и добронамерено да пиша в една група за паник атаки в социална мрежа. При това с единственото желание за помощ и апел за живеене на силен и творчески живот. Писал съм в сайта си, че не приемам нови случаи в следващите месеци. Хората обаче масово си пият хапчетата и си ги искат - нали ако поработят върху себе си, биха загубили всички печалби, А те не са малко - внимание, грижа, извинение за непоемане на отговорности, усещане за собствена значимост, получавано през скудоумното убеждение "аз съм невинна жертва" ... Плюс невежество, плюс навика на статуквото... Част от рационализиращите извинения за непредприемане на решителни мерки чрез психотерапия, са таксите на психотерапевтите. Такива хора някакси смятат, че всички са им длъжни да им помогнат, при това безплатно. Само че, такива реакции са празно дрънчене, тъй като помощта всъщност не е търсена, а агресивното нахвърляне върху таксите на терапевтите всъщност се явява защитаване на ползите от поддържането на неврозата им. Защото колко е чудесно да си, видите ли, невинна жертва, на която всички са и длъжни! 

 

За терапевт от Бургас: моля, ползвайте гугъл!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С това искате да кажете ,че и аз малко или много съм приела психотерапията като тях и съм я отказала ,защото тя ще е много скъпа (примерно) и ,че хората не искат да работят върху себе си защото ,тревожността им действа като наркотик и е странно да не съществува в тях и правят всичко за да е засилват както и да получават внимание към тях и приемат че са болни и цял живот да си пия хапчета ??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, говоря общо, а не лично за теб. Но останалото, за мнозина е вярно, да!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ясно просто ми се наложи да го прочета няколко пъти за да разбера смисъла на написано от вас ,и казах това за да рабера да ли съм правилно разбрала ")

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време, мой клиент, който бе крайно незапознат с резултатите от психотерапевтичната работа сподели по този повод - "Веднага щом разбрах, че има хора, справили се с този проблем разбрах, че ще го направя и аз. Щом един е успял, няма начин да не успея и аз".

И наистина успя.

 

А тук можеш да видиш как един мой приятел, който не вярва в ефекта от хомеопатията, предизвика фурор преди време: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1648727

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли защо никой не е отговорил на въпроса ти досега? Помисли върху това. Пишеш във форум, в който присъстват стотици и стотици теми, в които хората споделят как са се справили с тревожността си. Моята и на колегите практика показва не само, че промяната на мисленето и възприятието е средството за справяне с тревожността, но и че е единственият стратегически устойиво сигурен метод! Това е! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ,отново. Исках да ви споделя че почнах работа ,доста се разсейвам с нея поне докато съм там не мисля за смъртта ,през останалото време мислите ми пак се насочват на там ,но понякога почвам да мисля и за други неща. Надявам се че е нормално все още да мисля за лошите неща и че с времето ще изчезнат ,дали това е решението да се разсейвам и да не мисля за това ?? Понякога в главата ми е примерно като ми кажат утре си първа смяна и аз си мисля ако до утре съм жива и нищо не ми се е случило ... И от това ме е страх колко много малди хора умират ,но надявам се аз самата отговарям за живота си и след като съм съвестната и смалям до минимум опастностите ,че всичко ще е наред .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да коментирам. Извинявам се на специалистите, но ще изкажа мнение като човек, борещ се с ОКР с натрапливости за полудяване.

Та смъртта е единственото сигурно нещо в този живот. Не трябва да те е страх от това, че може да умреш. Приеми го като нещо естествено. Когато  пак ти дойдат мисли за смъртта си кажи: " и какво от това, все някой ден и аз ще умра". Разсейването или по-точно занимаването на мозъка съзнателно с нещо друго е добро, но то не трябва да е насочено към избягването на опасности освен ако не работиш като строител на необезопасено скеле, автомобилен състезател или нещо което те поставя на ежедневна опасност.

Вярвай в Бог а той едва ли ти е избрал да умреш млада.

Бъди смела, вярвай в себе си. Успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да си обясна как до преди това не съм се сещала за смъртта и как изведнъж сякаш някой ми каза че ще умра и това ми стана главната мисъл и постоявен страх ,сякаш преди това съм санувала и съм се събудила ,а може би точно обратната ,и аз не знам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С какво ще ти помогне отговора на този въпрос?

 

Един популярен у нас психолог казва така - "Не е важно как си цопнал в блатото, а как ще излезеш от него".

 

И има основание да твърди така :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро!

Рано или късно, човек опира до въпроса, за смисъла на живота и смъртта.Явно, сега е дошло, това време за теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че е хубаво.Правилното отношение към смъртта, прави живота по-пълноценен.

 

Представи си, че двама души спечелват награда от томбола.Наградата е, в рамките на 8 дена, да могат да посетя,т което и да е място на Земята и всичките им прищевки да бъдат задоволявани.

Първият от тях, като прочел,че наградата е само в рамките на осем дена, започнал да негодува и протестира, как така ще е само 8 дена.Това било несправедливо, наградата трябвало,  ако  не да е вечна, то поне много повече време.Така минал първият ден от отредените осем.Втория ден, човека бил още по озлобен, псувал и протестирал, колко несправедлив е светът, пишел гневни писма до организаторите на томболата.Така минал и този ден.На третия, всичко се повторило, но този ден той вече плачел и се молил срока да се увеличи. На четвъртия ден, гнева , страха и депресията  били с още по голяма сила. Така, без да се усети, осемте дни минали, без той,  да си подаде носа от къщи.

 

Другия, още първия ден заминал на морско пътешествие.Гмуркал се за първи път в живота си и въпреки, че една акула минала на косъм от него и много го изплашила изкарал незабравим ден.Втория ден, отишъл на сафари в саваната.Било страхотно, стадо биволи едва не го стъпкали, но деня бил още по-очарователен. Третия ден, избрал ново място и нови приключения и така прекарал всичките осем дни.Накрая бил много щастлив и не можел да спре комплиментите към организаторите на томболата.

Ние имаме, около осем десетилетия живот.От нас зависи, в ролята на кой от двамата печеливши ще влезем.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×