Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Скръбта - как да се освободим от нея?

Recommended Posts

"Казваш: Скръб имам, тежко ми е. - Изпъди скръбта навън. - Не мога. - Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. - Как да се освободя от нея? - Като я обикнеш. - Това е невъзможно. - Друг цяр няма. Този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр - да извикаш радостта и да я поставиш на същото място, заедно със скръбта. "

  Красотата на Душата

Едва ли има нещо по-човешко от скръбта. И все пак всички духовни учения я смятат не просто за страдание, но дори за вид агресивно отношение към вселената. Когато прочетох подобно съждение в книгите на Лазарев за кармата, отначало ми прозвуча коравосърдечно и обидно. Обяснението, обаче не оставяше място за съмнения... 

Учителя се отнася с разбиране към обикновения човешки емоционален и мисловен свят, към вградените в съзнанието ни стереотипни причинно-следствени връзки - ако загубя това, което обичам, идва скръбта по него. Ако не скърбя, значи не съм обичал... Ако Лазарев с присъщата му строгост показва на своя скърбящ ученик капиталните грешки в начина на мислене и в ценностната му система и му поставя ултиматум да ги изчисти, то Учителя намира "мехлем". 

Как разбирате "да обикнеш скръбта си"? А как се вика радост, която да съжителства в мир ЗАЕДНО със скръбта? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всякога когато ви дойдат големи изпитания, в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на съвършено чужд на вашето развитие свят. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Влад Пашов: „При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви.
 
Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи.
 
[Скръбта е състояние съзнанието на личностите; т.е. на мъжете, или на жените на Земята. Скръбта е проблем само за личностите, поради склонността им да обсебват нещата, а също и близките си хора, като ги считат за "свои" – и съвсем естествено – да скърбят, щом те им бъдат отнети, при физическа раздяла, или при смърт. Проблемът за скръбта, не може да бъде разрешен, на това обикновено ниво на разбиране на света, на което се намира човешката личност. Впрочем, нито един проблем, не се разрешава на нивото на съзнание, на което е възникнал. Той се разрешава, когато съзнанието на човека се трансформира и се издигне в следващата, по-висока степен на съзнание – и тя е: "Божествена Душа". В този смисъл, Мъдростта ще издигне човека от низшата степен на съзнание: "личност" (наречена също и низша "астрална душа"), във висшата степен на съзнание: "Божествена Душа", където причините за възникването на скръбта (а именно обсебването на неща и на хора, от личността; от егото), биват преодолени и биват заменени с обменянето на Божествената Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. На това висше Божествено ниво на съзнание; т.е. при разбирането на света, от гледната точка на Божествената Душа – изобщо няма условия за проявата на скръб. Значи, за да не скърби, (трайно), личността трябва да се превърне, в Душа; т.е. гъсеницата трябва да се превърне в пеперуда. А "да обикнеш скръбта си" – означава – да пуснеш Любовта, да тече постоянно, през тебе – еднакво за всичките ти състояния на съзнанието и без да делиш нещата на "добри" и на "лоши", защото, казва Учителят: "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото." тук  ]
 
Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че [понеже, все още, се намира на низшата си степен на съзнание: "личност" и затова "гледа с очите" на мъж, или на жена, които (от гледната точка на Целокупния Живот, във Вселената), са "болни", затова] е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в Душата, ума и сърцето.
 
А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си.

Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят.
 
В този случай, една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят.
 
Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова.
 
Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения.
 
Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и [така, докато се изживявате като личности и мислите, и съществувате, от гледната точка на земен мъж, или на земна жена] няма да научите нищо друго, освен само страдания.“
 
Из: „Вътрешното ръководство на човека - Беседи от Учителя“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Много от идеите на съвременните хора [като идеята за скръбта, напр.] са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала, до това време, вързан за Земята. Както виждате, всичко е в приложението.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Както житното зърно трябва да измени външната си форма, за да излезе на повърхността на Земята, така и човекът, който [на Земята] се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята форма, за да излезе от своите ограничителни условия. Това излизане наричат Закон на Самоотричане.

И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш.

Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.

Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи.

Както виждате, всичко е в приложението. Формите на нещата трябва да оживеят във вас, за да може да ги разбирате и изучавате.


Из: „Време и сила“
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

"Казваш: Скръб имам, тежко ми е. - Изпъди скръбта навън. - Не мога. - Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. - Как да се освободя от нея? - Като я обикнеш. - Това е невъзможно. - Друг цяр няма. Този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр - да извикаш радостта и да я поставиш на същото място, заедно със скръбта. "

 Скръб ? ----Изплува , тихо чувство на  мъка и безпомощност . Безсилие , пред , безчуствените сили на съдбата . Мъка , изцеждаща се на капки изпод тъжните клепачи и сякаш затискаща всичко с мрачен дъждовен похлупак ... Но знаете ли ключа ? Ако не се сърдиш и се потопиш . Ако се съгласиш и спреш обясненията   ......Да , скръбта , също е път за преклонение пред космическия разум .

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Разбиране трябва. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. В Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда, заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. Противоречията на живота произтичат от Закона на Възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове – цели системи, които са се заблудили; цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Противоречията във вашия живот или противоречията във всичките хора, това са разхвърления материал, от който трябва да се [подреди и да се] съгради нещо.
 
[Това нещо – е бъдещото тяло на човека. Учителя: „Добрият живот подразбира тъкане, т.е. организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките му представляват материала, от който се тъче новата тъкан. Кога ще стане това? След десетки или стотици години, вие ще се намерите пред завършен процес.“ тук  ]
 
Едновременно ти си господар и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга.
 
Вземете един прост процес, ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия дигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, дигате левия, после пак престъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. Туй, върху което стои тежестта, е слугата, носи онзи, който почива – господарят.
 
Следният момент, онзи, който почивал, ще носи тежестта, другият ще почива.
 
Следователно, в Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. [Само] при тия, неблагоприятните условия, се явява онзи, Божественият Живот [при който Живот] – зърното [т.е. Човешката Душа] започва да расте.
 
Следователно, всяко страдание е един признак, че нещо ново започва, в света, което трябва да научиш.
 
Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл.
 
Не да кажеш: „Мене ми дотегнаха страдания.“
 
Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук.
 
Да кажем, вие вземате един тон на цигулката. Като е опъната струната и я дръпнете, тя дълго звучи. Ти един момент дръпнеш, тя звучи дълго.
 
Та и страданието е само един момент, ти страдаш повече, но то е отзвук на страданието. Може би 10, 15, 20, 30 минути, един час чуваш отзвука. Тебе ти се струва, че много страдаш.
 
И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта.
 
Този отзвук на радостта, това е растенето.
 
Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено.
 
Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб.
 
И затова, когато се смалявате, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта.
 
Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване.
 
И оттам, дето скръбта се смали, няма какво вече да прави, иде радостта и подема нейната работа.
 
Скръбта слиза, радостта възлиза.
 
Щом скърбиш, трябва да мислиш.
 
Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза.
 
Злото е господар, доброто е слуга.
 
Тогава религиозните хора, които не разбират, те разглеждат злото, статически.
 
Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото.
 
Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото.
 
Не разглеждайте слугата и господаря отделно, ще създадете злото.
 
Казваш: „Ти си слуга, ти си оправдан.“ Ти на слугата говориш едно, на господаря говориш друго. Ти създаваш злото.
 
Говори за тях [като знаеш], че те съставят едно цяло. И слугата е необходим, и господарят е необходим. Нито без господар може, нито без слуга може. Колкото е важен господарят, толкова е важен слугата. И двамата са еднакво важни.
 
Краката кого носят? Тогава нали дойде равенството?
 
Кога поставяме равенство? Щом сме на двата крака, и господарят, и слугата са равни.
 
Като вървим, единият е слуга, другият – господар. Щом се спрат двамата, те са равни.
 
По някой път пак има едно малко различие, че целият крак държиш на земята, на другия само пръстите подигаш.
 
Кой е справедлив? [Справедлив е този, който] и на двата си крака седи.
 
Твърдият човек е справедлив човек, седи на едно място.
 
Следователно, твърдостта, това е равенство. Това е равенство [равновесие] между господар и слуга. Тогава стремежите са еднакви.
 
По някой път, вие дойдете и се разочаровате, казвате: „Аз не искам да вярвам в нищо.“ Може ли да имате една вяра, извън страданието и радостта? В какво ще вярвате?
 
Кажете ми сега нещо, извън радостта и скръбта. В какво ще вярваш? Измислете нещо, което да се не включва в радостта и в скръбта.
 
Ако речете „почивката“, почивката е господар, работата е слуга.
 
Ако речете сега „загуба“, загубата е господар. Този, който изгубил, дал нещо. Този, който взел, е слуга.
 
Обраният е господар, който обира, той е слугата.
 
Хубаво сега: Който може да направи доброто, кой е той, господарят или слугата? И кой ще направи престъпление от двамата, който е господар или който е слуга? Когато греши човек, какъв е? Когато прави добро, какъв е? Искаш да бъдеш господар, тогава прави добро.
 
/Публикувано изображение/
 
Геометрически може да се покаже да бъдеш господар и да бъдеш слуга [едновременно; т.е. в условията на справедливост.] (Фиг. 4).
 
Когато се съединят, тогава е примирение. [Също така е равенство, справедливост, равновесие.]
 
Геометрически това е примирение. Само тогава може да се примириш, в себе си.
 
[Т.е. – ще се примириш, в себе си, ще бъдеш справедлив и ще поддържаш равновесието, като съединиш, в едно, страданието и радостта и така – ще се издигнеш, в съзнанието си, и над страданието, и над радостта – така ще влезеш в Божествената Любов, която разрешава всички противоречия.]
 
Но сега вие намирате противоречие
 
[вместо да съедините, в едно, страданието и радостта и да ги погледнете, от една по-висша гледна точка – гледната точка на Любовта, която ражда Живота (но самата Божествена Любов – е извън Живота). Учителя: „Често аз говоря за Любовта, но Любовта не е това, което хората мислят за любов. Според мене щастливият живот изтича от Любовта, но Любовта не живее в Живота, тя е извън Живота. Любовта не е в Разумния Живот, тя се проявява чрез Разумния Живот. Тя е извън Разумния Живот. Любовта е една велика сила в света. Като дойде, тя само дава и си заминава. Така е по човешки казано. Тя никога няма да се върже с тебе. Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине. Тя е сила, с която нищо не се ограничава. Някой път вие искате да имате Любовта в себе си. Не, възползувайте се от благата на Любовта, без да искате да я задържите в себе си. Това е Животът.“ тук  ]
 
Казвате: „Не си струва, лошо е човек да страда.“
 
Ами че знаеш ли, страданията на един, са благо на други.
 
Ако нямаше (хора) да боледуват, знаеш колко лекари щяха да измрат от глад. Ако хората не правеха престъпления, знаете ли колко адвокати щяха да измрат от глад? Ако майките не страдаха да раждат деца, какво щяха да правят учителите? Всички учители щяха да бъдат отвън, кой ще им плаща?
 
Та казвам: Страданията, в света, създават условия, в живота.
 
Страданията и радостите, това са две течения в ромба, а Животът е в центъра С. Дето се прекръстосват двете течения, се образува Животът.
 
Живот, без противоречия, няма в света.
 
Онзи, хармоничният живот, е над Живота на страданията и скърбите.
 
Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение.
 
[Учителя: „Човек е силен само когато мине през изпитания и ги разреши, там е силата на човека. Погрешката на глупавия е там, че той не знае откъде произтича неговата глупост. Временно зло, болест, смърт има, но вечни те не са - вечни са само доброто, здравето, живота. Със състоянието на бубата може да се сравни сегашното ваше състояние - всички ваши навици ще оставите, ще се промените, така както става и с бубата когато се преобръща до пеперуда.“ тук ].
 
Човек е силен, който разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране.
 
Та сега според вашите схващания, всеки бяга от страданията. Вие като избягате от страданията, ще избягате и от радостите.
 
Който бяга от страданията, изгубва и радостта.
 
И всеки, който търси страданието, намира радостта.
 
А всеки, който търси само радостта, намира страданието.
 
Отглеждайте страданието, за да намерите радостта.
 
Ако така не мислите, вие ще бъдете обикновени хора, [т.е.] вие ще имате състоянието на животните; рога ще ви изникнат, копита ще ви пораснат и козина ще изникне.
 
То е пак хубаво, рогата не са лошо нещо. Да изникнат на човека рога на главата не е лошо нещо.
 
В древността на великите хора туряха по един рог, на лошите туряха по два рога. Два рога са това.
 
Разбиране трябва.
 
Следователно, Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото в света.
 
Да оставим доброто и злото.
 
Примирение между страданията и радостите или разбиране.
 
Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле.
 
Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите.
 
Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния.
 
Всеки от вас има неразположение, мъчно му е, не му се живее, казва: „Дотегна ми вече, не искам да живея.“ След няколко часа изгрее Слънцето, казва: „Пак съм радостен, има смисъл животът, радост има.“
 
Щом залезе Слънцето, веднага скръбта дойде.
 
Противоречията на живота произтичат от Закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове, цели системи, които са се заблудили, цялото човечество върви в крив път.
 
Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад.
 
Коя е задънената улица? Що е инволюцията?
 
Тъй, както разбират хората, задънената улица – е неразбраната еволюция.“
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че постингите ми в тази тема, тихомълком, се преместват в тема: "Учителя за скръбта" (във форум "Мисли на Учителя, по теми". Но те не отговарят на правилата, валидни за онзи форум (съдържащ само цитати), а и заглавието на темата "Учителя за скръбта" – не е точно, тъй като Учителя никога не разглежда скръбта, отделно от радостта. В беседите си, Учителя ни съветва да правим същото – скръбта и радостта, само взети заедно, са един цялостен процес. Няма защо да се вторачваме само в скръбта; тя винаги е в двойка с радостта; това са полярности.

Най-учтиво моля оторизирания администратор (щом се счита, че тук, в тази тема, публикациите ми не са на място), то нека във форум "Себепознание", да се отвори нова тема, със заглавие: "Превръщане на скръбта в Радост" и всичките ми публикациите, от тук – да бъдат преместени в новата тема ("Превръщане на скръбта в Радост", като новооткритата тема "Учителя за скръбта", от форум "Мисли на Учителя, по теми" – да бъде закрита. Защото публикациите ми изобщо не са предвидени, да обслужват такава тема; за мен – това би било груба грешка). Благодаря ви, за разбирането.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×