Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Gizela

помощ при генерализирана тревожност и хипохондрия

Recommended Posts

Здравейте, г-н Баев и останали членове на форума,

 

Отдавна искам да се свържа с вас, защото вече съм много отчаяна. Ще бъда максимално кратка. На 32 год. съм и преди около 2 месеца претърпях операция за отстраняване на ендометриозна киста на яйчника. Не съм била притеснена, след като ме изписаха бях много добре около седмица,когато изведнъж нещата се промениха.Бях с дъщеря ми,която е на 2,5 год. на люлките и изведнъж ме обхвана леко безпокойство и замаяност,прибрахме се и изведнъж, както се гледах в огледалото в главата ми нахлу кръв,получих силно сърцебиене, силни тръпки в слънчевия сплит,гадене и все едно се гледах отстрани.Не знаех какво ми става и влязох под ледения душ,защото много се изплаших,че припадам,а бях сама с детето. Мъжът ми дойде и ме заведе в спешното и там казаха, че всичко е наред,само съм вдигнала кръвно, гледа ме и невролог и ЕКГ ми правиха Дадоха ми невролакс и казаха,че съм добре и че е на нервна почва.Никога не ми се беше случвало такова нещо. После цяла седмица ми беше лошо,не се хранех,гадеше ми се,но нямах ПА. Изведнъж всичко затихна и отдохме на море.Там бях много добре, но когато се прибрахме в София и заминахме за Банко  нещата пак започнаха,но този път беше различно. Тръгнахме на разходка и изведнъж усетих,че ми става лошо и се стреснах,че хотела е далече и ме обзе страх,че нещо може да ми стане. Прибрах се все пак без проблем и бях по-добре, на другия ден цял ден прекарах на плаж, но когато легнах вечерта не можех да заспя имах силно стягане в гърдите и парене,все едно имах въглени и щом започнех да се унасям някаква страхотна тръпка минаваше през корема ми и не ми даваше да заспя. 4 нощи бях така и бях напълно изтощена,гадеше ми се,имах позиви за повръщане ,но не повръщах, въглените в гърдите...ужасно беше. Напеавих си кръвни изследвания и ми казаха,че съм добре физически,но като че ли развих някаква хипохондрия и все мисля,че съм болна от нещо. Пак заминах на море,но нещата вече не бяха същите.Ту ми беше лошо, ту бях добре, гадене отново,виене на свят,но поне някои от симптомите си отидоха. Остана най-вече едно много тягостно чувство на безпокойство, особено като си помисля за детето и тръпките в стомаха и сплита минават и  не знаех как да ги спра. Лекарства не съм пила освен геродорм, когато не можех да спя и холеон,но той е добавка. Не исках да тръгвам по пътя на АД,но то всъщност и не знаех дали проблема е психически,някак все мислех,че е физически и  и съм болна от нещо лошо. И така се свързах с д-р Първанов от Плевен, който ми каза, че всичко е просто стрес и ще отмине,но не отмина. Миналата сряда отидох при проф. Ончев в Александровска. Около един час говорихме и ме диагностицира с генерализирана тревожност.Изписа ми ленуксин по 1 таблетка дневно и 1/2 геродорм вечер за около 2 седмици, посъветва ме да практикувам спорт и петте тибетски упражнения и така вече 1 седмица спазвам препоръките и приема на лекарствата. Бях зле в началото на приема на хапчето, върна ми се апетита, но имах потене на дланите,сърцебиене и отново  това парене в гърдите, което най-много ме притеснява, защото трае няколко минути, но ми става лошо и имам чувството, че всеки момент ще падна и умра. Не мога да се избавя от чувството за болест и утре май пак ще пусна кръвни изследвания. Не зная какво се отключи при мен, но вече се отчайвам,че няма да се оправя.Това не е нормално. Освен това съм станала и по - избухлива и нервна,което вероятно е нормално като не се чувствам добре. Много се надявам да ми дадете някакъв съвет и ако трябва да започна психотерапия. Искам максимално бързо да взема мерки и да се оправя, стига наистина да не е физически проблема ( макар,че проф. Ончев изрично ми каза да не ходя по доктори). Мислите ли че тези симптоми, и по-специално паренето и горенето на гръдния кош са нормални и някакви вегетативни дисфункции ли са?

Май стана доста дълго, но искрено се надявам да ми отговорите и помогнете! Чакам с нетърпение съветите ви! Благодаря!

 
  •  
Редактирано от Gizela
уточнения

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си в стрес, адреналина свива кожата и се дразнят терморецепторите, това дава усещането за парене или студ.

ПП. Генерализирана тревожност означава хроничен стрес

Задължително трябва да започнеш психотерапия.Хапчето само ще хронифицира още повече стреса.Съжалявам,че не работя и не мога да ви помогна лично.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора, д-р Първанов, дали все пак ще успея да бъда отново като преди - пълноценен и здрав човек чрез правилна психотерапия и лечение и колко време отнема този процес? Също необходимо ли е да правя някакви допълнителни изследжания,за да изключа физически проблем, защото се опасявам да не е хормонален дисбаланс или нарушена функция на щитожидна жлеза? то и това да е стреса си остава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най - вредното нещо, което задължително трябва да се премахне е мисълта "Аз съм болна". Тази мисъл вече е заработила на пълни обороти в теб, като създава предпоставка за физиологична реакция на тялото ти. Така както при притеснение някои хора ги стяга стомаха, други им се изпотяват ръцете, трети им се ходи до тоалетната, а четвърти ги стяга главата, така и при теб мисълта пораждаща притеснение дава тези симптоми, но вече в една преекспонирана форма, целяща отново и отново те самите да поддържат мисълта ти. 

Така ти си се завъртяла в класическия и МНОГО добре известен на  психиатрите и психотерапевтите, психолозите, омагьосан кръг на тревожността:

мисъл - симптом - мисъл - симптом и т.н..... до безкрай.

За да излезеш от този кръг и да престанеш сама да си създаваш симптоми, задължително е мисълта ти да претърпи промяна. Докато я "храниш" излизане няма.

Лекарите не работят с мислите, това е привилегия на психотерапевтите и психолозите, Хапчета за промяна на мисли също не са известни до момента. 

Така че твоето единствено и най - бързо решение е психотерапия.

Прочитайки темите тук ще видиш и начините за повлияването на мислите.

Сроковете за справяне са различни в зависимост от доста фактори, включително и твоята мотивация и решимост за справяне с проблема. Така че подобен отговор ще е много относителен.

Състоянието ти е преодолимо, просто трябва да знаеш как.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ви благодаря за бързия и изчерпателен отговор. Това ми дава надежда и стимул да работя в нова посока и да търся адекватно решение на проблема. Много ме успокоихте, обяснявайки ми механизма на това порочно мислене, следвано от симптомите.При мен е точно така всичко ,което описахте. Относто до хапчетата, не разбрах против ли сте или в съчетание с терапията смятате, че са подходящи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Най - вредното нещо, което задължително трябва да се премахне е мисълта "Аз съм болна". Тази мисъл вече е заработила на пълни обороти в теб, като създава предпоставка за физиологична реакция на тялото ти. Така както при притеснение някои хора ги стяга стомаха, други им се изпотяват ръцете, трети им се ходи до тоалетната, а четвърти ги стяга главата, така и при теб мисълта пораждаща притеснение дава тези симптоми, но вече в една преекспонирана форма, целяща отново и отново те самите да поддържат мисълта ти. 

Така ти си се завъртяла в класическия и МНОГО добре известен на  психиатрите и психотерапевтите, психолозите, омагьосан кръг на тревожността:

мисъл - симптом - мисъл - симптом и т.н..... до безкрай.

За да излезеш от този кръг и да престанеш сама да си създаваш симптоми, задължително е мисълта ти да претърпи промяна. Докато я "храниш" излизане няма.

Лекарите не работят с мислите, това е привилегия на психотерапевтите и психолозите, Хапчета за промяна на мисли също не са известни до момента. 

Така че твоето единствено и най - бързо решение е психотерапия.

Прочитайки темите тук ще видиш и начините за повлияването на мислите.

Сроковете за справяне са различни в зависимост от доста фактори, включително и твоята мотивация и решимост за справяне с проблема. Така че подобен отговор ще е много относителен.

Състоянието ти е преодолимо, просто трябва да знаеш как.

 

Коя е правилната психотерапия в този случай в см.като вид терапия?Вие можете ли да помогнете в този случай?Благодаря!

Редактирано от zlp12
повторение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма правилна и неправилна психотерапия.

Има терапевт който може да ви помогне и друг който не може.

Лекарствата са започнати и ще ги пиете до започването на психотерапията.После терапевта ще ви насочи какво да правите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ами тогава следва и най-логичния въпрос да ми препоръчате терапевт, който наистина ще ми помогне в моя случай. Аз няма как да зная към кого да се насоча. Моля за насока!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно сте прав. Аз съм подобен случай като Gizela,с тази разлика ,че не съм пила лекарства(сигурна съм,че няма да ми махнат страховете),преди време проведох психотерапевтичен курс ,от който разбрах за проблемите с майка,баща и тн.Но се минаха 3 години и пак-хипохондрии .Свързвайки се с психотерапевта,с който работихме тогава,той ми каза че не може да работи с мен и ме насочи към фондация Анимус.Последната му оценка за състоянието ми е голям страх и самота.И добре-какво да правя сега.Пак ли да започна с майка си и т.н.или има друга алтернатива на терапия?Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно сте прав. Аз съм подобен случай като Gizela,с тази разлика ,че не съм пила лекарства(сигурна съм,че няма да ми махнат страховете),преди време проведох психотерапевтичен курс ,от който разбрах за проблемите с майка,баща и тн.Но се минаха 3 години и пак-хипохондрии .Свързвайки се с психотерапевта,с който работихме тогава,той ми каза че не може да работи с мен и ме насочи към фондация Анимус.Последната му оценка за състоянието ми е голям страх и самота.И добре-какво да правя сега.Пак ли да започна с майка си и т.н.или има друга алтернатива на терапия?Благодаря!

Здравей,

На въпросът за алтернативите на терапиите - към момента съществуват над 600 различни направления, школи, модалности в психотерапията. Повечето биха могли да се обединят в по-големи групи - психоаналитични подходи, краткосрочни подходи и прочее.

Тук във форума многократно е писано кой тип терапии работи и кой не - би се получило повтаряне за пореден път, ако във всяка тема обясняваме. Има и теми, в които подробно е описан пътя, по който човек може да избере "неговия терапевт". Запознай се с тях и почти сигурно ще си наясно какво да предприемеш.

 

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, Гизела!

Да, просто вегетативни процеси са, презадействана симпатикова система. Преактивирана е обаче от реакцията ви на борба, идваща от неразбиране. Сега си мислите, че симптомите са нещо натрапено, болно, зло и мъчително, което на всяка цена трябва да се премахне. Професорът ви е диагностицирал качествено. Но по отношение на справянето, начинът, по който е подходил, както казва и д-р Първанов, подхранва неразбирането, а оттам през неадаптивните психични механизми гарантира продължаването на психо-соматизирането и съответно хронифицирането на преживяваното. Не знам - вероятно се е объркал или в момента е бил много зает, за да се държи така - наистина недоумявам. Би трябвало, като човек, специализиран в менталното здраве, да познава етиологията, психодинамиката на психичните р-ва и въпросното вплитане на дрогирането в маладаптивните пси механизми на ниво невроза... Но, иронизирам... Маса колеги предпочитат да стъпят на недоказаните по никакъв начин и половинчати, но масово прокламирани от фармацевтичния бизнес хипотези, в резултат на което не решават, но поддържат проблема, така гарантирайки финансовите приходи на споменатия мега глобален бизнес. Грозен, но масов факт. С това дори не критикувам, а просто регистрирам факти. 

В л.с. ви насочих към терапевти. Много можете да помогнете на терапевта си, когато имате подходящото разбиране. Бих се радвал да прочетете последователно, внимателно и систематично тези материали: тук. тук,. тук тук , тук и тук.

Успехи!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за отговора! Сега, като че ли съм по-спокойна и приемам факта, че всъщност съм здрава физически.Освен това правя и упражнения и най-малкото ако нещо сериозно ми имаше,едва ли щях да съм активна и пълна с енергия. Малко ме стреснахте за хапчетата и бих била благодарна да ми кажете да продължавам ли да ги пия или да ги спирам? Задължително ще прочета всички теми до понеделник и ще се консултирам с психолог възможно най-скоро, но... това за ленуксина наистина много ме притесни сега. Мнения разнопосочни и това ме съсипва още повече :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Лекарствата са започнати и ще ги пиете до започването на психотерапията.После терапевта ще ви насочи какво да правите."

Отговорено ви е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще кажа нещо,на което ме научи д-р Първанов-Да бъда смела!!!!Това е нещото,което на мен ми помогна.Благодаря Ви Докторе :-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще кажа нещо,на което ме научи д-р Първанов-Да бъда смела!!!!Това е нещото,което на мен ми помогна.Благодаря Ви Докторе :-)

А при мен, това бе нещото, което не само, че ми помогна, то бе нещото, което разкри колко по-прекрасен, пълноценен и вълнуващ може да бъде живота. Смелостта, която открих, че притежавам коренно промени живота ми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×