Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Кон Круз

Праведен гняв?

Recommended Posts

Какво мислите за понятието "праведен гняв"?

Може ли да се каже, че в някои случаи се гневим праведно? Например: гневът от факта, че някой постъпва подло срещу обичан от теб човек (или дори срещу мразен от теб човек)? Исус се е разгневил заради търговците в храма и ги е прогонил. Ако допуснем, че неговият гняв е бил праведен, може би донякъде е такъв именно, защото в следствие на него е извършил съответното действие.

Неспособността да се гневиш - добродетел, порок или зависи от какво е породена? 

Съгласни ли сте с твърдението, че човек, който не изпитва негодувание е слаб, но още по - слаб е онзи, който не умее да овладява негодуванието си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди; да се гневи. Сърденето на физическия свят, е масло, което се туря в яденето. Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене.
 
Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди.
 
И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън.
 
Няма човек на Земята, който да не се е гневил.
 
Няма кротки хора на Земята.
 
Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя.
 
Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.
 
На Земята и най-добрият човек се сърди.
 
Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на Духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне.
 
За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната.
 
Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар!
 
Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място.
 
Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл.
 
Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си.
 
Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия.
 
Глупавият човек не [бива да] се гневи [защото е (все още) егоист, в убежденията си и живее само за себе си, и семейството си. Когато един егоист (който не живее за Цялото), се гневи – "ще го глобят"; той винаги ще бъде "обран" (енергийно), от низшите духове].
 
Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия.
 
Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения.
 
Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи.
 
Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние.
 
Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга.
 
Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си.
 
Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови.
 
Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи?
 
Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си?
 
Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава.
 
И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.
 
Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.
 
За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай, гневът дава резултат. На другия ден, този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар.
 
Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно.
 
Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме.
 
Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.
 
Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате.
 
Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на Земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят.
 
Казвате: Ние трябва да бъдем духовни!

Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния.

Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят.
 
Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите.
 
Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си.
 
Ето защо, духовният човек никога не иждивява [не изразходва] енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно.
 
И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си.
 
За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл.
 
Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“
 
Из: „Малкият повод - 1927 г.“
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уау, наистина добър подбор!

Във връзка с мислите от Учителя и твърденията на психологията. Последната твърди, че гневът обикновено е израз на страх. Или на прикрита тъга, зад която също стои страх. Какъв е обаче праведният гняв, когато даден човек е умен, духовен, провежда божественият свят чрез осъзнаването му?! Такъв гняв не е основан на страх, а е променяща енергия, зад която стои стабилна духовна сила. Учителят сам казва - един на десет само може да има подходящ, по законите на живата природа проявен гняв! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Учителя: „Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. Този излишък е гневът. Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Аз говоря за гнева, в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с Възвишеното, с Божественото, тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той превръща гнева, още от основата му, в полезна енергия.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „При какви условия се ражда гневът? – Гневът е превърната сила, в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? – Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително.
 
Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв.
 
Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата.
 
Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате. Тук вече става подпушване на енергията.
 
Човек не е разположен всякога да се гневи. Може да направите опит. Иди бутни най-гневливия човек според закона на Любовта, той ще се усмихне и ще ти каже: Бутни ме още веднъж!
 
От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева. Например, ако се срещнат двама души крайно честолюбиви, те могат лесно да се разгневят.
 
/Виж публикуваното изображение/
 
Допуснете, че точката O представлява центъра на мозъка. Линията CO представлява течението на моралните сили в човека. Линията DO представлява течението на личните сили, личните чувства в човека. Когато линията OD е по-дълга от линията OC, всякога се ражда гневът. Ако линията OD се съкрати много, тогава човек става индиферентен, безразличен. Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. Този излишък [породен от неразбиране на Единството, на Целокупния Живот] е гневът, който винаги се отбелязва с червения цвят. Има няколко признаци при разгневяването: лицето почервенява, веждите се свиват, мускулите около устата трепват, ръката се свива в юмрук и човек е готов да се прояви.
 
Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие.
 
За тази вечер ви бе дадена темата: „Кротостта и въздържанието“. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той [охотно приема привидното противоречие (предизвикващо гнева), защото разбира Единството на Всичко, което Е и затова] превръща гнева, още от основата му, в полезна енергия.“
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Обикновеният  човек; човекът-личност; т.е. предразположеният към обида и гняв човек (или низшата астрална душа) – винаги живее живот – само за себе си и семейството си (защото в ума му цари хаос и поради нямане на какво друго – човекът-личност слага себе си, за мярка на нещата). Той, все още, не разбира Любовта към Великото Цяло, като Божествена Мярка за нещата; не разбира и Волята Божия (във всеки един момент), защото все още, не е научен да слуша Вътрешния си Глас (като Законът, Който регулира всичко).  За човека-Божествена Душа, обаче – Волята Божия е този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества. Божествената Душа знае, че Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат (и следователно, и неговият образ, и подобие  – какъвто е човекът-Божествена Душа – естествено, е такъв; той знае – че абсолютно всичко, каквото и да се случва – е за добро и освен това, е предвидено до най малки подробности. Учителя казва: "Бог е предвидил всичко до най-малки подробности." Из: "Точилото и ножът"   ).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Единственото Същество в света, без изменение, което аз зная като Съвършенство, това е Бог. Оттам насетне, като започнеш от Него надолу, у всички ще има по нещо несъвършено.
 
Значи в света на проявленията, има видоизменения.
 
Като дойдем до обикновения, до човешкия свят, тия изменения, ние наричаме: гняв, омраза, злоба.
 
[И това са т. нар. "погрешки"; т.е. това са състояния на съзнанието ни, които са алтернативни на Волята Божия, негативни състояния, защото Тя е само „този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества. Това са Великите схващания, в Божествения свят [т.е. в Божествения Свят – меродавно е, във всеки момент, едновременно да бъде зачитано и удовлетворявано (с математическа точност) благото на абсолютно всички същества. А това е възможно да се осъществи – само в непрекъснатото пребъдване в Христос; което значи – в правилната обмяна на всяка Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. И точно това е Висшето Христово Съзнание на Единството, към което ние се приобщаваме, за да не грешим, пред Бога и за да вършим, във всеки момент, Волята му: Съ-знанието, че Цялата Вселена – е Една Обща Мирова Душа, на Която – нашата индивидуална Душа, се явява – част.].
 
Желаеш ли нещо само за себе си, ти се влияеш вече [от низшето; т.е. не от Висшето Божествено, а от низшето си животинско естество и под влияние на енергиите на това низше животинско естество, което няма капацитета да разбере Живота за Цялото:] У тебе ще се зароди и завист, и гняв.“]
 
Всички тези отрицателни проявления, трябва да ги превърнем в положителни.
 
Всички тези неща са препятствия, които Господ е турил, за да опита нашата любов [към Великото Цяло; т.е. любовта ни – към Себе си и към Христос].
 
Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?“
[Но без съмнение, без колебание, без омраза, без злоба, без подозрение и без гняв; т.е. като се научиш веднага да трансформираш, вместо да толерираш и да се свързваш, с тези низши животински състояния, проявата на които е белег, че ти, все още, не си се отказал да живееш само своя личен живот и затова не си влязъл в Божествената си Душа, за да живееш за Цялото; т.е. – ти, когато се изживяваш като земна личност (като мъж, или като жена) – не живееш Идеен Живот, в който гневът и всички останали отрицателни състояния – са изключени.]
 
 
Бог [на Земята ще те изпита, за да те изправи и да те научи да Му служиш] ще те тури в положението на баща, мъж, жена, и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение [щом научиш Христовия Закон на Единството на Всичко, Което Е] – е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи Ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет: колкото искаш да ходиш, където искаш да посещаваш и когато искаш да се върнеш.
 
Като се върнеш от разходката, ще те пита: „Видя ли всичко?“ – „Видях.“ – „Искаш ли още разходка?“ – „Не, Господи, сега искам да Ти служа.“
 
Тогава Той ще ти даде да управляваш едно Слънце, за което ще отговаряш. Там ще те считат за Бог и, като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа.
 
 
Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странстване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т. н.
 
Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш.
 
И тогава, Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш.“ И като си заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му.
 
Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави.
 
Как виждаме ние тази усмивка на Земята?
 
Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я.
 
Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за първи път трепне: първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили – това е усмивката на Бога. Това е първата Любов.
 
Оттам насетне нищо не остава; другите усмивки – това са фотографии на първата.
 
Първата е много ясна – тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е един момент.
 
Някой казва: „Не мога да я видя.“ Други казват: „Изгубих я.“ Да, защото тя не може да трае дълго време, на Земята. Тъй седи фактът. Психологически, този факт вие го знаете.

Тази усмивка може и да се повтори.
 
И тъй – изпълнение на Волята Божия!
 
Какво нещо беше Волята Божия? Волята Божия е този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества.“
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Гневът е една енергия, която не е използувана; която се стреми към физическия свят и следователно [щом, с вибрациите си, вече сте я поканили да мине през вас] трябва да ù отворите път. Гневете се, без да се гневите; проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си; сърцето си, в него. Но ще се стремите към прилагане на методи за трансформиране на низшите енергии (на отрицателните си състояния), защото бъдещият ви, Идеен Живот, се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. Идейният Живот съвършено изключва гнева, защото той има предвид благото на Цялото, в т.ч. – на всички негови части.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вие, като млади, някой път се усещате много раздразнени. Като минават някои хора, усещате ги като бомби, от категорията отровни газове. Някой ден вие се разгневявате – този гняв, трябва да знаете дали е произлязъл от самите вас, дали сте господари на гнева, или е едно чуждо състояние.
 
Давали ли сте си отчет: раздразнен си, казваш: «Да ме не бутате, не искам да срещам никого.» Очите се свият, чакат да стане нещо наоколо.
 
Някой ден, всичкото красноречие на езика употребиш да изнесеш всички недъзи на хората. Изхарчиш тази енергия, започнеш друго да говориш, започнеш да проповядваш друго едно учение.
 
Но друг се запалва, той се разгневява сега.
 
В дадения случай, гневът е една енергия, която не е използувана, която се стреми към физическия свят и следователно трябва да ù отворите път.
 
Най-хубавото нещо, когато дойде гневът, е една лопата, бел, да имаш градина, половин час да поработиш – да се лекувате. Аз считам копането и орането за лекуване.
 
Хората трябва да орат и копаят, само когато се гневят.
 
А щом са в най-хубаво разположение на Духа, да пишат поезия.
 
Музикантите, само когато са в най-хубаво настроение, тогава да седнат на музика. Да не опорочиш цигулката си, перото си [когато си в това низко животинско състояние, когато си гневен]! А когато си гневен, вземи лопатата.
 
Гладстон, по един час, е режел дърва. Как няма да реже дърва! Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията, почете, тогава отиде в Камарата.

В школата, за да ви възпитаме, трябва да имаме една градина с белове, после – работилница с рендета, после – друга, трошене на камъни.

То е една категория, гневът. Да видите как се възпитава. Има си начини.
 
Тези идеи са хубави, но трябва приложение. Природата има своите приложения.

За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието. Това не са болести [но това са състояния на съзнанието, които, ако се задълбочат, преминават в болести на органите на тялото.].
 
Аз наричам болести, когато се развият органически вече в тялото.
 
А другите са все състояния [на съзнанието; на ума, на сърцето и на човешката неустойчива воля: т.е. те са епизодични низши мисли, чувства и постъпки] и именно докато са състояния, трябва да се стремите да държите ума си [под контрола на Висшата Божествена Душа, у вас и да ги трансформирате в полезна енергия. Във всички беседи има дадени съвети за правилна обхода и методи, за справяне с нежеланите състояния; напр.] Който от вас има градина – 10 минути с лопатата, тури крака си, ама съзнателно – тъй, не оставяйте нещата незавършени. Не цялата ви работа, но работата ви – специфичната ви работа – трябва да бъде всякога добре завършена. Една основна мисъл през деня – завършена. Това е състояния.
 
Ще се стремите към трансформиране на енергиите.
 
Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората [т.е. личностите – мъже и жени], са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога.
 
Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си?» Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, Идейния Живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота.“
 
Из: „Справяне
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
При трансформиране енергията на гнева, не мислете, че кипването е лошо нещо [в живота на обикновените хора, които, все още, не се изживяват, като Божествени Души. Докато човек е личност – той не може да не кипва, защото:] Кипването, това е неустойчивост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя?
 
Гняв имате всички  и не се въздържате [щом сте личности]. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път.
 
Не мислете, че [докато живеете живота на личност; т.е. на обикновен мъж, или жена] кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.
 
Най-първо трябва да разберете Закона на предохраняване. Вие трябва:

– да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля, или пък

– вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас
[което означава, че вие, по степен на разбиране на света, вече ще се изживявате като Божествена Душа, която, в съзнанието си, живее в Божествения Свят; т.е. вън от времето и пространството. Учителя: "Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят." Из: „Малкият повод - 1927 г.“ ]
 
Вие трябва да боравите с тях, а не те [киселините] да боравят с вас. [Учителя: "За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. " Из: "Превръщане на киселините ]
 
Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева.
 
Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.
 
Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек, в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева.
 
На какво се дължи гневът? Гневът е плод на едно непостигнато желание [на низшето себе; на личността]. Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл, не се постигне.
 
/Виж публикуваното изображение/
 
Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби, една малка радост.
 
Между една малка скръб A и друга B, има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.“
 
Из: „Упътвания и образи - 1923 г.“
 
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба [защото това е много полезно, за повдигането на съзнанието ви, на по-висока степен на разбиране; винаги размишлявайте за Божествената Мярка на нещата, която е Любов].
 
Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате.
 
Гневете се, без да се гневите.
 
Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си; сърцето си, в него.
 
Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сингам, включи си личните съобщения (ако това зависи, от теб); струва ми се, че имаш непрочетена поща.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 
Петър Дънов – Учителя: „Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си, в него.

Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато започнеш да се съсредоточаваш само върху добрите мисли, ще видиш, че лошите мисли много бързо ще изчезнат. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора, от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота. В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя към себевладеенето. Престани да преживяваш събитията като позитивни, или негативни... Всяко събитие ти предлага уроци. Без тях ще си останеш завинаги на същото място. Помни – или ти контролираш ума си, или той контролира теб. Процесът е много прост: ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга, положителна мисъл. Мисли позитивни неща. Кажи една благодарствена молитва за всичко, което притежаваш. Разшири списъка на нещата, за които трябва да си благодарен.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Робин Шарма: „Повечето хора внасят толкова токсични отпадъци в плодородната градина на ума си: тревоги и грижи, съжаление за миналото, размишление за бъдещето и страхове, които сами си измислят и които опустошават вътрешния им свят. Но най-удивителното е, че деветдесет и пет процента от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!

 Някои се тревожат за провалили се връзки, или за финансови проблеми. Други се терзаят от спомени за не дотам идеалното си детство. Трети се измъчват от още по-дребни неща: колко груба е била продавачката в магазина, или колко злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой колега.

Хората, които използват ума си по този начин, позволяват на тревогата да открадне жизнената им сила. Тези хора никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота.

Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота си...

Каквото и да ти се случи в живота, само ти имаш способността да избереш как ще реагираш на него... Китайският йероглиф, означаващ "криза", се състои от два знака: единият означава "опасност", а другият – "възможност"...

В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя към себевладеенето.

Съветвам те да престанеш да преживяваш събитията като позитивни, или негативни... Всяко събитие ти предлага уроци... Без тях ще си останеш завинаги на същото място...

Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания...

В тази Вселена няма хаос. Зад всичко, което някога ти се е случило и зад всичко, което някога ще ти се случи, има някаква цел.

Всяко преживяване носи поуки. Затова престани да се преувеличаваш дребните неща. Наслаждавай се на живота.

...Ако искаш да усилиш мускулите на ръката си, за да постигнеш повече, трябва да ги тренираш. Ако искаш да стегнеш мускулите на краката си, първо трябва да ги упражняваш. По същия начин можеш да постигнеш прекрасни неща с ума си, стига да му дадеш възможност... Ако искаш да водиш по-спокоен, изпълнен със смисъл живот, мислите ти трябва да бъдат по-спокойни и смислени...

Помни – или ти контролираш ума си, или той контролира теб... Процесът е много прост: ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга, положителна мисъл...

Първата стъпка е да осъзнаеш, че мислиш тези потискащи мисли. Самопознанието е началото на себевладеенето.

Втората стъпка е да разбереш веднъж завинаги, че колкото е лесно да позволиш да те обземат мрачни мисли, също толкова лесно е да ги смениш с жизнерадостни.

Затова, когато си потиснат, мисли противоположно. Мисли целенасочено, че си жизнерадостен и енергичен... Мисли позитивни неща.

Кажи една благодарствена молитва за всичко, което притежаваш. Разшири списъка на нещата, за които трябва да си благодарен. Послушай хубава музика. Гледай как слънцето изгрява и ако можеш и имаш желание, направи една кратка разходка сред природата...

Повечето хора, с които съм разговарял, нямат представа, че притежават силата да контролират всяка конкретна мисъл в ума си всяка секунда от всяка минута на всеки ден. Те вярват, че мислите се случват от само себе си и не осъзнават, че ако не отделиш време, за да започнеш ти да контролираш мислите си, ще бъдеш контролиран от тях.

Когато започнеш да се съсредоточаваш само върху добрите мисли, ще видиш, че [лошите мисли] много бързо ще изчезнат.

...Тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш да правиш, и после насочи цялата си енергия в него.

Щом веднъж откриеш каква е работата на живота ти, твоят свят ще оживее. Всяка сутрин ще се събуждаш с безкраен запас от енергия и ентусиазъм. Всичките ти мисли ще бъдат съсредоточени върху определена цел. Няма да имаш време да губиш време. Следователно няма да разпиляваш скъпоценните си умствени сили, за незначителни мисли. Автоматично ще заличиш навика да се тревожиш и действията ти ще станат много по-ефикасни и по-продуктивни.“

Из: "Монахът, който продаде своето ферари"
Линк за изтегляне на книгата
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пробвайте да се гневите колкото си щете праведно... Има закакво да ви е яд.Поне признайте си че просто ви е яд а не си въобразявайте глупости.И въобще зачеркнете думата гняв напишете яд и смисъла изплува.

Божий гняв - Бога го е яд.

Праведен гняв - вегетарянеца го е яд. :)

Ей гледах една по-телевизията ама бая я беше яд на хората че ядат месо.Направо все едно питаше ама защо не са измрели всички след като го правят.

Или иначе казано не е ли за яд и какъв е смисъла примерно да си вегетарянец когато някой друг ще го изяде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пробвайте да се гневите колкото си щете праведно... Има закакво да ви е яд.Поне признайте си че просто ви е яд а не си въобразявайте глупости.И въобще зачеркнете думата гняв напишете яд и смисъла изплува.

Божий гняв - Бога го е яд.

Праведен гняв - вегетарянеца го е яд. :)

Ей гледах една по-телевизията ама бая я беше яд на хората че ядат месо.Направо все едно питаше ама защо не са измрели всички след като го правят.

Или иначе казано не е ли за яд и какъв е смисъла примерно да си вегетарянец когато някой друг ще го изяде.

яд---отрова     :)  Вътрешния мир я изключва .

Божий гняв----Термин на земен човек  :)

вегетарианството е поведение , път . По пътя има всичко .

Гневът е нещо , силно влияещо на възприятията .За това е добре да се изучава . Кой може да се гневи без да губи разума си ? Може би нещо такова : да се гневя на комарите че ми досаждат и хапят . Но и да почуствам състрадание при мисълта , да ги размажа . :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×