Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как бихте постъпили вие?


Recommended Posts

За монахинята, която избола очите си заради влюбения юноша

Докато бяхме в Александрия, един христолюбив мъж ни разказа следното: 

Имаше една монахиня, която живееше в дома си в безмълвие. Тя се грижеше за своята душа, като се подлагаше на пост и бдение и извършваше много благодеяния. 

Но Дяволът винаги воюва с човешкия род. Тъй като не можеше да понесе толкова големите добродетели на девицата, той надигна срещу нея вихрушка - подбуди у един младеж сатанинска страст към нея. Юношата започна да стои пред дома на монахинята и когато тя искаше да излезе и да отиде да се моли в църквата, той се изпречваше пред нея, като и досаждаше, притесняваше я и и говореше сластолюбиво. Накрая тази обидна настойчивост принуди монахинята да не излиза от дома си. 

Един ден жената изпрати при младежа своята слугиня.

- Ела, вика те моята господарка - каза му момичето. 

Зарадван, че е постигнал целта си, мъжът тръгна след нея. Монахинята стоеше на своя стан и тъчеше. Като влезе младежът, тя му каза:

- Седни!

И след като и тя седна, добави:

- Защо, брате, така ме наскърбяваш и не ми даваш възможност да изляза от дома си?

А младежът отвърна:

- Истината, господарке, е, че страстно те любя. Всеки път, когато те видя, сякаш изгарям от огън!

Монахинята на свой ред му каза:

- Какво красиво в мен те кара да изпитваш такава любовна страст?

Младият мъж отговори:

- Твоите красиви очи ме прелъстиха.

Като чу, че очите и са събудили такава страст у младежа, монахинята взе совалката, с която тъчеше, и избоде и двете си очи.

При гледката на монахинята, която си избоде очите заради неговата любов, младежът се ужаси и дълбоко се покая. След това отиде в скит и стана монах.

Разказът е част от съчинението "Духовно пасбище" на Йоан Мосх (ок.550-622 г.), който заедно със своя приятел Софроний (по онова време бъдещ Йерусалимски патриарх) посещава в края на VI и началото на VII в. монашеските обители в земите на Егихет, Палестина и Сирия.

Въпроси:

1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?

2. Какво смятате за начините, по които са постъпили героите на този разказ, който може и да се отнася за реално събитие?

П.п.: Между другото, как да направя така, че между отделните части на текстовете, които публикувам, да остава по - малко разстояние?

Линк към коментар
Share on other sites

Фанатизма не е от скоро .

Тази случка ми прилича на разказ за физическия човек , мъж и жена .Всеки постига желанията  по свой начин . А другия , е пречка .

:) За да не рипне някой нервак , припомням за отношението на църквата към самоубииството .

 

Линк към коментар
Share on other sites

Сингам, на въпроса "1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?" е трудно да се даде отговор от човек, който не е монах или монахиня. Но в случая ми се струва, че ако трябва стриктно да се спазват законите дадени в Евангелието, то момъкът е трябвало да си извади (избоде) очите:

И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

Матей, 18 гл.

Но разказът е символичен. Трудно ми е да го свържа с реално събитие. Буквалното прилагане на подобни мерки срещу съблазънта води до фанатизъм, който наблюдаваме в момента при ислямистите от ИД...

Линк към коментар
Share on other sites

Май доста схоластично отговорих в горния си коментар? :)
Прочитайки още веднъж този разказ, притча,..., стигнах до мисълта, че основното тук е саможертвата. Със силата на своята саможертва, жената (монахинята) успява да разруши изкуствено разпалената страст в юношата към нея. 

Но Дяволът винаги воюва с човешкия род. Тъй като не можеше да понесе толкова големите добродетели на девицата, той надигна срещу нея вихрушка - подбуди у един младеж сатанинска страст към нея.

Това е доста трудно... Изисква се много любов.

На въпросите на Сингам:

"1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/юношата?"- не бих могла да направя подобна жертва. Все още не съм на това ниво.

"2. Какво смятате за начините, по които са постъпили героите на този разказ, който може и да се отнася за реално събитие?" - трудно ми е в момента да свържа този разказ с някое реално събитие.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз ще си самоотговоря на базата на сегашното ми мислене. Ако бях на мястото на монахинята и имах любов към младежа, щях да се откажа от монашеството. Ако нямах - щях да се опитам да го откажа от това да ми досажда, без да прибягвам до такава екстремност. Ако бях на мястото на младежа - нито бих си вадил очите, нито бих постъпил в манастир.

Относно това, че тази страст е била внушена от Дявола...- това, че нещо е казано от монах, не го прави истина. В разказа става дума за любов на мъж към жена, в която любов има и желание за секс, но ми се струва крайно твърдението, че любовта му е вдъхновена от дявола (знае колко крайно е християнството в това отношение, особено през Средновековието). В любовта между мъжете и жените, по принцип си има доза похот, та не се знае дали любовта му е била дяволско дело. Ако ставаше дума само и единствено за похот - тогава можеше и да се съглася, но тук се говори за любов. 

трудно ми е в момента да свържа този разказ с някое реално събитие.

Разказът се сочи като реално събитие. Навярно някъде някога се е случило нещо подобно (дори и да приемем, че самият разказ представя измислено събитие). Разказът "Очите на свети Спиридон" ми допада много повече от този на Йоан Мосх: http://books2.my.contact.bg/pelin/ochite.html.

 И като стана дума за Евангелието - Ани, според теб Исус буквално ли е призовавал към самоосакатяване? :) 

Линк към коментар
Share on other sites

Сингам, аз разсъждавам въз основа на описаното от автора. А там ключът е, че в момъка е запалена страст от вън (рогатия :) ) с определена цел. Ако монахинята беше отговорила на тази любов както ти си описал, то младежът веднага щеше да „изстине“. Защото според автора това не е негово чувство, а чуждо – изпит за монахинята.

Не мога да правя хипотези до колко разказът е истина или не. Според мен е по-скоро притча. Авторът е живял в днешните земи на Израел и Сирия през 5-ти век. Не е точно средновековен монах от западна Европа. Крайността на християнството в тази епоха е друга тема.

Разказът на Елин Пелин "Очите на свети Спиридон" е прекрасен, но тук нещата са малко по-различни. Спиридон избожда очите си за да спаси своята душа от съблазън, а монахинята прави същото за да спаси душата на младежа.

В разказът на Елин Пелин се дава отговор за какви очи говори Христос в проповедта си на планината. Изобщо няма предвид физическите очи. Буквалното им премахване само води до засилване на желанието – както е при свети Спиридон:

"И наведен над кошчето, което плетеше, той размишляваше и разбираше, че като съзерцаваше света с телесните си очи, той нивга не е изпитвал мъка като сега, когато го съзерцава с очите на затворената си душа. Облада го неспокойствие. Като не знаеше отгде иде причината на това, той помисли, че е извършил пред бога някой грях, и почна да прекарва дните и нощите си в молитва. Ала от ден на ден душевното му спокойствие се повече и повече изчезваше.

Веднаж, като туряше последните плитки на един кош, нему се представи съблазнителната картина, която го накара да избоде очите си. Той видя ясно с очите на душата си прекрасната жена, застанала пред него с приповдигната пола, под която се показваше изящният крак в копринен чорап. Св. Спиридон напразно искаше да изпъди тоя образ, тъй ясен и съблазнителен, но не можеше. Накъдето и да обърнеше сляпото си лице, той виждаше тая жена и чуваше смеха й. Светецът високо завика, заокайва се и почна да зове бога за помощ. Напразно. Съблазнителният образ растеше и го завладяваше. Той почна да го вижда такъв, какъвто не бе го виждал и не би искал да го види тогава, когато още светеха сините му очи. И ето че страшни желания почнаха да тласкат кръвта в жилите му. Той искаше да се моли, но от устата му излизаха горещи любовни слова, които ечеха в мълчаливата гора като викът на кукумявката.

— Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна. Направи знамение, господи!

И свети Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила."

Линкът към Читанката, който си дал временно не работи. Нещо са в ремонт :)

 

 

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

За така построения разказ и моите илюзии за тогавашната действителност . Ани е много точна .

"1. Как бихте постъпили вие на мястото на монахинята/--------------------- . Въз основа на илюзията или на реалноста е решението ? Човек е добре да знае . Как бих разрушил нещо , без да знам , какво ще последва ?

Но в 21 век .  Имаше една монахиня, която живееше в дома си в безмълвие. Тя се грижеше за своята душа, като се подлагаше на пост и бдение и извършваше много благодеяния. ----това не е достатъчно , за да я приема , за знаеща какво прави . Нейната категоричност и неговото бъдеще ми казват , че те не са отделни  личности . За това , приемам действията на момъка и монахинята , за вътрешни движения  . Желанията към света и стремежа към духа . При отделни физически същества има само сблъсък на желания .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...