Какво ми се случва?

[nancym_]

(Препращам писмото си тук за съвети) 

Здравейте! Казвам се Мария и съм на 23 години. Имам един проблем, който ме измъчва вече около две седмици. На 25 август си направих кръвни изследвания, тъй като чето имах силен световъртеж (съмнявахме се, че имам анемия, тъй като в моя род имаме много анемици). Оказа се, че имам повишено желязо в кръвта (от норма 28 аз имах 33.33). Когато видях резултатите много се изплаших, тъй като не бях чувала до този момент за повишаване на този показател. По мое настояване ме приеха в Медика, гр. Русе (бях във вътрешно отделение - може би са се съмнявали за язва). Сутринта, когато ме приеха дойде главният лекар и ми съобщи "добрата новина", че на сутринта ще ми правят гастроскопия с пълна упойка. Изживях огромен стрес. Никога не ми бяха слагали упойка (освен на зъболекар). Бях много изплашена и не спах цяла нощ от страх какво ще се случи и дали е опасно. На дутринта, когато ме извикаха да отида в операционната направо "умирах" - сърцето ми биеше ускорено, не ми достигаше въздухът (заради сърцебиенето предполагам). Беше огромен шок. И когато влязох в операционната ме информираха, че упойката е такова вещество, че може, когато се събудя да имам халюцинации. Това ДОПЪЛНИТЕЛНО ме изплаши. Сложиха ми успокоително венозно и след 1-2 мин. и упойката. Процедурата е минала нормално, нямам никакви проблеми със стомаха, но ми дойде друго нещо на главата. Още същата вечер, когато се прибрах имах странното чувство за нереалност - все едно още съм под упойка и спя. Така съм от тогава. Не зная как да ви обясня чувството - виждам цветовете някак по-ярки и чисти. Признавам, че имам чувство на тревожност и страх, особено когато усетя тази дереализация по-силно. Но има и моменти, когато не се чувствам напрегната, а отното всичко около мен е сякаш сън. Не се чувствам депресирана, излизам всеки ден, слушам музика, чета книги, дори на дискорека и футболни мачове ходя. Но това усещане много ме плаши и ме притеснява. Така съм почти 24 ч. Много ме е страх това да не е симптом на шизофрения, тъй като в семейството ми имаме болен от това заболяване (братовчед ми). Притеснявам се, щом го усещам като сън да не загубя контрол над себе си. През ноща не мога да спя много добре. Понякога се будя със страх - полудяване, загуба на контрол и дали няма пак да изпитвам това чувство на нереалност. Пия мента, глог и валериан преди лягане, помага но не достатъчно. Ходих на психиатър и на психотерапевт, като ми казаха че е паническо разтройство (тревожност) или страхова невроза. От утре започвам да пия Деанксит сутрин и на обед по половинка (така ми каза психиатърът). 

Забравих да спомена, че от 16 годишна имам паник атаки (или нервни кризи - не зная дали е едно и също). Симптоматиката ми: повишаване на кръвното налягане, учестен пулс, задух, замайване, треперене, тревожност от това какво ми се случва. Ходих на кардиолог, 2 скенера за 2 години, очен лекар, ушен, специалист по вътрешни болести и какво ли още не, но физически ми няма нищо. ПА бяха поотминали за едно известно време, но това лято се върнаха. От както съм с тази "дереализация" не съм получавала такива кризи. 
Това усещане е по-силно през деня на дневна светлина. Сякаш самото ми зрение е променено. Аз съм си аз, мисля и разсъждавам, не страдам от деперсонализация, имам натрапчиви мисли, но рядко. 
Опасно ли е това състояние? Психично заболяване ли е? Може ли да се развие шизофрения? Може ли да се загуби контрол над себе си? 

Постоянно живея в страх от това да не полудея и това много ме мъчи. В един сайт прочетох, че чувството за нереалност и силният страх от полудяване са симптом на шизофренията и много се изплаших. А и като ходих на психотерапевт (която беше ужасна) ми каза, че ако мисля много за това, то ще стане.. Много окуражително, нали? Нима наистина е възможно от силния стрес и страх след излизането ми от упойка (а и като ме приспиваха) да съм отключила нещо ? 

Много Ви благодаря предварително!

[Орлин Баев]

Това, което си прочела, е вярно толкова, колкото е вярно, че чичо ти от Америка в момента пише наследството си, в което те споменава като главна наследничка на 118-тте му трилиона... Сама казваш, че от седем години преживяваш тревожни състояния. Фактът, че една упойка, обикновено замайване или дереализация така те плашат, говорят, че силно те е страх от загуба на контрола, не вярваш на тялото си, на себе си в дълбочина, на Живота и мъдростта му... Не искам да ти препоръчвам психотерапия, защото сама знаеш, че това е доброто решение, помагащо ти в стратегически план устойчиво! 

[nancym_]

Благодаря Ви много за отговора! 

Така е. Била съм тревожна, но в някакви граници на нормалното и не са ми пречили да живея. А от както излязох от тази упойка страхът от полудяване ме преследва непрестанно и така силлно ме притеснява, че на моменти се отчайвам. Не съм се депресирала, излизам постоянно, но съм като в един омагьосан кръг и ми е много трудно да преодолея този страх. 

Това, което ми каза тази психотерапевтка ме вкара още повече във филма.Обясни ми го както като хвърлим камъче във вода и около него стават други кръгове предизвикани от падането на камъка. така било и със съзнанието ми. Ако хвърля страха си от полудяване, той ще ми направи много други кръгове и ще влоши положението ми. 

Та накратко - може ли от силен, непрестанен страх от полудяване, нещо да ми се случи? (да си докарам някое псих. заболяване)

И от къде идва това странното усещане със цветовете? (виждам ги по ярки) 

[Диляна Колева]

nancym Ти си тревожна, това е. Проблемът ти идва от това, че никой, никога не ти е обяснил какво всъщност означава състоянието на тревожност. Толкова е просто, че когато го обясня на клиент на първа среща настъпва рязко повлияване на състоянието, не за друго, а защото той вече ЗНАЕ с какво си има работа и е наясно всяко едно нещо, което прави с каква цел го прави. За целта обаче, обясняващия трябва да знае детайлите и да ти ги представи по разбираем за теб начин.

Същото е и с упойката. На мен са ми правили гастроскопия без упойка. Държаха ме две сестри, а лекаря вкарваше маркуча през трахеята. Предварително ми обясниха много точно, какво ще правят и как аз мога да им помогна, като дишам през носа и преглъщам всеки път, когато те вкарат маркуча, как да застана, защо е толкова важно да се съблека и т.н. и т.н. С което аз не бях просто приспания човек на който извършват нещо в пълно неведение. Аз бях въвлечена в процеса и съдействах за него. Да, след това 3 дена дишах трудно, заради натиска който беше упражнен във вътрешностите ми, но това не ме плашеше, защото ЗНАЕХ, какво се е случило. Аз бях там и знаех какво се случва във всеки един момент.

Това е основния проблем на хората с тревожности, че те НЕ ЗНАЯТ как точно мозъка предизвиква тези реакции на тялото. Защо се случва едно или друго нещо и как те да помогнат на процеса да се случи по-бързо. В следствие на което ги чувството за страх ги хваща в една игра на фантазии, в която човека е губещия играч. 

Не знам какво да ти препоръчам, необходима ти е терапия, да, но такава която да те въвлече в един интересен процес на развитие и себепознание, а не плашене и неведение.

[nancym_]

Осъзнавам го, че съм тревожна, но това е нон стоп. Ето сега ходих на фризьор, реших да направя лека промяна и си скъсих косата. Вместо да се чувствам добре и отпусната, аз постоянно си мислех, как ми е овреден мозъка и какво ще се случи с мен. Това е огромен тормоз.. Започнах да се усмихвам по-рядко от преди. И фактът, че имам проблеми с концентрацията и това да си спомня какво ми се е случило вчера например ме ужасява. Аз си спомням, но трябва дълго да мисля над това.. 
От друга страна като знам, че в семейството ми има шизофреник ме плаши още повече и през цялото време съм "Не искам да полудея, не искам да бъда като батко ми.." 

[Диляна Колева]

Осъзнавайки, че си тревожна, осъзнаваш ли огромния парадокс, който представяш на себе си и на нас?

Той звучи приблизително така: "Осъзнавам, че съм тревожна и знам, че от това не се полудява, но не искам да полудея, затова постоянно мисля за това как ще полудея."

Как мислиш, къде точно е необходимо да се намесиш и да промениш нещо.

[nancym_]

Просто трябва да осъзная, че не мога да полудея от този силен страх, който ме държи от сутрин до вечер (а ми е трудно да го осъзная).

Утре заминавам за два дни при наша позната, която е психотерапевт и силно се надявам тя да успее да ми помогне да се освободя от "оковите" на този страх. Мъчи ме ужасно много. Понякога дори не ми се яде. Не знам дали е  от значение, но преди това имах страх да не припадна (но не чак толкова силен, колкото е този сега). След това реших, че ще получа т.нар. "акушерска ръка" и лявата ръка започваше да ме боли. Предполагам това означава, че съм хипохондричка. От както съм с това странно усещане, което е все едно спя и не съм излязла от упойка и този огромен страх от полудяване, не съм получавала нервни кризи (или ПА). Нито ускорен пулс, нито повишаване на кръвното налягане, нито замайване. И Вие, и д-р Баев, и д-р Първанов ми казате, че не мога да полудея. Малко или много е успокоение за мен, но мисля, че трябва да работя над това, защото има дни, в които се боя по-малко, а на следващия съм направо вманиачена в това как ще полудея. Дано тези 2 дни работа с психотерапевт ми се отразят добре. 

А на Вас много ви благодаря! Нямате представа колко много означава за мен това, че ми пишете! 

[nancym_]

Е, нещата  не се подобряват. Днес дори ме изплашиха повече. Психотерапевтката ми ми каза, че ако продължа да се страхувам от полудяване така силно, то ще се случи. Страхът е постоянен.

 

 

 

Може ли от този страх да си откюча шизофрения?

Опасна ли е дереализацията и защо се чувствам сякаш спя?

Какво всъщност ми има?

Крие ли някакъв риск?

С времето ще отшуми ли?

Понякога съм толкова притеснена и толкова силно се страхувам, че не мога да мисля.. 

Буквално ми каза, че има случай и на разболял се от ухапване от комар.. Попринцип съм хипохондричка, минах всички лекари, но чак такова втълпяване и страх не съм имала. А и нали невротиците не могат да се разболеят от шизофрения? Два терапевта ми казват, че може?? Моля да ми обясните, ако е възможно. 

БЛАГОДАРЯ ВИ!

 

Редактирано Септември 26, 2015 от nancym_

[д-р Тодор Първанов]

Момиче, не знам къде ходиш и какво правиш, но ако наистина искаш да се справиш, ще ти дам на лични имена на професионалисти които да ти помогнат.

Не ти говоря за Орлин, защото разбрах, че може да те приеме едва догодина.

[Орлин Баев]

За Бога, не знам къде си попаднала, но това което си чула и посланията, които си получила, противоречат както на контролираните изследвания на твърдата наука, така и на психотерапевтичното поведение... Д-р Първанов сигурно вече те е насочил към сърцати и ефективни колеги! Успехи!

[nancym_]

Ако имате възможност ми напишете имена и телефони на терапевти, които биха могли да ми помогнат. (не зная дали имате познати от Русе)

Започвам да се отчайвам.. Не знам какво да правя. Толкова млада, а с това на главата.. Понякога се чудя защо ми се случва.

И това странното чувство за дереализация и страха и тревожността много ме притесняват вече и се чудя дали няма наистина да ми се случи нещо. 

Снощи ми разказа за някакъв човек, който вървял по улиците и махал с ръце, е днес задрямах в колата и започнах да го "виждам" в съня си. Не знам от тревогата ли е или от нещо друго.. Много съм отвяна и стресирана. Вечерта ми минава малко по-леко защото се отпускам, но целият ми ден е пълен кошмар. 

Постоянно съм разсеяна (отвяна), усмихвам се, говоря, но не напълно искрено. Тази нощ спах без да се събудя за пръв път от много време насам. Но е плашещо, защото сънувам много и после не знам кое е станало и кое не (може би е от страха и тревожността). Като в една дупка съм и не знам как да изляза от нея. Като се поуспокоя и като ми олекне и спра да го мисля толкова, започвам пък да се питам "Леле, аз много се успокоих, да не съм луднала вече.." И хоп! същата песен с нов глас. 

Ще Ви помоля и да ми отговорите на въпосите, ако е възможно.

Може ли от този страх да си откюча шизофрения? (или да се е отключила психоза)

Опасна ли е дереализацията и защо се чувствам сякаш спя? (възможно ли е да е още от упойката)

Какво всъщност ми има?

Крие ли някакъв риск?

С времето ще отшуми ли?

Възможно ли е "дупката" която чувствам да е лека депресия?

Възможно ли е от силния стрес и притеснение преди да вляза в операционната да съм си отключила нещо?

Дори когато съм навън с приятели, пак не мога да се отпусна.. Всичко ми изглежда като един лош сън.. Вътрешно ме боли и чувствам напрежението и страха. 

 

Благодаря Ви много предварително! 

Редактирано Септември 27, 2015 от nancym_

[д-р Тодор Първанов]

Ако си от Русе потърси доктор Пламен Панайотов.

Ако, стреса беше повод за възникване на психично за заболяване, по време на войните би трябвало броя на психично болните-разбирай болните от шизофрения ,да се увеличи и то много.

Да, но не е така - и по времена двете световни войни, този брой си е константен, едно на сто.така ,че не се занимавай с глупости и се успокои.

[nancym_]

Сърдечно Ви благодаря за помощта! 

От толкова лутане по "специалисти" се отчаях.. Ще се свържа с доктора при първа възможност! Дано се справя и изляза от тази дупка, защото искам да живея и да създам семейство! 

Бъдете живи и здрави! 

[д-р Тодор Първанов]

Не е възможно да не се справиш.Въпрос на време е.

[nancym_]

Здравейте от мен отново!

Искам да Ви се похваля - започнах терапия, като избрах гр. Русе, за да не ми се налага да пътувам. До момента съм ходила 3 пъти, като утре ще ми е за 4-ти. До момента не сме правили нищо съществено (като тестове, упражнения и т.н, но след 1-2 терапии и това ще започнем), само си говорим, обсъждаме и ми обяснява проблема ми. Психоложката каза, че според нея всичко е от емоционалността и тревожността ми, като изключи изобщо възможността да имам шизофрения или някакво сериозно заболяване (както и Вие ми казахте). Поуспокоих се малко, вече тревожността е по-лека, подсещам се за заболяването, което си преписах (а и вие знаете за него, поради постоянните ми въпроси), но малко по-рядко, вечер спя без да се събуждам, или ако се събудя то ще е за малко, без да ми носи страх и объркване. Дереализацията, изразяваща се в по-ярки цветове (дразнене от слънчева светлина) и усещането все едно, че спя обаче останаха, въпреки, че не са толкова силни, колкото преди. Всичко това горе-долу добре, дава ми някаква надежда, че ще се оправя, но имам проблем с паметта. Дали е от дереализацията или от стреса не зная, но много ме плаши. Не знам дали забравям толкова много (колкото си мисля), но някак ми се сливат дните и не мога да си спомня кога ми е казано даденото нещо. Например зная какво съм правила тази сутрин, но самият спомен за него е някак далечен и мътен, сякаш е било сън, а и не помня всичко. Когато сънувам нещо вечерта на сутринта се питам дали се е случило или не, тъй като както казах, самите ми сепомени са като един сън, който е доста далечен. За хубаво или лошо, фикс идеята ми за шизофрения е изместена (или поне не ме притеснява чак толкова, колкото преди) от МС или някакъв вид амнезия. Постоянно се съмнявам дали се държа адекватно и дали ми личи, че имам някакъв вътрешен проблем. Искам да попитам това забравяне, това сливане на дните и спомените притеснителни ли са? Психоложката ми каза, че това е изместване на възприятието.

Сърдечно Ви благодаря предварително! 

[nancym_]

Е, благодаря Ви все пак! Съжалявам, че съм Ви досадила. 

Редактирано Октомври 26, 2015 от nancym_

[Диляна Колева]

Звучиш обидено, а това не е добре за теб. Когато клиент за почне терапия при мен едно от първите неща, които е насочен да прави е: Да спре да чете и пише из интернет и да се фокусира над упражненията и посоката в която работим. Това ускорява спадането на тревожността. Казваш, че вече имаш 4 срещи с терапевта, това означава, че има терапевтичен план, който следвате. Коректно е да задаваш въпросите към нея, това е полезно за терапевтичния процес. Това показва доверието ти към специалиста, с който работиш. Какво ти дава моя отговор на горния ти въпрос? - забравянето и проблема с чувството за време са нормални при стрес и трвожност. Нищо.

След като ти се даде такъв отговор, той трябва да ти се обясни, да се прекара през твоите усещания, да се дадат подходящи упражнения. Без това отговорът е напълно неефективен.

[nancym_]

Здравейте! Благодарна съм Ви, че ми отговорихте. Не, не съм обидена, просто вече "изцедена" от мъки, стрес, тревоги и страх. Имаше 2-3 дни, в които се чувствах малко по-силна и не обръщах внимание на дереализацията, на страховете ми, притеснявах се само, че забравям ужасно много (дори неща случили се преди час) и усещането за времето и спомените ми. При психолога ходих 4 пъти до сега, но нямаме никакъв терапевтичен план, а просто си говорим по един час. Разпитва ме за детството ми, стресови ситуации, които съм изживяла и разочарования. Каза ми, че не мога да развия психоза, което ме успокоява, но за около няколко часа и после, може би от дереализацията или изместването на възприятието сякаш забравям или просто не приемам казаното и всичко започва отначало. Много, много ми е трудно. Изтормозих и майка ми и приятеля ми с постоянните натяквания колко съм луда и как ще вляза в психото. Много се притесняват за мен. Но най-тежко ми е, че на самата мен ми е мъчно за мен и за това до къде се докарах. Тежко е да знам, че имам някакъв проблем, дори да ми обясняват, че не е болест, а състояние, което ще изчезне. Чувствам се като в безизходица, безсилна и смачкана от това. Дереализация, страх, сливане на дни/ спомени, тревожност.. Убедена съм, че знаете колко ми е зле. И не че искам съчувствие (а може би донякъде го търся от семейството ми), но поради незнайни за мен причини вие ме успокоявате. Знам, че не трябва да чета, не трябва да мисля за това, не трябва да се самосъжалявам и МНОГО искам да не го правя. Но когато не съм добре, правя именно това. 

Отново Ви казвам едно огромно благодаря, че въпреки всичко ми отговорихте! 

[nancym_]

След хиляди, хиляди опити да си върна регистрацията (защото бях забравила паролата) най-сетне успях!

Пиша, за да дам малко смелост на останалите, които имат моите проблеми. След вече четири месеца, смея да твърдя, че дереализацията я няма. Появява се в някои моменти, но много по-леко и за много по-кратко време, не както преди по цял ден, непрестанно. Страхът ми от полудяване също го няма (признавам, само понякога, когато ми е по-напрегнато). През нощта спя нормално и нямам проблеми със съня. Няма да крия, че ми остана един проблем, но смятам, че и той с времето ще отшуми - проблемът с паметта и концентрацията. Излизам вечер, а на другия ден помня само мястото и хората, с които съм била, но не и какво сме правили или за какво сме си говорили. Но пак казвам, надявам се и това да отшуми и да е в реда на нещата. 

Така, че, не се предавайте, рано или късно това ужасяващо и плашещо състояние минава! Да, минава! 

[Диляна Колева]

Не се надявай, а повярвай. Колкото по - рано стане убеждението, че това е временно състояние, с което може да се справи и работи в посока да помогне на тялото си да се чувства добре, а не да го плаши още повече, като се фиксира във временните симптоми, толкова по - лесно ще се случат нещата.

[nancym_]

Здравейте!!

Искам да ви споделя, че отидох на психолог (смених вече 2) и й разказах всичко, през което преминавам от 4 месеца. И тя е на мнение, че имам генерализирано тревожно разтройство. Споделих й, че от всичко ми остана проблема с паметта. Обясни ми, че това се водело загуба на краткосрочната памет, тъй като, когато ме попита какво съм яла вчера, а аз не си спомних. Според нея това е в следствие на стрес, а не натрапчива мисъл и каза, че или ще се оправи с времето, или може и така да си остане. Опита се да ми обясни и нещо за дефицит на вниманието, но не можах много да я разбера. 

Как е възможно да не помня (заклевам се - не помня изминалите дни, а само откъси от тях), но да си спомням телефонен номер, който ми е бил дктуван преди 3 дни, да помня урокът, който прочетох (вчера или онзи ден, нямам идея), да помня, че четох за Петя Дубарова и нейния живот, но да не помня кога. 

И ако това е загуба на краткосрочната памет, защо ми липсват моменти и от преди влизането ми в това състояние? 

Чувствам се много по-добре, според мен нямам натрапливости вече, нямам повтарящи се мисли, живея по-спокойно от преди, но това с паметта ме изкарва извън релси. Не може да не зная какво съм правила вчера например. Къде съм ходила, за какво съм си говорила с приятелите ми и т.н. Изпих 2 блистера Гинко Гуард, 2 блистера магнезий с витамин Б комплекс, надявайки се да ми се оправи паметта, но уви. Сега като се замисля 10-15 мин. ще си спомня, че ходих до магазина с майка ми, но дори не съм сигурна в това. Какво трябва да предприема, за да се справя с този проблем и наистина ли може да остана така? 

[Орлин Баев]

Едва ли е до паметта! Ако мен ме пита колежката какво съм ял вчера, наистина не знам. Въобще ,способността на паметта да изтрива маловажното, е важна също толкова, колкото да помни интересното, вълнуващото и вдъхновяващото! Когато се постави едно голямо "Аз трябва да помня!", първо, че става мега безинтересно и насила, тоест не участва лимбичната система, не участва удволственият и емоционално, вдъхновено мотивационен фактор, който силно допринася за качественото запаметяване. Второ, зад въоросното ТРЯБВА стои страхът, че не е достатъчно, че се провалям... Самият страх наистина до известна степен влошава запаметяването, туй като подкорието черпи ресурс. Но това черпене не се дължи на някакви неврологични разстройства, а на въпросната тревожна динамика!

Браво за прогреса! 

[nancym_]

Благодаря Ви много!

Правени са ми и два скенера на главата, като последния е преди 4-5 месеца и няма нищо.

Съжалявам много, че пиша често, не искам да досаждам на никого, просто търся обяснение за нещата. Пия Деанксит вече 2 месеца и една седмица, като ми премахна по-силните и плашещи усещания. Само паметта остана да ме притеснява. Наистина се моля да не е нещо притеснително и то да отшуми с времето. Уча си уроците безпроблемно, даже се хваля с фотографска памет (ако така се нарича), но стане ли дума за минали неща ми е много трудно да си ги спомня. Говоря си с майка ми и тя започва "Вчера ходих еди-къде си, правих еди-какво си...", а аз е мога така. За да се сетя какво съм правила снощи, ще ми отнеме 15-20 мин. Дано наистина си е от тревожността и да си отиде - да мога отново да помня и да разговарям с хората нормално, защото така е доста трудно. Едно днес колежката ми ми казва "Преди месец какво си говорихме в университета за момчетата?" Е, хайде сега, де! Чак тя като ми каза се подсетих, че обсъждахме колко е трудно да откриеш половинката за теб. 

Пак искам да се извиня, че ви занимавам със себе си. Просто Вие сте хората, които ми помогнахте/ помагате най-много! От психолозите, при които ходя, разбирам само колко тежък е бил живота ми и как не съм имала спокойно детство. Само се ровим в миналото ми, което изобщо не ми помага, а ми връща разни негативни усещания и спомени. 

[д-р Тодор Първанов]

Помисли си и ми отговори- има ли ден, в който поне два часа да не си мислила за паметта си?

[nancym_]

Определено няма такъв ден. 

Някак си още като се събудя и започвам да се ровя в това какво съм правила вчера. Правя го без да искам. Ето и сега. Станах тази сутрин и първата мисъл, която дойде на ума ми беше "Какво правих вчера". И пак не помня... Просто е ужасно. Като една черна дупка, една мъгла... А това, че не знам какво съм правила ме кара да се чувствам потъпкана, смачкана и малка. И се убедих, че не ми куца само краткосрочната памет, а като цяло всичко. 

Натрапчивост или не, не зная, но се убедих, че в града ми няма човек, който се занимава с тревожност и такива мисли. 

Ще взема накрая да запиша магистратура психология..