Jump to content
Порталът към съзнателен живот
tvoeto_bijy

Помощ ! Странни мисли

Recommended Posts

Бременна съм в 5 месец не пия нищо ... мисля че развивам шизофрения или някаква подобна психическа болест ... Имам ужасно натрапчиви мисли в началото бяха че ще умра ей така от нищото докато напоследък натрапчивите ми мисли се отнасят за това че съм луда или че ще полудея и постоянно чакам да ми се случи нещо да почна да чувам гласове да ми се привиждат разни неща или пък да нараня себе си или някой ... от известно време почти нищо не ме радва нямам стимул за нищо сякаш искам да отида някъде а няма къде сякаш никъде не мога да се почувствам добре няма място което да ме радва ... имам странни и налудни мисли според мен тъй като от няколко дни се чувствам странно в тялото си нереална сякаш другите са прекалено реални сякаш аз съм странна абе чувствам се като извън земно.... сигурна съм че полудявам просто не знам какво да правя не знам къде да ида страх ме е че ще стане голяма криза и ще нараня някой от близките ми или себе си .... а напоследък и тоа чуство почна да изчезва заражда се в мен едно безразличие към всичко и всички и се плаша още повече ... и изпитвам огромно раздразнение към хората тъй като разбирам че се опитват да ми помогнат но ме е яд че аз не съм като тях че се чувствам различна и луда ... Имам няколко въпроса 

. Това признаци на  шизофрения ли са ? 

Има ли шанс да я развия вече 1 год съм под стрес (в рода ми няма болни от шизофрения или др пси болести)

Ако не е шизофрения какво ми е ?

Без хапчета може ли да се излекува ?

Има ли случаи на бременни които да развият шизофрения по време на бременността ?

Защо се чувствам толкова нереална и странна ... защо  умът ми "изключва" и ставам отнесена и безразлична а в същототвреме това ме плаши 

Защо не чувствам себе си ... 

Възможно ли е всичко това (не изцяло но една част ) да се дължи на хормоните и бременносттта  и дали има шанс след като родя всичко а мине

От време на време главата ми избива адцкото напрежение почва да ме боли и ми става като на иглички това нормално ли е ?

Може ли човек изведнъж да полудее в смисъл както си стои умът му да изключи и да почне върши разни неща от това много ме е страх ... 

Човек който е болен от шизофрения съзнава ли че е болен ? И може ли малко по подробно описание как започват симптомите при човек болен от шизофрения ? 

Редактирано от tvoeto_bijy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Това признаци на  шизофрения ли са ? - Не

Ако не е шизофрения какво ми е ? - Симптоми характерни за Състояние на силна тревожност, породено от продължителен или силен стрес или поради друга причина.

Без хапчета може ли да се излекува ? - Всъщност, точно с хапчета НЕ може да се излекува. Това не е болест, това е състояние, породено то твоето мислене, възприятия, себеотношение.

Има ли случаи на бременни които да развият шизофрения по време на бременността ? - Какво точно питаш и как това е свързано с теб? Хипотетичните отговори не ти вършат никаква работа.

Защо се чувствам толкова нереална и странна ... защо  умът ми "изключва" и ставам отнесена и безразлична а в същототвреме това ме плаши 

Защо не чувствам себе си ...  - Защото си в тревожно състояние, това е част от симптоманиката.

Възможно ли е всичко това (не изцяло но една част ) да се дължи на хормоните и бременносттта  и дали има шанс след като родя всичко а мине - Отговорът и на този въпрос е като горните, докато не се повлияе тревожността тя ще те притеснява.

От време на време главата ми избива адцкото напрежение почва да ме боли и ми става като на иглички това нормално ли е ? - Да, нормално е, това е реакция на тялото на отделения адреналин.

Може ли човек изведнъж да полудее в смисъл както си стои умът му да изключи и да почне върши разни неща от това много ме е страх ... - Не може. 

Човек който е болен от шизофрения съзнава ли че е болен ? - Не

И може ли малко по подробно описание как започват симптомите при човек болен от шизофрения ? - За какво са ти? Това е информация необходима само на студентите в психиатрия останалите не могат да работят правилно с подобна информация.

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за отговорите Ви до някъде ме успокоиха но имам още и още въпроси и знам че съм досадна и параноична но наистина имам нужда от помощ ... 

та колкото въпроса за шизофренията и бременността просто ми беше интересно дали е имало случаи по време на бременността жена да развие шизофрения.... 

та въпросите ... 

 

Може ли ОКР да изчезне от само себе си 

Някъде четох че ОКР-то можело да премине във шизофрения възможно ли е има ли такива случаи

Как мога да излекувам тревожността да ми препоръчате някакви техники или нещо от този род (в момента нямам възможност да отида на психолог или психиатър)

Понякога се чувствам нереална сякаш  не мога да си обясня какво правя тук сякаш съм извън земно има ли наименование това "състояние" 

Благодаря още веднъж че намирате време да прочетете моите тъпотии и  да ме успокоите 

 

Редактирано от tvoeto_bijy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От личен опит мога да ти кажа, че колкото по малко си осведомен за всички тези неща, толкова по добре ще е за теб.Четеш и дори малко му трябва на човек с тревожност да почне да си открива всякакви симптоми, а винаги тези симптоми са илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

знам че е така но ми е ужасно трудно .... изпитвам ужасен страх просто ме парализира и не знам как да го изгоня от себе си така ми се иска да съм нормален човек ... страх ме е че всеки път когато се почувствам добре винаги става много по зле ... и сериозно ви казвам вече ме е страх да се чувствам щастлива ... защото после винаги боли ... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не знам просто наистина смятам че нещо не е наред с мен ще се опитам да опиша какво ми се случва тези дни .... 

Изчела съм доста за шизофренията и различните симптоми дали от това че си го набивам в тъпата тиква или от това че наистина ще взема да полудея не знам но изпитвам супер странните чувства и мисли ....

Ето един от тея дни се събудих със ужасното чувство че нещо лошо ще се случи и веднага почнах да се опитвам да си обесня защо го чувствам и после се сетих за един цитат от една статия дето пишеше че шизофрениците се чувствали така и  тъй  като не можели да си обеснят какво се случва с тях си правели грешни изводи че нещо или някаква сила искали да им навреди ... почнах да го мисля и ми стана едно супер гадно черно отнесено депресирано много зле ми беше и направо не можех да направя разлика дали сега страх ли ме е или си го мисля истински и пак ме е страх ...  После пък седя си и постоянно имам чувството че нещо ми се привижда или причува и чакам едва ли не всеки момент да чуя някой глас да ми каже  убий тоя или оня или се самоубий много ме е страх ... другото е че понякога виждам живота много черен много гаден сякаш ще ме смаже сякаш няма смисъл и няма за какво да живея преди някак си казвах за бебето за  приятеля ми за майка ми и т.н и това ме стимулираше но напоследък става все по трудно и ме е страх да не взема да се самоубия а така ги обичам ... другото което е примерно седя си на някаква пейка или се разкарвам и гледам некви хора да си говорят и някак почвам да си мисля дали сега не говорят за мен а в същото време вътре в мен не ми пука но просто много ме е страх да не почна да си го мисля истински иначе когато забравя дори не се и сещам за всичко това ... но ето примерно понякога ме избиват някакви нереални мисли и страхове ... и там е въпроса че всичко ми е като в мъгла и не мога да определя дали е от това което чета или наистина го изпитвам аз ... много ме е страх а най страшното е че когато се чувствам добре си казвам че сигурно съм шизофреничка и сигурно преди като ми е било зле и сега като съм добре скоро пак ще ми стане зле и тоя път със  сигурност ще полудея щото те шизофрениците са така и после ще се намеря вързана в лудницата  ... Много ме е страх какво ще стане с мен не мога да спра да мисля че ще полудея или че всичко е черно и мрачно и т.н моля дайте ми мнение какво ми  е полудявам ли  толкова ме е страх ... искам да се оправя искам да съм способна да си гледам бебето когато се роди ...  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четох някъде че по тежките ОКР преминават във шизофрения вярно ли е ? моля ви имам чувството че ще се пръсна от страха който ме обзема .... 

Редактирано от tvoeto_bijy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Страх те е, само и единствено те е страх.

Нищо друго.

Е, проявяваш в пълна степен едно човешко свойство, наречено внушаемост, но то е нормално - всички го имаме и обикновено човек избира да не си внушава страхотии.

 

Ти си избрала да мислиш за "полудяване" - защо не си разрешиш да мислиш да други, различни от страшните неща! Разбираш ли, не е задължително да се чувстваш така "ужасно".


И защо ти е да си представяш нещата за себе си по този унизителен начин? - като разказваш в поста си, си представям следната картинка - взела си един учебник по психиатрия и с помощта на един огромен гумен чук го "набиваш" в една жълта голяма тиква тип "цигулка".

Встрани от хумора - не мислиш ли, че е прекалено самонадеяно да смяташ, че си способна да усвоиш научен материал за по-малко от 9 години, колкото по принцип отнема на психиатрите, занимаващи се с болестите, които те вълнуват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите ... за момента ме успокоихте дори разсмяхте успешно ...

просто страха който изпитвам е съпроводен със такава паника че направо мозъка ми "изключва" понякога и спирам да чувствам себе си от което се почва отново че ще полудея че ще убия някой ... всеки ден или на всеки час мислите са различни и все по плашещи ... просто наистина не искам да пия нищо поне докато родя... но ме е страх да не се влоша до толкова че наистина да полудея и лошото е че този страх ме поглъща и почти не успявам да го отблъсна колкото и да се опитвам да бъда заета понякога просто е не възможно  да го махна от себе си  сякаш се е забил в главата ми и само чакам да откача и да нараня някой или себе си .... 

А напоследък доста често почнаха да ми се привиждат разни работи което съвсем ме влудява ... има ли излизане от това състояние без хапчета ... 

Редактирано от tvoeto_bijy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, че ще се справиш без хапчета, но не и без психологична помощ. Необходимо ти е точно разясняване, какво точно ти се случва, защо това няма нищо общо с никакви психични заболявания. Какъв е механизма на мозъка, с който подсилваш състоянието вместо да го повлияваш правилно и как да се случва успокояването, чрез подходящи методи.

Тук ти правиш класиката на пациента, да задава въпроси, на които, ако има кой да отговаря, той все повече и повече измисля какво да задава.

Това е един от капаните в нашата професия.

По тази причина, върни се на отговорите които ти дадох, те са ти достатъчни, от тук нататък се оплиташ в задаването на един и същи въпрос и колкото и да ти отговарят на него ти не "чуваш" отговорите.

Вместо да стоиш в мисленето, което в момента при теб е неефективто, се префокусирай към правенето.

Направи си дневен режим по часове, прави нещата с мисъл за тях. Научи се да разпознаваш мислите си и да ги отделяш от това което си ти и това което правиш в момента и те ще отминават.

Това е само една частица от нещата, които могат да ти помогнат, но тук дори и да напишем нещо, ти няма да го разбереш в дълбочина, няма как да си зададеш въпросите, които да ти подпомогнат процеса на справяне и ще се въртиш, отново и отново в един същи капан - "страшното което не разбирам".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постоянно в главата ми се въртят мисли за живота за неговия смисъл за хората .... как всеки е отделен за себе си има своите чувства мисли живот и т.н което ме плаши и изненадва ... много ми е трудно да го опиша просто но ще опитам защото сериозно се замислям че нещо не е наред с мен ... Сякаш реалността ме удари през лицето и започнах да усещам прекалено ясно всичко около себе си  опитвам да намеря обяснение но просто сякаш всичко ме плаши и всява паника и страх в мен сякаш съм заседнала на едно място и няма измъкване .. страх ме е от смъртта страх ме е какво има след това какво следва и т.н Постоянно изпитвам някаква тежест в главата. Най гадното е че сякаш всичко е тъмно и мрачно и колкото и да се опитвам да го променя то не иска да се махне сякаш всичко в живота ми губи смисъла си ... но това не е най страшното най страшното е ... мислите ми са пълна каша ... не мога да спра да се чувствам като луд човек като някакво извън земно сред хората ... не мога да спра да мисля че всичко ми е нереално аз не съм истинска те не са истински а в същото време всичко е толкова истинско  ... освен това чувствам че съм сам самичка на тоя свят че сякаш родителите ми и приятеля ми са непознати хора ... Просто не мога да спра да мисля за тези неща не мога да спра да мисля че това не съм аз че е някой друг сякаш не се  познавам сякаш губя връзка със реалността ... не мога да си обесня какво ми е просто не мога моля ви дайте мнение според вас какво ми е ... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж, възможностите на форума са много ограничени и няма как да ти помогнем да станеш смела и превъзмогнеш страховете си.Какво ти пречи да се обърнеш към психолог?

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви просто не мога да потърся психолог поне за сега  ..наистина нищо лично просто нямам възможност тъй като съм бременна (и надявам се  разбирате финансовите ми затруднения )... просто тези мисли ме побъркват и исках само да знам дали са част от окр-то или аз наистина изтрещявам ... Благодаря ви още веднъж 

Редактирано от tvoeto_bijy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, обединих двете теми, които си пуснала, тъй като няма смисъл от отваряне на нова.

Виждам, че последния пост, който е бил в старата ти тема е мой, в който ти давам съвсем лесно изпълнима задача - да си направиш дневен режим и да започнеш да се фокусираш в правенето, като полека лека изместваш фокуса от мисленето. Явно не си пробвала, защото отваряш нова тема, в която отново говориш за мисленето си. Така нищо няма да се получи.

Ако вместо това, седнеш и изкараш всички техники и обяснения, които сме писали в този форум в десетки теми, повярвай ми, не просто ще се оправиш, а ще станеш половин психолог в справянето с тревожности. 

При теб прозира една демобилизация и желание, по - скоро да стоиш в това състояние, отколкото да го промениш. Да, на първо четене звучи невероятно, но така се случва с голяма част от хората попаднали в тревожностите.

Ако искаш да си помогнеш без специалист, трябва да ЗАПОЧНЕШ да си помагаш - с правене, градивно правене. Описанието на натрапливостите ти, НЕ Е правене, а бездействие и стоене в състоянието.

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Напълно се присъединявам към мнението на Диляна - прави нещо, каквото и да е.

Само в активното действие е решението на проблема ти. Ако щеш шумкай с обелки от лук всеки ден по обяд вляво от кошчето за боклук - може пък и да ти дойде вдъхновение да си подредиш една хубава антистресова програма по идеи тук от форума или от нета. Въпросът е да правиш нещо. Каквото и да е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте аз се чувствам по същия начин наистина е много трудно да се справиш сам затова реших да потърся психолог с който да работим да се оправят нещата не сте сама много хора се чувстеат по този начин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЗнаешЗнаеш ли кое друго ми помага връщах се назад и мислих кога започна всичко.и стигнах до извода че след като сама си го вкарах в главата както си лягах и си виках ми ако легна и чия нещо.и оп след няколко дни легнах и наистина в събя си чух нещо.и скочих и си викам бях ли заспала или не.е бях заспала да и до мен беше голямата ми дъщеря и я питам ти ли извика или нещо таблета направи.и вече бях с мисълта че съм чула нещо.и този страх се засили и се повтори при скедващо лягане да спа.бях сигурна че съм луда и ги казвам на всички и те ми казват че по нормален човек от мен не познават и нито си говоря сама нито ми се привижда.даже една пизната ми казва че единственото лудо в мен е че мисля че съм луда.и това е просто страх.който и мен сковаваше.върни се назад и виш кога е почнал след като си исчела всичко и сама си решила че има нещо.и от там самовнушение и търсене на симптоми за мен това е хипохондрия нищо друго и тя минава след като се осъзнае

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×