Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Всеки човек, който ме познава ще каже, че винаги съм бил щастлив. Истината е тотално различна и обвита в сянка. Истината е, че сам създадох този облик в околните за мен, за да прикрия факта, че съм слаб. Обществото ни учи, че бидейки слаб, ще бъдеш отритнат. Страха от това ме накара да създам тази крехка черупка около мен, като защита. От тук нататък възможностите бяха само две: намирам истинското си щастие или не успявам да се справя и рухвам психически. 

Живеейки така, натрупах агресия в мен. За добро успявах да изпускам парата чрез спорт. Играех на аматьорско ниво, но това не беше от значение. Единствено на терена се чувствах свободен и щастлив. Нямаше нужда от това да се преструвам, че нещо не ме е засегнало. Нямаше нужда от нищо. Бях спокоен и свободен. И тогава преди 2 години се контузих. Разтегнати връзки на левия глезен, скъсани и двата менискуса плюс предна кръстна връзка на десния крак. Когато излязоха резултатите от ЯМР бях.. съсипан. Прогнозите бяха, че няма да мога да се възстановя на добро ниво без доста скъпо струваща операция. Имах известни спестявания, посетих повечето специалисти в България, накрая избрах този, който оперира националните ни гимнастички. Няма да ви лъжа, първите четири месеца от възстановяването бяха ужасни, съжалявах хиляди пъти, че се бях подложил на тази операция. Получиха се усложнения, които забавиха времето ми за възстановяване. Въпреки това си казах, че в името на тази черупка и това мнение, че съм силен, което хората имат за мен, ще се справя. Кинезитерапевтката ми беше учудена от начина, по който понасях болката, а тя беше съкрушителна. За сравнение ще ви кажа, че според нея се е равнявала на раждане. Представете си скъсени сухожилия, засъхнали в каналчетата си и трябва да се раздвижат и удължат. А това става само чрез разтягащи и разгъващи упражнения. Лягах на една йога пътечка, повдигах си крака на една височина, при което двама санитаря хващаха крака и го натискаха надолу. Представете си съкрушителната болка, която изпитвах. Разяждаща и изгаряща отвътре. Усещах как самото сухожилие разрязва срастналата ми плът, как самото то се разтяга като ластик и с всеки милиметър увеличение болката се умножава многократно. А след като не можех да издържа повече, следваше обратното упражнение. Свиването на крака. Отново същата болка, само усилена още няколко пъти. Казвах си, това е само физическа болка, ти си добре, ще се справиш, ще успееш. Реалността обаче е друга. Не успях да се възстановя на 100%, нямаше и как от финансова гледна точка. На 40тия ден се завърнах на работа, а по принцип възстановяването при професионалистите е от 6 до 9 месеца. Можете да си представите сами.
От момента на травмата не е минавал ден, в който аз да не чувствам болка в крака. До такава степен съм свикнал, че ми се струва странно другото коляно да не ме боли. Опитвах се да поддържам черупката, пиех повече, спях с когото ми падне. Не че съм някакъв красавец или нещо от сорта.. Просто работата ми е свързана с много хора и все се намираше нещо. Тогава я срещнах. Беше просто запознанство между двама души. Даже не бях привлечен към нея в началото. Нищо особено. Изградихме приятелска връзка, която само след месец се превърна в нещо повече. Тя тъкмо беше излязла от дълга и проблемна връзка. Не знам как, но усещах, че може би тя е човека. Тя може би е истинското ми щастие, на подсъзнателно ниво може би. Знаех, че трябва да бъда търпелив с нея, да внимавам какво говоря, понеже не искаше връзка и изпадаше в ужас от мисълта за това. Първоначално приятелите и не знаеха за мен, но.. постепенно се случиха нещата. Каза, че ме обича. Каза, че съм перфектен и не искала да ме променя, а това, че се опитала да промени бившия било грешка за нея. Каза, че ме обича повече от всеки друг на света. Имахме разговор, установихме, че вече сме двойка и.. нещата лека полека взеха да се нареждат. От момента, в който съм с нея се чувствах спокойно. По същия начин като със спорта. Разкрих се, показах и слабите си страни. Показах и страховете си. Това се случи само защото тя го направи също. Знаех мечтите и, знаех най - срамните и моменти, знаех страховете и притесненията и. Тя ме накара да почувствам любовта. Да разбера какво е. Тя ме мотивира да искам повече от живота и работата си. Щях да заминавам да работя по корабите, но времето прекарано с нея ме накара да се замисля колко щастлив съм тогава и как не желая да загубя нито момент повече и затова реших да остана в България. Търсих повишението, търсих новата работа и го намерих. И сега изведнъж... два месеца след като решихме, че сме във връзка тя решава, че няма желание за секс и че това ще е края. Според мен, това е страха и от обвързване отново. Тя се страхува, че личния и живот ще се развие преди кариерата. За нея това е проблем. И сега когато това се случва, а кариерата и е в застой тя бяга. Не желая да описвам повече отношенията ни. Предстои ни разговор след 2 дни, понеже сме в различни градове. Но от седмица насам, откакто говорихме не се чувствам добре. Крака започна да ме боли изключително много, знам че е на психологична основа, но не мога да го поправя. Имам и.. самоубийствени мисли. Страх ме е отново да загубя това, което ме прави спокоен и щастлив. Страхувам се, че ще изпадна в една бездна и че от нея няма да има измъкване. Планирам, ако не успея да я вразумя да замина, някъде извън България и да приключа всичко. На близките си ще оставя знаци, че съм тръгнал да търся щастието си извън родината. Не мога да им причиня болката, която биха изпитали ако знаят, че съм сложил край на живота си. Не желая да страдат, предпочитам да тъгуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Човекът, който не вярваше в любовта

Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува.

Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси.

Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза.

Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана.

Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!”  Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен.

Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано.

Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?”

Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.”

Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува.

После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея.

“Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той.

“Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.”

Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?”

Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха.

Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.”

Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи.

Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в  ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части.

Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта.

Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие.

Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.

Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото.  Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не е тази тръпка, която изпитваме в началото във всяко ново запознанство. Любовта е вътрешното спокойствие, което изпитваме когато сме с даден човек. Можем да стоим и да мълчим в продължение на часове и въпреки липсата на диалог, това ще бъде добре прекарано време. Любовта е мотивираща, тя ме кара да искам още и още от живота, да го изследвам и изстискам до последната капка. Любовта е да се чувстваме добре, когато човека с когото си свързан се чувства добре и обратното. Да, в основата на хората се таи егоизма, но няма ли света да бъде едно по - добро място за живеене, ако този егоизъм не съществуваше дълбоко в нас? Не е ли това смисъла на едно взаимоотношение, да даваш и да получаваш. Факт, че живеем във време, където обществото диктува какво трябва да си и че се страхуваме от това да бъдем отритнати и заклеймени от него. Имах го това чувство. Чувствах, че мога да постигна абсолютно всичко и дори нямаше да се затрудня. Усещам го с цялата си същност. Наясно съм, че някъде там съществува друг човек, който може да ме направи щастлив. Въпроса е защо да го търся? Усещам как болката се превръща във физическа, усилва се и тази в крака ми. Усещам се как мисля, че искам просто да спре, да я няма. Боли ме. Сякаш част от мен е няма. Обичам живота, искам го, но не и с тази празнина, която започвам да усещам. Сякаш... има невидима лепенка, която я задържа. В момента, в който я загубя, тя ще се скъса и ще ме изпълни. Смятам, че съм човек на думата и на честта. Резервирал съм си самолетен билет, планирам в момента на най - голямо страдание да извърша неща, от които ще ме е срам. Неща, заради които в момента, в който слагам край да не се разубедя. Страхувам се, че това може да се случи. Все пак жаждата за живот е първично във всеки от нас. Но това е, през живота си не съм нарушавал обещанията си. Няма да наруша и последното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Наясно съм, че някъде там съществува друг човек, който може да ме направи щастлив. ,,

 

Ти или не си прочел какво съм ти пуснал за четене или ......просто си глупав.

Няма такъв човек.Никой  и нищо извън нас не може да ни направи щастливи.

ПП. Предполагам, не си прочел поста ми.Направи го.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стремете се към Онзи, Който дава Живот, като единствено неизменно и реално нещо. Влезе ли тази Реалност във вас, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е Правото учение, това е Правият път в Живота. Спрете ли се под сянката на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот. Човек човека не може да ощастливи. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. – “Как можем да бъдем щастливи?” – Като се обърнете към Бога. (Беинса Дуно)

О, човек на обещанията - още мъничко и ще ти се възхитя... На манипулативното ти желание за наказание, изобразяващо стремежа ти към власт и контрол над другия, прикриващи липса, празнина, в която живее жалък страх. Никой не може да запълни този страх отвън, ако ще и Богиня да е с теб. А манипулативното ти поведение далеч не е повод за биене в гърдите... Имаш да учиш, приятелю! Какво ли - истински ценности, посоки в живота и отношение, идващи от дълбоко себепознание. Сега се държиш като силиконова блондинка с хиалуронова киселина в устните - но в мъжки вариант... Не те съжалявам. Но не те и съдя. В притчата от по-горе е казано много. Ние също загатваме доста. не можеш да обичаш истински, ако в дълбочина себе си не обичаш. А как да се обичаш, като не се познаваш?! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Вие още учите науката на човешкото безпътие. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина.

Онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори Истината.

Докато не се домогнете, да възприемете тази Висша Любов
[която само Божествената Душа (която е Висша степен на човешко съзнание) може да прояви, защото личността (т.е. низшата степен), поради ограниченото си съзнание – неизбежно я изопачава)],
дотогава не можете да бъдете свободни.

Нашата култура е култура на скръбта; нашият свят е свят на скръбта.

Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие, идва един велик момент на скръб. Всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта; всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление.

Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде.


Всичката тази
[съвременна наша] култура, със своите прийоми и методи, е неприложима за Истинския Живот. Методите ѝ са неприспособими.

Ние говорим за Истинския Живот
[а не за онова преходно съществуване, което личностите наричат "живот", но то приключва със смъртта на грубото тяло на мъжа, или на жената].
 
Светът не се е оправил, защото ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде.
 
Аз не говоря за външността на нещата. Съвсем други понятия имаме ние.  Моят Бог [проявен от човешката Висша Душа, а не от личността] – няма никаква тежест.
 
Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта, в радост [т.е. чрез Любовта, но проявена от Душата, а не от личността (която може да проявява само безлюбие) – съумеем да трансформираме низшето състояние на „скръб“, във висше състояние на „радост“].
 
В света, има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Това е благородство. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“.

 
Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо, без Бога. – То са престъпленията.
 
Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях.
 
Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов; Вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горнилото [изпитания, преживявания, мъки] на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака.
 
На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви!
 
Следователно има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички параферналии [т.е. с разни вещи и други атрибути]. Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? – Брат ти тегли нож. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може.
 
Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение.
 
Има нещо тайно в Природата, което ще се разкрие в света. „И скръбта ви ще се промени на радост.“ Кога? – Когато ние, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата, отвън.

Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път [старите унаследени от бащи и деди вярвания, убеждения, нагласи и пр.].
 
Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост.
 
Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват.
 
В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете.
 
А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то!

Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря
[т.е. ограничава умовете и сърцата ви], ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък [т.е. в това ограничение, в което действат умовете и сърцата ви, без вие да знаете]. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.

Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“.
 
И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие.
 
Този свят се различава от света на скръбта.
 
Светът на скръбта е свят изкуствен; той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога.

Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог.
 
Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.
 
И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен, или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена, или вашия възлюбен [т.е. Сродната си Душа], сърцето ви ще трепне.
 
Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега.

„Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?“ Възможно е. „След колко хиляди години?“ Никакви хиляди години!

Сега; днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете [мислейки доброто – само за себе си и за семейство, и приятели].
 
[Т.е. ако искате да не страдате – вие трябва да се научите да мислите по нов начин; трябва да се потрудите и самостоятелно да поработите над себе си, с намерението да оправите своя ВЪТРЕШЕН СВЯТ, като го населите с Възвишени Благородни Идеи, на Висшия Божествен Порядък на нещата, след като решите, че е дошло времето – да се освободите от користолюбието и егоизма, на чиято база – е изграден низшият човешки порядък, на нещата. Защото сте осъзнали, че користолюбието и егоизма са тези, които продуцират страданията на личностите и че светът е създаден, с оглед благото на Цялото; на всички Същества. Светът не е сътворен, за да бъде удобен на отделната личност, която е изолирана от благото на Цялото].

Вашата радост е само една сянка на тази радост
[в която живее Великото Цяло. Защото Радостта, по условие, е предвидена – за Великото Цяло (и в частност за всяка съзнателна Душа, която, като Негова Част, се включва в Радостта на Цялото, в контекста на добрите си мисли и чувства към всички Същества (без никакво изключение), и дейностите си "pro bono")].

А сенките
[само] показват къде е тази Реалност [„Това, което свързва всички свои части в Едно Цяло и им дава простор за развиване, е Реалност.“ тук ].
 
...
 
Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя [Вътрешен] Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост!“

Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта! “
 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×