Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Велина Василева

„Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.“ П. Дънов

Recommended Posts

Да намериш и да извикаш доброто, във всеки човек, е Истинската Наука, с която можеш да преобразиш живота си. В света има един Велик Закон, който направлява твоя живот. Най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена, в тях самите. У всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. У млади и у стари – трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си. Ние трябва да придобием качествата на Светлината – безкористие и качествата на водата – мекотата. Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата "Дух Святий" разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В човешкия живот сега стават много пертурбации, вследствие на което днес ни занимават хиляди и хиляди мисли. Някой човек казва: много мисли ме занимават днес. Радвай се, че много мисли те занимават днес. Това са Божествени Мисли, които искат да събудят ума, сърцето и волята ти, за да разбереш , че в света има един Велик Закон, който направлява твоя живот.

Христос казва: Той ще ви научи. Кой?

Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Този е пътят, който може да научи съвременните хора.

И сега у всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви.

Всички ние трябва да станем млади [посредством повдигането си на по-висшата (от личност), степен на човешко съзнание, каквато степен е Божествената Душа; понеже младостта е качество на Висшата Душа].

У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си.

И най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена в тях самите.

Не говоря за знание, което не им е потребно! Знание, което няма приложение е един товар за човека.

 Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори.

Според мене, да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто, в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.

Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата Дух Святий разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота.

Засега, за 120 години вие имате два елемента, чрез които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч.  

В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най- хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път. Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес.

Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели, в миниатюр, на Земята.

Тогава всеки от вас ще живее 120 години за да се насити от живота и ще каже: слава Богу, предоволен съм, сега вече свободно мога да си замина от Земята! Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. Ако искате и още 120 години, пак могат да ви се дадат. Тъй щото, можете да живеете 999 години. Пък ако не сте се наситили на живота могат да ви оставят да живеете и 9 999 години. Ако и тогава не сте доволни, могат да ви дадат и 99 999 години, но аз мисля, че като дойдете до милион ще кажете: достатъчно е вече! Защото дотяга на човека да живее на Земята даже и 120 години.

Има и други земи, където човек може да живее. Има неща по-красиви от тия на Земята. Въпросът обаче е, че ние сме в това училище, не сме влезли в шестата раса.

Та казвам: ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекотата.

 Аз наричам щедрият човек вода, а човекът, който дава знания на хората наричам светлина.

Аз бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и тъй да се образуват тези прекрасни хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето.

Из: „Саваат - Амон-Ра - 1926 г.“
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. ВЪТРЕШНО, в себе си. Казвам: като дойдем до самия Живот, ние трябва да разбираме ВЪТРЕШНАТА му СТРАНА. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние, за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. [Но] ние, сме се спрели пред отрицателната посока, в живота. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш грешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение, с човека. Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не: Божественото е един импулс, който се проявява, във всички моменти, в живота ми, при каквото положение и да се намирам. Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на Великия Божествен Дух. Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася Разумния Живот, в тях и тази Разумност ги прави добри.  Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Всеки от вас, трябва да работи за своето подигане. Съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Ти, като човек, не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш; пак ще мислиш. Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият  [тайно;] вътре, в къщи. Някой религиозен човек, след като набие жена си, на общо основание, после ще ѝ каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш; няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Хората имат две противоположни величини. Всяко число има свое отражение; всяко число има своя проекция.

Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят“; в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения.

С ангелите, ние сме свързани, по Закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена [която сега се създава]. От изобилието на своята разумност, те изпращат към Земята.

Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумност.

У нас, под думата „дух“ се разбира друго нещо.

Над тази разумност, седи Закона на Любовта.

Значи връзката между Бога и нас – е Любовта.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[Настроението е среда на личностите (на низшите астрални души);  разумността е среда на Ангелите (на Висшите Божествени Души); Любовта е среда на Бога; т.е. на Духа, защото Бог е Дух, а Духът е Неделим.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Според мене, настроението, това е една среда [на животните]; разумността, това е друга среда [на Ангелите]; Любовта, това е трета среда [на Бога; на Боговете].

Значи тия три среди ни свързват, с три велики свята [материален, Духовен и Божествен].

За да може човек да разбира дълбоките замисли на Живата Природа, трябва да е свързан с тези три Велики Свята.

Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще.

Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва!

Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват.

Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли.

Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава.

Казваш: е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. Добре, като умреш, къде ще отидеш?

Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.

Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата която е във въздухообразно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? – Не, от действието на студа, тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промяната, която става с нея в пространството, тя се превръща във вода. Някои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не е така. Там стават големи атмосферни промени. Горе, в пространството, има големи електрически и магнетически бури. Тия именно бури са, които движат нашата Земя. Те могат да завлекат всеки едного.

Само Любовта може да ни даде един малък отенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога.

Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено.

По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим, Онзи, който я създал.

За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят. Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная. Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творци на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение [от Невидимия Свят]. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение, на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски, или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението [защото то е написано по вдъхновение от Невидимия Свят и смисълът му остава скрит, за нас, ако ние не знаем Божествения Език].

И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповядва на слънцето да грее, Той е заповядал и на нас да дойдем на Земята. Той е заповядал да имаме тела; Той е заповядал да имаме глави; Той е заповядал да имаме дробове; Той е заповядал да имаме стомаси; Той е заповядал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко.

Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. Щом Бог е заповядал за всичко това, в какво седи тази заповед? – Разумна е тази заповед! Ако слънцето изгрява, за себе си ли изгрева? Не, слънцето изгрява за нас. То е слуга на Господа. Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгряваш на земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички мои твари, на всички мои деца“. Вие питате: тъй ли е това нещо?

Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи.

Някои от вас ще кажат: защо светът е така лошо нареден? Бог, Който създаде света, е много умен, но ние, които бяхме първите кираджии  на този свят, сме [тези невежи и глупави хора]; ние развалихме всичко, и днес търсим виновника на тези повреди, извън нас. [Кираджия: човек, който в миналото е превозвал товари, или хора, със своя каруца.]

Казваме: защо Господ създаде така глупаво света? – Майките и бащите развалиха тия форми, които Бог създаде, за да живеят в тях Разумните Души.

Съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил.

Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не.

Има един начин, по който можем да се ползуваме от Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голямо слънцето, но е важно да се ползувам от неговата енергия.

Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в първата, във втората или в третата епоха при създаването на света? Всеки ден, това е една епоха, а вие знаете, че Бог направил слънцето едва в четвъртия ден. Някои учени казват, че в това време около земята имало такава голяма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10,000 км. в час и успели да размахнат тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.

Това време религиозните хора наричат „денят на създаване слънцето“. То било четвъртия ден при създаване космоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръв път на земята. Значи, благодарение на тези големи бури [алюзия за страданията, на Земята] се явило слънцето. Но сега, да не дава Господ да се явят такива големи бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме из въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети из въздуха. Голяма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на земята.

Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации [алюзия за страданията, на личността], докато в четвъртия ден в него изгрее слънцето.

 Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате: животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее!

Казва се в Писанието:„ Той заповяда на слънцето да грее и на добрите, и на злите.“ Мислите ли, че днешните мъчнотии, които съществуват в света, са произволни?

 

Ние казваме: Защо хората са толкова жестоки? Аз казвам: защо майките са толкова жестоки?

Желанието на хората да се размножават, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото размножаване, във физическото създаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде подтик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек.

Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият вътре, в къщи. Някой религиозен човек след като набие жена си на общо основание, после ще и каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога. После, ще намери някой стих от Писанието, ще каже: жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Тъй казва Господ! Някъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това са аргументи, доказателства, но физически. Казвам: дето мъжът е силен, той налага, той цитира стихове; дето жената е силна, тя налага, тя цитира стихове. Какво се разрешава по този начин? – Нищо.

Писанието казва: „Бог заповядва на слънцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.“ Под това слънце се разбира разумния живот, в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите, и за злите хора. Ако това слънце не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.

И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния.

Има различни състояния, и ние трябва да знаем, постоянни ли са тия наши състояния, или преходни. Представете си, че имате едно преходно състояние, като това на леда. Какво ще донесе това ви състояние? Някой казва: сърцето ми е студено. Какво ти трябва? – Топлина. След като се стоплиш, казваш: изгори ме тази любов. Как! Любовта те изгори! Любовта никога не гори.

Любовта е най-великата, най-разумната сила в човека, и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на Духа.

Любовта, според моите схващания, най-първо е достояние на великите Учители; после е достояние на великите адепти, на великите ученици на великите верующи, на великите оглашени и най-после на всички съвременни хора. Но тази любов, едва като сянка засяга съвременните хора.

Някой казва: ти знаеш ли, как ми е пълно сърцето с любов! Ох, умирам за тебе! Готов съм да се жертвувам за тебе. И пише на приятеля си: всичко съм готов да направя за тебе! След две години пак му пише: Повече да не стъпваш в къщата ми! Питам: как е възможно човек да се измени толкова много? Как е възможно да се обърне толкова много сърцето му? Златото желязо може ли да стане? Желязото злато може ли да стане?

Водата лед може ли да стане? – Може, но при известни условия. Кога? – Ако водата е на северния полюс, може да стане на лед; ако водата е на екватора, на лед не може да стане. Питам: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е в котела и отдолу пещта я нагрява.

„Може“ и „не може“ да стане нещо, това зависи от условията. Можем ли да бъдем разумни? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с ангелите. Можем ли да имаме настроения? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с животните. Можем ли да любим? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с Бога. Само тъй ние можем да разберем единичността и множеството.

В света има два велики процеси, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание.

Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес“. Туй, което мислят Великите, напредналите Същества, в Природата – Боговете, Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите – всичката енергия на тяхната Мисъл се разпределя из целия Космос, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия Същества, в тебе. Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм във връзка с тия Висши Същества.

Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес.

Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши Същества, а

съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека.

 

Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес.

Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите.

Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека.

Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото Съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас.

Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено… Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено!

Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка.

И най-великите грешници са свързани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? – То е, защото някой път човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най-после, като се умори, казва: къде вървя аз? – И пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога, и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци.

Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи.

Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво е казал Петко, Драган, какво казал този-онзи философ.

Не, онова, което аз нося в своята Душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене.

Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на Великото Божие Царство.

Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена Душата му.

Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.

Слънцето носи живот на хората, но не може да ги направи добри.

Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася разумния живот в тях, и тази разумност ги прави добри.

Често изобилието на слънцето ражда всички спорове в света. И действително, слънцето е виновно за много работи. Ако нямаше слънцето в света, хората щяха да бъдат в къщите си, нямаше да стават никакви убийства. Какви убийства щяха да стават в света без слънчевата светлина и топлина? Стои човекът в къщата си, свил си ръцете на юмрук, замръзнал цял не може нищо да хване. И най-големият юнак да е, ще седи в къщи, ще свие ръцете си, не ще може да управлява никакъв револвер. А като изгрее слънцето, всички се раздвижат, стоплят се, захвърчат онези ми ти куршуми, гранати, всички се бият, чува се: бум-бум!

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и за добрите, и за злите“. Казва Господ на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се бият, да дойде умът в главата им, защо те не разбират смисъла на живота“.

Казвам: като дойдем до самия живот, ние трябва да разбираме вътрешната му страна.

Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Представете си, че сте слуга при един господар, условен сте при него за три години. След три години този господар ще ви предаде сметката и ще ви каже: повече нямам нужда от вас!

И действително, вие сте вързани тук, на Земята, само за известно време. След три години господарят на Земята ще ви повика и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! Той ще ви предаде сметката, вие ще си купите билет и ще се върнете. Къде ще се върнете? На онзи свят.

И Христос, когато беше на Земята, казваше на учениците си: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.

Та, всичкият спор, който сега съществува в света, е чисто духовен.

Ние, съвременните културни хора, трябва да разберем онези велики Божии закони, които работят в умовете ни. Защо трябва да ги разберем? – Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия. Много добре, нека имаме религия, но тази религия да бъде религия на Любовта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бъдат училища на Мъдростта! Искаме да имаме обществен строй, искаме да имаме закони. Нека имаме обществен строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!

Този въпрос майките ще го разрешат. Кои майки? – Бъдещите майки, а не сегашните. [Учителя: „Душата е майка ви, вашият Дух това е баща ви, а тялото – това сте вие. Вие сте чеда на вашата Душа. Това е Христовото учение.“ ☆ „Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Отричането на Душата показва нейното съществуване. Вярвай в Душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш Душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.“]

Често ни запитват: вие какво проповядвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладяват птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладяват всички нисши елементи, в себе си.

Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие.

Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали, но когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас – препращаме назад, в почвата, ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите, от нас, братя.

Сега, всеки от вас иска да живее между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от Ангелите, аз не зная. Следната фаза, в която ще минем, е фазата на Ангелите. Щом влезем в тази фаза, сегашните груби тела, които имаме, ще се изменят органически. Те ще бъдат създадени от една по-фина материя.

Как ще се създаде тази по-фина материя? – Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго, освен един метод, чрез който с молитви, със съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови.

Това нещо не може да дойде, само по себе си. Тези хора, които в миналото се молили, които живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени хора, които са работили усилено с мисълта си, са помагали, както на себе си, така и на цялото човечество, именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвършенствуване.

Та, всеки от вас трябва да работи за своето подигане.

Не е въпросът, в какво вярват другите хора. Някой път вие казвате: еди кой си човек не вярва.

Не, във всички хора има един вътрешен стремеж, само че

  1. – едни хора вярват във видими неща.
  2. – Други са дошли на по-висока степен на развитие, и те вярват в неща, които са видими, но вярват и в неща които умът може да постигне.
  3. –Трети вид хора вярват във всичко това, но вярват и в самата Любов.

Някои хора казват: аз в Любовта не вярвам. Това са хората, достигнали до положение да вярват във видимото, да вярват в това, което умът може да постигне, но не вярват само в Любовта.

Щом ние заговорим за Любовта, те казват: какво се говори там за любов, каква е тази любов? – Те разбират любовта на взимания и давания.

Любовта е най-високото състояние, което може да се намери, в човека.

Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага.

Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовта дойде у тебе само за един ден, всеки ще бъде готов да гарантира за тебе и с един, и с милион лева. С такова доверие би се ползувал ти, пред всеки едного! Чудно ли е това?

Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовта? – Любовта е. Онова, което ни свърза не е ли разумността? – Разумността е.

Когато чувствуваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него. И всички ние трябва да се научим на това изкуство, да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим Душите си, за да може туй Божествено Слънце да изгрее, в нас.

Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни.

Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек.

Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на Ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят.

Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си.

А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето.

Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение, за всички.

И всички питат: как търпи Господ тия хора!

Че Господ не търпи само вас! От вашата земя, по-надолу, има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ.

Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи.

Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“!

Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества [а те са "лоши", за да бъдат в равновесие с други Същества, които са "добри", обаче, казва Учителя: „В Божествения свят има само Любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до Ангелския свят. Злото е само на Земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в Ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада, като си добър, ще бъдеш в рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се, там има само Любов. Ние, хората на Земята, ще се раждаме и умираме. Ако сме в Ангелския свят, ще бъдем или в рая, или в ада.“].

Но, има нещо, на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми“! Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват: много е търпелив Господ!

„Защо Господ заповядва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите.“ Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но така не се напуща той. Ти като имаш да даваш, бягаш от град в град, но кредиторът ти не те напуща, върви след тебе, търси те. Не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от тебе, търси те, обича те той. Ти заминаваш за един град, той подире ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: сега можеш да отидеш, където искаш. Питам: ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо правят това? – Имат да взимат от нас. Пък когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? – Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно. Едните казват: вие ни дължите, и трябва да ни се изплатите. Другите казват: ние ви дължим, и трябва да ви се изплатим. По същия закон и вие трябва да гледате да се изплатите. Сега някой казва: не ми се живее. Че от тебе ли зависи да живееш? „Не ми се работи.“ че от тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи от тебе. Ще работиш и оттатък ще минеш. Я онази млада булка работи ли и се? – Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи. Войникът казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учителят като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи. Свещеникът като помисли за пасомите си – работи.

Кой е свободен в този свят? – Всички ние сме вързани, в този свят, [в смисъл – ] роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, дето хората ще работят без пари, от Любов ще работят. Туй ще бъде най-красивото нещо!

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“. Три слънца трябва да изгреят едновременно! Тези три слънца са изгрели вече в света.

И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина.

И колко красива е тази Истина!

Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания.

А в света трябва да се внесе вече нещо ново.

Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен.

Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта.

Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили.

Аз бих желал да се отворят очите ви. Но кога? – Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква, и те полудяват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас.

Да допуснем, че пред вас се яви някой Ангел, от Небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че Ангелът го няма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се явил един Ангел, но всички ще ти казват: защо си толкова будала да вярваш в тия работи?

Първият ти каже, че не си с всичкия си ум. Вторият потвърди същото, третият – също, и най-после ти се усъмниш.

Не, онзи при когото се яви Ангелът, трябва да има сила, вяра в себе си да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: при мене снощи дойде един Ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна един човек във въздуха за краката и да го държа прав като свещ. Ще му кажат: ти не си с ума си. Не съм с ума си ли? Хваща един човек и го дига в въздуха. Сега с ума си ли съм? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу с главата и го пита: сега с ума си ли съм? – С ума си. Този човек казва на другите: голяма сила имаше този господин, но като че не беше с всичкия си ум. После отива при някой учен и му казва: снощи се яви при мене един ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи. Този учен казва: а, този човек не е с ума си. Ангел му се явил! Дават му трудни задачи, започва да ги решава. Този учен казва, не зная, дали му се явил Ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае. Отива най-после при един духовен човек и му казва: снощи ми се яви един Ангел и ми каза, че какъвто болен и да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмняваш ли се? – Съмнявам се. Добре, доведете ми някои болни. Довеждат при него един паралитик, един сляп и на всички помага. Паралитикът излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: дали се явил Ангел на този човек, или не, не зная, обаче той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н.

Най-после, правоверните ще кажат: някой дявол е дошъл в него, та всичко може да върши. Ако този дявол може да дига човек във въздуха; ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава где е Божественото, где е мощното у човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви!

Аз зная, какво може да прави дяволът. Дяволът знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволът знае да размества умовете на хората, но да решава задачи не знае.

Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече.

Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на великия Божествен Дух.

И всеки човек, който мисли другояче, не е на правата страна.

Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото Ангелът му е говорил.

Виждаш, че някой дига някого във въздуха, кажи си: вярвам му една трета. Вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш, че този човек решава всички задачи. Кажи си: вярвам му две трети, вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш го, че лекува всякакви болни. Кажи си: вярвам му три трети, вярвам, че му се явил ангелът.

Кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е?

Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на [нещата; т.е. ] Любовта, която ние разбираме, Разумното Нещо, при всички случаи, остава едно и също.

Съберат се някои хора и ми казват: ти [не] си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на Земята, и на Небето, [т.е.] и в корените, и в клонищата [на Дървото на Живота], и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам! Аз казвам: всичко виждам! Те казват: ама ти не си с ума си. Аз казвам: аз съм с ума си, но вашия ум не е събуден, много облаци и мъгли има около него. Трябва да се явят във вас тези бури [каквито са страданията], с бързина на движение около 10 000 км. в час, да разгонят облаците и мъглите, та да се яви това Слънце в Душата ви и да повярвате.

Има нещо скрито в дълбочината на Душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас, във вас, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрял!

Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много! Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно.

Ти се питаш, дали съм с ума си? Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питам се: дали съм с ума си? Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е вярно?

– В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото.

Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам.

Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и на Любовта! Всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония!

Всеки човек трябва да бъде на местото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още преди да роди децата си, от нея зависи, каква насока в живота ще им даде. От съвременната наука, пред която сме се спрели, зависи, какви плодове ще имаме.

Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека.

Най-първо трябва да дойде изобилието в света.

[Т.е. – най-първо трябва да се разшири съзнанието на човека и от степен "личност" (живееща в среда, в която тя е подвластна на своето настроение, а това е една среда, в която живеят животните)  – да се повдигне в по-висшата степен "Божествена Душа" (живееща в среда на Разумност).]

То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество.

А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи Великата Жива Природа.

Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя.

Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи.

Имаш да разрешаваш една задача. Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача, за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях.

Господ казва: лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде ["няма да яде"; т.е. нищо няма да чувства и да мисли]. Само така ще поправи живота си.

Щом вълкът [в смисъл – личността, която има вълчи характер]  в критически момент, прибягва до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева [тревата е символ на смирението].

Туй че днес се храни с месо [месото е символ на лошите мисли, чувства и постъпки], това е една негова слабост.

Овцата [в смисъл – личността, която има овчи характер]  има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост. Тя разхвърля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.

Във всички животни [в смисъл – във всички личности има характерни черти на някои животни] има по една слабост, но те имат и някои благородни черти.

Във вола [в смисъл – личността, която има волски характер] например има една благородна черта. Той по целия ден оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бъдеш търпелив – нищо повече. Ще бъдеш работлив като пчелата. Ще бъдеш постоянен в Идеите си  [които са слезли от възвишения Свят] , като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в Земята. Вятърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една Идея [т.е. – Възвишена Идея; а Идеята е оформена мисъл], ще бъдеш като дъба, никой да не може да те отклони.

Та, казвам: природата трябва да се изучава, по този начин. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколение, то би се намирало на друг път. Ако майките биха давали такива обяснения на синовете и на дъщерите си и ако учителите биха възпитавали така учениците си, резултатите щяха да бъдат други. Всичко това би дало един нов импулс на човечеството.

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“ Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си.

Отворете и вие кепенците на вашите умове!

Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука, нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно тяло, нека бъде най-здравото тяло!

Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просветен ум; и трето – една възвишена, благородна Душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество, без никаква разлика.

И тъй, ние с Ангелите ще се свържем, чрез разумността, а с Бога ще се свържем, чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом има идеалност, Ангелите са в нас.

Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.

 Из: „Той повелява на Слънцето
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Когато някой казва, че може да мисли както иска, той се самоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си, с безразборни мисли. Да бъде човек ДОБЪР, това зависи от него. Да има УСПЕХ, в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези ОТНОШЕНИЯ, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се само-възпитаваш. ОТНОШЕНИЕТО на човека, към неговите мисли и чувства, определя неговия морал. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински ОТНОШЕНИЯ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа.

Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно.

Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество ябълката си остава неизменна.

Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото.

Какво ще кажат житните зърна, които се намират в хамбара? Ако имат съзнание, те ще започнат да се оплакват едни от други. Долните ще бъдат недоволни от горните, че ги натискат. Горните ще бъдат недоволни от студа и т.н. За да не прониква влагата между вътрешните зърна, господарят взима един прът и ги разбърква: долните зрънца ще заемат местата на горните, а горните – местата на долните. В този случай горните ще бъдат недоволни от долните и ще се оплакват, че им е тясно. Едните ще казват за другите, че са лоши.

Всъщност и едните са толкова добри и лоши, колкото и другите. Външните условия ги заставят да бъдат добри или лоши. По естество, обаче, те са добри. Такова е отношението и на хората едни към други. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия.

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата Природа.

За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата Природа и никаква сила не е в състояние да го измени.

Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната Природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога.

Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога.

Добрият човек е здрава стомна, а лошият – пукната. Добрият е доволен от живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото [знание] се налее в стомната му, не изтича навън. Лошият, обаче, боледува, обезсърчава се, защото нищо не може да задържи в стомната си.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля.

Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения.

Майката и бащата заповядват на детето, но с това те допринасят нещо ценно за самото дете. Следователно, ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения. Нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си.

По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора. Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи.

Една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека.

Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Тъй щото, когато някой казва, че може да мисли както иска, той се самоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си с безразборни мисли, както не може да храни стомаха си с несъответна за него храна.

За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух и стомахът си – с чиста, здравословна храна.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие.

Да бъде човек ДОБЪР, това зависи от него. Да има УСПЕХ, в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези ОТНОШЕНИЯ, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават и казват, че животът няма смисъл.

Из: „Основа на живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички.
Това са знаците, които показват, че напредваш в [Словото] и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето".

Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко.

Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувстваш как от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и Божествена Любов, които изпълват сърцето ти.

Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха, или хлабави обувки.
Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните.

Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб.

Дори на сън, си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои.

В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане Космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман.

Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, ахимса, сатям, чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички - това са обичайните ти качества."

Из книгата: "Медитация и мантри" на Свами Вишну Девананда
Линк за изтегляне – тук

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×