Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За материалните стремежи и разбирането на Истината


Кон Круз

Recommended Posts

  • Отговори 44
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Не виждам ясен, конкретен отговор на първите три въпроса в темата ми. 

velinavasileva, сряда, 6:55 мин.: "3....Но тогава – понеже чистотата на това Учение е много важна, за мен, аз ще публикувам само във Фейсбук, за да не стават тук, във форума,  недоразумения, че може всякак да се пише..."

velinavasileva, сряда, 6:55 мин.: "2. В предходния ми постинг, е написано изрично, че не визирам теб (а обръщението ми е само принципно и е на вниманието на всички пишещи)..."

velinavasileva, четвъртък, 9:38: "Сингам, ако и ти се огледаш – никой не твърди обратното; :) тъкмо напротив – на тези въпроси, на които е възможно да се отговори – винаги се отговаря.

Къде някой, някъде и някога е написал, че е лошо, ако хората задават въпроси, във форумите? Форумите са за това; те са за общуване. За въпроси и за отговори са. :)Това, че ти твърдиш, че не визираш мен, не означава, че наистина не визираш мен, нито означава, че аз трябва да ти вярвам, че не визираш мен."

Ако си забравила къде, огледай коментарите си в сайта от предишните два дни (публикувани преди публикуването на онзи ти от четвъртък, който съм цитирал в настоящия ми пост).

 

Редактирано от Сингам
Линк към коментар
Share on other sites

Остави  Веселина да си плува в облаците , А въпросите ти ?Я цяла страница е изписана   

       питаш ;  Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния  дядо Добри, който живее много скромно,                               Няма как да живееш така :) . Несъм виждал още , човек да живее като птичка . Да се радва и прехвъча насам , на там , без да се интересува какво ще обядва , как ще се облече .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

В 16.11.2015 г.,, velinavasileva каза:

Въпрос: "Къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?"

Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума. Защото – Светлина, в ума, не се дава, ако човек, изрично, не се стреми да си възвърне Първата Любов, която е САМО към Бога. Любовта и духовната Светлина (наречена Виделина) вървят заедно. Това е причината, поради която много хора се оплакват, че четат Словото, а нищо не могат да запомнят. То е защото – няма Виделина, в ума им, а пък Виделина няма, защото човекът няма стремеж – най-напред и преди всичко друго – да си възвърне онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Тази Първа Любов, САМО към Бога, която е била изначално в Рая (още преди грехопадението; тогава не е имало други хора) е от изключителна важност, за да стартира процесът на духовното растене и развитие и това е началото на връщането на Душата "у Дома". 

Защото Любовта към ближния – идва само като последица от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и се дава пак от Бога; т.е. човек не може сам да я произведе тази Любов към ближния; тя е ДАР. Любов към ближния се дава, когато първо човек обича САМО Бога и само при това условие идва и Светлината, и Любовта към ближния. Това не се разбира от християните; т.е. – те не разбират, че наистина е вярно, казаното в Римляни 11:36 " всичко е от Него, чрез Него и за Него."

Затова – мисля, че всеки е в правото си – сам да реши – как стои въпросът с материалния стремеж и с духовния стремеж, и с разликата, между тях, лично за него (но да не натрапва на другите своето лично разбиране). Много е важно – всяко едно мнение да бъде уважено и да  получи своето подобаващо място (в контекста на относителната истинност на всички мнения, по темата). Защото това са различни гледни точки, които само ЗАЕДНО, могат да дадат израз на оная свобода, на зачитането на която можем да се радваме, като равнопоставени участници, в този (пък и в който и да е друг) форум. Това е отношението, на което Учителят е искал да ни научи: преди всичко друго – да се научим да се почитаме, един другиго.

Като обмислях отговора си, стори ми се важно това, че човек най-напред трябва да реши, сам за себе си – доколко е важно, за самия него, съзнанието му да бъде будно, или обратно – съзнанието му да спи. Иде реч само за Божественото му Съзнание; т.е. за Висшата му Душа и за Духа му. Както знаем, човек е двойно Същество – и низше материално (ум и сърце), и Висше Духовно (Дух и Душа).

Когато материалното същество (т.е. низшето его), в човека, е в силата си – казваме, че Духовното му  Същество (образно казано) спи.

Това не е лошо. Има някои задачи в Плана на текущата инкарнация, които трябва да се решат точно в такива условия. Естествено е, че при доминирането на материалното същество; т.е. на низшето его, в човека, то ще има и своите съответни материални стремежи. И защо трябва да ги отричаме? Те са на мястото си. При удовлетворяването на своите материални стремежи, низшето его трупа онзи ценен груб материал, наречен "житейски опит", който после ще бъде обработен и префинен от Висшата Душа, когато Тя (образно казано) се събуди, в случай, че Инкарнационният ѝ План е такъв. Може и да не е такъв; лошо няма. Може някой човек цял живот да е зает с удовлетворяване на материалните си стремежи и има много хора, които тъкмо това правят. Редно ли е да ги осъждаме? Не. Това не е наша работа. Достатъчно е, че те са чули, че освен материален стремеж, човек може да се откаже от него и да придобие духовен стремеж, ако времето за това е дошло. Но ако понятието "духовен стремеж" – не резонира вътре в хората така, че да ги заинтересува (отвътре) и те самите –  не поискат да научават все повече и повече, за духовния стремеж (който, в началото, може и да не е чист духовен стремеж към Първо-Любовта на Бога, а да е "псевдо-духовен" стремеж – когато касае низшите материални човешки светове на мислите и на емоциите), то – всякакви външни опити – чистият духовен стремеж – да бъде поставен на фокус, са обречени на провал. Защо? – Опитайте се да обясните Питагоровата теорема на канарчето, което подскача в кафеза си. За него са важни хранилката и поилката, независимо от това,  че то вече си ги има осигурени, без да се труди, за тях.

Обаче човекът-канарче не мисли, че в крайна сметка – "хранилката и поилката" се дават даром, от Бога, а счита, че сам той е факторът, от когото зависи да бъде жив; т.е. да бъде нахранен и напоен. Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си. Но все пак, за всеки случай, ще цитирам тук Лука, 12 глава, където Исус поучава народа, така:

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. space.gif
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. space.gif
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. space.gif
18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. space.gif
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. space.gif
20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? space.gif
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. space.gif
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. space.gif
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. space.gif
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! space.gif
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? space.gif
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? space.gif
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. space.gif
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери! space.gif
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; space.gif
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. space.gif
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави. space.gif
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. space.gif
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. space.gif
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. space.gif
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; space.gif
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. space.gif
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Всичко опира до адекватното развитие на определени мозъчни центрове, в главата на човека, които да могат да "прихванат" съответната информация, от Невидимия Свят и тя да бъде поставена на фокус, (обаче само) като желана и важна, за самия него, в текущия момент.

Важно е да се знае, че материалният и духовният стремежи имат напълно противоположни посоки; т.е. не можеш, едновременно да имаш и материален и духовен стремеж (но можеш цял живот да се заблуждаваш, че е възможно да ги съвместиш; много религиозни хора и хора интелектуалци – са в това положение да мислят, че са "духовни", докато, все още, не са овладели /или – не са се очистили – от користолюбието и от егоизма си). Духовност и користолюбие са несъвместими.

Защото материалният стремеж е насочен надолу; към центъра на Земята; към гъстата материя и към задоволяване на низшето себе; т.е. в полза на благото само на отделната личност (и на семейство, и приятели). Докато духовният стремеж е насочен нагоре – към центъра на Слънцето; към Христос; към Единството и в полза на благото на Цялото.

(Оттук можеш да си направиш извод, Сингам – какъв е стремежът на "дядо Добри, който живее много скромно, но събира пари за църкви (пак материален стремеж)" → за своя изгода и за своя прослава ли събира той парите за църкви, или – защото вярва, че по този начин служи на Бога и че работата му е безкористна (т.е. тя е в полза само на ближните и без каквато и да е лична облага за самия дядо Добри). Аз не си давам мнението, по този въпрос; не е моя работа, но считам, че ако няма користолюбиво отношение, в тази работа и няма осъзнато намерение за лична облага – като някакво показно изтъкване на личността, например – стремежът не е материален, както и да изглежда, някому, отвън. Всичко е в отношенията и намеренията ни; ние сме Духове.)

Защо му е на човека – духовен стремеж? Защото самият Истински Човек е Дух. А Духът само "се облича" в материя; в тяло, което е временно, докато самият Дух е вечен. Материалното тяло е само нещо като превозно средство на Духа.

Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг.

Чрез духовния стремеж, Висшето Съзнание (Душа и Дух) се пробуждат и променят, издъно, живота на човека.

В смисъл такъв – човекът, под влияние на пробудената си Висша Душа – в началото – постепенно (и без каквото и да е външно насилие, а само от добро желание) променя изцяло ценностната си система и пренарежда приоритетите си, докато на един по-късен етап – вече се научава изцяло да живее в настоящия момент (т.е. извън времето и пространството), под водителството на Вътрешния си Ръководител.

Учителят Петър Дънов е този, който е преподавал на учениците си, в окултната Школа –
Философията на настоящия момент и със сигурност, някои от тях са го разбрали и вероятно са приложили това. Исус е живеел в настоящия момент, ето така: Йоан 14:10 "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела."

Точно Философията на Настоящия момент е тази, която отговаря на въпросите ти: "Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи?" – Това е когато си вътрешно готов и го желаеш, с радост – да обърнеш посоката на живота си (образно казано) на 180 градуса, защото си разбрал, че си Висше Съзнание; т.е. – Душа / Дух (а не си тяло; не си низше его; материя), обаче се движиш в "грешната" за Духовете посока, тъй като искаш да се върнеш "у Дома".

А Домът на Духа е Божието Царство, което е в посока, обратна на тази на задоволяването на материалните желания. Ти трябва изцяло да се опреш на вярата си, че си Висша Душа / Дух и да знаеш, че винаги си (невидимо) воден, в живота си, макар и да не го съзнаваш, все още. Затова – за тебе, като Висша Душа / Дух – са важни не материалните неща, а по-скоро чистите намерения и безкористните отношения, към нещата, в света, защото потребното за тялото – ти ще го получиш, тъй като Бог го е обещал.

Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи.

Обаче – тук презумпцията е, че предварително вече си създал толкова здрава връзка с Бога, че можеш напълно да Му се довериш. А за това – само вярата ти – не стига. Нужно е вътрешно знание за живота, което идва – едва когато Любовта ти САМО към Бога е предизвикала онази съвсем Нова Светлина, в ума ти, посредством която ти можеш да виждаш нещата в Божествения Свят ясно и да си сигурен, че те са така прекрасни, сигурни и безопасни и то – без всякакво колебание. И това е – защото си сменил посоката на стремежа си и от материален, той е станал духовен. Докато стремежът ти е бил материален – ти си бил с гръб към Бога, а сега, посредством духовния си стремеж – ти си обърнал лицето си, към Бога и така – Виделината, за теб – се увеличава все повече и повече. Давам си сметка, че това не може да се обясни; казано е в 1 Коринтяни 2:14  "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно."

Значи, накратко казано – посредством  духовния стремеж, у човека  се пробужда Висшето Съзнание и това води до кардинални промени, в живота му. Но не изведнъж, а постепенно.

Не знам доколко бях ясна, за теб, Сингам, но истината е, че поне се опитах. Извадила съм доста неща от беседите, за теб, но в този постинг няма да ги публикувам, за да не ти дойде в повече материалът за обмисляне. Защото, в случай, че те интересуват, тези неща са много важни и освен това – трябва време и търпение, за да се разберат, но най-важното, от всичко, е – човек да си върне първата Любов, която е САМО към Бога, за да се "запали" Светлината, в ума му и така САМ да почне да вижда ясно – за какво иде реч в Чистите Източници.

В обратния случай (понеже няма база за сравнение), човек, по неволя, взема за светлина – онази тъмнина, която обикновените хора си разменят един, с друг, като така се заразяват с низши мисли (от които, все някога, ще трябва да се изчистят, защото тези низши мисли и чувства – полепват като кал, в умовете и в сърцата им, и така им пречат – да имат ясна представа за Божествения Порядък на Нещата).

 

 

 

 

 

 

Сингам, изобщо не личи, че си прочел нещо от този мой постинг, затова го цитирах, за да се увериш, че отговори на въпросите ти, са дадени. Друг въпрос е – какво си разбрал. Да си доволен – не зависи само от мен. Ще ти обясня:

1.Причината, че тук не виждаш отговори, на въпросите си – за мен е напълно ясна и точно с тази уговорка започнах да ти отговарям (като си давах (и сега също си давам) сметка, че ти няма как да разбереш това – докато първо, от сърце, не пожелаеш да разбираш нещата, с ума си и второ – докато не ти дойде времето (т.е. докато не ти разрешат, защото вече са намерили смирение, мекота и честност, у тебе, за) да се промениш, в този дух).

Относно разликата между материалния и духовния стремеж – на човека-личност – още веднъж: "колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума.

Тоест – лично ти, Сингам – няма как, все още, да видиш разликата между материален и духовен стремеж, докато най-напред не си придобил Виделина, в ума си; тоест – докато не си "запалил светлина" в "тъмното помещение" на ума си, където напразно се опитваш да видиш Нещо от по-висш (от Божествен Порядък, в Който Душите живеят, за което следва – първо и ти да повишиш вибрациите си). Защото засега – ти виждаш само човешкия делничен порядък  на нещата, порядъка на обикновените хора, който се вижда с физическата светлина. Ще направя опит, да обясня:

А Виделината – това е високо-вибрационна Духовна Светлина, посредством която, в ума, ясно се виждат духовните неща.

Както има физическа слепота, така има и духовна слепота. Липсата на духовна светлина; т.е. дефицитът на Виделина, в ума на всяка личност – е наречен: "Духовна слепота". Духовно слепият – не вижда духовните реалности. За да ги види – първо трябва да се повдигне, духовно (т.е. да повиши вибрациите си).

Всички личности, а не само ти (поради ниските вибрации, в които живеят) – страдат от Духовна слепота, защото те са заслепени точно от материалните си стремежи.Това е един факт. Материалното влече личностите и те не разбират, че материалното
е залъгалка; т.е. че то е само едно временно забавление; нещо като снега, през зимата, който "напролет" (т.е. при нови условия) ще се стопи.

И сега, след като го прочете това – ако не се спреш, съзнателно, и затова – оцветиш (този иначе неутрален факт) – емоционално негативно – ще имаш добра причина, да се почувстваш лично засегнат, без да обърнеш внимание на това, че този факт касае всички хора, които са на степен на разбиране на живота, наречена "личност". Това, според Учителя, е най-ниската степен на разбиране, на живота.

Но фактът си е факт (и той си остава, като една диагноза, валидна, не само за тебе, но и за всички личности (това не е обида, а е само факт). Нарича се "(Нисковибрационна) Духовна слепота"; т.е. слепота за ценността на Божествената Истина, на Мъдростта и на Любовта).

Приеми го, или го отхвърли – и в двата случая – ще бъдеш прав, за себе си (защото сега само толкова можеш да видиш; тук никой няма вина).

Аз не ти натрапвам моята гледна точка (та тя, обективно, не е по силите ти, към този момент!), но поне бъди честен и осъзнай факта, къде се намираш; т.е. – къде общуваме, в момента. Ти не вземаш предвид, че се намираме във форум "Езотерика. Методи и Практики", на сайта "Порталът към съзнателен живот", т.е. – точно тук, където е мястото – тези неща да се наричат с имената им и да се обсъждат, с всички хора – и потребители, и гости (които четат, в Портала).

С други думи – като съм отговорила на теб (и макар че ти нищо не си разбрал, по причина, че, все още, не си придобил
Виделина и тя ти липсва – тъй като живееш в по-ниските вибрации, на живота) – чрез отговора си – аз съм помогнала на някой друг човек (който се е повдигнал, в по-високите вибрации на живота и затова – вече има Виделина, в ума си и който, същевременно, чете, тук) – да получи нещо (малко), което той, за разлика от теб, вече е в състояние да оцени и да бъде доволен, от отговора ми.

С което не искам да кажа, кой какво трябва да цени. Всеки е свободен да цени, каквото иска (и по-точно казано:  каквото може; т.е. всеки е свободен да цени
– каквото му е позволено, в зависимост от еволюционния му статус, към момента); в това число си и ти.

Ти, както и всеки друг човек, си свободен да мислиш, каквото можеш и според мен – никой нищо не бива да ти натрапва. (То – няма и как да ти бъде "натрапено", към днешна дата, защото ти нямаш почва; т.е. – ти не можеш да го приемеш, докато държиш на старите си материални възгледи, за живота. Това е  все едно – на един първолак, да му "натрапиш" да решава задача по висша алгебра, когато той едва е научил таблицата за умножение?!? Разумно ли е това?)

Работата е такава, че ние тук сме едно Цяло; т.е.  – ти попита нещо, но сега – от отговора на "твоя" въпрос – друг ще се ползва, а после ще стане обратното – т.е. друг ще попита нещо, а ти ще се ползваш, от отговора на въпроса му.

Затова – свободен си да бъдеш такъв, какъвто си; свободен си да бъдеш доволен, или да бъдеш недоволен, от отговора ми – това не е моя работа. Аз го написах, не само за теб (и не – понеже точно ти питаше), но отговорът ми е за всички (които го намират полезен, за себе си),  включително и за мен (защото и аз сега се уча).

За мен, откриването на темата "
За материалните стремежи и разбирането на Истината", макар че ти си я открил – тя изобщо не е "твоя" (както ти си въобразяваш), а това (без да ти е известно) е станало, от името на всички потребители и гости, тук.

Знай, че със сигурност, твоите въпроси (макар и поставени, от теб) – са зададени от името на всички четящи, тук. Да, вярно е – поставени са чрез тебе, но намират отговор (и обсъждане), в полза на всички (проявяващи интерес, към тях), които даже и в бъдеще, ще четат тук, в този форум. Защо? Заради Името на Учителя Беинса Дуно и заради всеобщият ред във Вселената. Нищо никъде – не се прави само за отделната личност – дори и външно, така да изглежда, някому. Само че личността – така (погрешно) е свикнала да мисли (и затова да се обижда).

И ти не разбираш това, нали? И аз не разбирам – как може
(като мисли за себе си и само за себе си), човек да не бъде толкова заслепен, от себе си, че да може да вижда и другите хора, които също четат отговорите, във форума, който – затова е публичен!

Всеки отговор си  има свой адресат. Може днес – това да не си ти; няма значение – днес някой друг се радва на отговора (или даже – само този, който го е написал; и това е добре). Утре – ти ще прочетеш нещо и ти ще се зарадваш (а друг някой друг – ще остане недоволен). Трябва да забелязваме и другите хора. Ние не сме сами.


2. Не се заблуждавай, да мислиш, че форум "Езотерика. Методи и Практики" на "Порталът към съзнателен живот", е място, където можеш  да се забавляваш, от гледна точка на възгледите си, на светска личност. Това не е позволено в Правилата на форума, стига да се спазват. Така че аз – нито съм в нарушение, нито съм смешна, както напразно се опитваш да внушиш някому, в постинга си.  Вярно е, че на невежите (хора на ниските вибрации) – със сигурност съм им смешна – но на тях всичко им е позволено. Нека те да се смеят сега; има време и за смях, и за сълзи, в живота.

Особено пък този форум, който си избрал – няма съвсем никаква светска насоченост. И когато тук, в този форум – някой пита нещо – отговорът, съгласно регламента на сайта, се дава, не от светска гледна точка, а от гледна точка на Божественото Учение на Учителя Беинса Дуно.

Значи – това, което пиша, е по условие (т.е. то е в Регламента на сайта). Може така да се пише (а не защото "в облаците", където съм аз, според Александър :) – на мен ми се привиждат розови слонове :) , както също би казал Александър – когото също, както и теб – много ценя, заради Божественото Начало, в него, на Което един ден – все ще се даде ход и тогава – всички неща ще му се виждат, различно; напр. – как се виждат нещата, на ултравиолетова светлина; не е ли различно?).  

И защото Името на Учителя е ангажирано, тук, от респект (и щом, все още я няма Любовта), ще говорим само за Неговото Учение, за да не цапаме; т.е. – за да не спамим, във форума. Ето, щом не вярваш – прочети сам, за целите и задачите на сайта. Линкът е даден, от Иво, преди няколко дена, когато направих справка, с екипа; виж  тук: http://www.beinsadouno.com/old/about_us.php , за да не се окаже, че без да искаш, си се включил там, където не си искал да бъдеш, а обвиняваш мен, че ти се натрапвам с неясни отговори, от гледна точка на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов.

Нищо подобно.

За мен е все едно – какво ти мислиш; т.е. – каквото и да мислиш и в каквото и да вярваш – аз ще те подкрепя; за мен, наистина е все едно – ти в какво вярваш и какво мислиш; аз съм спокойна, в това отношение. Ти не можеш да мислиш, както аз мисля и това ми е ясно. Не мога да очаквам, да мислиш другояче, освен – като самия себе си. И това е добре.

Обаче  тук, аз няма да обсъждам, с тебе – идеите на човешкия порядък на нещата, по причина, че това място е отредено за друго, а именно – само за обсъждане на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов. За това е предвидено това виртуално място, според организаторите на сайта.


3. За сведение: Божествено Учение означава такова високо вибрационно Учение, което (тъкмо защото е високо вибрационно) е чисто от (ниско вибрационни) светски възгледи и т.нар. "светска мъдрост". Светските възгледи, за разлика от вечната Божествена Мъдрост, са временни ниско вибрационни схващания, на низшия човешки порядък, които подлежат на промяна. И макар че за отделни времена и за отделни човешки нрави – точно тези възгледи – да са относително ценни, то , в общия случай, точно ниските вибрации на егоизма, в които живеят всички личности, са причината светската мъдрост, в Библията, да бъде наречена "глупост, пред Бога."1 Коринтяни 3:19  "Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им".

С което – сам разбираш, че не искам и не мога да кажа, че изобщо е възможно да ти натрапвам – какво да мислиш и какво да не мислиш. Ще мислиш (само до там, докъдето си достигнал, с вибрациите си, казано на "небиблейски" език), т.е. според текущия си еволюционен статус. Защото никой не може "да надскочи" вибрациите си и така да мисли от позиция; т.е. от такава степен на (по-висше) съзнание, до която, все още, не се е повдигнал, по причина, че съзнателно не е работил над самия себе си..

И само когато, и ти самият, вибрационно, малко се повдигнеш – по нависоко, отколкото си сега – ще осъзнаеш, че вече се чувстваш далеч по-добре, когато оставиш и другите да мислят, да чувстват и да постъпват – така както могат, към дадения момент, без да им се сърдиш и без да ги коментираш негативно. Няма смисъл да бъдеш недоволен, от когото и да било. Това никак не е достойно поведение.

Един ден, когато вибрационно се повдигнеш, ще осъзнаеш,  че не е лицемерие, а напротив – добро е, когато приемаш всяко чуждо мнение (обусловено от текущия еволюционен статус на конкретния човек), за еднакво валидно, наравно с твоето. Ще разбереш, че когато някой, във всеки момент, осъзнава, че стои, пред Бога – лукавството му е изключено (понеже спомена, че не ми вярваш; обаче това, че не различаваш истина, от лъжа – не е мой проблем, а си е изцяло твой проблем, свързан със степента ти на разбиране на нещата).

Не разбираш това, сега, нали? Свикнал си, като всяка личност – все ти да бъдеш пръв, в изказванията; т.е. все да "плуваш като масло, във водата" и все ти да си прав, а събеседника ти – крив.

Да сте еднакво важни – никак не може (т.е. – вижда ти се лицемерно, някой да твърди това, че приема мнението на инакомислещия, наравно със своето мнение. Обаче – Божията Правда, за която ти нищо не си чул – е точно такава; т.е. Бог приема всичките хора – еднакво – и харесва да има различия, във възгледите им; Той намира красота, в това). :) И това ще ти се изясни, все някога... 

Когато (вибрационно) дойдеш в такова състояние, че вече сам да можеш да приемеш Виделината, в ума си – тогава няма да имаш нужда от никакви (външни) обяснения. Но дотогава, ако можеш – бъди признателен, че някой, все пак, мисли за твоите въпроси, ако и да не може да те удовлетвори напълно.

Само когато се новородиш в Божието Царство – "богатите приятели", за които Учителят говори (вече имахме случай да го обсъдим заедно с теб и ти самият – позна, от първия си опит – кои са тези богати приятели; та точно те) – ще поемат грижата, за теб и ти – чак тогава ще можеш да видиш ясно, че не си измислям нищо.

Ще си спомниш, какво съм ти казала за еднаквото приемане на всички хора и че наистина съм била винаги добронамерена, макар че, не винаги си могъл да осъзнаеш, каква е била тази добронамереност (и че тя е пред Бога, преди всичко друго и затова – просто няма как да бъде фалшива)... А дотогава – аз ще приема спокойно всичко, което ти предложиш, на аудиторията, във форума, като израз на възможностите ти, към момента, защото ти си моето малко братче, което аз наистина почитам, заради (макар и спящото) Божествено Начало, в него. Защото само 

Божественото Начало, в нас, е важно, а всичко останало – са дребнавости, в живота, които нямат значение. :)

 

 

 

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

В 15 ноември 2015 г., Сингам каза:

"...... Там, където съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа."

"Тесният път" (Неделни Беседи, 11.01.1925 Неделя, София) (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=723).

Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния  дядо Добри, който живее много скромно, НО събира пари за църкви (пак материален стремеж)?.....

Сингам, най-лесното е да намериш хора, които лично са имали преживявания свързани с поставените въпроси :) Огледай се кои хора в живота ти могат да ги имат.

Забележи, че се казва "обект, какъвто и да е". Това е обект, към който сме много привързани, зависими от него, малки промени в него ни причиняват големи вътрешни движения.

Но такъв обект може да стане и духовното развитие. По света е пълно с хора превърнали духовното развитие във фетиш.

От гледна точка на психичното здраве и мир е много по-лошо да се привържеш здраво към духовното развитие. Има една много голяма причина за това. Няма как човек да направлява духовното си развитие, не зависи от него, каквото и да си въобразява. И така като се привържеш към духовното развитие, се привързваш към голяма илюзия.

Няма как без материалното. Всеки "духовно възвисен" си реже хляба на филии, вари си чай, намира начин за изхранване и ходи до тоалетната. Ако се отнася към тези неща като нещо лошо, промените в психиката ще са нещо много далече от духовното.

Александър нещо ме пошегува, че хора могат да печелят материално от духовното и то единствено с тази цел. Има такива хора, но и те си вървят по своя духовен път, който си е техния. Кои сме ние да критикуваме духовния път на човека.

Духовното развитие става в този свят и няма основание да поставяме оценки на собствения си духовен пък, та камо ли на духовния път на други. Но помисли сам. Един човек, който прави бизнес, борави с много пари, отговаря за свои служители и работници, е изложен на много повече преживявания, които да спомогнат за неговото осъзнаване. Дори бе значение как той си обяснява причината за тези материални стремежи.

P.S. Синхронично ми попадна следното

"Имайте пред вид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите. Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него. Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце. (Беинса Дуно)"

И на други места се казва, че няма как да постъпим правилно, ако вземаме решенията само от ума.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Велина, поне два пъти съм чел, това което си цитирала. Имах предвид, че не е даден по - конкретен отговор от този, който ти си дала. Все едно някой да попита: "Как се живее здравословно?" и да получи отговор: "Храниш се с полезна храна, пиеш полезни неща, дишаш дълбоко, гледаш позитивно на нещата от живота." Няма лошо да получи такъв отговор. Но пишейки за по - конкретен отговор, имах предвид, отговор от сорта на: "Храниш се с екологично чисти плодове и зеленчуци, пиеш дестилирана вода и чай от не знам си какво, еди каква си техника за усвояване на дълбокото дишане изпълняваш, прочиташ еди кой си текст съдържащ еди какви си случки и духовни обяснения към тях." Това имах предвид под  "ясен, конкретен отговор" (това би могло да бъде отговор подкрепен с реален пример).

Относно стремежите вярвам, че е напълно възможно зад една постъпка на един и същи човек да стоят и егоистичен, и алтруистичен мотив същевременно и че подобно присъствие на разнородни мотиви е естествено до определен етап на развитие.

Велина Василева: " Причината, че тук не виждаш отговори, на въпросите си – за мен е напълно ясна и точно с тази уговорка започнах да ти отговарям (като си давах (и сега също си давам) сметка, че ти няма как да разбереш това." 

При все, че си писала с идеята някой друг евентуално да разбере написаното от теб, благодарен съм за отговорите, които получих...(макар и не толкова конкретни, колкото ми се щеше). Фактът, че съм получил дори тези ми е приятен, понеже показва, че явно имам достатъчно добра карма, достатъчно голяма заслуга пред Бога за да ги получа.

Велина: "Материалното влече личностите и те не разбират, че материалното
е залъгалка; т.е. че то е само едно временно забавление; нещо като снега, през зимата, който "напролет" (т.е. при нови условия) ще се стопи." 

Аз разбирам. Но изкушението, което изпитвам по отношение на това да творя с мисъл, не е изкушение само за придобиване на материални блага за лично ползване, но то е изкушение да придобия материални неща, с които може да направя живота и на други хора по - добър: и то не само хора от най - близкото ми обкръжение, а защо не да съм полезен и на животни. То е изкушение и по отношение на това да си помагам в развиването на определени нужни за еволюцията качества. Разбирам и че има безброй нива на съзнание (т.е. на духовно виждане/недовиждане).

Понякога ми се иска наготово, веднага да ми бъдат показани разни висши светове за които съм чел и без да се мъча преди това да усетя големи духовни радости. Но едно е да ти се искат разни неща, друго са реалностите. Всяко нещо си има цена (и сега се сещам за съветът ти да се опитам да стана като Христос...). Човек, ако силно се стреми към нещо, трябва да е готов да плати цената. Следователно, по - разумно е човек ако се стреми към нещо, да се стреми дотолкова, доколкото се чувства способен да плати на съответния етап от развитието си.

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Велина: " 2. Не се заблуждавай, да мислиш, че форум "Езотерика. Методи и Практики" на "Порталът към съзнателен живот", е място, където можеш  да се забавляваш, от гледна точка на възгледите си, на светска личност. Това не е позволено в Правилата на форума, стига да се спазват."

Какво значи да се забавлявам? Задавам въпроси, чиито отговори са ми интересни. Въпроси, чието задаване не е в нарушение на правилата на сайта. 

Относно това, че темата не е моя и че тя може да е от полза и на други хора. На мен ми е приятна мисълта, че нещо написано от мен и коментарите, дошли като отговори на написаното от мен, може години наред да бъде полезно и на други хора. Даже нямам против да допускам, че въпросите не са поставени от мен, а че реално са поставени чрез мен (нещо, в което към момента все още не съм напълно убеден, при все че го допускам за възможно).

Велина: " И ти не разбираш това, нали? И аз не разбирам – как може (като мисли за себе си и само за себе си), човек да не бъде толкова заслепен, от себе си, че да може да вижда и другите хора, които също четат отговорите, във форума, който – затова е публичен! "

Прави ми впечатление, че пишеш разни обобщения и твърдения за мен без на практика да си наясно как всъщност стоят нещата. Тук не съм напълно сигурен какво точно имаш предвид (за разлика от теб, аз гледам до допускам, че макар нещо да ми се струва ясно, може и да не са баш такива работите в действителност). Никъде не съм твърдял, че нещо, което ми се струва насочено към мен, е отнася само и единствено за мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Моля, има и второ мнение, г-н Цендов :) : Все пак –  не бива да бъркаме обектите с процесите. Тоест – когато правим разбор на нещата, не бива да поставяме  напр. "моркова", като материален обект, до – "процеса на ушиването на дреха" – само защото и двете неща – можем да ги наблюдаваме, отстрани и те – еднакво ни харесват, или еднакво ни объркват.  :)

Духовното развитие е процес; то не е никакъв обект.

Духовното развитие може да бъде  обект на разисквания, например – в специализираните форуми, какъвто е "Порталът към съзнателен живот", но то не може да бъде обект, по смисъла на казаното, от Учителя, в цитирания абзац.  

Защото Духовното Развитие е процес на развитие на духовното тяло, който процес (например, на Земята), постепенно "превръща" личността, в Душа; или – по-простичко казано: Духовното развитие е  процес, който "превръща" низшата астрална душа, във Висша Божествена Душа.

Духовното развитие постепенно повдига човека, на по-висока степен на съзнание, чрез "скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят."

Вижте, г-н Цендов, ако духовното развитие можеше да бъде обект (по смисъла на казаното от Учителя), то – като заменим в предложения текст, думата "обект", с "духовно развитие", бихме получили следното: " Там, където съществува Духовно развитие, то спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа."


Понеже, обектът е поставен само в неговата връзка с разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за човешката Душа, то – ако е вярно, че духовното развитие е обект –  следва да направим абсурдния извод, че духовното развитие спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата Душа, което е нонсенс, нали така. Моля ви, да не спорите, с мен. Нямам никакво време, за доказване на елементарни неща и затова – ако държите на своето – веднага ще ви дам правото, на Ваша страна. :) И заради Вас, ще приема (като изключение от правилото), че понякога, в някои глави – духовното развитие може и да бъде обект. :) 

Обаче – очевидно е, че Учителя е имал предвид единствено и само материалните обекти (т.е. обектите в гъстата материя), които винаги са били препъни камък, в духовната еволюция на личностите.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
За духовното развитие, като процес:

"За да расте и се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят.

Някои автори поддържат, че не са необходими специални методи за духовно развитие, че това това е един естествен процес. Но ние виждаме, че и на физически план човек преминава през, известна школовка — било под възпитателното влияние на родителите, било в училище, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. Силите, които ще изградят човешкото духовно тяло съществува като зародиш в самата Душа, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата — Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на светлината, топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви Душата.

Преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха, това тяло се разрушило.

Тогава то му бе дадено от Бога, но сега човек трябва да го изгради сам.

От онова духовно тяло е останал само един зародиш и върху този зародиш трябва да се работи, за да расте и да се развива, за да си възвърне предишното великолепие и блясък и да служи като проводник на Душата, за да влезе тя в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса.

В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип — който е организирал света и живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип — който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Сега тя работи като помощен метод, за да се прояви Любовта. Защото в случая под Любов разбираме същината на живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина.

Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките Души. Всичко това става в така наречения инволюционен период.

Сега, в процеса на еволюцията, която почва от идването на Христа — н в това е главната мисия на Христа, да обърне инволюционния процес в еволюционен, т.е. от низходящ във възходящ — влезе в действие принципът на Любовта.

Този принцип трябва да внесе безсмъртния живот, във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно Цяло.

След като са станали индивидуалисти под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди Съзнание за Единството на живота и да се почувстват като удове на едно Цяло. В това се състои пробуждането на Душата. Това става под влияние на Любовта, като Принцип. Но като методи за проявление на Любовта влизат и Мъдростта и Истината.

В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и развие, Мъдростта е самият процес на израстване и развитие, а Истината — плодът на този процес.

В следващото изложение ще изнеса ред методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждане на Душата. Това, което ще изнеса, е само една малка част от това, което Учителя е дал, но то все пак може да послужи за работа на ученика, защото принципиално, то включва всичко."

Из: "Пробуждане на човешката душа"

Из словото на Учителя Петър Дънов

Влад Пашов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

П.П. "По света е пълно с хора превърнали духовното развитие във фетиш." Но в кой свят е това, моля? Къде е този свят? Обикновените хора, на Земята – изобщо  не знаят какво е това "духовно развитие". Пълно е с такива личности – които изобщо не знаят, за какво иде реч, когато става дума за духовно развитие – по причина, че тези хора, погълнати от материалните си стремежи – изобщо не се интересуват, от духовни процеси. :) Което не е лошо. Добре е да има всякакви хора.



 

Току-що, Сингам каза:

Прави ми впечатление, че пишеш разни обобщения и твърдения за мен без на практика да си наясно как всъщност стоят нещата. Тук не съм напълно сигурен какво точно имаш предвид (за разлика от теб, аз гледам до допускам, че макар нещо да ми се струва ясно, може и да не са баш такива работите в действителност). Никъде не съм твърдял, че нещо, което ми се струва насочено към мен, е отнася само и единствено за мен.

Сингам – аз пиша само и единствено за себе си, във форума (защото така се уча; т.е. така и аз разбирам по-добре нещата, когато ужким ги обяснявам, на някого; а то – обяснявам ги май, на себе си, само. Но така е добре.).

Също и всички онези хора, които намират за полезно (за себе си) – написаното от мен, са добре дошли "на борда". :) Знам, че сред гостите има такива хора. 

Не се занимавам с теб. Съжалявам да го кажа и наистина се надявам – това да не ти прозвучи грубо, защото е помислено с най-нежната ми мисъл, която съм в състояние да си помисля, точно в този момент: разбери го – не се занимавам, с теб. Когато пиша – изобщо не мисля, за теб.  :)

Линк към коментар
Share on other sites

Велина: "Особено пък този форум, който си избрал – няма съвсем никаква светска насоченост."

Съвсем никаква? На мен друго ми се струва.

Велина: "обвиняваш мен, че ти се натрапвам с неясни отговори". 

Не те обвинявам. Просто щеше да ми е още по - приятно да получа по - конкретни обяснения, но и това, което получих е нещо. Намирам споделеното от теб за интересно.

Велина: " ти си моето малко братче, което аз наистина почитам, заради (макар и спящото) Божествено Начало "

Какво визираш под "спящо"? Ти просветлена ли си? Има ли различни степени на невежество (спящност, нива на сънуване)? Има ли различни степени на будност?

Велина: " (т.е. – вижда ти се лицемерно, някой да твърди това, че приема мнението на инакомислещия, наравно със своето мнение. "

Не аз, а Александър те обвини в лицемерие. Не съм казвал, че посоченото от теб приемане ми се вижда лицемерно. Това първо.

Второ. Едно е това да приемаш инакомислието ( т.е. да го почиташ, да го уважаваш като друга проява на Божественото съзнание и да не негодуваш срещу него, да се отнасяш с разбиране). Друго е  да твърдиш нещо, с което на практика не си съгласен, нещо несъответстващо на твоите разбирания. Между приемането (на правото да съществува)  дадено твърдение и съгласяването с него, мисля разлика има.

Редактирано от Сингам
Линк към коментар
Share on other sites

преди 7 минути, velinavasileva каза:

Моля, има и второ мнение, г-н Цендов :) .....

Добре.......г-жо Василева :):)

Стана въпрос за приемането и се сетих за смирението. Смирението е съвсем просто земно нещо: С Мир Ение, Посрещане на нещата с мир и обединение с тях. Е, обединението не знам доколко е земно :)

Та да си кажа любимата притча:

"Върви белият учител с учениците си и среща черния учител с неговите ученици. Черният учител отдалече се провиква:

- Няма Бог!

Белият учител вдига ръка за поздрав и отговаря:

- Няма Бог!

След като отминали, учениците на белия учител разтревожени го попитали защо казал така. А той: "Важното е мир да има в душите ни" :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Сингам каза:

Едно е това да приемаш инакомислието ( т.е. да го почиташ, да го уважаваш като друга проява на Божественото съзнание и да не негодуваш срещу него, да се отнасяш с разбиране). Друго е  да твърдиш нещо, с което на практика не си съгласен, нещо несъответстващо на твоите разбирания. Между приемането (на правото да съществува)  дадено твърдение и съгласяването с него, мисля разлика има.

Но Сингам, аз приемам ВСИЧКО, без никакво изключение, защото мисля, че така е правилно. Аз съм нежна Душа и щом някое Същество  изповядва нещо, като свое кредо – и аз го приемам, и се съгласявам, с него.

И се съгласявам с него, да съгласявам се – с абсолютно всички мнения, на Земята, защото знам, че всяка дейност на Земята – е колективен акт и че няма нищо случайно; т.е. – всяко мнение си има свой смисъл и значение, обаче само в контекста на Цялото.

Ако аз бих била на мястото на това Същество – и аз бих мислила, по същия начин. Затова го разбирам и се съгласявам, с него; т.е. знам, че си има причина – някой нещо да твърди, или да отрича това нещо – за негово добро, или пък обратното. Но за мен – всички мнения, само в тяхната заедност (т.е. само всички мнения, заедно)  представляват нещо значимо и важно. Не е важно, за мен (като Велина) – какво точно мисли, или какво точно – не мисли някоя отделна личност (например Александър), щом тя е доволна от себе си.

Обаче  какво мисли, или какво не мисли някоя отделна личност (например Сингам) – е много важно, за самата нея.
(Т.е. за мен не е важно, ти какво мислиш, обаче за тебе – какво ти мислиш – е от изключителна важност)
.


Затова е добре, ако някой иска помощ – да се даде помощ, в мисленето. Когато виждам, че мога малко до помогна, с нещо,  на някого – опитвам се да мисля на глас (това е образно казано; т.е. давам си мнението; обаче това мое мнение  – никого – с нищо – не задължава).

Просто – това е поискана – малка приятелска помощ; в смисъл: прочети, ако искаш, или прескочи мнението ми – но защо трябва негативно да го коментираш? Та това било, та онова било... Не било – както ти си го искал. :) Ами – аз, само толкова си мога, към този момент; приеми го така. Не ми давай акъл – как да се изказвам, защото твоят начин не е подходящ, за мен. Аз не искам да мисля, като личност, а ти точно това искаш, от мен. Затова – просто приеми, че и аз, както много други хора, които познаваш, съм твърде глупава и невежа; какво да направя. Толкова ми стига акъла, към този момент; дай Боже, за в бъдеще – повече ум.  Моля се. :)

После, има друго: аз ти казвам, че съм добронамерена (защото във всеки момент, съм пред Бога, в мислите си), а ти ми казваш – "Не ти вярвам!" Е, ... хубаво, не ми вярвай, но (проблемът си е твой; мен не ме касае, в смисъл) – твърде грубо е да ми напишеш, че не ми вярваш. Няма нужда аз да го знам това, че ти не ми вярваш. Това, че ти не ми вярваш, мен не ме прави нито по-умна, нито по-добра.

Вярно е, че Александър ме обвини в лицемерие, но същото го направи  и ти, тъй като – ти пък го "лайк-на" същия този коментар на Александър, което направо ме изуми. Плеснах се по челото и си казах: "Я, Велино, да си се занимаваш само с твоите си теми! Какво си тръгнала да отговаряш на въпроси на "странни" хора?!? Занимавай се само със себе си и с тези, които са доволни от това, което публикуваш; има достатъчно такива хора, които наистина проявяват интерес, към твоите публикации; разбират ги и с радост ги четат. Я не се тикай в драките!" :) Така си казах и така ще направя. :)

Да – с тебе – не ми се получи, братченце  (по-точно – с отговорите на твоите въпроси, не успях и наистина; наистина  трябваше да си мълча). Нека, отсега нататък – който иска да отговаря на въпросите ти. Без да считаш, че съм ти обидена, или пък – че ти се сърдя (защото ще сгрешиш) – но аз не бих ти отговаряла на повече въпроси, съдейки по досегашните ти реакции.

Много подробно го задълба, сякаш че сме сключили някакъв договор (с малки букви) и аз съм неизправната страна... :) Много претенции, много нещо...  :) 

Накрая ще ти подскажа нещо – ти нищо духовно не четеш и това много ти личи. Ти почти нищо не знаеш, а има толкова сериозни неща, които могат да се знаят. Затова – не искам да ти се бъркам; ти сам, най-добре си знаеш, кое е добре, за теб.

Току-що, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

Добре.......г-жо Василева :):)

Стана въпрос за приемането и се сетих за смирението. Смирението е съвсем просто земно нещо: С Мир Ение, Посрещане на нещата с мир и обединение с тях. Е, обединението не знам доколко е земно :)

Та да си кажа любимата притча:

"Върви белият учител с учениците си и среща черния учител с неговите ученици. Черният учител отдалече се провиква:

- Няма Бог!

Белият учител вдига ръка за поздрав и отговаря:

- Няма Бог!

След като отминали, учениците на белия учител разтревожени го попитали защо казал така. А той: "Важното е мир да има в душите ни" :)

 

Г-н Цендов, Вие сте много мил човек. :) Харесвам любезни хора :)

Линк към коментар
Share on other sites

Велина: "но защо трябва негативно да го коментираш? Та това било, та онова било... Не било – както ти си го искал."

Ти каза, че аз не виждам отговори на въпросите ми (нещо, което не съм твърдял). Уточних, че не виждам конкретни отговори (така, както аз разбирам конкретността). Както и че ми се е щяло да получа такива. Тоест, казаното от мен е следствие от невярното ти твърдение, че не виждам отговори на въпросите ми в твоите коментари (и затова внесох уточнение). Ако не беше твърдяла, че не виждам отговори и аз нямаше да напомня, че имам предвид, че не виждам по - конкретни отговори. 

Велина: " Не ми давай акъл – как да се изказвам, защото твоят начин не е подходящ, за мен. Аз не искам да мисля, като личност, а ти точно това искаш, от мен. "

Акъл не ти давам. По - рано споменах в темата, че никой не е длъжен да ми отговаря.

Велина: " После, има друго: аз ти казвам, че съм добронамерена (защото във всеки момент, съм пред Бога, в мислите си), а ти ми казваш – "Не ти вярвам!""

Къде точно съм написал "не си добронамерена" или нещо от сорта? Просто не ми се вярва, че нямаш предвид и мен в онова си изказване след коментара на Цвета. Ти явно много държиш да приемат думите ти за чиста монета, защото след направеното от мен уточнение в смисъл "в случай, че Велина има предвид и мен", веднага ме репликира с думи от сорта на "но нали аз ти казах, че нямам предвид теб". 

Не е едно и също лично аз да те обвиня в лицемерие (както прозвуча от думите ти) с това да харесам коментар, в който си обвинена в лицемерие. 

Написала си по - горе, че не си се занимавала с мен: прощавай, но и тук...Възможно е да си права от определена гледна точка. Може би е по - точно да се каже, че на моменти си се занимавала с догадки и предположения относно мен.

Струва ми се, че ти си тази, която най - много задълбава и се обяснява (а аз доколкото го правя е в отговор на твои коментари).

Велина: " Накрая ще ти подскажа нещо – ти нищо духовно не четеш и това много ти личи. Ти почти нищо не знаеш, а има толкова сериозни неща, които могат да се знаят. "

Отново предположения и крайни изказвания. Струва ми се, че се стремиш да ме дразниш. Беше написала, че съм много внимателен с другите участници в сайта. Уверявам те, че мога да бъда и доста невнимателен. Но сега няма да го направя, защото съм си извадил определени поуки, а и защото като цяло ми е по - приятно да не го правя.

Не че съм против, но не разбрах какво толкова ти е интересен профилът на човек, с който уж хич не се занимаваш, че в последните дни толкова пъти му го разглеждаш (визирам моя профил).

Редактирано от Сингам
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Сингам каза:

 Уверявам те, че мога да бъда и доста невнимателен.

Недей. Вече приключихме с изясняванията си.

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не мил :) изглеждащ мило в случая. В следващ случай мога да изглеждам не-мил :)

Мисля си, че не можем да даваме на човек определения като мил, лош или добър. Човекът си е, какъвто е, нито добър, нито лош. Някой негови постъпки могат да изглеждат някакси.

Линк към коментар
Share on other sites

velinavasileva

Но Сингам, аз приемам ВСИЧКО, без никакво изключение, защото мисля, че така е правилно. Аз съм нежна Душа и щом някое Същество  изповядва нещо, като свое кредо – и аз го приемам, и се съгласявам, с него

:3d_142:                           Да приемеш нещо , означава  да си нещото . Разбира се , това не значи че трябва да го покажеш  . Но декларирането му също не е приемане , по скоро обратното . Не е прието да се коментира някой от пишещите .Това условие ни предпазва от тъмната страна на материята :) .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Вече в няколко теми срещнах обвинения между участници, че другите не им били отговаряли конкретно и точно на зададените въпроси. И това ми е много странно. Всеки отговаря от своята камбанария и не може да се очкава да е наясно точно какво очаква някой друг. Но всеки туке  достатъчно интелигентен и начетен за да може да си изгради картина от всички мнения или да пропусне мнение. А форум на духовни теми не е форум като Мотосвят или други, тук не се дискутира устройството на Опел Астра, което се вижда като вдигнеш капака.Не е нещо, което може да се пипне и всички да се съгласим - да , тук е тази част, там е онази и в момента бензиновата помпа не работи. Нали ме разбрахте какво искам да ви кажа? Докато говорим за нещо което неможем да пипнем с ръка, няма как да постигнем съгласие. Но пък имаме различна гледна точка, която може да е полезна. Човек е добре да успява да се поставя на мястото на другите и да разбира гледните им точки, това го обогатява и му помга да разбере колко е пъстър света.

Иначе лично за мен няма груба граница между материално и духовно. Материалното също е видим израз на духовното. Духвоното се проявява чрез абсолютно всичко, защото то е първото, материалното е създадено след него и от него. А на ежедневно ниво трябва да се живее с нещо. Не мисля че в днешно време е адекватно да отидем в някоя пещера като Иван Рилски и да преживяваме с един комат хляб. Най-малкото трябва да остане някой, който да заработва и да носи този комат хляб нали така? Материалното съществува, парите в частност. Те са средство да можем да същесвуваме при условията на този свят. И е нормално да ги печелим, за да ги харчим за някакви свои нужди. За мен е важно те да са средство, а не самоцел. Само когато са самоцел, духовния им аспект се стопява.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
  • 5 months later...

Искам пубЛично да се извиня на Велина Василева за проявената преди време претенциозност. :D Виновен съм за възникналите в темата крамоли.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...
В 16.11.2015 г. at 13:05, Велина Василева каза:

Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си.

Какво ли мислят африканците  относно това, че въпросът за прехраната е решен свише.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Мале колко много изписано за неща, които иначе имат просто решение, според мен!

Всичко е въпрос на гледна точка!

Ако разделяш духовното от материалното ще ядеш един път хляб, а друг път масло. Аз обичам да ям препечена филия, намазана с масло и най-вече поръсена с индивидуална комбинация от подправки - домашна шарена сол! По-хубава алегория няма да намеря!!! Опитвал съм се! Само да дам ,,ключе''- подправките са личните ми интерпретации на събитията от реалността във вътрешния ми психически свят! А развиването на последния е духовното развитие. Аман от самозаблуди!

И вече конкретно по темата бих подходил с въпроса какво правим в живота всички ежедневно и ден по ден и сумарно за целия ни жизнен цикъл? Поставяме си цели и се стремим да ги изпълним. Съзнателното непоставяне на цели също е цел, както и липсата на съзнателен избор също е вид избор.

Целият ни живот е низ от цели, които съзнателно сме си поставили и реализираме насочен стремеж да постигнем. Отвъд моментното ни съзнателно възприемане също има цели, към чието постигане реализираме неосъзнат стремеж. Някой хора последното го усещат интуитивно като ,,божа воля'', защото вътрешната представа за Бог е външна за цялостната им представа за организма им. Постепенно в характерния за всеки човек процес на разширяване на съзнанието като следствие на познанието, идващо от житейския опит, започваме да осъзнаваме и неосъзнавани към даден момент цели. 

Обаче в целият този процес на живеене има една интересна подробност. При постигането на дадена цел, самата цел вече няма това значение за нас, което е имала преди да я постигнем.

Тук вече може да приложим математическа логика. Ако стойността на целта е изменчива значи това е преходност. Смисълът на Живота ни, ако има такъв, би трябвало да се базира на нещо непреходно. Така излиза, че целите не са същността на смисъла, поради варирането на стойността им.

Да, но този низ от цели, така или иначе, характеризира процеса на живеене. И кое е ,,нещото'', което остава непроменено в този процес, с константна стойност, непреходно? 

Процесът на самоусъвършенстване, за да можем да постигнем дадена цел! Процесът, в който се учим как да използваме ,,запалената клечка кибрит'' :)

Самоусъвършенстването обаче не е само в развиването на талантите да модифицираме материалното ни положение, но и в духовното /вътрешното/ ни развитие. Най-съществената връзка между материалното и духовното развитие е развиването на морално-ценностната система. Най-високата степен на развитие на последната е осъзнаването и прилагането на Алтруизма в действията. Съответно - материалните стремежи, сами по себе си не са нещо лошо, защото все пак оценката идва от хората. Те се ,,превръщат'' в нещо лошо, когато резултатите от тези стремежи се използват единствено за собствено задоволяване, а не за подобряване на животът на всички.

 

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...