Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

За материалните стремежи и разбирането на Истината

Recommended Posts

"Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, където съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа."

"Тесният път" (Неделни Беседи, 11.01.1925 Неделя, София) (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=723).

Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния  дядо Добри, който живее много скромно, НО събира пари за църкви (пак материален стремеж)? Не е ли задоволяването на материални стремежи част, етап от пътя към Истината? В крайна сметка, живеем в материален свят - нуждаем се от храна, вода, отопление, осветление, транспорт, покриви над главите ни. Страшно много неща се купуват с пари. В цитирания текст се говори за голямо желание да някой да свърши университет, за да може после да заеме високо обществено положение. Тоест, желанието за заемане на високо обществено положение се посочва като материален стремеж. И явно се има предвид желание за заемане на високо положение не за да се работи после в полза на обществото, а за лично облагодетелстване. Но без значение какви са ти мотивите, за да искаш да завършиш висше образование, не е ли самият стремеж към завършването му също материален стремеж? Или ако в основата на желанието стои копнеж за служене на Бог, то тогава желанието за завършване на университет не е материален стремеж? Как да постигнеш едни или други неща в този материален живот, ако не са ти цел и ако не си зависим от тях поне донякъде? Ако живееш в мизерия, какво лошо има да се стремиш да се замогнеш? Вероятността да постигнеш даден резултат е много по - голяма, ако имаш ясна цел и я преследваш (в процеса на постигане на различни цели, може да развиеш различни качества). 

Ако някой, да речем психолог, смята че получава заплащане, което е например двойно по - ниско, отколкото в действителност той заслужава и желае да получава повече пари и за целта си вдигне таксите - навярно Петър Дънов и за това желание би казал, че е материален стремеж, пречещ на познаването на Истината? Или зависи какви са мотивите на психолога да иска повече пари? Понеже мотив може да е да има възможност по - често да ходи на ресторант, но мотив може да е и да има възможност да си повиши професионалната квалификация и така да е още по - полезен на клиентите си. Ако съществуват хора без материални стремежи в този свят, те със сигурност са някакъв мега нищожен процент от общото население на планетата ни. 

Ако желаете, посочете къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Еми всеки човек се усъвършенства в нещо, ако е много отговорна професия или тежка такава няма да можеш да се занимаваш с нещо нематериално защото ще ти отвлича вниманието ,пък и духовното ще ти отвлича вниманието от работата.Ако искаш да правиш разлика между двете трябва да можеш да печелиш пари с по-лека работа ,пак с висше образование става ,има много такива неща.Няма да си примерно 100% зависим от работата си и това е.И обратното ако живееш в по-бедно пак ще си по-материално зависим защото по-тежка работа ще трябва да работиш...Свободата на душата подразбира и душата да си прави каквото и дойде отвреме на време , по емоционално да може да реагира човек без това да му пречи.То е прост въпрос според мен просто няма да си примерно лекар в бърза помощ примерно , няма да си стройтел , няма да си хабиш енергията на работа и готово... Нещо като да си модел - ще си много красив (за бога) , много добре развит от тук от там ,но да се хабиш много :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сингам


  • Без да коментирам беседата . Отдавна съм я чел .Относно думите ти  {"Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света}     мисля    , напътствието е да не позволяваме материалното да ни заслепява .Да виждаме същността , взаимовръзката на нещата , тяхния дух (причина) . Защо земеделието у нас  едва оцелява .За пример млякото струва  по малко от газираната вода .Защото управниците са заслепени от къщите си . И управляват спрямо това заслепение .   Няма нищо лошо човек да желае свои дом , една хубава къща .Но трябва да реализира желанието си по правилен начин . Не в ущърб на своите братя .  
  • пп Вчера един ми сподели , че са изкупували млякото в северо западна Бъгария , под 40 ст. ---(ne зная колко и за кога е вярно)    
  •  
  •  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, Сингам каза:

Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния  дядо Добри, който живее много скромно, НО събира пари за църкви (пак материален стремеж)? Не е ли задоволяването на материални стремежи част, етап от пътя към Истината?

 Ако съществуват хора без материални стремежи в този свят, те със сигурност са някакъв мега нищожен процент от общото население на планетата ни. 

Ако желаете, посочете къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?

Въпрос: "Къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?"

Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума. Защото – Светлина, в ума, не се дава, ако човек, изрично, не се стреми да си възвърне Първата Любов, която е САМО към Бога. Любовта и духовната Светлина (наречена Виделина) вървят заедно. Това е причината, поради която много хора се оплакват, че четат Словото, а нищо не могат да запомнят. То е защото – няма Виделина, в ума им, а пък Виделина няма, защото човекът няма стремеж – най-напред и преди всичко друго – да си възвърне онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Тази Първа Любов, САМО към Бога, която е била изначално в Рая (още преди грехопадението; тогава не е имало други хора) е от изключителна важност, за да стартира процесът на духовното растене и развитие и това е началото на връщането на Душата "у Дома". 

Защото Любовта към ближния – идва само като последица от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и се дава пак от Бога; т.е. човек не може сам да я произведе тази Любов към ближния; тя е ДАР. Любов към ближния се дава, когато първо човек обича САМО Бога и само при това условие идва и Светлината, и Любовта към ближния. Това не се разбира от християните; т.е. – те не разбират, че наистина е вярно, казаното в Римляни 11:36 " всичко е от Него, чрез Него и за Него."

Затова – мисля, че всеки е в правото си – сам да реши – как стои въпросът с материалния стремеж и с духовния стремеж, и с разликата, между тях, лично за него (но да не натрапва на другите своето лично разбиране). Много е важно – всяко едно мнение да бъде уважено и да  получи своето подобаващо място (в контекста на относителната истинност на всички мнения, по темата). Защото това са различни гледни точки, които само ЗАЕДНО, могат да дадат израз на оная свобода, на зачитането на която можем да се радваме, като равнопоставени участници, в този (пък и в който и да е друг) форум. Това е отношението, на което Учителят е искал да ни научи: преди всичко друго – да се научим да се почитаме, един другиго.

Като обмислях отговора си, стори ми се важно това, че човек най-напред трябва да реши, сам за себе си – доколко е важно, за самия него, съзнанието му да бъде будно, или обратно – съзнанието му да спи. Иде реч само за Божественото му Съзнание; т.е. за Висшата му Душа и за Духа му. Както знаем, човек е двойно Същество – и низше материално (ум и сърце), и Висше Духовно (Дух и Душа).

Когато материалното същество (т.е. низшето его), в човека, е в силата си – казваме, че Духовното му  Същество (образно казано) спи.

Това не е лошо. Има някои задачи в Плана на текущата инкарнация, които трябва да се решат точно в такива условия. Естествено е, че при доминирането на материалното същество; т.е. на низшето его, в човека, то ще има и своите съответни материални стремежи. И защо трябва да ги отричаме? Те са на мястото си. При удовлетворяването на своите материални стремежи, низшето его трупа онзи ценен груб материал, наречен "житейски опит", който после ще бъде обработен и префинен от Висшата Душа, когато Тя (образно казано) се събуди, в случай, че Инкарнационният ѝ План е такъв. Може и да не е такъв; лошо няма. Може някой човек цял живот да е зает с удовлетворяване на материалните си стремежи и има много хора, които тъкмо това правят. Редно ли е да ги осъждаме? Не. Това не е наша работа. Достатъчно е, че те са чули, че освен материален стремеж, човек може да се откаже от него и да придобие духовен стремеж, ако времето за това е дошло. Но ако понятието "духовен стремеж" – не резонира вътре в хората така, че да ги заинтересува (отвътре) и те самите –  не поискат да научават все повече и повече, за духовния стремеж (който, в началото, може и да не е чист духовен стремеж към Първо-Любовта на Бога, а да е "псевдо-духовен" стремеж – когато касае низшите материални човешки светове на мислите и на емоциите), то – всякакви външни опити – чистият духовен стремеж – да бъде поставен на фокус, са обречени на провал. Защо? – Опитайте се да обясните Питагоровата теорема на канарчето, което подскача в кафеза си. За него са важни хранилката и поилката, независимо от това,  че то вече си ги има осигурени, без да се труди, за тях.

Обаче човекът-канарче не мисли, че в крайна сметка – "хранилката и поилката" се дават даром, от Бога, а счита, че сам той е факторът, от когото зависи да бъде жив; т.е. да бъде нахранен и напоен. Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си. Но все пак, за всеки случай, ще цитирам тук Лука, 12 глава, където Исус поучава народа, така:

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. space.gif
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. space.gif
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. space.gif
18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. space.gif
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. space.gif
20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? space.gif
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. space.gif
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. space.gif
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. space.gif
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! space.gif
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? space.gif
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? space.gif
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. space.gif
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери! space.gif
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; space.gif
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. space.gif
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави. space.gif
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. space.gif
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. space.gif
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. space.gif
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; space.gif
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. space.gif
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Всичко опира до адекватното развитие на определени мозъчни центрове, в главата на човека, които да могат да "прихванат" съответната информация, от Невидимия Свят и тя да бъде поставена на фокус, (обаче само) като желана и важна, за самия него, в текущия момент.

Важно е да се знае, че материалният и духовният стремежи имат напълно противоположни посоки; т.е. не можеш, едновременно да имаш и материален и духовен стремеж (но можеш цял живот да се заблуждаваш, че е възможно да ги съвместиш; много религиозни хора и хора интелектуалци – са в това положение да мислят, че са "духовни", докато, все още, не са овладели /или – не са се очистили – от користолюбието и от егоизма си). Духовност и користолюбие са несъвместими.

Защото материалният стремеж е насочен надолу; към центъра на Земята; към гъстата материя и към задоволяване на низшето себе; т.е. в полза на благото само на отделната личност (и на семейство, и приятели). Докато духовният стремеж е насочен нагоре – към центъра на Слънцето; към Христос; към Единството и в полза на благото на Цялото.

(Оттук можеш да си направиш извод, Сингам – какъв е стремежът на "дядо Добри, който живее много скромно, но събира пари за църкви (пак материален стремеж)" → за своя изгода и за своя прослава ли събира той парите за църкви, или – защото вярва, че по този начин служи на Бога и че работата му е безкористна (т.е. тя е в полза само на ближните и без каквато и да е лична облага за самия дядо Добри). Аз не си давам мнението, по този въпрос; не е моя работа, но считам, че ако няма користолюбиво отношение, в тази работа и няма осъзнато намерение за лична облага – като някакво показно изтъкване на личността, например – стремежът не е материален, както и да изглежда, някому, отвън. Всичко е в отношенията и намеренията ни; ние сме Духове.)

Защо му е на човека – духовен стремеж? Защото самият Истински Човек е Дух. А Духът само "се облича" в материя; в тяло, което е временно, докато самият Дух е вечен. Материалното тяло е само нещо като превозно средство на Духа.

Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг.

Чрез духовния стремеж, Висшето Съзнание (Душа и Дух) се пробуждат и променят, издъно, живота на човека.

В смисъл такъв – човекът, под влияние на пробудената си Висша Душа – в началото – постепенно (и без каквото и да е външно насилие, а само от добро желание) променя изцяло ценностната си система и пренарежда приоритетите си, докато на един по-късен етап – вече се научава изцяло да живее в настоящия момент (т.е. извън времето и пространството), под водителството на Вътрешния си Ръководител.

Учителят Петър Дънов е този, който е преподавал на учениците си, в окултната Школа –
Философията на настоящия момент и със сигурност, някои от тях са го разбрали и вероятно са приложили това. Исус е живеел в настоящия момент, ето така: Йоан 14:10 "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела."

Точно Философията на Настоящия момент е тази, която отговаря на въпросите ти: "Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи?" – Това е когато си вътрешно готов и го желаеш, с радост – да обърнеш посоката на живота си (образно казано) на 180 градуса, защото си разбрал, че си Висше Съзнание; т.е. – Душа / Дух (а не си тяло; не си низше его; материя), обаче се движиш в "грешната" за Духовете посока, тъй като искаш да се върнеш "у Дома".

А Домът на Духа е Божието Царство, което е в посока, обратна на тази на задоволяването на материалните желания. Ти трябва изцяло да се опреш на вярата си, че си Висша Душа / Дух и да знаеш, че винаги си (невидимо) воден, в живота си, макар и да не го съзнаваш, все още. Затова – за тебе, като Висша Душа / Дух – са важни не материалните неща, а по-скоро чистите намерения и безкористните отношения, към нещата, в света, защото потребното за тялото – ти ще го получиш, тъй като Бог го е обещал.

Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи.

Обаче – тук презумпцията е, че предварително вече си създал толкова здрава връзка с Бога, че можеш напълно да Му се довериш. А за това – само вярата ти – не стига. Нужно е вътрешно знание за живота, което идва – едва когато Любовта ти САМО към Бога е предизвикала онази съвсем Нова Светлина, в ума ти, посредством която ти можеш да виждаш нещата в Божествения Свят ясно и да си сигурен, че те са така прекрасни, сигурни и безопасни и то – без всякакво колебание. И това е – защото си сменил посоката на стремежа си и от материален, той е станал духовен. Докато стремежът ти е бил материален – ти си бил с гръб към Бога, а сега, посредством духовния си стремеж – ти си обърнал лицето си, към Бога и така – Виделината, за теб – се увеличава все повече и повече. Давам си сметка, че това не може да се обясни; казано е в 1 Коринтяни 2:14  "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно."

Значи, накратко казано – посредством  духовния стремеж, у човека  се пробужда Висшето Съзнание и това води до кардинални промени, в живота му. Но не изведнъж, а постепенно.

Не знам доколко бях ясна, за теб, Сингам, но истината е, че поне се опитах. Извадила съм доста неща от беседите, за теб, но в този постинг няма да ги публикувам, за да не ти дойде в повече материалът за обмисляне. Защото, в случай, че те интересуват, тези неща са много важни и освен това – трябва време и търпение, за да се разберат, но най-важното, от всичко, е – човек да си върне първата Любов, която е САМО към Бога, за да се "запали" Светлината, в ума му и така САМ да почне да вижда ясно – за какво иде реч в Чистите Източници.

В обратния случай (понеже няма база за сравнение), човек, по неволя, взема за светлина – онази тъмнина, която обикновените хора си разменят един, с друг, като така се заразяват с низши мисли (от които, все някога, ще трябва да се изчистят, защото тези низши мисли и чувства – полепват като кал, в умовете и в сърцата им, и така им пречат – да имат ясна представа за Божествения Порядък на Нещата).

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш, че материалният и духовният стремеж са напълно противоположни. А Бог, той само Дух ли е? Ако е само Дух, какво е материалното, от къде се е взело? Няма ли Бог двоен образ - една Глава на Светлината и една Глава на Мрака?

velinavasileva: "Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи."

Може ли да се каже, че научавайки се да живеем все повече в настоящия момент се научаваме все повече да обичаме Бога и все повече се приближаваме към Царството Божие?

Мисля си, че всеки който е тръгнал съзнателно да израства духовно (тоест, с полагане на съзнателни усилия в тази посока), го е направил воден от желание да е по - щастлив (т.е., от егоистичен мотив).

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма разлика между духовно и материално.Психологията ,от една страна ,и квантовата физика ,от друга, обясняват духовно и материално достатъчно ясно.

Проблема е , когато човек се остави да бъде обсебен от стремежа си.Тогава се насочва само в този коловоз и не вижда нищо друго.И така изпуска много възможности.

преди 3 часа, Сингам каза:

 

Мисля си, че всеки който е тръгнал съзнателно да израства духовно (тоест, с полагане на съзнателни усилия в тази посока), го е направил воден от желание да е по - щастлив (т.е., от егоистичен мотив).

Ако, под ''да израства духовно',се разбира "да опознаеш себе си', този път не винаги води до щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги  е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение. Обаче – аз съм длъжна да подчертая това, че намеренията ми, във форумите на този сайт – винаги са били чисти (понеже относно обидата, при личностите – никога не се знае, "от кой храст ще изскочи заекът", та тези уговорки за доброжелателност и добронамереност имат смисъл, доколкото разбира се, се счита, че не са фалшиви, защото всяка личност – според себе си, съди.  Казано е, и е така: Тит 1:15 "За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.")

Сега вече искам да кажа, че ако приемем за отправна точка определени възгледи за Вселената, то ние спокойно можем да кажем, че са безсмислени абсолютно всякакви опити да разграничим каквито и да са Неща, от други Неща, във Вселената, за да можем после да ги свържем в една стройна система, с цел – да се опитаме, отчасти, да ги разберем; т.е. да разберем Всичко, Което Е, от гледна точка на системния подход.

Можем да кажем, например, че във Вселената не съществува нищо друго, освен Бог и толкова. Всичко, Което Е, е Бог. Няма Никой Друг и няма нищо друго, освен Бога! И това напълно и окончателно да изчерпва въпроса!

Приемаме, че няма никакви Неща и няма никакви разлики, между Нещата, защото няма никакви Неща; няма Дух, няма материя; няма низше; няма Висше; няма спящо съзнание; няма будно съзнание и всичко останало (за което се сетите) – е просто илюзия. Вярно ли е това? Напълно вярно е. Защото Вселената е ментална и Единственият, и Неделим Реален Бог, Който Е – просто "сънува своя сън", казано на човешки език. Това е една от многото валидни гледни точки, в нашето познание (и бих добавила, че просто няма никакви невалидни гледни точки); при това – тя е много полезна гледна точка, за да можем – в нейния контекст – да направим каквото и да е друго изказване и въпреки това, от гледище на разширеното съзнание – всичко да бъде вярно. 

Обаче (ако, все пак, за тук пишещите, това има значение, защото допустимо е и да няма никакво значение, то) – нека да не забравяме, че тук, точно на това виртуално място, ние всички сме участници във форум "Езотерика", на сайта "Порталът към съзнателен живот", което предполага – преди всичко останало – лоялност само към Учението на Петър Дънов. Това е по условие. Ние сме тук, за да изнесем (пред тези, които не знаят) ползата за Душите ни – точно от възприемането и прилагането на Идеите, които Учителят Петър Дънов е донесъл на Земята. И да предложим това Божествено Учение на българския народ и на всички хора, които биха го припознали, за свое Учение.

Нека да изясним, че уважавайки всички останали религии и Учения, и всички останали гледни точки, на всички хора, без абсолютно никакво изключение – Учителят Петър Дънов (от чисто милосърдие и с оглед разширяването на ограничените ни съзнания) – ни е оставил уникална Система за подход към разбирането на Вселената. Тази система; това стройно Ново Учение, съобразено с текущото време – не се натрапва на никого. То е предназначено единствено и само за тези, които доброволно и на драго сърце – биха го приютили, в себе си, по причина, че то резонира с чистотата вътре в тях, като частица от самите тях.

И това е един факт.

Преди всичко друго, не трябва никога да изпускаме из предвид това, че ние, като личности, боравим само с относителни истини и само с относителни понятия и мнения, които въвеждаме, в главите си, с учебна цел, а всички тези неща са само временни. (Освен Божествените Идеи, разбира се, които са вечни). Но, в общия случай – всичко, което казваме, задължително е обусловено от дадена конкретна гледна точка, отговаряща на текущото развитие на съзнанието ни (която ни е позната и най-близка, към момента), или която най-много отговаря на стремежа ни да разширим съзнанието си, точно в този момент.

Понеже Вселената се крепи на Закона на Равновесието – то относно всички Неща, е напълно допустимо да се каже – за всяко едно нещо – че то е точно толкова – "така", колкото и че – "не е така". Зависи – от каква позиция ще го погледнеш.

Затова – считам, че е безсмислено, правейки се на "умна", да защитавам която и да е позиция, и която и да е – конкретна гледна точка, защото знам, че те са само функция единствено и само на текущото развитие на съзнанието ми и на произтичащата от това (или изискуемата се, поради спецификата на темата) – адекватна гледна точка.

За мен, също така е напълно ясно, че  отричайки каквото и да е нещо – аз автоматично го потвърждавам (същото това нещо), в същото време. С което искам да кажа, че въвличайки се в какъвто и да е спор – само бих подчертала невежеството и незрялостта на ума си.

Това (подчертавам) – го казвам само за себе си, без да визирам когото и да било другиго. За мен – не е проблем да си призная, че съм и глупава, и невежа. Аз знам, че съм глупава и невежа. Но точно благодарение на това, че знам, че съм глупава и невежа, в духовен план – аз имам възможност да се развивам и да помъдрявам, получавайки помощ, отвсякъде. Но знам също, че това ще бъде – само докато МИСЛЯ, че имам недостиг от знание и от мъдрост. Защото такъв е Законът във Вселената: всички неща възрастват от малкото, към голямото. С което искам само да кажа, че който търси изява във форумите (не за да помага на търсещите помощ и в същото време – за да научи сам нещо, което не знае, а) защото счита себе си за умен и за мъдър – сам е заключил себе си за духовен растеж, като такъв, който вече е "достигнал максимума си".

Обаче, едновременно с това, има и друго: аз знам, че всеки човек е прав да мисли както може, към всеки един момент и затова – винаги му отдавам това право (съвсем искрено считам, че всеки е прав да мисли както може, към даден момент).

Друг аспект: Мисля, че ние, тук пишещите, точно в този форум – не сме се събрали, за да си съобщим всичко, което си мислим, че знаем, защото някога сме го чули, или прочели, или пък – за да споделим всичко, което ни е хрумнало – просто "ей така", най-вече от скука, а и за да обърнем внимание, например, върху аватара си. Това не е форум за убиване на времето, според мен. Тук се върши сериозна работа, в полза на всички, които четат – и потребители, и най-вече гости.

В този дух – искам да кажа, че считам за нормално – ако нямам какво да кажа, относно Учението на Петър Дънов,  във форум "Езотерика", на сайта "Порталът към съзнателен живот", изрично посветен на Учителя Петър Дънов (а нямам какво да кажа, защото, примерно – не познавам това Учение, или пък това Учение просто не ме интересува, засега, но все пак – съм малко любопитна) – въпрос на учтивост е, да не си давам мнението, точно тук, а присъствайки във форума – да си мълча, от уважение към този Велик (макар и непознат, за мен), Свят Дух Беинса Дуно, а също и от уважение, към себе си – като към едно малко Нещо, което иска да се повдигне и да разбере нещо полезно, в повече.

Защото тук; на това виртуално място, във фокуса на нашите разисквания стои само Учителят Петър Дънов; стои точно Неговият Дух и точно Неговото Учение за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Така мисля. Тук сме, за да си помагаме в усвояването точно на Учението, което Духът Беинса Дуно донесе на Земята. Обаче ние, понеже в себе си, си мислим, че сме материя – само затова имаме затруднения, с възприемането и прилагането на това Божествено Учение, което получихме като Дар, от Небето, чрез Учителя. И защото Духът помага на Дух и материята помага на материя, ако мислехме, че сме Дух – щяхме да получим помощ и щяхме по-бързо да напредваме, в Духовното Учение на Любовта, в полза на всички българи.

Защото не е все едно – какво мислим, но – това, което мислим(образно казано) точно то се качва на гърба ни и започва да ни командва.

Ако не беше така – аз, лично, не бих написала абсолютно нищо, в този форум; нито пък бих държала да посещавам точно този сайт. 

Сега, някой си мислел, защото бил прочел някъде, че нямало разлика, между Дух и материя (това е нещо елементарно и зависи само от гледната точка) и бърза да ни го съобщи. Прав е, разбира се, за себе си – да мисли каквото пожелае – обаче не и да го публикува тук, където се стремим към Чистота на Идеите на Учението на Дънов и в този смисъл, се приема за вярно – точно обратното, а именно, че Духът и материята са полюси (подчертавам: просто защото гледната точка, е различна). Трябва ли да се спори, за това?

Ние не сме тук, за да обсъждаме всички и всякакви възможни и допустими гледни точки (като преливаме от пусто, в празно, противопоставяйки ги една на друга); има си други подходящи виртуални места, за тази цел.
Не защото всички останали Учения, вкл. религиозни, научни и пр. доктрини за Вселената – са погрешни и безполезни. Тъкмо напротив – всички те са добри, за своите последователи; полезни са за развитие на съзнанието на техните изследователи, почитатели и следовници. Всяка религия, научна доктрина, учение, или философска теория – неслучайно си има поддръжници. И всяко нещо е добро, и наистина няма нищо излишно, под Слънцето (погледнато, разбира се, пак – от една определена, недуална, гледна точка).

И пак, в тази връзка – всяко изказано мнение е добро; напълно приемливо е, обаче – въпросът е друг: Тук, точно в този форум, посветен на Учението на Петър Дънов, ли му е мястото, да твърдим неща (повтарям – безспорно имащи място, като мнения на умни хора, но) публикуването на които не е на място, в този форум, защото те нямат нищо общо, с Учението на Петър Дънов, или пък се стремят да го дискредитират?

Няма ли други платформи, в Интернет, за тези личности, които не се интересуват от Учението на Петър Дънов, където всеки, от тях, може да си намери съмишленици (според своя вкус и текущи възгледи) и в такава среда – свободно да разгърне целия си потенциал, за да бъде в помощ на тези, които мислят приблизително като него и които биха имали нужда да бъдат насърчени, в дадената конкретна насока?

Защото казахме, че нищо не е излишно, но ако то не е на мястото си – задължително възниква дисхармония.

Спорът, например, е такава дисхармония. Спорят само такива хора, които не могат да мислят и да чувстват правилно (т.е. от гледна точка на ДОБРОТО за всички) и затова – те просто нямат какво полезно да ни кажат, обаче държат да се покажат, че са егоисти (т.е. духовно слепи хора, каквито са всички егоисти), които държат само на своето мнение и че от своята позиция – са винаги готови – "да прегазят" всяко друго становище, което не ги интересува, към даден момент.

Тотално невежество е да се мисли, че "истината се ражда в спора". Това е кощунство (но не от гледна точка на самонадеяния незрял ум, а) от гледна точка на Висшия Разум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11/17/2015, 2:37:04, Cveta5 каза:

Няма разлика между духовно и материално.Психологията ,от една страна ,и квантовата физика ,от друга, обясняват духовно и материално достатъчно ясно.

Проблема е , когато човек се остави да бъде обсебен от стремежа си.Тогава се насочва само в този коловоз и не вижда нищо друго.И така изпуска много възможности.

Ако, под ''да израства духовно',се разбира "да опознаеш себе си', този път не винаги води до щастие.

Но може би в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие?

Уточнявам следното, понеже е възможно Велина И мен да визира: нито съм твърдял, че в спора се ражда истината (не целя да спорим), нито искам да прегазя различните мнения. Задавам въпроси, защото търся определени отговори и защото ми е интересно какви отговори евентуално ще получа на зададените въпроси. Не стремя да натрапя дадени възгледи.  

Освен това: сайтът не е само и единствено за споделяне на идеи на Учителя Петър Дънов. 

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Таз работа с щастието силно се преувеличава.

Петър Дънов, например, казва, че не сме за щастие на тази земя. Нещата са толкова различни за всеки чпвек, че не може да се изведе общо понятие под думата щастие.

А да опознаваш себе си, не винаги носи щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велина , пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?

Цитат :,,Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани."

.Вярно е , че не всички хора правят разликата . Но всички хора виждат с ума си , вътрешно . Вярно е че виждат различни неща , но това е вяратя им .Не приказвам за християнска или друга религия . А за конкретната човешка вяра в живота , която можем да назовем : любов към бога .Всеки обича този Бог (вселена)и за това все още е жив ,.Това го крепи , независимо какво си мисли . Но вторачвайки се само в материята, стеняваме кръгозора на интересите си и постепенно губим .свиваме се ,докато положим кости .

Велина , човек се ражда с любов към Бога .Не я намира после .Единственото което може да направи , е да я осъзнае и заживее с нея .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 8 часа, Сингам каза:

Но може би в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие?

Уточнявам следното, понеже е възможно Велина И мен да визира: нито съм твърдял, че в спора се ражда истината (не целя да спорим), нито искам да прегазя различните мнения. Задавам въпроси, защото търся определени отговори и защото ми е интересно какви отговори евентуално ще получа на зададените въпроси. Не стремя да натрапя дадени възгледи.  

Освен това: сайтът не е само и единствено за споделяне на идеи на Учителя Петър Дънов. 

Сингам, отговарям на трите абзаца, така:

1. Да, в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие! Защото, със сигурност, намираш онези приятели милионери, за които Учителят говори и които решават всичките ти проблеми. Ти правилно си отговорил на въпроса ми – кои са те. :)

2. В предходния ми постинг, е написано изрично, че не визирам теб (а обръщението ми е само принципно и е на вниманието на всички пишещи): "Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги  е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение." Ти, наистина, си много внимателен, с другите участници, във форума, Сингам. :)

3. Тук може и да си прав, но може и да не си прав, затова – замислих се и реших да направя запитване, до екипа на сайта, за това – какви са целите и задачите на сайта, към днешна дата. Ако сайтът наистина, по регламент – не е посветен на чистотата на Божествените Идеи, в Учението на Петър Дънов – тогава няма какво да се прави – всеки може свободно да си излива умотворенията и ще бъде прав да не мисли за никаква Чистота на Божествените Идеи. Но тогава – понеже чистотата на това Учение е много важна, за мен, аз ще публикувам само във Фейсбук, за да не стават тук, във форума, недоразумения, че може всякак да се пише (като се смесват низши светски и Висши Божествени Идеи), и че Учителя е казал неща, които изобщо не е мислил да ни казва (защото е искал да ни предпази точно от онези грешки, които ни пречат, в живота, но ние не ги различаваме, защото съзнанието ни не е будно). :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, АлександърТ.А. каза:

Велина , пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?

Цитат :,,Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани."

.Вярно е , че не всички хора правят разликата . Но всички хора виждат с ума си , вътрешно . Вярно е че виждат различни неща , но това е вяратя им .Не приказвам за християнска или друга религия . А за конкретната човешка вяра в живота , която можем да назовем : любов към бога .Всеки обича този Бог (вселена)и за това все още е жив ,.Това го крепи , независимо какво си мисли . Но вторачвайки се само в материята, стеняваме кръгозора на интересите си и постепенно губим .свиваме се ,докато положим кости .

Велина , човек се ражда с любов към Бога .Не я намира после .Единственото което може да направи , е да я осъзнае и заживее с нея .

 

1. Александър, аз разбирам всичко, което ти напишеш. Ясно ми е и те разбирам добре. Ти казваш: "... пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?"... Не си само ти, който не разбира какво пиша. Има и други хора, тук, които не разбират написаното, от мен. Според мен, това не е нито за порицание, нито за хвалба. Така е и толкова. Нормално е. Има много хора, които ме разбират, обаче те са на същото ниво на разбиране на света, на което съм и аз, към този момент; затова те ме разбират. И това което съм написала – на тях им е интересно, защото те откриват смисъл, в него; т.е. те правят връзки между нещата там, където ти намираш противоречия. Мисля, че ти трябва да четеш само това, което ти допада, а моите постинги – просто да ги прескачаш; те са за други хора написани. :)

2. Хората, ако съзнателно не са работили, върху самите себе си; т.е. – ако те не са чели много (Чисти Източници) и не са писали много (имам предвид – дълги години да са работили, върху самите себе си) – имат само един неорганизиран ум, в който цари хаос; "материална каша" – я нарича Учителя. Те, разбира се, не знаят това, защото нямат база, за сравнение и вземат "материалната каша" за "чиста монета". Но човек, когато напредне интелектуално и духовно – сравнява себе си, със самия себе си и чак тогава вижда разликата. (Не е правилно да се сравняваме с други хора.) В този смисъл – това, което вижда един неорганизиран ум, е различно от онова, което вижда един по-зрял ум (и това е на степени на развитието, както всяко нещо, разбира се). Обикновеният човек вижда само низшия човешки порядък на нещата. Но освен низш човешки порядък, има и Висш Божествен Порядък на нещата. Когато писах за виждането на ума, аз имах предвид – умът да е в състояние да види Висшия Божествен Порядък на нещата, за което се иска много предварителна самостоятелна работа – и четене, и писане, и молитва.

3. Казваш, че човек се ражда с любов към Бога – да, така е, но тази любов е само такава, каквато е позната в човешкия порядък на нещата, а не в Божествения; т.е. – това е само половинчатата любов, към Бога, изразена чрез ума, или чрез сърцето. Тази любов към Бога, не е онази Първа Любов, в Божествения порядък, на нещата, за която Писанието, в Откровение 2 глава, казва: "Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов." Само пълнотата на Първата Любов към Бога, изразена чрез Душата и чрез Духа, имах предвид, когато говорих за Любовта към Бога. А това е съвсем различно разбиране.

2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; space.gif
3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. space.gif
4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. space.gif

5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.11.2015 г.,, Сингам каза:

velinavasileva: "Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи."

 

Сингам, това са думи, из Словото на Учителя Петър Дънов, касаещи Философията на настоящия момент, които точно отговарят на въпроса ти – как да живееш без материални стремежи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ние говорим за Философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите.

Ние говорим за Философията на настоящия момент.

Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.


Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света.

Ще кажете, че нещата са непостижими.

Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията.

При известни условия, нещата са непостижими, но при други – те са постижими.

 Из: „Езикът на Природата
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велина, ако се огледаш по - внимателно (нямам предвид само коментарите, но и отделните форуми на Портала) ще можеш правилно да си отговориш на въпроса е ли сайтът на 100% посветен на идеите на Учителя Петър Дънов или не е на 100% посветен на тях. Не виждам какво лошо има хората да задават въпроси. Никой не е длъжен да отговаря. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, Сингам каза:

Велина, ако се огледаш по - внимателно (нямам предвид само коментарите, но и отделните форуми на Портала) ще можеш правилно да си отговориш на въпроса е ли сайтът на 100% посветен на идеите на Учителя Петър Дънов или не е на 100% посветен на тях. Не виждам какво лошо има хората да задават въпроси. Никой не е длъжен да отговаря. 

Сингам, ако и ти се огледаш – никой не твърди обратното; :) тъкмо напротив – на тези въпроси, на които е възможно да се отговори – винаги се отговаря.

Къде някой, някъде и някога е написал, че е лошо, ако хората задават въпроси, във форумите? Форумите са за това; те са за общуване. За въпроси и за отговори са. :)

Това, че ти наопаки си схванал нещата, е съвсем друг въпрос. :)  Поправи се сам, защото – да отговоря на твой въпрос (стига да е по силите ми, разбира се) – за мен е истинска радост :)  . Така и аз разбирам някои неща, далеч по-пълно и по-добре, та – ползата е и за двама ни, когато ти питаш нещо, което аз (отчасти и донякъде само) знам и затова мога да ти бъда (малко) полезна. :)

Със сигурност, аз също се уча от въпросите, които се задават във форумите (защото вече имах случай да споделя, с всички, тук – колко много неща, всъщност, не знам).

Обаче има и нещо друго: уж все държа да отговарям само на въпроси, които са написани грамотно (като твоите, Сингам), защото съм забелязала, че ако това не е така – никак не ми се получава отговорът и винаги ставам "пишман" :) , че неуместно съм се опитала да помогна на някого, защото само го обърквам повече (понеже няма как да схвана  –  какво точно има в главата му. :) Неграмотните хора, по моему, докато не изправят правописа, езика и стила си – са непредсказуеми.) Затова – наистина гледам да внимавам, на кого точно отговарям. Само това е разликата.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 15.11.2015 г.,, Сингам каза:

"Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, където съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа."

"Тесният път" (Неделни Беседи, 11.01.1925 Неделя, София) (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=723).

Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния  дядо Добри, който живее много скромно, НО събира пари за църкви (пак материален стремеж)? Не е ли задоволяването на материални стремежи част, етап от пътя към Истината? В крайна сметка, живеем в материален свят - нуждаем се от храна, вода, отопление, осветление, транспорт, покриви над главите ни. Страшно много неща се купуват с пари. В цитирания текст се говори за голямо желание да някой да свърши университет, за да може после да заеме високо обществено положение. Тоест, желанието за заемане на високо обществено положение се посочва като материален стремеж. И явно се има предвид желание за заемане на високо положение не за да се работи после в полза на обществото, а за лично облагодетелстване. Но без значение какви са ти мотивите, за да искаш да завършиш висше образование, не е ли самият стремеж към завършването му също материален стремеж? Или ако в основата на желанието стои копнеж за служене на Бог, то тогава желанието за завършване на университет не е материален стремеж? Как да постигнеш едни или други неща в този материален живот, ако не са ти цел и ако не си зависим от тях поне донякъде? Ако живееш в мизерия, какво лошо има да се стремиш да се замогнеш? Вероятността да постигнеш даден резултат е много по - голяма, ако имаш ясна цел и я преследваш (в процеса на постигане на различни цели, може да развиеш различни качества). 

Ако някой, да речем психолог, смята че получава заплащане, което е например двойно по - ниско, отколкото в действителност той заслужава и желае да получава повече пари и за целта си вдигне таксите - навярно Петър Дънов и за това желание би казал, че е материален стремеж, пречещ на познаването на Истината? Или зависи какви са мотивите на психолога да иска повече пари? Понеже мотив може да е да има възможност по - често да ходи на ресторант, но мотив може да е и да има възможност да си повиши професионалната квалификация и така да е още по - полезен на клиентите си. Ако съществуват хора без материални стремежи в този свят, те със сигурност са някакъв мега нищожен процент от общото население на планетата ни. 

Ако желаете, посочете къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?

Оценката на стремежите си можеш да направиш сравнително лесно с един честен (само)анализ. Просто си отговори на въпроса "какво ще ми донесе този стремеж в бъдеще - близко (до 1 г.), далечно (до 10-15 г.) и още по-далечно (разбирай след смъртта). Материалните стремежи могат да ти донесат някаква радост докато си тук на земята. Те могат да дадат някакъв временен смисъл на живота ти, някаква цел, която да следваш докато си жив, но ползите свършват до тук. Никой не казва да живеем като аскети, но не бива даден наш стремеж да поглъща времето и усилията ни до такава степен, че да забравяме за духовното си израстване. Необходимо е да се намери оптималния баланс. Тук преценката е индивидуална. Някои хора може да са по-склонни  да жертват материалните си стремежи за сметка на духовните, а други също да обръщат внимание на духовното си развитие, но само между другото и да обръщат сериозно внимание и на удобството си. Всъщност когато има осъзнаване на същността на човешките стремежи, много от тях престават да съществуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислих се. Отиваш на интервю за работа и там те питат "как се виждаш след 5 години?". За всеки що-годе работил човек този въпрос може да изглежда въобще не на място и без смисъл.

Прогностиките на бъдеето винаги се провалят или в по-лошия случай могат да ни ограничат. А и умът ни е малка част от нашата същност, да кажем 3-4%. А "Божественото" пък как ли се вписва в ума и изразява чрез него?! А и нещо мобже да е безкрайно важно за нас в настоящия момент, а след 1 година вече да е безполезно.

А и няма как да управляваме живота си в такава степен, че да вземем решения валидни 10-15 години. То вече браковете средностатичтически траят по-малко.

Да не забравяме и възможността за духовното растене чрез материален успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар ,  Тази възможност никак не е малка  . Тя си е основен метод . Даже  има и самообявяване за духовна личност , Като същевременно не се подозира подтика , тръгнал от завист .

Исках да обясня на Велина относно поръката и : 1. Александър, аз разбирам всичко, което ти напишеш. Ясно ми е и те разбирам добре. Ти казваш: "... пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?"... Не си само ти, който не разбира какво пиша. Има и други хора, тук, които не разбират написаното, от мен. Според мен, това не е нито за порицание, нито за хвалба. Така е и толкова. Нормално е. Има много хора, които ме разбират, обаче те са на същото ниво на разбиране на света, на което съм и аз, към този момент; затова те ме разбират. И това което съм написала – на тях им е интересно, защото те откриват смисъл, в него; т.е. те правят връзки между нещата там, където ти намираш противоречия. Мисля, че ти трябва да четеш само това, което ти допада, а моите постинги – просто да ги прескачаш; те са за други хора написани. :)

Няма как да я прескоча , когато чета за въпроса на Сингам . И виждам как тя му се дразни от обикновен въпрос . Тя пише че форумите са за общуване  и същевременно не я интересува мнението на някой към публичната и изява . На няколко места във форума я ,,отрязват" , не че не е права или не може да помогне ,А само защото не разбира какво и кой пита , И се получава разминаване .

още един път . Велина един от цитатите ти , от Дънов , по смисъл бе ; Че всяко нещо , всяко твърдение е вярно при определени условия .Това е положението тук на земята , където нашите души работят с материята .Което ще рече ако се отказваш от материята , се отказваш от смисъла на съществуването си .

напр, :Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг.                За да не звучи нелепо около това самичко изречение трябва да има обяснения  . Форумът не е само за изява на вярата . А как да събудим и правилно насочим собствената си вяра . И да ви кажа , материята е добър материал за тази работа

пп  , в зелено е цитати .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Драга , лицемерие е да се съгласяваш с нещо с което не си съгласна . Т .е. опитваш се да ме разкараш , (любезно казано)

 

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

Замислих се. Отиваш на интервю за работа и там те питат "как се виждаш след 5 години?". За всеки що-годе работил човек този въпрос може да изглежда въобще не на място и без смисъл.

Прогностиките на бъдеето винаги се провалят или в по-лошия случай могат да ни ограничат. А и умът ни е малка част от нашата същност, да кажем 3-4%. А "Божественото" пък как ли се вписва в ума и изразява чрез него?! А и нещо мобже да е безкрайно важно за нас в настоящия момент, а след 1 година вече да е безполезно.

А и няма как да управляваме живота си в такава степен, че да вземем решения валидни 10-15 години. То вече браковете средностатичтически траят по-малко.

Да не забравяме и възможността за духовното растене чрез материален успех.

Прекалено много задълбаваш в детайлите. Не е нужно да предвиждаш бъдещето, а по-скоро да направиш оценка на действията и мотивацията си. Да вземем примера със строежа на къща. Някой отделя 20 години от живота си в които основната мотивация, която обуславя действията му е да построи къща в която да живее. Каква може да бъде в допълнение мотивацията му? Примерно, да не дава пари за наем. Или пък да има къде да живеят децата му. Или нещо друго. Различната мотивация ще донесе различни последствия. Ясно е, че след като построи къщата, той ще може да се ползва от нея само до края на живота си във физическо тяло. Това е границата на материалното му желание. И ако стремежът му е мотивиран единствено от това да живее във въпросната къща, е добре да се замисли дали си заслужават усилията, които влага за да го удовлетвори. Но както често се случва, стремежите не са само материални, нито само духовни, но често са смесени. Човекът може да иска да построи къщата за децата си. Тя вече ще продължи да бъде ползвана и след смъртта му. А и мотивацията вече включва и ползи за другите, а не само за себе си. Значи с действията си в този случай човек развива и някакви качества, които не са материални. Тези качества ще останат с човек завинаги и ще послужат като основа за изграждане на личността му през следващото му въплъщение. Всъщност има много качества, като търпение, настоятелност, проницателност и т.н., които могат да се развиват до определена степен и преследвайки материални стремежи. Мотивацията обаче ще се отрази на кармата, а и резултатите при правилна (от следна точка на духовното развитие) мотивация ще са далеч по-добри за духа.

Добро упражнение за оценка на резултатите от дадено наше действие е да си представим, че вече те са се реализирали. Но това не е прогноза, а просто оценка от гледна точка на бъдещето.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

Драга , лицемерие е да се съгласяваш с нещо с което не си съгласна . Т .е. опитваш се да ме разкараш , (любезно казано)

 

 

 

Александър, каквото и да кажеш, ти винаги ще имаш моята пълна подкрепа. Защото ние с теб не можем да имаме разногласия; тоест – аз винаги ще съм напълно съгласна, с твоите преценки за нещата. Благодаря ти; много мило е, от твоя страна, че ми отделяш от времето си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога като аргумент срещу алчността (не казвам, че алчността е хубаво нещо), се ползват думи от рода на: "Човек не може да отнесе вещите със себе си, като умре друг ще му харчи парите." Това е така. Е, и? Какво от това? Не би трябвало да ми пука, че след смъртта ми няма да мога да си взема колата с мен или че децата ми ще ми харчат парите. Аз вече (поне временно) няма да имам нужда от тези неща: по - добре е друг да ги ползва, отколкото да събират прах, както има една приказка. Те ще са ми служили докато съм бил в плът, ще съм имал полза от тях, дотолкова доколкото съм можал. Пък в другия свят, ще имам полза от добрите ми мисли, чувства и постъпки. А пък и ако човек е развил определени качества, ако има достатъчно енергия, в следващия си живот стига да желае, пак може да постигне определени материални цели и пак да се ползва от дадени неща. Ако му идва отвътре, би могъл да живее по - аскетично, отколкото в миналото си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Материалните желания, които често изпитвам частично са свързани с любопитство. Любопитно ми е да видя дали боравейки с действия и с визуализации ще мога да постигна еди какво си, какво ще е усещането да постигна еди какво си (т.е., имам желание да изживея еди какво си). Не живея с идеята, че постигането на а, б, в и т.н. в този свят може да ми осигури най - голямото щастие, което една душа би могла да изпита и че постигайки еди какво си, то аз ще стана най - щастливото същество във Вселената во веки. Имам желание абсолютно да се убедя в съзидателната сила на мисълта и в това, че нося в себе си потенциала с помощта на мисълта ми да извиквам към живот в този свят едни или други картини или душевни състояния, на които ми се е приисквало да вдъхна живот и съм съгласен това да се случи.

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За материалните стремежи и разбирането на Истината, може да се каже само едно: ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ за да можете да видите ЯСНО нещата. Защото познаването (но не на човешките временни "истини", а само) на Вечната Божествена Истина – винаги е едно предварително условие – да можем ние да помислим, да почувстваме и да направим нещо – и то да има някакъв положителен реален смисъл, в живота ни, погледнато от Божествено Гледище.

Без познаване и без прилагане на Божествената Истина, както и на Божествената Любов, и на Божествената Мъдрост – всеки човек (колкото и умен да се счита самият той; и даже да го вземат за "мъдрец", в обществото на личностите), е духовен слепец и духовен пияница, пред Бога. И затова – и цялата му активност на Земята, която (поради липсата на съзнателност за Цялото), от известна гледна точка, е преливане от пусто в празно – е само едно предисловие на Истинския Живот на Висшата му Душа и на Духа му (но когато Те се пробудят).

Защото, за такъв човек се казва, че Съзнанието му спи; т.е. – че Висшата му Душа; Духът му – или Христос, в него – спи (а сърцето и умът му – са "изцапани" с материална "кал"; т.е. със светски възгледи за живота, които са временни и преходни, а не са вечни, за да имат някаква ценност). Точно затова – самият човек-личност, е само една (материална) сянка, от гледна точка на Реалността; т.е. от гледна точка на Божествената Истина – всяка една личност е фикция (каквото и да си мисли тя, за самата себе си). Това го казва Учителя Беинса Дуно (а не учениците му).

Но тази (материална) сянка; тази фикция – не знае, че е само сянка; самата тя се мисли за фактор, в Битието. Поради тази причина, тази материална сянка – има нужда от малко външна помощ, за да го разбере това положение, в което се намира и така – да допусне промяната, вътре в себе си.

И тази външна помощ, идва, посредством Божествените Учения на Великите Учители на човечеството, за всички времена.

Защото човешката личност (в общия случай не знае, че) е само
мираж, който се е взел твърде на сериозно, тъй като има големи желания – обаче  няма достъп до истинския Божествен Разум, за да може да види ясно – колко са смехотворни, по принцип, всички човешки материални желания, погледнати откъм страната на Висшия Божествен План, за човека (в България, на това му казват: "Да си правиш сметката, без Кръчмаря").

Понеже – в края на земния път, на всеки несъзнателен човек-личност  – смъртта, по категоричен начин – ще се присмее на всяка необуздана грандомания и на всяко духовно пиянство, ограбвайки слисания, след смъртта си, човек – до край (и не само от материалните му притежания, но и от всичките му фалшиви предположения за някакво мнимо благоденствие на "наследниците" му, на Земята) –  и по този начин – бързо ще го отрезви.

Чистилището, в отвъдния свят (без изобщо да го е грижа за земния ранг на човека) ще го смири и ще му покаже, че само Бог е Господарят, Който определя Правилата на онази Хармония и на онази възвишена Любов, по които Съществата във Вселената, трябва да живеят. И затова – тези от тях, които (като нас, тук в "Порталът към съзнателен живот") казват, че се стремят към Съзнателен Живот – от добра воля и защото вече са познали Истината  (за себе си: че докато са личности, са само фикция, и за Бога: че Той е Този, Който определя Правилата) – избират само такъв живот, във фокуса на който е поставено ДОБРОТО за всички Същества.

ДОБРОТО за всички Същества – трябва да бъде поставено във фокуса (вместо в периферията) на живота на всеки човек, който казва, за себе си – че е съзнателен човек и че се стреми към съзнателен живот! Това е то – будност и трезвеност, в духовен аспект.  
Съзнателният човек, преди всичко, се намира в процес на ликвидиране на егоизма си, защото той е буден човек, който
дава Път – на Христос, в себе си – да расте, а самият той – от ден, на ден – се стреми да се смалява (което значи – човек да няма никакви материални стремежи, тъй като се е осъзнал, че е Дух, който служи на Цялото. Това е единствената реална опция, за съзнателния човек; всичко друго е само фантазия на духовното му "пиянство"). Както е казано, за Христос, в Йоан 3:30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“

Това е съзнателност – от Любов към Бога – доброволно, във всеки момент, да отстъпваш място, в съзнанието си – на Христос, в теб, да расте.

Ето, в този смисъл – изобщо не е важно какво тук, във форума, мисли Велина, какво мисли Сингам, или какво мисли Александър, по въпроса за материалните стремежи и разбирането на Истината, а е важно – какво мисли Бог; т.е. какво мисли Христос, по този въпрос. Защото Бог е този, който ни учи и ни изпитва.

И ако това не беше форум на сайта "Порталът към съзнателен живот" , аз изобщо не бих коментирала тези неща, тук.

Защото светът е в правото си – да живее, както може и както разбира нещата. Тоест, всеки обикновен човек – има това право – да спи "духовно". Но съзнателният човек не е обикновен човек (според класификацията на Божественото Учение) и затова – той не бива да спи духовно; т.е. – той трябва вече да познава Истината, от Божествено Гледище и да помага и на всички онези, които питат за Истината, от Божествено Гледище, тук, в (тези форуми, на) един сайт, който е под егидата на Беинса Дуно. Така мисля, след като се запознах с целите и задачите на сайта, към днешна дата. 

Само Христос е Истината, за съзнателния човек: Йоан 14:6 „Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“

Очевидно е, че някои вярващи хора; християни, все още, изобщо не разбират колко е сериозно това положение, с определянето на стремежите им; т.е. на целите и на задачите им, в живота им, като вярващи.

Реално погледнато – Името на Христос – не бива да бъде просто едно украшение на егото на вярващия в Бога човек; нито пък Името Беинса Дуно – може да бъде такова.

Когато му дойде времето – неразбиращите ще схванат разликата в ОТНОШЕНИЕТО (и оттатък ще минат, дето се вика). "Няма да остане българска глава, която да не узрее" – казва Учителят.

Въпросът е друг – дали Чистилището (т.е. понеже всички ние сме Духове, влезли в материално тяло; дилемата  е – дали изчистването ни от калта на земните заблуди в мисли, в чувства и в постъпки) – да го преживеем тук, докато сме още на Земята, или пък – да оставим главата ни "да узрее", при по-тежки условия, а именно – в онзи свят, след смъртта на физическото ни тяло (когато образно казано – циреят на егоизма ни окончателно ще се спука). Само в това е разликата, в изчистването – на Земята ли да бъде, или – на онзи свят, след смъртта на физическото тяло.

Който не вярва – ще провери това нещо, когато му дойде редът да се представи пред Господа (когато сам ще се убеди, в нечистотата на мислите, на чувствата и на постъпките си, които е имал на Земята). За сведение само – има и такива хора, които преминават през Чистилището –  още докато са тук, на Земята.

Изчистването на човека-личност от материалната "кал" – това не са "бабини деветини", а е строго необходим етап, от духовната еволюция на всяка личност. Затова – основна задача, на всеки човек (който казва, че е съзнателен) – е да се изчисти именно от материалната "кал" (в мислите, в чувствата и в постъпките) на живота си, защото точно тази материална "кал" –  продуцира егоизъм.

А човек е егоист, само защото е заблуден, че самият той е по-скоро тяло (т.е. че самият той е по-скоро материя), а не – че е Чист Дух, влязъл в материално тяло. Защото ако човекът бъде напълно убеден, че е Дух, то той – съвсем естествено би прегърнал каузата на Духа и би се дистанцирал от всякакви материални стремежи, като несвойствени, за Него; т.е. – би се "изчистил", от тях. И не би правил никакви опити да съвместява каквито и да са материални стремежи, с духовността си, защото сам щеше да вижда ясно, че това е абсолютно невъзможно.

По дефиниция, невъзможно е – да се съвместяват материалните стремежи, с духовните стремежи; т.е. невъзможно е – да се съвмести Бог, с мамона, защото това (освен че са различни посоки, на двата стремежа: посока надолу и посока нагоре) – са и, преди всичко останало, различни степени на вибрации, в случай, че изрично не искаме да употребим понятията низше и Висше Съзнание).

Ето Божието Слово, по този въпрос, в Лука 16:13 „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“

Не можете да служите на Бога и на мамона, но можете да изберете Единия, от Двамата Господари – и Вселената ще ви подкрепи еднакво, и в двата случая, само че – за вас – резултатът от този избор, ще бъде различен.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×