Jump to content
Порталът към съзнателен живот
katedy

Мона

Recommended Posts

Проблемите родители-дете, оказва се, са с най-различни причини. Аз съм на достатъчно прилична възраст, но така е не успях да се преборя с демоните в мен, които от години ми пречат да живея както искам.Нямам и никога не съм имала общ език с родителите си, възпитавана съм аскетично, неемоционално, изпълнявала съм всичко, което се е изисквало от мен. Всякаква проява на някаква радост или подобна положителна емоция са обявявани за лигавене, а оплакване за каквото и да е е абсолютно забранено. И така, пораснах без самочувствие и вяра, че съм способна да върша нещата правилно. Това се оказа определящо за живота ми- не смеех да изразя мнение, да се защитя в дадени ситуации, в които мислех, че съм права, да отстоявам мнението си. Никога не съм споделяла с майка си нищо, не знаех как, страхувах се от реакцията й, защото тя е по-емоционална и често изнервена и разговор трудно би станал. Когато се омъжих се държах по същия начин- смирено, послушно, незабележимо и когато съпруга ми поиска да се разведем/ заради друга жена/ ми каза, че е искал понякога все пак да реагирам за нещо, да споря... Имам прекрасна дъщеря, която възпитавам точно обратно на мен, разбираме се чудесно, тя е най-добрият ми приятел, споделяме си всичко.Тя е всичко това, което не съм аз- отворена, емоционална, със самочувствие, свежа, постарах се да я възпитам така. И един ден си дойде силно възмутена от баба си/ майка ми/, говорили си за разни неща и в един момент тя започнала да й говори за мен- нещата, които й беше наприказвала направо ме сринаха, не предполагах, че е имала такова мнение за родната си дъщеря- оказа се, че съм най-големия провал за един родител- неблагодарна, неспособна, нищо не правя както трябва, никога няма да се грижа за тях. Онемях, безумно много ме заболя, не можах дори да се разплача/ отдавна не съм /. Не знам коя съм, нормална ли съм, къде греша, защо е толкова объркано всичко... Има още много за споделяне, но не искам да изпадам в подробности, много ме боли.  Кажете ми- какво съм аз ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, ние със сигурност не можем да ти кажем какво си ти. Това би било фантазия, която не ти върши работа.

 Но със сигурност мога да ти кажа, че ти си най - доброто което можеш да бъдеш към този момент.

Да те поставяме в рамка, да те класифицираме и да те приравняваме към нечии стандарти е престъпление спрямо твоята личност. Тя е такава каквато е. Ако някой е имал очаквания и сега получава разочарования си е негов проблем не твой. Често родителите приписват собствените си провали на децата си, децата почти винаги започват да се чувстват некачествени хора от това. Едва когато проумеят, че не са отговорни за неудовлетвореността на родителите си, тяхното отношение към себе си , се променя в положителна посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×