Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

370.Дух Господен-НБ, от Учителя, държана на 29 септември 1929 г. София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Дух Господен - беседа

Молитвен наряд за край:

В начало бе Словото – песен

 

„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". *)

Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.

Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство...

Дух Господен

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

"Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака, всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узряването на плода не разрешава всички въпроси. Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е. дошъл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването."

Дух Господен

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×