Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Розалина

373. От всичките най-много - НБ, от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София – Изгрев.

Recommended Posts

Нарядът:

Добрата молитва

В начало бе Словото (песен)

 

Беседа :373. От всичките най-много 20 октомври 1929 г. София – Изгрев.

 

Псалом 93

Псалом 23

 

Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение. Не само през седем години, но човек претърпява промяна и през всеки три месеца. Формата на човека се мени, но написаното върху него остава неизменно. Това, което ръката на живота пише, не се заличава. Всяка промяна, която формата претърпява, придава нещо към нейното съдържание.

И тъй, под думата „еволюция" ние разбираме такава промяна на формите, при която съдържанието им се увеличава. Под думата „израждане" разбираме такава промяна на формите, при която съдържанието им се намалява. 

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Молитвен наряд за край:

В начало бе Словото – песен

„Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много". (Лука 21:3)

Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.

Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение. Не само през седем години, но човек претърпява промяна и през всеки три месеца. Формата на човека се мени, но написаното върху него остава неизменно. Това, което ръката на живота пише, не се заличава. Всяка промяна, която формата претърпява, придава нещо към нейното съдържание...

От всичките най-много

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

«И тъй, човекът на истината не се занимава с дребнавостите на живота, не се занимава и със смъртта, нито със спасението. Той не се занимава и с въпросите, в кого да вярва, кой народ има най-голямо право да процъфти и т.н. За него тези въпроси са строго определени: той вярва в Единния Бог, а що се отнася до щастието на народите, той знае, че щастлив е само онзи народ, който държи в ума си идеята да служи на Бога. Когато всички народи се проникнат от тази идея, щастието ще потече в тях като река. – Вярно ли е това или не? – Има неща, които не могат да се доказват, докато не се видят и чуят. Колкото и да ви убеждават в гениалността на някой музикант, вие трябва да го чуете, за да се уверите в истинността на това твърдение. Когато ухото на човека е свързано с неговото вътрешно съдържание, то най-добре определя гениалната музика. – Какво нещо е човешката душа? – Иди, послушай как тя пее и ще разбереш какво нещо е душата. Душата е велика певица. В нейното пеене има и музика, и говор, и мисъл.

Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце. Безлюбието е прекъснало всички пътища и съобщения между хората. Безлюбието е прекъснало жиците на инсталацията, отдето иде светлината на хората. Те са лишени от нужната светлина, вследствие на което се учат на неща, които не им трябват. Вътрешното съдържание на хората трябва да се подобри! Това подобряване трябва да става всеки ден, за което се изискват специални училища. Не е мъчно да стане човек добър. Не е мъчно да нагласи човек цигулката си. Едно малко усилие е нужно, за да нагласи цигулката си. Щом нагласи цигулката си, той взима лъка и започва да свири. Обаче, ако дадете добре нагласена цигулка в ръцете на човек, който не знае да свири, той ще вземе цигулката в ръката си, ще я върти на една и на друга страна и ще каже, че или цигулката не е добра, или струните са лоши – все ще намери някаква погрешка. Всъщност, погрешката е в самия него. Човек е инструмент, който всякога трябва да бъде правилно нагласен. В съвременните хора има нещо разгласено, което трябва да се нагласи. Докато не се нагласи, те всякога ще се намират в особени положения. Човешкият ум и човешкото сърце трябва да се нагласят! Човешките дарби и способности трябва да се поставят на местата си. Някои мисли и чувства на човека са обтегнати повече, отколкото трябва, а други са разслабени. Първите трябва да се отпуснат малко, за да не изгубят своята пластичност, а последните трябва да се стегнат, да звучат добре. Нагласяването на струните в човека трябва да стане по онзи велик камертон, по който първоначално той е бил настроен.»

От всичките най-много

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×