Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

377.Сам се опасваше-беседа държана на 17 ноември, 1929 г. София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва - Изворът на Доброто

Сам се опасваше - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз съм дошъл да нося Любовта

Аз съм дошъл да нося Любовта, Мъдростта, Правдата, Истината и Доброто. Само Истината води към живота. (три пъти)

 

„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше". *)

Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува. Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее. Вярно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно, да се твърди, че човек не може да живее без къща. Без какво не може човек да живее: без Бога, или без религия? – Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. Религията представя известна форма, която, с времето, се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят известен бал, така и религията се облича, в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом свърши службата, той съблича одеждите си и се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава в себе си.

Днес всички хора се стремят към правилни разбирания, към правилни понятия за нещата. От това зависи техният живот, тяхното правилно развиване. Отношенията на Бога към човека зависят от самия него. Ако човек е учен, отношенията на Бога към него ще бъдат като към учен; ако е невежа, отношенията Му ще бъдат като към невежа; ако е праведен, отношенията Му ще бъдат като към праведен; ако е грешен, отношенията Му ще бъдат като към грешен. Отношенията почиват на математически и геометрически формули. Дето има отношения, там съществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислите и чувствата на човека има отношения, там непременно ще има и математика, и геометрия. Всяко реално, всяко въплътено нещо подразбира присъствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислите и чувствата на човека са реални, понеже приемат специални форми. Те се материализират в известни геометрически форми. Които не разбират законите на материята, те я считат мъртва. Мнозина говорят за дух и за материя, без да разбират тяхната същност. 3а невежите има дух и материя; за вярващите има вяра и Бог; а за просветените – любов, мъдрост и истина...

Сам се опасваше

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Велико нещо е любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен. Когато бедният се оплаква от своята сиромашия, кажете му: Дай достъп на любовта в дома си и сиромашията ще те напусне. – Болен съм. – Дай достъп на любовта в душата си и болестта ще те напусне. Любовта урежда обърканите работи на хората. Това, което любовта може да направи за един час, без любовта, човек ще го свърши за цял живот. С любов всички работи се нареждат моментално; без любов се изискват години, за да се свърши една работа. Много философии, много научни книги, много поезии, много музикални произведения са писани без любов, но от тях нищо не е останало. Истински гениални, безсмъртни произведения са ония, които са писани с любов. Талантливостта, гениалността, силата, здравето на човека се дължат на мощта на любовта, която посещава човека. Влезе ли любовта в човека, с нея заедно, иде всичко велико и красиво.

Сам се опасваше

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сам се опасваше". За да може сам да се опасва, човек все трябва да знае нещо. Той трябва да знае, какво може да направи, в даден момент. За всеки даден случай, човек трябва да се учи, а не да критикува нещата. Защо ще критикува Онзи, Който е създал света? Защо и как е създаден светът, това не е ваша работа. Група учени в Америка запитали един вярващ: Какво е правил Господ, преди да е създал света? – Той е правил прътове, да бие с тях философите, които искат много да знаят. Следователно, всеки, който се опитва да философства върху въпроси, които не влизат в неговите работи, той е опитал прътовете върху гърба си. Кой човек не е бит? Ще кажете, че страданията са потребни. – Има страдания, изпитания и мъчнотии, които са намясто, но има и такива, които не са намясто. Някой път сиромашията и богатството са намясто, а някога не са намясто. Ако сиромашията може да облагороди и повдигне човека, тя е намясто; ако изопачи човешкия характер и развие в него ред пороци, тя не е намясто. Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и повдигне човека, то е намясто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е намясто. – Как се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте ръцете си към нея, за да получите топлината й, която иде към вас. Като се приближавате към някоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви. Това се отразява неприятно върху вас.

Кога и при какви случаи човек се отваря и кога – затваря? За всяко нещо, което дава, човек се отваря; за всяко нещо, което взима, човек се затваря. Любовта дава живот, мъдростта – знание и светлина, истината – свобода. Това, което отнема живота, е смъртта; това, което отнема светлината, е грехът, престъплението и злото; това, което отнема свободата, е неправдата и насилието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

"Трябва ли, човек да жертва живота си и мира си, за преходни неща? Има смисъл човек да се жертва, но само за Едного. Има смисъл човек да се жертва, но само за такива души, които служат на Бога, които не грешат. Те са извори, които постоянно дават от изобилието си и чистят, както себе си, така и своите ближни. Докато е на физическия свят, човек се каля, но външно само. Душата, обаче, никога не се каля, никога не греши, нито умира. Тя е Божественото в човека, което търси Бога и изпълнява волята Му.

...

Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си, да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си, да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя ближен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата. Да любиш, това значи, да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога."

Сам се опасваше

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×