Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

378.Влязоха в ладията

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

 

Беседа:378. Влязоха в ладията - 24 ноември 1929 г. София – Изгрев.

Глава 5 Вторазаконие Стария завет

 

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За да се говори за утихване на вятъра, това значи, да е имало вятър и буря. Докато вътре в човека стават вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и ветрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават. Правилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се греят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огънят трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали? – В сърцето, в ума и във волята на човека.

И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на условията. Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нежни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества. Защо грешат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цялото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората грешат. Защо и как е произлязъл грехът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спасят света. Те са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено. Следователно, несъщественото трябва да се пожертва за същественото. Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Цитат

 

„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът". Вятърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и ветрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.

Две неща се искат от човека: Вятърът да престане да духа, и той спокойно да влезе в своята лодка. Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви. Това определяне посоката на движението иде пак чрез хората. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на горенето й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния живот, към който душата му се стреми.

 

 Влязоха в ладията

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

...

Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години. Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите. Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия.

Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.

Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.

Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую. Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре...

Влязоха в ладията

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×