Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

 379. Пасха Господня - Неделна Беседа, 1 декември 1929 г.

Recommended Posts

Молитвена програма за начало:

Венир Бенир

Господнята молитва

Пътят на Живота

Беседа:  Пасха Господня - 1 декември 1929 г. София – Изгрев.

Добрата молитва

Формула: Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да направя най-малкия акт на Любовта. Да ме научи на най-малкото знание. Да ме научи как да дам на хората най-малката свобода и как да проявя най-малкото милосърдие. Амин.

Блага дума на устата

 

Цитат

Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. 

Пасха Господня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Чудесна беседа и точно дойде да ми обясни някои неща в живота!

...В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.

И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.

Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв. И огънят, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представя една голяма цигара. Значи, животът е пълен с цигари, малки и големи, които отделят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. Ще възразите, че на този свят не може без огън. Наистина, без огън в света не може, но никой няма право да сече горите, да сече живите дървета, за да кладе огън. Сечете само сухите дървета, в които няма живот, но не и живите. За да секат горите, хората взимат разрешение от властите на земята, но никога не искат разрешение от властите на невидимия свят. Според мене, човек няма право да сече живи дървета без разрешение на невидимия свят.

Като се говори за изсичане на горите, мнозина считат това за дребна работа. – Не, външните постъпки на човека определят неговия вътрешен живот, неговия вътрешен морал. Една българска поговорка казва: „Напиши два реда, да ти кажа, кой си". Аз казвам: Първата дума, с която посрещаш човека, определя, какъв си. Първата дума на молитвата показва, ще получи ли човек отговор на молитвата си, или не...

 

...Съвременните хора се запитват, какво нещо е доброто и какво – злото. Всяко добро нещо, което човек мисли в себе си, а отвън не се решава да го направи, е зло. Всяко добро нещо, което човек отвътре мисли, и отвън може да го направи, е добро. Външният, физическият свят е отражение на Божествения. Ако през ума на човека е минала една Божествена идея, и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвътре – навън, т.е. от Божествения свят в себе си към външния Божествен свят. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвън навътре, т.е. от външния Божествен свят към вътрешния Божествен свят.

Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.

Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но те се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.

Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.

Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава... 

 

Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.

„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота...

Пасха Господня

 

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат. За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си .

 Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.

Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята. Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора. Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората. Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.

Пасха Господня

 

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи. Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.

Пасха Господня

Редактирано от Рассвет

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×