Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любов ли е?


Recommended Posts

Здравейте.

Защо точно тук поставям тази тема? Защото имам нужда от обективна критична гледна точка. И за да се мотивирам да пиша също. Преди писах често - стихове, проза, писма... От известно време не го правя, не мога, дори да седна и да се опитам. И преди съм била влюбена, намирах красив израз в стихове, това ми носеше радост, облекчение. Сега нямам думи, свои думи, с които да опиша как се чувствам. Това е един от симптомите, който ме кара да смятам, че сега е различно.

Нямам връзка с човека, за когото ви пиша. Ние сме приятели. Той не споделя чувствата ми, това е ясно. По принцип аз смятам, че жената няма смисъл да прави първата крачка и че мъжът трябва да бъде упорит, да й покаже колко държи на нея, не съм за лесните еднодневки в любовта. След като използвам думата любов вероятно наистина не съм. Както и да е - случи се, че си паднах по мъж, който не си пада по мен. Махваш с ръка и продължаваш напред - да. Само че има един проблем - това е един от най-скъпите ми приятели. Аз съм много привързана към него. Виждаме се често, няколко пъти седмично и по наша воля и поради общи ангажименти. Общо взето този човек ми е като второ семейство. Да не повдигам въпроса с първото семейство, защото там отношенията ни са дистанцирани, повечето ми приятели от гимназията са в чужбина и се оказва, че това всъщност е най-близкият човек, на когото аз мога да разчитам, с когото мога да се видя... Разбирате ли, ситуацията е деликатна - аз не искам да загубя приятел. Приличаме си, смеем се заедно, едни и същи неща ни радват, натъжават, има особен вид споделеност, която ме кара да се чувствам "у дома", когато съм с този човек - на пейка, на улицата, в заведение, където и да е... И колкото по-близо е той до мен, толкова по-спокойна се чувствам. Постигнали сме някакъв вид интимност, която двойките развиват с времето, но пък ни липсва друго...
И сега аз се чудя - това влюбване ли е наистина или ми се иска да е. Един вид - понеже с него аз съм щастлива, защо да не сме щастливи докрай и завинаги. Защо е проблем отношенията ни да останат такива, каквито са? Не би трябвало да е проблем, вероятно така ще стане, но аз трябва да се отделя емоционално, защото като срещам други хора, дори да има някакъв интерес, аз се чувствам емоционално обвързана, общувам, флиртувам, но давам сигнал "заета" и аз самата така се чувствам. Ние нямаме връзка, а аз "се пазя" за него. Имам предвид - дори концерти, филми, на които знам, че и той би искал да бъде, но не може - не отивам сама или с друг, защото искам да споделя това с него при следващата възможност.

 

И тук идва въпросът - това нормално ли е? Имам два пътя - единият е да спра да съм влюбена и да искам повече без това да навреди на приятелството ни, защото не бих искала да го загубя като човек. Наистина го харесвам и ни е хубаво заедно, знам, че и той има нужда от мен и няма смисъл да го наранявам, заради временно влюбване, в крайна сметка надявам се това да остане едно приятелство за цял живот.

Другият вариант е да се опитам да го сваля... хаха. Това аз не съм го правила, както казах винаги съм вярвала, че мъжът е този, който трябва да предизвика нещата, както и че ако досега не си пада по мен - откъде накъде ще започне.... От друга страна аз самата в началото на приятелството ни не съм гледала на него по такъв начин и в един момент нещата се промениха - т.е. възможно е. Хипотетично. Та, си мисля, дали не си дължа такъв опит. И ако да - вие как бихте ме посъветвали да подходя? Споделянето с думи изобщо не е опция, защото това на мен никога не ми е допадало - някой да ми каже "харесвам те", вдига бариерите вместо да проправя пътища. По-скоро нещата трябва от само себе си, спонтанно, постепенно да се случат, а не изговорят. Това е моето усещане как се случва любовта, връзката, химията, взаимността. Но наистина съм объркана - все съм мислила, че или я има, или я няма, а сега търся как да се боря за някого. Но пък имам усещането, че човекът си заслужава. Е, вие какво ще кажете? Или мислите, че съм проектирала върху най-близкия си човек романтични чувства, понеже няма върху кого друг, понеже имам нужда от любов и понеже човек има склонност да доизмисля и допълва непълни образи като пъзел и да си мисли, че щом има близост и интимност може да има и любов. А може ли една връзка да се случи по обратния път - от обичта към привличането? Толкова хора с дългогодишни връзки не постигат такава взаимност като нас, не е ли срамота, че не можем да имаме както се казва - "всичко", "целият пакет"? А?
Но аз имам и други приятели, не толкова близки и знам как просто не мога да си представя физическа близост с тях, знам какво е. Сигурно спрямо мен и той се чувства така. А това с никакви действия, поведение, предложения, изобщо - те каквото и да направят, не биха могли да ме привлекат физически, въпреки че изглеждат добре и се разбираме. Нещо липсва. Тогава няма никакъв смисъл да се опитвам да променя нещата. Нова рокля, по-дълги мигли, едва ли ще го накарат да погледне на мен по различен начин. Но знаете ли кое ме човърка - усещането, че щом от едната страна има химия, би трябвало някъде несъзнавано да я има и от другата, защото това е взаимен процес. Нямам предвид когато грозни мъже гледат манекенки по телевизията и да, процесът там не е взаимен, но говоря когато двама души са близки, имат някакви отношения и се появи привличане - как е възможно то да е само от едната страна? Това не е ли в противоречие с някой физичен закон? А би трябвало да е, би трябвало, ви казвам. Това е поток между двамата, жива енергия... или просто фантазии и проекции на едно самотно момиче, което вижда това, което иска да види.

 

Какво мислите вие? Какво бихте ме посъветвали да (не/на)-правя? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, да, понеже усещам, че е загубена кауза и същевременно толкова ми се иска да не е, че имам усещането, че не е напълно невъзможно, че може би трябва да имам някакъв ход, който да промени обстоятелствата. Вътре в мен се борят тези две тотално противоположни усещания... Истината е, че да, не съм му казала в прав текст, както предлагаш, но съм му показвала. Поведението ми е по границата на това да е кристално ясно, че си падам по него. Той с липсата си на реакция ясно показва, че няма намерение да предприема каквото и да било и същевременно се прави, че не вижда, че си падам по него, за да не стане сконфузно, да ме предпази от разочарование или защото би му била неприятна темата и така си му е добре, а сигурно всички изброени накуп.
Затова търся съвет - имам ли как да го спечеля? Имам ли как да го забравя, като си останем приятели и въпреки че се виждаме почти всеки ден?

Не всяка усмивка е нежност, не всеки наш поглед е зов,
Когато те търсим те виждаме, дори да те няма любов! :)

Линк към коментар
Share on other sites

преди 9 часа, Alegria каза:


Затова търся съвет - имам ли как да го спечеля? Имам ли как да го забравя, като си останем приятели и въпреки че се виждаме почти всеки ден?

 

Няма как да го забравиш, в това тяло тази опция не съществува. Включва се като защитен механизъм понякога и се нарича подтискане, но ти си далеч от това.

Бъди автентична. За да започне една игра първо трябва да се раздадат картите. Как ще започнеш да играеш / да го спечелиш/, ако държиш всички карти в себе си и той дори не знае, че участва?? 

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът е, че според мен знае. Писах по-горе, че би трябвало да е наясно.

 

Как така няма как да го забравя? Дори да предприема нещо, както ме съветвате, може да не се получи - няма цял живот да си бъда нещастно влюбена, не съм съгласна...:huh:

 

А и когато двама души са приятели, не мисля, че е достатъчно просто единият да е автентичен. Трябва да има някакъв ход, някаква промяна, която евентуално да предизвика да погледнат с други очи един на друг. Не може някой хубав ден единият просто да каже - абе падам си по теб.

Редактирано от Alegria
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Имам предвид как се лекува разбито сърце? Аз плача като ставам, плача като си лягам... тегаво е. Докато се стигне до хубавия спомен, какво се прави?

Линк към коментар
Share on other sites

Прави се промяна на интерпретацията на ситуацията. Преразглеждат се чувства , емоции, мисли, които държат фокуса върху много ограничена част от цялото и ти пречат да видиш себе си от страни. Това сама не можеш да го направиш. Другият метод са го измислили още прародителите ни - "Времето лекува". По - бавен е но е сигурен.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...